Решение по дело №349/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 18
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 5 юли 2021 г.)
Съдия: Елена Русева Арнаучкова
Дело: 20215000500349
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500349 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 278 ГПК, на осн.чл.463, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 262703/24.02.2021г., подадена от Ц.Т.-К., главен юрисконсулт
в ТД на Н... П., ИРМ - С.З., пълномощник на Изпълнителния Директор на Н..., против
Решение № 260040 от 12.02.2021г., постановено по гр.дело № 1039/2021г. по описа на ОС -
Стара Загора, с което е оставена без уважение жалбата на ТД на Н... - П. против
Разпределение на суми, извършено с Протокол по изп. дело № ... по описа на ЧСИ И.Б., рег.
№ ..., с район на действие ОС - С.З., от 29.10.2020г., предявено на 11.11.2020г.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 266561/07.06.2021г., от УМБАЛ „Проф. Д-р
Ст.К.“ АД, първоначален взискател, жалбата се оспорва.
Не е постъпил в срок писмен отговор от длъжника Г.. Х. Х., в качеството на ЕТ „А.-Г.Х.“,
ЕИК ....
Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно
обжалване по реда на чл.274 ГПК, съгласно чл.463, ал.2 ГПК, решение по разпределението
на окръжен съд от съдебния район, в законния седмичен срок, от активно процесуално
легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание
и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на преписи от жалбата за отговор на
насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.
1
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията и след
като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното решение, намира следното:
Производството пред съда, в което е постановено обжалваното решение, гр.дело №
1039/2021г. по описа на ОС - Стара Загора, е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 11552/16.11.2020г., подадена от Н... (в качеството на
процесуален субституент на Д., присъединен по право взискател), чрез гл.юрисконсулт в ТД
на Н... - П., ИРМ - С.З., упълномощена от Изп.Директор на Н..., Ц.Т.-К., срещу Протокол на
ЧСИ за разпределение по изп. дело № ... по описа на ЧСИ И.Б., рег. № ..., с район на
действие ОС - С.З. от 29.10.2020г., предявено на 11.11.2020г., на сумата 12 450лв.,
постъпила от публичната продан на недвижими имоти на длъжника Г.. Х. Х., в качеството
на ЕТ „А.-Г.Х.“, ЕИК ..., проведена за времето 14.08.-14.09.-2020г. Поддържаните в жалбата
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпределение са единствено в частта, с
която е прието за погасяване, привилегировано по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, парично вземане на
първоначалния взискател УМБАЛ „Проф. Д-р Ст.К.“ АД за адвокатско възнаграждение за
размера над 3650.28лв. до 11 521.70лв. с доводи за прекомерност с оглед фактическата и
правна сложност на делото и искане за отмяна на разпределението в тази част.
За да постанови обжалваното решение, съдът по разпределението се е ограничил в проверка
за законосъобразност на разпределението само в обжалваната част и само на конкретно
въведеното в жалбата оплакване, но не го е разгледал, тъй като е приел, че жалбоподателят,
присъединен взискател, не разполага с право на възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Както е основателно поддържано в сега разглежданата въззивна жалба, са
незаконосъобразни оспорените решаващи мотиви, че жалбоподателят няма право на
възражение по чл.78, ал.5 ГПК, като извършени в нарушение на даденото нормативно
тълкуване в мотивите към т.6 ТРОСГТК на ВКС № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., че
не само длъжникът, но и всеки от присъединените кредитори, имат право на възражение за
признаване само на тази част от разноските на първоначалния взискател за адвокатско
възнаграждение, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело.Ето защо, на жалбоподателя, присъединен взискател, следва да се
признае право на възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение на първоначалния взискател.
За пълнота на изложението следва да се посочи следното:На жалбоподателя, присъединен по
право взискател по чл.458 от ГПК, следва да се признае правен интерес да атакува
разпределението, независимо от резултата по отношение на неговите вземания след
отмяната на разпределението. Не се касае за хипотеза на чл.464 от ГПК ( оспорване на
вземането на присъединен кредитор), каквото е допустимо да се извършва само по исков
ред, а за обжалване на разпределението на ЧСИ в производство по реда на чл.463
ГПК.Жалбоподателят не е обвързан и от постановлението на ЧСИ за разноски по
2
изпълнението, съгласно чл.79 от ГПК.
Досежно разноските по изпълнителното дело на първоначалния взискател е дадено
нормативно тълкуване в т.6 ТРОСГТК на ВКС№ 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., че в
първия ред на специалните привилегии по чл.136, ал.1т.1 ЗЗД се включват само
необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, като само, ако по изпълнителното дело не е
поискано извършването на други изпълнителни способи или ако се разпределят
постъпленията от най-скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника, в този ред се
включват и таксите по образуването на изпълнителното дело, както и възнаграждението на
един адвокат. Досежно преценката на действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело в мотивите към т.6 ТРОСГТК на ВКС№ 2/26.06.2015г. по тълк.д.№
2/2013г.е посочено, че при нея следва да се отчита различната роля на адвоката при
възлагане на изпълнението на ДСИ, който няма право да определя изпълнителния способ, и
ролята на адвоката при възлагане на изпълнението на ЧСИ, комуто може да е възложено да
определя изпълнителния способ.
В разглеждания случай са установени следните конкретно-относими към преценката за
фактическата правна сложност на изпълнителното дело обстоятелства: Първоначалният
взискател е извършил разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в
размер на 12 000лв., доказани с приложения към молбата за образуване на изп. дело договор
за правна защита /л.3/.В молбата на първоначалния взискател за образуване на
изпълнителното дело на ЧСИ са били предоставени правата по чл.18 ЗЧСИ.Разпределяната
сума с обжалваното постановление за разпределение е постъпила от публичната продан на
недвижими имоти на длъжника.По делото не е поискано осъществяването на други
изпълнителни способи, не са извършвани от първоначалния взискател, чрез упълномощения
от него адвокат, никакви процесуални действия във връзка с определяне или осъществяване
на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, а са постъпили от него
единствено молби за присъединяване на други вземания на същия взискател и една молба за
извършване на справки /л.125/.
При това положение, разноските на първоначалния взискател за адвокатско възнаграждение
в размер на 12 000лв. не съответстват на действителната фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело, респективно е основателно заявеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК в
жалбата срещу разпределението на присъединения взискател, Д..Ето защо, при
разпределението разноските за адвокатско възнагжраждение на първоначалния взискател е
следвало да бъдат редуцирани до минималния размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по изпълнителното
дело за събиране на парично вземане на първоначалния взискател, определено, на осн. чл.10
т.1 и чл.10 т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски
възнаграждения, на база парично вземане в размер на 268 527.92лв.
3
При несъвпадане с крайните изводи на съда по разпределението, обжалваното решение се
отменя и се постановява друго, с което се разпределението, като незаконосъобразно, се
отменя в неговата цялост и делото – връща на ЧСИ за извършване на ново разпределение.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260040 от 12.02.2021г., постановено по гр.дело № 1039/2021г. по
описа на ОС - Стара Загора, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпределение на суми, извършено с Протокол по изп. дело № ... по описа на
ЧСИ И.Б., рег. № ..., с район на действие ОС - С.З. от 29.10.2020г., предявено на 11.11.2020г.
и ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение при съобразяване на
дадените в настоящото определение указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4