Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, ….2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ СТОЙЧО
ПОПОВ
като разгледа
докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. №
1205/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 от ГПК.
Със съдебно решение
от 29.10.2018 г., постановено по гр.д. № 75789/2016 г. по описа на СРС съдът отхвърля като неоснователни и недоказани исковете по
чл. 411 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 19 и чл.30 ЗП и чл. 86 ЗЗД, предявени от З.Б.В.И.Г.
АД срещу А.П.И., гр. София за заплащане
на сумата от 493,56 лв., заплатена като обезщетение на увредено при ПТП лице по
застраховка „Каско“, ведно със законната лихва, считано от 27.12.2016 г., ведно
със законната лихва в размер на 10,44 лв. за периода от 13.10.2016 г. до
27.12.2016 г.
Недоволен от
решението е останал ищецът З.Б.В.И.Г. АД, който в законоустановения срок е
подал въззивна жалба. В същата се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал
редица процесуални нарушения при разглеждане на делото (не е допуснал разпита
на свидетел и изготвянето на съдебна експертиза), в резултат от което е
достигнал до неправилен извод, че не е налице противоправно и виновно поведение
от страна на ответника по смисъла на чл.411 вр. чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
В законоустановения
срок въззиваемата страна А.П.И. е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно
решение като правилно и законосъобразно.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима
и следва да се разгледа по същество:
В рамките на
въззивното производство, по искане на въззивника и на основание чл. 266 ГПК, са
допуснати доказателства- разпит на един свидетел и изготвяне на съдебна
експертиза. Свидетелят е заличен след непредставяне на доказателства за внесен
депозит от страна на въззивника.
Съобразно
заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза се
установява, че на 11.05.2016 г., на пътя Видин-София, преди с. Расово товарен
автомобил Мерцедес Актрос 1844 LS с рег. № *******се
е движил в посока гр. Монтана. Преди село Расово МПС попада с предната си част
в дълбока дупка на пътя, вследствие на което се чупи лист на преден ляв долен
ресор. Тази вреда може да настъпи при попадане на автомобила в дупка на пътя.
Размерът на вредата е 493,56 лв. с ДДС. Експертизата е изготвена изцяло въз
основа на данните, посочени в декларацията на водача на МПС при сезирането на
застрахователя.
По делото е
представено като писмено доказателства заявление за изплащане на обезщетение за
причинени вреди по товарен автомобил
Мерцедес Актрос 1844LS с рег. № *******, в което е посочено, че същите са
резултат попадане на МПС в неравности по пътя Видин-Монтана в района на с.
Расово. Същото е посочено и в декларация на водача на МПС за настъпилото
застрахователно събитие.
Представени са и
доказателства за наличието на застрахователен договор „Каско“ за процесния
автомобил, както и за изплащането на обезщетение за причинените вреди от страна
на застрахователя.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск на застрахователя, насочен срещу лицето, което съобразно
неговите твърдения с противоправното си поведение/ на негови служители и
причинило вреди на застраховано лице, предвид което се наложило изплащане на застрахователно
обезщетение. Конкретно -за настъпили вреди по МПС в резултат от неизпълнение на задължението на
въззиваемия да поддържа републиканската пътна мрежа в състояние годно за
употреба и несъздаващо опасност за живота, здравето и имуществото.
Съгласно чл. 411 КЗ
застрахователят встъпва в правата на увреденото лице, на което е изплатило
обезщетение срещу причинителя на вредата. С оглед посоченото в рамките на
настоящето производство ищецът следва да докаже, че е налице застрахователен
договор по отношение на увреденото МПС, че е изплатил застрахователно обезщетение,
че въззиваемият/негови служители при условията на чл. 49 ЗЗД, е проявил виновно
и противоправно поведение, довело в пряка причинно-следствена връзка до
възникването на вреди, подлежащи на обезщетение съобразно договора за
застраховка.
Като съобрази изложеното
въззивният съд намира, че по делото не са събрани доказателства, от които да
може да се направи обоснован извод, че служители на ответника са проявили
противоправно и виновно поведение, свързано с неподдържане на пътя, на който се
твърди да е настъпило ПТП. По делото липсват доказателства за точното място, на
което е настъпило твърдяното ПТП, както и данни, от които да е видно, че към
момента на реализирането му на пътното платно са били налице неравности и
дупки, които са довели до твърдените вреди по автомобила. Изслушаната по делото
експертиза е изготвена единствено и само въз основа на данни от декларацията на
водача на МПС за обстоятелствата около настъпването на застрахователното
събитие, която обаче не се подкрепя от други събрани по делото доказателства и
няма обвързваща сила. Предвид това заключението може да се кредитира единствено
като принципно становище, че вреди като претендираните могат да настъпят при
попадане на МПС в дупка на пътя, но не и като категорично заключение за начина,
по който се е развил механизмът на конкретното ПТП, особено като се има
предвид, че по делото няма данни и за точното място, на което са се намирали
дупките.
С оглед изложеното
и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна
има право на направените от нея разноски в
размер на 100 лв. съобразно правилата на Наредбата за заплащане на
правната помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение от 29.10.2018 г., постановено по гр.д. № 75789/2016 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Триадица“, пл. „********, със съдебен
адрес:*** да заплати на Агенция „Пътна И.”, гр. София, бул. „********, с адрес
за призоваване: гр. Монтана, бул. ********сумата от 100 лв. разноски за
въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.