Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Русе, 27.10.2016
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2649 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове от И.В.И. и В.И.Г. против В.С.Й. с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че са
дали на ответника суми в заем, както следва:
първия ищец 10500 лв., втория 2000 лв. в периода от м. юли 2011 год. до
м. март 2014 год. Ищците уточняват, че претенцията на И.В.И. е в размер на 2000
лв. Заемът бил даден чрез превод на сумата по банковата сметка на ответника
през м. май
- 2500 лв. след сключване
на гражданския брак на ответника и дъщерята на В.Г.;
- втория заем от 3500 лв.
за заплащане на текущи разходи и сметки е даден през
- сумата 1000 лв. е дадена през
- сумата 3500 лв. за
заплащане на суми за дългове на ответника- през м. декември
В отговора си ответникът
оспорва изцяло предявения иск от ищеца В.И.Г. в размер на 10500 лв., като
изтъква следните доводи: не отрича, че е получил сумата 2500 лв., но твърди че
същата не е дадена лично на него като заем, а като помощ за ремонт на жилището,
където двамата с дъщеря на ищеца В.Г. са живели първоначално без брак, а от
01.07.2011 г. в брак. Заявява, че освен,
че сумата е дадена с дарствено намерение
за семейството, тя е дадена в периода 2007-
Ответникът не отрича, че
е дадена сумата 1000 лв., като помощ за закупуване на лек автомобил ФОРД Пума
като твърди, че същият е закупен на името и за ползване от дъщерята на ищеца.
Сумата е дадена отново с дарствено намерение и то към дъщеря му, преди
сключване на гражданския брак, тъй като автомобилът е бил закупен тогава и
поради тази причина искането за връщането на сумата също е погасено по давност.
Ответникът не отрича, че
е получил на два пъти суми по 3500 лв. от ищеца В.Г., но твърди, че същите са
дадени отново на двама им с дъщеря му като помощ, тъй като семейният им бюджет
в периода 2012-2013 год. е бил в затруднение. Сумите били дадени по молба на
бившата му съпруга, тъй като ответникът не бил в състояние да задоволи
завишените според него нужди от средства на бившата му съпруга, което пък и
станало една от основните причини за
развода им през м. март
Ответникът не оспорва
иска, предявен от ищеца И.В.И. за сумата
2000 лв., като намира същия за допустим и основателен.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса писмени
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните
не спорят, че на 11.05.2012 год. ищецът И.В.И. е дал в заем на ответника сумата
2000.00 лева. това обстоятелство се установява и от приетото по делото
извлечение от сметка.
По отношение на заема в размер на
2500.00 лева съдът намира за основателно възражението на ответника за
погасяване на задължението по давност. Според свидетеля С*Р*, който е
специалист по отопление и е присъствал на ремонта на жилището, в което са
живели преди и след брака ответникът и съпругата му, парите са били дадени през
есента на 2010 год., когато се е извършил ремонтът. Сватбата на ответника с
дъщерята на свидетеля Е* Г* се е състояла на 01.07.2011 год. и младите са
искали да ремонтират жилището преди това. Свидетелят Г*заяви, че сумата е била
дадена по молба на дъщеря й и ответника за ремонт на жилището, в което са
живели. Липсват данни при даването да е уговаряно връщане. Едва след развода на
съпрузите през 2014 год. Г*и съпругът й решели, че трябва да поискат половината
от парите, които са дали за ремонт на жилището. Поради това съдът приема, че
сумата е дадена с дарствено намерение, а иска- неоснователен на още едно
основание.
По отношение на заема в размер на
1000.00 лева. Свидетелят Г* даде неясни показания относно времето и целта на
дадената сума. В исковата молба се твърди, че сумата е дадена от В.Г. на
ответника за закупуване на лек автомобил Форд Пума. Видно от приетите по делото
удостоверение от нотариус А* М* и свидетелство за регистрация на МПС №
*********, М* В* Йо*- сестра на първия ответник и дъщеря на втория е придобила
право на собственост върху Форд Пума с рег. № Р 2123 РХ на 11.03.2009 год.
Продала е автомобила на 15.08.2013 год. по време на брака си с ответника за
сумата 100.00 лева с договор № 2945/15.08.2013 год. по описа на нотариус М*.
Недоказани останаха твърденията за получена от ответника сума при продажбата в
размер на 1000.00 лева. На първо място, защото такава сума въобще не е била
плащана и на второ място, защото не се установи той да е участвал в сключването
на сделката. Поради това съдът намира и тази претенция за неоснователна.
По отношение на заема в размер на
3500.00 лева, даден през 2012 год. на траншове от по 1500.00 лева, 1600.00 лева
и 400.00 лева съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Е* Г*, тъй като
тя лично е участвала в предаването на парите. Сумите са дадени на ответника
през 2011- 2012 год. с цел той да заплати свои фирмени задължения за ДДС,
телефон, заплати и други разходи. Няма данни сумите да са били използвани за
нужди на семейството, както твърди ответникът, още повече, че по това време
дъщерята на свидетелката е работела и е имала добри доходи. Страните не са уговорили срок за връщане на
заемната сума, но това обстоятелство би имало значение само за евентуалната
забава на заемателя, не и за задължението за връщане. Поради това съдът намира
този иск за основателен.
По отношение на втората заета сума в
размер на 3500.00 лева, дадена на 25.11.2013 год. според данни на свидетеля Г*,
съдът намира претенцията за връщането й за частично основателна. Свидетелят и
съпругът й В.Г. дали общо 7000.00 лева като оздравителна програма на младото
семейство, тъй като имали финансови затруднения по това време. Ответникът и
съпругата му обещали да връщат по 200.00 лева месечно. Платили няколко вноски:
на 05.12.2013 год.- 200.00 лева, на 07.01.2014 год.- 200.00 лева и през
февруари 2014 год.- 100.00 лева или общо 500.00 лева. Разделили се през март
същата година. Поради това съдът приема, че ответникът е върнал 250.00 лева от
общо изплатената от двамата съпрузи заемна сума 500.00 лева. Искът е
основателен за сумата 3250.00 лева.
Свидетелят на ответника С* Р* не
установи за какво са били изразходвани двете суми от по 3500.00 лева- дали за
фирмени плащания на ответника или за семейни нужди, както и за конкретните
уговорки между страните. Неговите показания не разколебават достоверността на
показанията на свидетеля Г*, която макар роднина на ищците, изнесе данни
относно финансовите им взаимоотношения. Като част от семейството, тя също е
присъствала при даването на част от сумите и е уговаряне на връщането им.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за
сключен, когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи
бъдат предадени на заемателя. В настоящето производство се доказа, че е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на договор за заем, както и
размерът на заетите суми, подробно обсъдени по- горе. Тъй като не е уговорен
срок за връщане, ответникът дължи само законната лихва, считано от предявяване
на иска до изплащане на задължението.
Според чл. 154, ал. 1, всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. За да обоснове твърдението си, че между страните са създадени
отношения, произтичащи от договор за заем, ищците ангажираха гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, които разгледани поотделно и
в съвкупност, са в логическа последователност и непротиворечиви помежду си.
Договорът
за заем е неформален договор и може да бъде валидно сключен, без да има писмено
обективиране на волята на страните. За действителността му е достатъчно да се
предостави определена вещ или сума пари (както се претендира в случая) срещу
поемане на задължение на насрещната страна по договора да върне същата по
количество.
С
оглед изложеното настоящия състав намира, че са налице елементите от състава на
разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Доказаността на предоставянето на парична
сума от ищците на ответника по делото срещу насрещно задължение за връщане,
т.е. наличието на договор за заем, обосновава разбирането на съда за доказаност
на исковете по основание и размер, поради което същите следва да се уважат по
отношение на сумата 2000.00 лева, дължима на първия ищец и сумите 3500.00 лева
и 3250.00 лева по отношение на втория ищец.
Ищците са заявили претенции за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от ГПК. Ищецът В.Г. е направил разноски в общ
размер 1330.00 лева за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса. Съобразно
уважената част от исковете, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
855.00 лева. Тъй като ответникът не е представил договор за правна защита и
съдействие, в който да е обособено плащането на хонорар, съдът съотнася
заплатеното възнаграждение спрямо цената на иска. Поради това и съобразно
отхвърлената част от исковете този ищец дължи на ответника сумата 232.14 лева.
По компенсация ответникът следва да заплати сумата 622.86 лева.
Ищецът И.И. е направил разноски в общ размер 450.00 лева.
Предвид основателността на претенцията му, ответникът на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК дължи заплащане на тази сума.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.С.Й., ЕГН **********
да заплати на И.В.И., ЕГН ********** сумата 2000.00 лева, представляваща главница по договор за заем, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска- 20.04.2015 год. до пълното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА
В.С.Й., ЕГН **********
да заплати на И.В.И., ЕГН ********** сумата 450.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА
В.С.Й., ЕГН **********
да заплати на В.И.Г., ЕГН ********** сумата 6750.00 лева, представляваща главници по договори за заем, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска- 20.04.2015 год. до пълното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
претенциите над тази сума до предявената 10500.00 лева.
ОСЪЖДА
В.С.Й., ЕГН **********
да заплати на В.И.Г., ЕГН ********** сумата 622.86 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: