РЕШЕНИЕ
№ 2131
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110210428 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. С., ЕГН **********, против наказателно
постановление № VI-14 от 19.07.2022 г. на Началника на 01 РУ-СДВР, с което за
нарушение на чл.21, т.4 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането
на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление, поради
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Освен това се
твърди, че нарушението не било извършено.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
изцяло депозираната жалба и изложените в нея доводи за отмяна на атакуваното НП.
Заявява, че не било доказано категорично и авторството на деянието. Не претендира
разноски.
Процесуалният представител на административнонаказващия орган пледира
жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е
1
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.05.2022 г. се провела футболна среща между отборите на ПФК „ЦСКА –
София“ и ПФК „Левски“ в град София на национален стадион „Васил Левски“.
Футболната среща започнала в 17:30 часа, а непосредствено преди началото на второто
полувреме, около 18:20 часа, няколко лица от агитката на ПФК „Левски“, които се
намирали в сектор „Б“ на стадиона, преодолели загражденията и нахлули на пистата на
стадиона в пространството между сектор „Б“ и огражденията с рекламни табели пред
терена. Впоследствие били прегледани видеозаписите, като въз основа на тях било
преценено, че едно от лицата, които са се намирали на пистата, било жалбоподателят
А. С., което обаче не отговаряло на истината.
Срещу жалбоподателя С. бил съставен АУАН № VI-14 от 19.07.2022 г. за
нарушение на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ. Актът бил подписан от актосъставителя и двама
свидетели, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал с възражения, че
лицето на снимковия материал не бил той и нямал татуировка на гърдите.
Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление № VI-14 от 19.07.2022 г., с което за
нарушение на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите И. Б. и Т. П. – Ш, от приложения снимков материал, приетите писмени
доказателства и извършения в съдебно заседание оглед (освидетелстване) на
нарушителя А. С..
Свидетелят И. Б. заяви при разпита си, че единствено е съставил процесния
АУАН, но не е бил очевидец на нарушението и не е гледал видеозаписи, нито снимков
материал от същото. Съставил е акта единствено на база събраните материали по
преписката. В тази връзка от неговите показания не могат да се извлекат никакви
данни относно авторството на деянието.
Свидетелката Т. П. – Ш сподели, че по време на футболната среща се намирала в
залата за видеонаблюдение на стадиона и въз основа на изгледаните видеозаписи
установила извършителя на нарушението, който бил издирен впоследствие. Именно
снимковият материал, който е приложен по преписката и въз основа на който
свидетелката е установила самоличността на нарушителя й беше предявен в съдебна
зала, като върху двете снимки с кръгче е оградено лицето, което е прието за
извършител на деянието. След предявяване на двете снимки свидетелката заяви, че
имала колебания, дали ограденото на снимките лице е именно намиращият се в залата
2
жалбоподател А. С.. Съдът, сред като непосредствено възприе жалбоподателя в
съдебна зала, също установи, че има съществено различие между лицето на снимките и
нарушителя С.. Предвид на това, по искане на защитника и нарушителя, в съдебно
заседание беше извършен оглед (освидетелстване) на жалбоподателя А. С., тъй като на
снимките се вижда, а и свидетелката П. – Ш заяви, че лицето от снимките имало
татуировка или някакъв надпис на гърдите. При извършеното освидетелстване съдът
констатира, че жалбоподателят С. няма подобни татуировки или надписи на гърдите,
както и не установи някакви белези или следи от евентуално заличаване на такива.
Нарушителят беше с очила, късо подстриган и с нормално към слабо телосложение, а
лицето от снимките не носи очила, видимо по-едър е и е с бръсната глава.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че не е доказано
по изискуемия от закона категоричен начин именно жалбоподателят А. С. да е лицето
от снимките, което е прието от АНО за нарушител. Свидетелят Б. категорично не е
очевидец на нарушението и не е гледал видеозаписи или снимков материал, а
свидетелката П. – Ш изрази сериозни колебания при разпита си, дали намиращият се в
залата жалбоподател е именно лицето от снимките. Съдът също констатира при огледа
на жалбоподателя, че има съществени различия между него и лицето от снимките, като
най-ярко впечатление прави липсата на татуировка на гърдите на жалбоподателя,
каквато татуировка има лицето от снимките. Няма други доказателства или
доказателствени средства по делото, които да установяват авторството на деянието,
поради което следва да се приеме, че не се доказва с необходимата категоричност,
именно жалбоподателят С. да е нахлул на пистата на стадиона.
При така установената фактология, съдът стигна до следните правни
изводи:
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на С..
Посочената като нарушена разпоредба на чл.21, т.4 от ЗООРПСМ забранява нахлуване
на спортния терен по време на спортното мероприятие. За да е налице извършено
нарушение на цитираната законова разпоредба, то трябва категорично да се установи,
че именно жалбоподателят С. е нахлул на спортния терен. В хода на производството не
бяха събрани категорични доказателства за авторството на деянието, поради което и
предвид обстоятелство, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение остана
недоказано, то атакуваното НП следва да бъде отменено. Тежестта за доказване в
случая е на АНО, който следва да ангажира допустими доказателства, установяващи
категорично всички фактически обстоятелства около твърдяното нарушение.
Жалбоподателят не следва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се
3
отчита в негова полза. Административното обвинение трябва да е доказано по
несъмнен начин и не може да почива на предположения. В хода на съдебното
следствие не бяха събрани категорични доказателства за авторството на твърдяното
нарушение, поради което и с оглед неговата недоказаност, няма как издаденото НП да
бъде потвърдено.
Само в допълнение следва да бъде отбелязано, че според съда описаното
нарушение е несъставомерно от обективна страна. Разпоредбата на чл.21, т.4 от
ЗООРПСМ забранява нахлуване на спортния терен по време на спортното
мероприятие, а в издаденото НП изрично е описано, че нарушителят се е намирал на
пистата на стадиона в пространството между сектор „Б“ и огражденията с рекламни
табели пред терена, тоест и наказващият орган е приел, че лицето не се е намирало на
терена, а на пистата до терена. При провеждане на футболна среща теренът за игра е
зелената тревна настилка, върху която се играе, а лекоатлетическата писта на стадиона
не представлява спортен терен за провеждане на футболната среща, като дори на много
от футболните стадиони такава писта липсва и директно след трибуните започва
футболният терен. Тази писта би била спортен терен, ако се провеждаше
лекоатлетическо състезание, но в случая се е играл футбол и тя не е част от терена.
Върху пистата са разположени автомобили на спешна помощ, полицейски автомобили,
полицейски служители, стюарди, лица подаващи топката, които реално не се намират
на спортния терен, където се играе футболната среща. Те не пречат на нейното
провеждане и не влияят пряко върху играта, като в случая наказаното лице също се е
намирало на тази писта, а не на терена (тревната площ). С оглед на това съдът приема,
че обективно не е налице нахлуване на спортния терен и поради това липсва
извършено съставомерно нарушение от обективна страна.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, няма как да бъде уважено искането на юрисконсулта
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от своя страна жалбоподателят
не е претендирал разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № VI-14 от 19.07.2022 г. на Началника на
01 РУ-СДВР, с което за нарушение на чл.21, т.4 от Закона за опазване на обществения
ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), на А. В. С., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/
4
лева на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5