Решение по дело №217/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1640

гр. Варна, 06.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 217 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.XXV - „Бързо производство”от ГПК / на осн.чл.146, ал.2 СК вр.чл.310, т.6 ГПК/.

Производството е образувано на ***г. по предявен от Е.А.И., с ЕГН ********** ***, с качеството и на майка и законен представител на малолетното дете И.Я.И., с ЕГН ********** срещу Я.И.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** иск с правно основание чл.143, ал.1 от СК за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на детето И.Я.И., ЕГН ********** в размер на *** лв., считано от датата на завеждане на настоящето производство до настъпване на обстоятелства до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата.

Ищцата основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с ответника са родители на детето И.Я.И., ЕГН **********, родено на ***г. в гр.Варна. След скандал с ответника в края на ***г. ищцата напуснала домът му, находящ се в гр.*** и се преместила да живее в къщата на брат си. След раздялата им с ответника грижите по отглеждането и възпитанието на детето И.Я.И. били поети изключително от ищцата, подпомагана от нейните родители. Детето от двегодишна възраст страдало от *** и ежедневно се нуждаело от животоподдържащи лекарства и за двете заболявания, като само част от медикаментите се отпускали по здравна каса. Към датата на предявяване на иска детето И.Я.И. бил ученик в четвърти клас на СОУ „***“ гр.Варна за учебната ***г. Ищцата към датата на подаване на исковата молба била безработна. Ответника трайно се установил да живее в Република ***, не се интересувал от детето си, не му се е обаждал по телефон, не е давал средства за издръжката му и не му е давал подаръци. Ищцата поддържа, че средствата за осигуряване на нуждите на детето И.Я.И. са в размер на *** лв. месечна, като тя може да осигури една четвърт от тази сума, а остатъка следвало да заплаща ответника.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният на ответника особен представител адв. М.Ф.. Поддържа се, че иска е допустим, но предвид, че на особения представител не е известно становището на ответника по основателността на предявеният иск оспорва същия по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба, че ответника работи в собствена фирма и има високи доходи.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен изцяло. Назначеният от съда особен представител на ответника изразява становище, че иска е допустим и основателен доколкото родителите са длъжни да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, независимо от обстоятелството дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото си, но е останал недоказан по размер от събраните по делото доказателства. Моли за определяне на справедлив и основателен с оглед доказателствата по делото размер на присъдената издръжка.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеният надлежно заверен препис от удостоверение за раждане се установява, че родители на детето И.Я.И., родено на ***г. са ищцата Е.А.И., с ЕГН ********** и ответника Я.И.А., с ЕГН ********** /л.4/.

Видно от представената с исковата молба служебна бележка, детето И.Я.И. през учебната ***г. е записан като ученик в *** клас, дневна форма на обучение в СОУ „***“ гр.Варна.

От представената с исковата молба медицинска документация /направление за ТЕЛК №***г., амбулаторен лист №***г. и рецептурна книжка на хронично болния/ се установи, че детето И.Я.И., ЕГН ********** страда от заболяванията *** и се нуждае от ежемесечен прием на лекарства за лечение на посочените заболявания /л.7-14/.

Към момента на провеждане на съдебното заседание и двамата родители нямат регистрирани трудови договори, декларирани пред НАП, видно от представените справки /л.56-61/.

Ответника Я.И.А., с предишни имена А.Д.А. с нотариален акт по обстоятелствена проверка от ***г. е признат за собственик на недвижим имот – жилище, находящо се в гр.*** /л.51, 52 и 63/. На ***г. при опит за връчване на исковата молба на ответника на посочения адрес, длъжностното лице по връчването е установило, че ответника не живее на адреса от *** години и работи в Република ***, като е посочено, че сведенията са дадени от наемател на жилището /л.18/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.143, ал.1 от СК за осъждане на ответника Я.И.А. да заплаща месечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете И.Я.И., родено на ***г. Предявеният иск бе доказан по своето основание от факта, че ответника е родител на детето и като такъв безусловно дължи издръжка на същото. Задължението на родителите да заплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК е безусловно и не зависи от това дали родителят е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.

Съдът намира предявеният иск за основателен и по отношение на претендираният размер на издръжката от *** лв. месечно. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на *** от размера на минималната работна заплата. Към датата на провеждане на съдебно заседание размера на минималната работна заплата за страната е *** лв., определена с ПМС № 419/17.12.2014 г., като със същото постановление е предвидено от ***г. размера да бъде увеличен на *** лв. В конкретния случай бяха установени нужди на издържаното лице, по-високи от обичайните. От една страна детето навършва *** години през настоящата година и е записано, като ученик в *** клас, редовно форма на обучение, което предполага допълнителни разходи от страна на родителя полагащ грижи за детето, а от друга страна бе установено и влошено здравословно състояние на детето, което страда от *** и ежемесечно приема лекарства, свързани с лечението на заболяванията му. По отношение на имущественото състояние на ответника се установи, че същият разполага със недвижимо имущество – жилище в гр.Варна и реализира доходи от същото като го отдава под наем, като освен това ответника е в работоспособна възраст и не съществуват пречки да реализира доходи от трудова дейност. Липсата на деклариран пред НАП трудов договор на ответника, не означава непременно, че същият не получава доходи от трудова дейност, предвид установеното му обичайно местопребиваване в Република *** и данните събрани от длъжностното лице по връчваният, че ответника от 5 години работи в Република ***. Предвид установените по-високи от обичайните нужди на издържаното лице и възможностите на ответника да заплаща издръжка, съдът намира претендираният с исковата молба размер на месечната издръжка за справедлив и подходящ, съобразно посочените в закона критерий за определянето му, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата следва да бъдат присъдени и претендираните и доказано сторени по делото съдебно-деловодни разноски, които в конкретния случай са в общ размер на *** лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на ВРС и дължимите по делото такси и разноски в общ размер на *** лв., от които *** лв., дължима държавна такса за разглеждане на предявеният иск, *** лв., възнаграждение за назначаване на особен представител, платимо от бюджета на съда и *** лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

В открито съдебно заседание назначения на ответника особен представител е направил искане за изплащане на определеното му възнаграждение, което искане с оглед приключване на делото пред настоящата инстанция е основателно и следва да бъде уважено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Я.И.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** да заплаща на И.Я.И., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.А.И., с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на *** /***/ лева, считано от датата на предявяване на иска -***г. до настъпване на предвидени от закона основания за изменението й или прекратяването й,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

 

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в тази му част на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Я.И.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** да заплати на Е.А.И., с ЕГН ********** *** сумата от *** /***/ лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Я.И.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата от *** /***/ лева  представляваща дължими в производството такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

Да се изплати на назначения по делото особен представител на ответника, определеното му възнаграждение в размер на 300 лв., платимо от бюджета на съда.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: