РЕШЕНИЕ
№175
Гр.Русе, 08.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 23 октомври през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При секретаря
ИВАНКА ВЕНКОВА като разгледа докладваното търговско
дело №294 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
глава ХХХII ГПК.
Искът е с правно основание чл.430 ТЗ.
Делото е образувано по
постъпила искова молба от „СИБАНК”ЕАД гр.София, ЕИК ***, представлявана от П. А.
и Ф. Я., чрез юрисконсулт С. С., против А.Е.Х. от гр. София. В нея се твърди,
че с договор за /револвиращ/ банков кредит Европодкрепа 2 /кредитна линия/,
финансиран със средства от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ №МS13-00030/12.09.2013г., сключен
между „СИБАНК“ЕАД-кредитор и „ФОРС ОЙЛ“ЕООД, ЕИК ***-кредитополучател и
длъжник, А.Е.Х.-съдлъжник, банката предоставила на кредитополучателя банков
кредит в размер на 700000лв.-изцяло усвоен. С анекс №1 от 12.09.2013г. към
договора страните взели предвид, че кредитополучателя е кандидатствал за финансиране
на кредита със средства на ЕИБ, поради което след получаване в банката на
одобрение от ЕИБ и влизане в сила на анекса, спрямо банката, кредитополучателя
и съдлъжника влизат в сила Общите условия на „СИБАНК“ЕАД за предоставяне на
кредити ЕВРОУЛЕСНЕНИЕ 3 и ЕВРОПОДКРЕПА 3 с ресурс на ЕИБ. Променени били
лихвените условия по кредита, като е определена нова преференциална годишна
лихва. С анекс №2 от 7.11.2014г. към договора е встъпил нов съдлъжник - „ИЗИ
ЛАЙФ СОФИЯ“ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А. Х. Кредитът е револвиран за нов
12-месечен период при максимално допустим размер на дебитното салдо-700000лв.,
като е променен и размера на лихвения процент. С анекс №3 от 6.04.2015 към
договора, кредитът е револвиран за нов 12-месечен период, при максимално
разрешен размер на дебитно салдо и намаляващи лимити, определени в него. С
анекс №4 от 18.06.2015г. към договора, страните са констатирали, че към
12.06.2015г. остатъчния дълг по главницата на кредита е в размер на
569946.49лв., револвирането на средствата е прекратено, като кредита е
трансформиран в кредит, погасяващ се на вноски по реда на чл.4 от анекса. „ИЗИ
ЛАЙФ СОФИЯ“ЕООД е освободен като съдлъжник по кредита, а крайния срок за
погасяване е удължен до 20.05.2020г. Поради неплащане на 6 месечни погасителни
вноски с общ размер 69628.20лв. и неиздължаването им в срок, кредитът е обявен
за предсрочно изискуем на 12.10.2016г. Банката изпратила уведомителни писма до
длъжника и съдлъжника, с които ги уведомила за предсрочната изискуемост на
кредита, като им предоставила 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Поканите
са получени от длъжника на 18.10.2016г. и от съдлъжника-ответника на 03.11.2016г.
Както преди, така и след уведомяването за предсрочната изискуемост били
проведени многобройни разговори с ответника Х. в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „ФОРС ОЙЛ“ЕООД и съдлъжник за доброволно погасяване
на кредитното задължение, но независимо от това, то не било погасено. Поради
това, на 18.05.2017г. подали заявление в РС-Русе за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Към тази дата общият размер на
вземането по кредита е 484893.22лв., включващо: главница 445741.06лв.,
6236.19лв.-договорна лихва за периода 20.05.2016г.-11.10.2016г., 31491.21лв.-наказателна
лихва за периода 20.05.2016г.-17.05.2017г., 1424.76лв.-просрочени такси. Със
заявлението поискали присъждане само на част от главницата-89182.41лв., ведно
със законна лихва върху нея, считано от подаване на заявлението, както и
разноски-държавна такса 1783.65лв. и юрисконсултско възнаграждение-500лв. По
образуваното ч.гр.д.№3158/17г. на РРС била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, като двамата солидарни длъжници били осъдени да
заплатят горепосочените суми. В предвидения в закона срок длъжникът А.Х. подал
възражение, че не дължи вземането, другият длъжник не е подал възражение.
Горното поражда интерес от предявяване на иск за установяване съществуването на
вземането по отношение на ответника. Претендира съдът да признае за установено,
че ответникът в качеството си на съдлъжник по договора, анекси №№1, 2, 3 и 4
към него дължи на банката, солидарно с „ФОРС ОЙЛ“ЕООД, сумата 89182.41лв.,
представляваща част от главница, ведно със законна лихва считано от
18.05.2017г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№3158/2017г. по описа на РРС. Иска да му бъдат присъдени
разноските по заповедното производство, както и тези по делото.
Ответникът е подал два
отговора на исковата молба чрез упълномощени от него адвокати, в срока по
чл.367, ал.1 ГПК. Първият отговор /вх.№509/15.01.18г./ е подаден чрез адвокат Р.Г.
***, в него се сочи, че иска е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че
страни по договора са банката и „Форс ойл“ЕООД, а Х. е посочен като участник в
договарянето, което евентуално може да обоснове прилагане на чл.304 ТЗ. Твърди,
че в случая тази норма е неотносима, тъй като тя изисква множество субекти да
поемат общо задължение при сключване на търговска сделка. Друго следва от
изричната клауза на т.7.2 от договора, според която съдлъжникът се задължава да
отговаря солидарно с кредитополучателя за плащането на всички суми по кредита,
при условията на договора и ОУ. Т.е. интерпретацията на волята на страните води
до извод, че Х. не е един от авторите на волеизявлението, попълващо състава на
договора, а съгласието му „да отговаря солидарно“ предпоставя породените правни
последици от банковата сделка. Той не е един от правните субекти по чл.304 ТЗ,
а е трето лице, чието волеизявление е предпоставка за възникване на
евентуалната му отговорност за изпълнение на задълженията, породени за
кредитополучателя. Това волеизявление не е едностранно по смисъла на чл.44 ЗЗД,
то е елемент от съглашението по чл.101 ЗЗД с банката, по силата на което
ответника е встъпил в задължението на „Форс ойл“ЕООД. Встъпването по чл.101 ЗЗД
е способ за прехвърляне на задължения и предполага съществуването на едно
задължение, то насочено към даване на изпълнение. Това че се достига до
солидарност между длъжника и встъпилия в дълга не обуславя извод, че е способ
за обезпечение на задължението, не може да се встъпи в задължение, което още не
е възникнало. Дори да се приеме, че с последващите анекси е санирана първоначалната липса на
предмет на съглашението за встъпване в дълг, усложненията в развитието на
спорните отношения не приключват. Източник на паричното вземане е договора за
кредит. Правопораждащия факт, с който може да се свърже евентуално задължение
на ответника е съглашението за встъпване в дълг, правните последици от което се
свеждат до привличане на имущество, различно от това на кредитополучателя,
подчинено на претенциите на банката, като кредитор. Така се стига до класически
вид на солидарни задължения-един кредитор, едно вземане, минимум двама
длъжници, отговарящи за изпълнение на задължението по две отделни
правоотношения. Ето защо в чл.126, ал.2 ЗЗД е предвидено, че забавата на един
солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите. В случая забавата
на „Форс ойл“ЕООД не променя съдържанието на дълга на другите съдлъжници. Тъй
като встъпилият в дълга съдлъжник не е поръчител, поетото от него задължение не
е изменено вследствие на допусната от „Форс ойл“ЕООД забава. На следващо място,
твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като е подписан от лица,
които не са имали възможност да формират и изявяват волята на банката-основание
за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като договорът /погрешно е посочено от
6.01.2011г./ не е подписан от законни представители на банката.
Вторият отговор на исковата
молба е подаден от пълномощник адвокат П.Н.-***/15.01.2018г./. С него се
заявява становище за недопустимост на иска, тъй като издадената по ч.гр.д.№3158/17г.
по описа на РРС заповед за изпълнение и издаденият изпълнителен лист са
обезсилени, поради непредставяне на доказателства от заявителя за предявен иск
в 1-месечния срок. По неоснователността за установяване на вземане,
алтернативно-за осъждане на ответника за исканата сума излага следните
аргументи: Съдлъжникът Х. е солидарен длъжник по договора и като такъв има
качество на поръчител. Ищеца е изпратил писмо до ответника, получено лично на
3.11.2016г., в което е даден 7 дневен срок от получаването, изтекъл на
10.11.2016г., за изпълнение-погасяване на задължението за сумата 490914.77лв.,
до „Форс ойл“ЕООД писмото-покана е получено на 18.10.2016г. със същото
съдържание. На 18.05.2017г.-след повече от 6 месеца е подадено заявление в РРС
за издаване на заповед за незабавно изпълнение за исковата сума, представляваща
част от главница. Уговорената солидарност в договора е по смисъла на чл.138 и
сл.ЗЗД. На основание чл.147, ал.1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на шест месеца. Искът е предявен на 18.05.2017г.-в период по-дълъг от шест
месеца. Основният критерий дали е налице поръчителство или страните са се
договорили солидарно да извършат престация при условията на чл.121 и сл. ЗЗД е
дали солидарния длъжник гарантира изпълнение на чуждо задължение, или изпълнява
свой дълг. Обемът на главното задължение е мярка за обема на задължението на
поръчителя, който отговаря за изпълнението на всички задължения на главния
длъжник, вкл. и условните и бъдещите и за всички последици от неизпълнението.
При солидарността такава зависимост не съществува. Анализ на уговорките в
кредитния договор и анексите към него показва, че целта е да се обезпечи
изпълнението на задълженията на кредитополучателя, солидарния длъжник няма свое
задължение което да обезпечава, той гарантира изпълнението на главния длъжник.
Дългът на солидарните длъжници е функция на дълга по кредитното правоотношение,
т.е. има акцесорен, несамостоятелен характер спрямо задължението. Предвид това
твърди, че има качество на поръчител и е изтекъл шестмесечния срок по чл.147,
ал.1 ЗЗД, в тази връзка прави възражение. Цитира съдебна практика. Претендира
отхвърляне на иска и оставяне без уважение.
С допълнителна искова молба „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД-универсален правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД по силата на
преобразуване чрез вливане /вписано в ТР на 5.02.2018г./ изразява становище по
всеки от отговорите. По първият /на адв. Г./, оспорва твърденията, че ответника
няма качество на солидарен длъжник. Твърди, че това е видно от договора,
ответника е придобил изначално качеството на съдлъжник- при сключване на
договора и е страна по него, а не е трето лице. Твърди, че по отношение на него
не е налице встъпване в дълг по смисъла на чл.101 ЗЗД. Оспорва позоваването на
чл.126, ал.2 ЗЗД, тъй като съгласно чл.36 от ОУ съдлъжникът е длъжен при
писмено поискване от страна на банката да плати задължението по договора. В случая банката е изпратила
уведомителни писма до кредитополучателя и до съдлъжника. Счита неоснователни
доводите за нищожност на договора по чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на валидно
волеизявление от страна на банката, поради оспорване представителната власт на
лицата, подписали го от нейна страна. Позовава се на разпоредбата на чл.302 ТЗ,
както и на факта, че престацията е приета без възражения от кредитополучателя,
който се представлява от ответника. На следващо място твърди, че представителна
власт на лицата, подписали договора е налице, което установява от представени
пълномощни. Позовава се и на разпоредбата на чл.301 ТЗ. По отговора на адвокат Н.
оспорва твърдението за недопустимост на иска поради обезсилване на издадената
заповед, като твърди, че определението на заповедния съд е обжалвано и не е влязло
в сила. Оспорва и твърдението, че ответника има качество на поръчител, чиято
отговорност е отпаднала. Твърди, че от съдържанието на договора, анексите и ОУ
се установява, че ответника има качество съдлъжник, а не поръчител и това е
действителната воля на страните, в това качество той е подписвал и анексите и
неговата отговорност не е акцесорна. В нито един момент от съществуването на
правоотношението ответника не е оспорвал това си качество. Твърди, че в
отговора са наведени правни аргументи, които не съответстват на съдържанието на
договора и действителната обща воля на страните. Поради това оспорва доводите
за отпадане на поръчителската отговорност по силата на чл.147, ал.1 ЗЗД, защото
тази норма е неприложима в случая. Предвид различията в поддържаните тези в
двата отговора, които са противоречиви и взаимно изключващи се, иска да се
дадат указания на ответника за отстраняване на противоречията.
Отговор на допълнителната
искова молба е подаден от ответника чрез адвокат Р.Г.. В същия се поддържа, че
не е страна по договора за банков кредит, тъй като не е един от множеството
субекти, поемащи общо задължение при сключване на търговската сделка, неговото
волеизявление не формира съдържанието на сделката, не е автор на волеизявление
като елемент от състава, пораждащ целените правни последици. Той се задължава
според чл.7.2 от договора да отговаря солидарно с кредитополучателя за
плащането на всички дължими към банката суми по кредита, при условията на
договора и ОУ. Съгласието му да отговаря солидарно, предпоставя породените
последици от банковата сделка, той не е един от правните субекти по чл.304 ТЗ,
а е трето лице, чието волеизявление е предпоставка за възникване на
евентуалната му отговорност за изпълнението на задълженията, породени за
кредитополучателя. Ако Х. се възприеме като главна страна по договора, по който
той е поел общо задължение с кредитополучателя, за него следва да възникнат и
права по сделката, т.е. той е следвало да придобие собственост върху част или
върху целия паричен заем. Липсата на подобна последица означава, че поетото от
него задължение има друг мотив, различен от предоставянето на насрещна
престация по сделката. Това друго основание е в основата на становището, че той
не може да се разглежда като главна страна по договора. Клаузата на чл.36 от
ОУ, на която се позовавана ищеца в ДИМ отговаря на чл.126, ал.2 ЗЗД.
Уведомлението по чл.61 ЗКИ няма нищо общо с писмената покана, с която
солидарния длъжник се поставя в забава. Липсата на подобно писмено поискване,
предвидено в чл.36 ОУ означава, че солидарния длъжник не е в забава, което води
до извод, че по отношение на него кредиторът не разполага с право на иск
относно нарушено материално право. Развитите съображения относно съдържанието
на чл.293, ал.3 ТЗ счита за неотносими към повдигнатия спор за действителността
на сделката. Липсата на предписана от закона форма не е основание за
недействителност на договора, на която се позовават. Твърди, че фактическия
състав на договора за банков кредит не е завършен, тъй като волеизявление от
страна на кредитната институция липсва. Не става дума за мним представител,
подменил волята на мнимо представлявания. Не е налице валидно волеизявление,
формирано по установения в чл.10 ЗКИ начин. Поддържа становището за пълна
неоснователност на претенциите, предявени по реда на чл.422 ГПК.
В хода на производството, с
молба от 10.04.2018г. /л.108/ ищецът е предприел изменение на иска от установителен
в осъдителен, с оглед постановено от заповедния съд по ч.гр.д.№3151/17г. по
описа на РРС определение №5779/27.11.2017г.-влязло в сила, с което са
обезсилени издадената заповед №2078/22.05.17г. за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, в частта по отношение на ответника и е
прекратено производството по делото. С определение на съда от 15.05.2018г. е
допуснато измененение на иска от установителен в осъдителен, за сумата
89182.41лв., формирана от: 27767.86лв.-просрочена редовно падежирала главница
за периода 20.07.2016г.-11.10.2016г. и 61414.55лв.-част от предсрочно изискуема
от 12.10.2016г. главница в размер на 417962.49лв. /уточнени с молба на л.135/.
Уточнено е от ответника в съдебно заседание на 18.09.2018г., че поддържа
твърдението си и тезата, че е поръчител по договора.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното:
По делото не се спори, че на
12.09.2013г. е сключен Договор за /револвиращ/ банков кредит Европодкрепа 2
/кредитна линия/ финансиран със средства от Европейската инвестиционна банка
/ЕИБ/ №МS13-00030/12.09.2013г. между
„СИБАНК“ЕАД, представлявано от Х. Л.М. Г. и А. Г. Р. /Банката/ от една страна и
„Форс ойл“ЕООД, представлявано от А.Х.-кредотополучател и А.Е.Х.-съдлъжник, на
основание чл.430 и сл ТЗ, по повод писмено искане на кредитополучателя от 06.08.2013г.
за предоставяне на кредит. По силата на договора банката предоставя на кредитополучателя
„Форс ойл“ЕООД кредит под формата на
/револвираща / кредитна линия в
размер на 700000лв., а кредитополучателят се задължава да го издължи, да
заплати лихвите, таксите и комисионните по него, както и да изпълни всички
условия по договора и по Общите условия. В договора се съдържат условия относно
целта на кредита, срока на усвояване, лихви, такси и комисионни, реда и срока
за издължаване, обезпеченията, както и други. Договора е подписано от страните.
С анекс №1 към договора, сключен на 7.11.2014г. са внесени промени, а с анекс
№2 от същата дата-07.11.2014г. като солидарен длъжник е встъпил и „Изи лайф
София“ЕООД, представляно от А. Х., както и са направени промени, а кредитът е
револвиран за нов 12 месечен период при максимално разрешен размер на дебитно
салдо 700000лв. На същата датата е сключен и договор за встъпване на дълг между
страните по договора и „Изи лайф София“
ЕООД. С анекс №3 от 6.04.2015г., сключен между банката, кредитополучателя и
съдлъжниците, страните са се съгласили
кредитът да се револвира за нов период, при посочени намаляващи лимити,
посочени подробно. Страните сключили на 18.06.2015г. анекс №4 към договора, с
който констатирали, че към 12.06.2015г. остатъчния дълг по главницата на
кредита е в размер на 596946.49лв., прекратено е револвирането на средствата по
кредита, като същият е трансформиран от кредитна линия в кредит, погасяващ се
на вноски по реда на чл.4 от анекса. Крайния срок за погасяване на кредита е
удължен до 20.05.2020г. Уговорено е, че остатъчния дълг се издължава от
кредитополучателя на 59 равни месечни вноски по главница, всяка от които по 9499лв.,
дължими на 20-то число на всеки месец, считано от 20.06.2015г. до 20.04.2020г.
вкл., следвани от една последна изравнителна вноска -9505.49лв. дължима на
20.05.2020г. Уговорени са нови обезпечения, в чл.13 е посочено, че след
освобождаването на „Изи лайф София“ЕООД като съдлъжник по кредита, банката има
право да претендира вземането си пълен размер /главница, лихви, такси, комисионни
и разноски/, съгласно договорените условия и до окончателно погасяване на
всички дължими суми по договора и анексите към него, както от
кредитополучателя, така и от останалия съдлъжник-А.Е.Х.. Представени са Общи
условия на „Сибанк“ ЕАД за кредитиране и за издаване на банкови гаранции на
малки и средни предприятия, както и Общи условия за предоставяне на кредити
Евроулеснение 2, Европодкрепа 2 и за енергийна ефективност и възобновяема
енергия по КИДС Фонд, които са подписани от кредитополучателя и
съдлъжника-ответника. Представени са уведомителни писма от банката от
14.10.2016г., адресирани до кредитополучателя „Форс ойл“ ЕООД и до ответника А.Х.,
с които банката ги уведомява, че поради нередовно погасяване на дължимите вноски
кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер, считано от
12.10.2016г., дължат се
490914.77лв.-главница, просрочена лихва, такси и комисионни, като дава
едноседмичен срок за погасяване на задължението по договора и анексите, и ги
уведомява, че в противен случай банката ще пристъпи към принудително събиране
на вземането си. Писмото е получено от кредитополучателя на 18.10.16г. и от
ответника-на ръка на 3.11.2016г. /л.29-31/. Представено е пълномощно /л.83-90/,
с нотариална заверка на подписи и съдържание, с което А. Д. Д.-изпълнителен
директор и Х. А. Ф.-изпълнителен директор, в качеството им на законни
представители на СИБАНК ЕАД са упълномощили Х. Л. М. Г., в качеството на
директор на дирекция „Управление на кредити“ да представлява Банката, заедно с
едно от посочени лица, при подписване на посочени договори. Представено е и
пълномощно /л.91-93/, с нотариална заверка на подписи и съдържание, с което
същите лица упълномощават А. Г. А.-Д. да представлява банката, заедно с едно от
посочени лица, при подписване на изброени договори за кредитни сделки.
Приложено е ч.гр.д.№3158/17г. по описа на РРС. По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-икономическа експертиза, по което страните не са имали
възражения и което съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано. От
същата е установено, че към 18.05.2017г. /датата на подаване на заявлението/ дълга
по договора е както следва: просрочена главница 445741.06лв., от която: просрочена
редовно падежирала главница до 11.10.2016г.-27778.57лв. и предсрочно изискуема
главница от 12.10.2016г.-417962.49лв.:, просрочени договорни лихва върху
редовна главница-6236.19лв. за периода 20.05.16г.-11.10.16г., наказателни лихви
за периода 20.04.16г.-17.05.17г.-31738.50лв., просрочена такса управление на
кредита-1424.76лв., начислена на 16.09.2016г. Към 20.04.2018г. размерът на просрочена
редовно падежирала главница до 11.10.2016г. е 27767.86лв., а на предсрочно изискуемата от 12.10.2016г. е
непроменен-417962.49лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По ч.гр.д.№3158/2017г. по описа на РРС, съдът е издал заповед №2078/22.05.2017г. за изпълнение на задължение за вземания за парични суми, въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която „ФОРС ОЙЛ“ЕООД, ЕИК *** и ответника А. Е. Х. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „СИ БАНК“ЕАД, сумата 89182.41лв. главница, ведно със законна лихва за забава от 18.05.2017г. до изплащане на вземането, както и разноски-1783.65лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. „Форс ойл“ЕООД не е подало възражение срещу заповедта, поради което и по отношение на него тя е влязла в сила. Възражение е подадено от ответника и срещу него е предявен установителен иск предмет на делото по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, а впоследствие на основание чл.214 ГПК е поискано и допуснато от съда изменението му в осъдителен, с оглед обезсилване на издадената заповед по реда на чл.415, ал.5 ГПК по отношение на Х., което е допустимо и е в съответствие с приетото в решенията по гр.д.№195/2010г. IV ГО на ВКС, т.д.№511/2011г., II ТО на ВКС, т.д.№427/2012г., I ТО на ВКС и др. Неоснователно е възражението на ответника, че договорът за кредит е недействителен поради липса на съгласие, тъй като е подписан от лица, нямащи възможност да формират и изявяват воля на банката. Действително договорът от страна на банката е подписан от Х. Г. и А. А.-Д., лица, упълномощени от законнните представители на банката с посочени пълномощни, представени по делото, за което няма законова пречка. В тях те са упълномощени да представляват банката, вкл. и за сключване на процесния договор, с оглед изброените във всяко от пълномощните хипотези. Независимо от това, следва да се отбележи, че липсата на представителна власт не може да се приравни на липса на съгласие. Договорът за кредит е търговска сделка, поради което и в случая важи установената от чл.301 ТЗ презумпция, че при действия без представителна власт сделката се счита потвърдена, освен ако търговецът не се е противоставил веднага след узнаването, което очевидно не е сторено. На следващо място, според чл.293, ал.3 ТЗ страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. В случая от поведението на ответника, който безспорно е предоговарял кредита, а кредитополучателят го е ползвал, може категорично да се приеме, че действителността на изявлението на банката не е оспорена. Ето защо договорът е действителен и породил действието си между страните. Спори се по делото и относно качеството на ответника в договорното правоотношение. Съдът намира тезата му, че има качество на поръчител, за неоснователна, тъй като в договора и анексите към него същият е посочен като съдлъжник, което е различна правна фигура. В чл.7.2 от договора изрично е посочено, че съдлъжникът се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми по кредита, вкл. главница, лихви комисионни, такси, евентуална наказателна лихва и разноски при условията на договора и ОУ. В чл.35 от ОУ също е посочено, че съдлъжника се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задълженията по кредита, вкл. и за тези, възникнали от последващи анекси. Ето защо съдът намира, че волята на страните в случая е ясна-съдлъжника е поел солидарно задължение, наред с кредитополучателя, поради което и отговаря при условията на чл.121-127 ЗЗД. Подобна уговорка не противоречи на закона. Действително е налице противоречие в теорията относно това допустимо ли е едновременно възникване на валиден дълг за кредитополучателя и солидарен дълг на трето задължено лице, поет едновременно със сключването на договора за кредит в какъвто смисъл е направено възражение в отговора на исковата молба, подаден от ответника чрез адвокат Р.Г.. Въпросът е теоретичен, намира противоречиво разрешение в доктрината, но в случая е безспорно кумулативното поемане на солидарен дълг от ответника, идентичен по съдържание с дълга на кредитополучателя по силата на цитираните изрични клаузи в договора и в общите условия, т.е. страните са постигнали съгласие за това. Още един аргумент в подкрепа на горното е и това, че за разлика от поръчителството, което е вид обезпечение, при което се отговаря за чужд дълг, в случая е налице уговорена солидарна задълженост, при която ответника дължи на свое собствено основание, при кумулативно договорено поемане на общо задължение, което има самостоятелен характер. Доколкото се касае до сключване на абсолютна търговска сделка-договор за банков кредит, при сключването на която ответника е поел наред с кредитополучателя общо задължение, и от сделката не следва друго, те се смятат за солидарни длъжници /чл.304 ТЗ/. Предвид това, съдът намира, че ответника е солидарно задължен по кредита, поради което и отговаря наред с кредитополучателя на свое собствено основание като съдлъжник. По делото е безспорно установено от приетата експертиза, че към 20.04.2018г. задължението по кредита и анексите към него е както следва: 445730.35лв.–главница, договорни лихви върху редовна главница 6011.67лв., наказателни лихви-31738.50лв., законна лихва-20539.64лв., такси-1424.76лв., или общо задължение-505444.92лв. Предвид обезсилването на заповедта по чл.417 ГПК и предприетото изменение на иска от такъв по реда на чл.422 ГПК в осъдителен иск, то последния се счита предявен от 10.04.2018г. /молба л.108/, за сумата 89182.41лв., формирана от: 27767.86лв.-просрочена редовно падежирала главница за периода 20.07.16г.-11.10.16г. и 61414.55лв. - част от предсрочно изискуема от 12.10.16г. главница в общ размер 417962.49лв. Безспорно е, че плащанията по кредита са преустановени и банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 12.10.16г. Според експертизата до тази дата дължимата падежирала главница е 27778.57лв., а от 12.10.2016г. цялата останала главница /417962.49лв./ е предсрочно изискуема. Вещото вещото лице в съдебно заседание на 18.09.2018г. е пояснило, че след 18.05.2017г. /когато е подадено завлението по чл.417 ГПК/ до 20.04.2018г. е погасена главница в размер на 10.71 евро, като погасяването е от 9.10.2017г. /на практика преди предявяване на осъдителния иск/. Не се сочат доказателства от ответника да е заплатил претендираните суми, поради което и предявеният иск за заплащането им е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва от 10.04.2018г. до окончателното изплащане. Това е така, тъй като в случая е неприложима разпоредбата на чл. 126, ал. 2 ЗЗД, на която се позовава ответника. Преди всичко, следва да се отбележи, че това възражение се основава на неправилното разбиране, че ал. 2 има приложение във всички случаи на забава на солидарен съдлъжник, т. е. позоваването на нея е извън контекста на чл. 126, ал.1 ЗЗД, както и че има отношение към настоящия случай. Дори да е налице забава или невъзможност за изпълнение на един от солидарните длъжници, то това не освобождава останалите от основното задължение към кредитора. При всички случаи, солидарните съдлъжници отговарят за него, но с оглед относителното действие на солидарността и разделността помежду им /но не спрямо кредитора/, те могат да се освободят от произтеклите от неизпълнението вреди - разходи, неустойки и пр. Ето защо предявеният иск е основателен, доказан и следва да бъде уважен изцяло.
В тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото по осъдителния иск-3567.30лв. държавна
такса, 300лв. депозит за вещо лице и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Е.Х., ЕГН **********,***, да заплати на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД гр.София, ЕИК ***, сумата 89182.41лв., формирана от 27767.86лв.-редовно
падежила главница за периода 20.07.2016г.-11.10.2016г. и 61414.55лв., част от
предсрочно изискуема от 12.10.2016г. главница, в общ размер 417962.49лв.,
дължими по Договор за /револвиращ/ банков кредит Европодкрепа 2 /кредитна
линия/ финансиран със средства от Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ №МS13-00030/12.09.2013г. и анекси
№№1-4 към него, ведно със законна лихва от 10.04.2018г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски по делото-3567.30лв. държавна такса,
300лв. депозит за вещо лице и 300лв. възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
Окръжен съдия: