№ 266
гр. Варна, 20.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500091 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 261392/07.09.2021 г. на „ХИДРОСТРОЙ“ АД, ЕИК
*********, гр. София, чрез пълномощника адв. А. Н., против определение № 260139/02.07.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 349/2020 г. по описа на РС - Провадия, с което е обезсилена изцяло
Заповед № 227/29.06.2020 г. за изпълнение на парични задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
делото, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че заповедният съд неправилно е обезсилил издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, въпреки изпълнението на дадените указания за предявяване
на установителен иск и своевременно представяне на доказателства за това, както и наличието на
влязло в сила решение по реда на чл. 422 ГПК, с което са признати вземанията, предмет на
заповедта. Сочи, че при предявяване на установителния иск за вземането си срещу длъжника е
представил препис от исковата молба, който следвало да бъде приложен по заповедното дело, като
независимо от това обстоятелство заповедният съд е обезсилил издадената заповед, след като е
отправено искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното неприсъствено
решение по гр.д.№ 1038/2020 г. на ПРС, препис от което представя в настоящото, както и в
заповедното производство. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи
на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Производството пред Районен съд – Провадия е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ХИДРОСТРОЙ“
АД срещу длъжника „РАЙ-1991“ ЕООД, по което заповедният съд е разпоредил издаването на
Заповед № 227/29.06.2020 г. по чл. 410 ГПК, препис от която е изпратен за връчване на длъжника.
Видно от преписката по заповедното производство, на 13.07.2020 г. връчител е посетил адреса на
дружеството, вписан по партидата на последното в ТР, като на обратната разписка е отбелязал, че
дружеството не пребивава на посочения адрес. С разпореждане от 17.07.2020 г. съдът е приел, че
длъжникът е надлежно уведомен без да е посочено на какво основание. С разпореждане от
14.09.2020 г. заповедният съд е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви установителен
иск за вземането си, тъй като е приел, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
1
Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 29.09.2020 г. Видно от приложените
доказателства по настоящото дело, заявителят е подал искова молба по чл. 422 ГПК.
Константна е практиката на ВКС относно съвпадането на срока по чл. 415, ал. 4 и ал. 5
ГПК, т.е. срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един
месец от датата на получаване на указания за възможността да се предяви иск за съществуване на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение в хипотезите на чл. 415, ал. 1 ГПК. За
съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява
дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Спазването на преклузивния едномесечен срок се доказва от заявителя пред съда, разглеждащ
заповедното производство, във всички случаи, без значение дали заповедното производство и
исковото производство се развиват пред един и същ или пред различни съдебни състави.
Твърденията на жалбоподателя са, че депозираните пред РС – Провадия екземпляри на
исковата молба са три, като единият от тях е следвало да бъде приложен по заповедното
производство, чиито номер е отбелязан в исковата молба, като след изискването на всички
материали по делото, се установило, че един от екземплярите е останал без входящ номер. Към
жалбата е приложено копие на входиран екземпляр на исковата молба по на чл. 422 ГПК, ведно с
разписка от куриерска служба за датите на получаване и доставяне на пратката, видно от които
исковата молба е изпратена на 28.10.2020 г., или в рамките на едномесечния срок с оглед данните
за връчване на указанията по реда на чл. 415 ГПК. Въпреки че екземпляр от входираната искова
молба не е приложен в същия срок по ч.гр.д.№ 349/2020 на ПРС, заповедният съд не е предприел
своевременно действия по чл. 415, ал. 5 ГПК. Последвалото обезсилване на издадената Заповед №
227/29.06.2020 г. е извършено по повод подадена от жалбоподателя молба вх.№ 261117/29.06.2021
г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното в производството по чл. 422 ГПК
неприсъствено решение. Посочената молба е подадена година след издаване на процесната
заповед, по електронната поща, като в електронното писмо изрично е посочено, че вземането по
ч.гр.д.№ 349/2020 на ПРС е установено с решение по гр.д. № 1038/28.04.2020 г. Видно от
съдържанието на акта, вземанията предмет на заповедта са установени с постановеното по реда на
чл. 239 ГПК решение, което не подлежи на обжалване.
От изложеното следва, че заповедният съд не е имал основание да откаже издаването
изпълнителен лист за установените с решението вземания, а още по-малко да обезсилва заповедта.
Законодателно предвиденото решение за това касае хипотезите, в които заявителят не представи
доказателства за предявяване на установителния иск в законоустановения срок, за което
заповедният съд следва да предприеме действия непосредствено след изтичането му, като атестат
за дезинтересирането на кредитора от последващо удовлетворяване на претендираните вземания.
В настоящия случай, напротив, кредиторът е предприел действията по установяване на процесните
вземания и след това е поискал издаването на изпълнителен титул за принудителното им
удовлетворяване.
Действително заповедният съд няма задължение да извършва служебна проверка дали
искът е предявен своевременно - проверката му е ограничена върху това дали по делото са
представени доказателства за предявяване на иска в определения срок (дори да не е наличен
твърдяният от частния жалбоподател трети екземпляр от исковата молба). Но когато факта за
заведен и успешно проведен установителен иск е станал известен на съда, както се установи с
оглед подадената молба за издаване на изпълнителен лист, недопустимо е обезсилването на
заповедта на основание чл. 415, ал. 5 ГПК /в този смисъл - т. 2 от Тълкувателно решение №
6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за
РС – Провадия за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260139/02.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 349/2020 г. по описа
на РС - Провадия, с което е обезсилена Заповед № 227/29.06.2020 г. за изпълнение на парични
задължение по чл. 410 ГПК.
2
ВРЪЩА по ч.гр.д. № 349/2020 г. на РС - Провадия за продължаване на съдопроизводствените
действия по издаване на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3