РЕШЕНИЕ
№
390
гр. Враца 12.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.10.2020г., тринадесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИнА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН
дело №319 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на касационна жалба от РСПБЗН – АЕЦ КОЗЛОДУЙ ,
предявена чрез * И. И. , против РЕШЕНИЕ №27/15.06.2020г., постановено по анд №84 по
описа за 2020г. на Районен съд Козлодуй, с което е отменено издаденото Наказателно постановление №НП-ПБЗН-ВР7-11/02.04.2020г.
за налагане на глоба в размер на 1000лв. на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.34 ал.1 т.1 вр.
чл.32 т.1 от Наредба №8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, на А.Ц.С. – ** „К.-и. п. и х. в.“ в
П-ЕП2-Р-ИР-СКУ-ТИА-ТИ-КИПХВО в „АЕЦ
КОЗЛОДУЙ“. Решението се оспорва и в частта за разноските, които
касаторът в лично качество е осъден да заплати на адресата на НП.
В жалбата като касационни
основания за неправилност на решението се сочат неговата незаконосъобразност и съществено
нарушение на процесуалните правила.Твърди се, че необосновано Районният съд е приел, че в АУАН и НП не са посочени конкретно нарушените
разпоредби, както и че описанието на нарушението е непълно и неясно. Заявява
се, че в разрез с доказателствата и
длъжностната характеристика на наказаното лице е прието, че същото не е
административнонаказателноотговорно по повдигнатото му обвинение, както и че не
е доказано виновното му поведение. Прави се искане за отмяна на оспореното решение, вкл. в частта за
разноските, потвърждаване на НП и за присъждане на разноски
за двете инстанции. Идентични съображения се развиват и в с.з. от процесуалния
представител на касатора * С.Н. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител *Р.М.
в писмено възражение я оспорва и иска същата да бъде отхвърлена, тъй
като постановеното от Районния съд решение е правилно. Прави искане за
присъждане на разноски за тази
инстанция, за което представя списък.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна,
тъй правилно въззивният съд е приел, че в АУАН и НП са
описани две отделни нарушения, за които е наложено едно наказание, което е
довело до ограничаване правото на защита
на лицето.
Настоящият съдебен състав, като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно
заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно
чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок против
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по
следните съображения:
При постановяване на решението
не са допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Съдът е проявил процесуална активност, като е
събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в
тяхната съвкупност и въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Законосъобразни са аргументите на съда, че АУАН и НП съответно са съставени и издадени
от компетентни органи. Изводите на
въззивния съд за незаконосъобразност и
отмяна на оспореното пред него наказателно
постановление се базират на обстоятелството,
че едно изпълнително деяние – „санкционираното
лице е разрешил използването на обособеното пространство на двойния под в
помещението №ХВ215 не по предназначение и в нарушение на нормативноустановените
изисквания за безопасност“ е правно
квалифицирано по две разпоредби на
Наредба №8121з-647/01.10.2014г. – чл.34
ал.1 т.1 и чл.32 т.1. Съдът е приел
също, че квалификацията на санкционираното лице като такова по чл.7 ал.1 т.3 пр.първо от Наредбата
не води до носене на отговорност
за деянието, което му се вменява като виновно осъществено, такава би следвало
да носят лицата по чл.5 от същата Наредба. Касационният състав възприема
напълно изводите на въззивния съд, които са в съответствие с доказателствата и материалноправните разпоредби.
При служебна проверка на решението относно
неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон в тази му
част, на основания извън посочените в касационната жалба, касационният състав
не намира такива, които да водят до отмяната
му. Решението е постановено от
законен състав,в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на
материалния закон.
По тези съображения решението в частта, в която е отменено
оспореното НП, следва да бъде оставено в сила, а жалбата против него следва да
бъде отхвърлена.
Съдът намира, че решението е неправилно в частта, в която са присъдени
разноските, поради което в тази част
следва да бъде отменено. Действително, разноски се дължат на жалбодателя по делото, но следва
да бъдат репарирани от ЮЛ, в чиято структура се намира административно-наказващият орган, издал
отмененото НП. В случая това е Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ гр.Враца, съгласно чл.39 ал.6 от ЗМВР, която следва да
заплати на санкционираното лице
направените по делото разноски пред
въззивната инстанция в размер на 500/петстотин/лв., в какъвто размер ги е
присъдил съдът.
С
оглед изхода на спора и при
своевременно направено искане на ответника
следва да бъдат присъдени направените разноски пред тази инстанция. С писмена молба същият е
поискал присъждането на 500 /петстотин/лв., за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което е представил списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Противната страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът приема за неоснователно. Същото е определено по
правилата на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди така,
както е поискано и да бъде заплатено от Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.Враца.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221 ал.2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №27/15.06.2020г.,
постановено по анд №84/2020г. на РС
Козлодуй в частта, в която е отменено НП
№НП-ПБЗН-ВР7-11/02.04.2020г. на Началника на РСПБЗН – АЕЦ КОЗЛОДУЙ.
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №27/15.06.2020г., постановено по анд №84/2020г.
на РС Козлодуй в частта,в която
Началника на РСПБЗН – АЕЦ КОЗЛОДУЙ е осъден да заплати на А.Ц.С. ***
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „ПБЗН“ гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.Ц.С.
*** сумата 500/петстотин/лв.
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „ПБЗН“ гр.Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.Ц.С.
*** сумата 500/петстотин/лв.
разноски за касационната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.