Решение по дело №1638/2018 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ VІ-17                                        28.06.2019г.                               Град Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, шести въззивен състав

На седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                               2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

Секретар: Таня Михова

Прокурор: -

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело № 1638 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №134 от 19.07.2018г. постановено по гр.д.№120 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Айтос са отхвърлени следните искове:

1.                Иск на Т.Г.Г., П.Г.Г. и Д.Г.Г. чрез пълномощниците им адв.М.Д. и адв.Е.М., предявен против Д.Й.К. и Ж.Г.К., за прогласяване нищожност поради противоречие с добрите нрави на договор за продажба, сключен с нотариален акт №141, т.4, дело №706 от 23.08.2016г. на нотариус Г.Георгиев с район на действие АРС, между ответниците и Йордан Йорданов до размер от 4/12 ид.ч. и между ответниците и Гочо Г. за 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, описан подробно в решението;

2.                Иск на П. и Д. Гочеви против Д. и Ж. Костови за прогласяване недействителността по отношение на ищците като сключен във вреда на представлявания, на договора за продажба, сключен с нотариален акт №141, т.4, дело №706 от 23.08.2016г. на нотариус Г.Георгиев с район на действие АРС, между ответниците и Йордан Йорданов до размер от 4/12 ид.ч. от недвижимия имот, описан подробно в решението.

3.                Иск на П. и Д. Гочеви против Д. и Ж. Костови за прогласяване недействителността по отношение на ищците като сключен без представителна власт, на договора за продажба, сключен с нотариален акт №141, т.4, дело №706 от 23.08.2016г. на нотариус Г.Георгиев с район на действие АРС, между ответниците и Йордан Йорданов до размер от 4/12 ид.ч. от недвижимия имот, описан подробно в решението.

4.                Иск на Т.Г.Г., П.Г.Г. и Д.Г.Г., предявен против Д.Й.К. и Ж.Г.К., за прогласяване нищожността, като симулативен на договор за продажба, сключен с нотариален акт №141, т.4, дело №706 от 23.08.2016г. на нотариус Г.Георгиев с район на действие АРС, като се приеме за установено в отношенията между страните, че договорът е такъв за дарение.

Ищците са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски в размер на 1500 лв.

В законния срок срещу решението е подадена въззивна жалба от адв.М.Д. и адв.Е.М. като пълномощници на Т.Г.Г., П.Г.Г. и Д.Г.Г..

С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно- изводите на съда били основани на непълен и неточен анализ на събраните доказателства, не били разгледани и обсъдени посочените в исковата молба пороци на волята на наследодателя Йордан Г. при извършеното упълномощаване, преценката на съда за фактическия състав на недействителността поради противоречие с добрите нрави и липса на съгласие била неправилна и противоречала на трайната съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с всяко от оплакванията. Молят решението да бъде отменено и вместо него се постанови ново по съществото на спора, с което предявените в условията на евентуалност искове бъдат уважени. Претендират за присъждане на разноски за двете инстанции.

По делото своевременно е постъпил отговор от страна на въззиваемите Д.Й.К. и Ж.Г.К., чрез адв.Д.И.. Същите намират жалбата за неоснователна, понеже не са налице сочените в нея пороци на съдебното решение. Считат, че решението е правилно, постановено при пълен анализ на доказателствата, след обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност. Развити са конкретни съображения по всяко от оплакванията в жалбата. Молят решението да бъде потвърдено, а на въззиваемите се присъдят разноските по делото.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на приложимите разпоредби на закона приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на въззивниците против въззиваемите, като при условията на обективно и субективно съединяване са предявени искове за нищожност договор за продажба, сключен с нотариален акт №141, т.4, дело №706 от 23.08.2016г. на нотариус Г.Георгиев с район на действие АРС, с който наследодателите на ищците- Йордан Йорданов и Георги Георгиев са продали на ответницата Д.К. притежаваните от тях 5/6 ид.ч. върху самостоятелен обект в гр.Айтос, ул.“Станционна“ №49 в жилищен блок – бивша ЖСК „Рила“- апартамент №4 във вх.2, на трети жилищен етаж, с площ от 92,74 кв.м., ведно 5/6 ид.ч. от прилежащото към апартамента избено помещение №18 с площ 9 кв.м. и 5/6 ид.ч. от таванско помещение №10 с площ 24 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Твърди се, че двамата прехвърлители са се разпоредили с притежаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от процесния имот за сумата от 9800 лв., за която не било посочено кой от двамата каква част от цената е получил. Към датата на сключването на сделката двамата се намирали в крайно тежко здравословно състояние- Йордан Йорданов от години страдал от деменция, влошена до степен същият да не може да се ориентира във времето и пространството, поради което се наложило да ползва социален асистент и да бъде изцяло обгрижван от трети лица. Допълнително състоянието му било влошено вследствие претърпян мозъчен инсулт. При сключването на сделката Йорданов бил представляван от дъщеря си- Д.К. по силата на пълномощно, заверено в дома на упълномощителя, който поради недъгавост /старост и болест/ не бил в състояние да се подпише и да изпише саморъчно имената си, а вместо това поставил пръстов отпечатък. От друга страна прехвърлителят Г. бил в напреднал стадий на онкологично заболяване- през м. февруари 2016г. бил диагностициран с хондросарком на тазовите кости с метастази. Заболяването било нелечимо, за него били полагани палиативни грижи. В резултат на прогресирането на заболяването и приеманите медикаменти същият получавал епизоди на дезориентация за хора, място и време, получавал халюцинации, почти не напускал дома си. Ежедневните грижи за него полагала съпругата му Т., която съхранявала и разходвала средствата на семейството, понеже съпругът ѝ не бил в състояние да го прави. Г. починал 4 месеца след сключването на договора.

На първо място ищците П. и Д. Гочеви искат договора за продажба да бъде прогласен за нищожен до размер от 4/12 ид.ч. продадени от наследодателя им Йордан Йорданов, а тримата ищци и за 1/6 ид.ч., продадени от наследодателят им Гочо Г., поради противоречие на двете разпореждания с добрите нрави. Тези искове са с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Сочи се, че продажната цена е необосновано ниска- многократно по-ниска от действителната пазарна стойност на апартамента, абсолютно неадекватна на нуждите на двамата прехвърлители от средства за лечение и помощ при ежедневното обслужване, предвид възрастта и здравословното им състояние. Купувач по сделката била дъщерята на първия и сестра на втория от прехвърлителите, която е знаела тяхното състояние, понеже по професия била медицинска сестра и се предполагало, че познава добре спецификите на заболяванията и обективния статус на двамата. Двамата продавачи се намирали в крайно тежко увредено общо състояние при сключването на сделката, като вторият от тях бил в напреднала фаза на онкологичното заболяване с предстоящ неизбежен летален изход. Първият получавал ежемесечен доход от пенсия в размер на 380 лв. За двамата прехвърлители били полагани грижи от трети лица, поради което не били в състояние самостоятелно да разходват и да се възползват от евентуално получените средства от продажбата, което правело неморално разпореждането с притежаваните от тях ид.ч. от имота. Налице била явна и съществена нееквивалентност на насрещните престации- продажната цена /ако изобщо била получена/ била драстично по-ниска от пазарната стойност на имота, неадекватна на нуждите на продавачите от средства за материално подпомагане, за полагане на палиативни грижи и максимално подобряване на оставащия им живот. Запазеното право на ползване за двамата всъщност целяло привидно да се създаде основание за ниската продажна цена, а не ползвателите реално да упражняват това право. Предвид здравословното им състояние двамата очевидно не можели да съжителстват спокойно, а освен това Г. имал отделно жилище, в което живеел със семейството си- ищците по делото, и нямал намерение да го напуска.

На второ място се сочи, че договорът е недействителен при условията на договаряне във вреда на представлявания по отношение на продавача Йордан Йорданов. Този иск, предявен от П. и Д. Гочеви по отношение на 4/12 ид.ч. от имота, е с правно основание чл.40 от ЗЗД. Двамата ищци твърдят, че дъщерята на прехвърлителя- ответницата Д., като пълномощник на баща си Йордан продала на себе си имота при очевидно неизгодни за него условия, няколко дни след упълномощаването, което време не било достатъчно за проучване на пазара и събиране на оферти за получаване на най-висока цена. В пълномощното не били посочени конкретните условия, при които дъщеря му да продаде имота на себе си, а пълномощникът сам определил драстично по-ниска от реалната пазарна цена, което ясно сочело, че е предпочел своя интерес пред този на упълномощителя.

При условията на евентуалност- ако се счете за неоснователно искането за прогласяване нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави, ищците П. и Д. Гочеви искат обявяването на договора за недействителен по отношение на наследствените им от Йордан Йорданов 4/12 ид.ч. от имота на основание чл.42 ЗЗД- поради липса на представителна власт. Изложени са твърдения, че пълномощното от 18.08.2016г. на нотариус Георгиев не съдържало валидно упълномощаване за договаряне на продажната цена за имота, което било видно от противоречивите и изключващи се твърдения в т.1. Изявлението на упълномощителя, че бил получил продажната цена преди сключването на договора за продажба, според ищците представлявало недействителен отказ от невъзникнали права.

На четвърто място, при условията на евентуалност /при отхвърляне на горните искове/ тримата ищци са предявили иск за прогласяване нищожността на договора като симулативен и да се приеме в отношенията между страните, че сключения договор е такъв за дарение. Този иск е с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД. Твърденията по този иск са, че страните не са имали волята да извършат продажба, както и че договорената цена не е била заплатена от продавача на купувачите. Индикация за това, че посочената като платена в брой цена в нотариалния акт била непосредствено под предвидените в чл.3 на ЗОПБ прагове за плащания в брой и не било посочено как се разпределя цената между продавачите. По отношение на Йорданов този извод следвал и от съдържащия се в пълномощното отказ да се получи продажната цена за имота. Прехвърлителят Г. също не бил получавал никакви средства- бил тежко болен, грижите и издръжката му били поети от неговата съпруга, не разполагал в себе си с парични средства, понеже не бил обективно в състояние да ги харчи. Затова договорът за продажба бил симулативен и прикривал договор за дарение, а ищците имали правен интерес от разкриване на действителните отношения между ответниците и наследодателите на ищците, тъй като били наследници с право на запазена част. Представят доказателства. Претендират разноски.

Ответниците Д.К. и Ж.К., представлявани от адв.Д.И., са представили отговор на исковата молба в законния едномесечен срок. Същите оспорват исковете като неоснователни. Заявяват, че прехвърлителят Йордан Йорданов не е участвал лично в сключването на договора поради напредналата си възраст, поради което упълномощил дъщеря си да го представлява, включително да договаря само със себе си. Не бил подписал пълномощното, а положил отпечатък, защото част от пръстите на ръката му били отстранени при инцидент. В пълномощното били описани изрично действията, които следвало да извърши упълномощеното лице, като било отбелязано, че упълномощителят получил продажната цена за имота по сделката. Неоснователни намират и твърденията, че прехвърлителят Йорданов не разбирал свойството и значението на постъпките си. Същият бил в пълно съзнание, а при сключването на договора присъствал лично неговия син Гочо Г.. Двамата прехвърлители не страдали от заболяване, което да им пречи да разбират свойството и значението на постъпките си, нито били поставени под запрещение. Акцентират, че решението за прехвърлянето на имота на ответниците било семейно решение, продиктувано от факта, че Г. знаел за заболяването си и приживе решил да уреди имуществените отношения със сестра си. Запазеното право на ползване в нотариалния акт гарантирало допълнително, че интересите на двамата прехвърлители са напълно охранени. Сочат, че поради влошеното здравословно състояние на Гочо Г., те са се грижили лично и финансово за Йордан Йорданов, като винаги са помагали и на първия. Освен това Г. вече имал прехвърлен имот от баща си, чрез дарение, който бил продаден от неговите наследници на 9.08.2017г. за сумата от 50000 лв. Твърдят, че Г. е получил лично сумата от 9800 лв., като това негово изявление било отразено в нотариалния акт. Другият продавач изразил съгласие и заявил, че няма имуществени претенции към пълномощника си. Изтъкват, че няма пречка цената на имота да бъде получена преди самата сделка. Ангажират доказателства.

С обжалваното решение съставът на Айтоския районен съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Посочил е, че въпреки констатираното влошено здравословно състояние на прехвърлителите същите са били в състояния сами да формират адекватно волята си, като не е било установено някой от двамата да е бил обект на внушение или манипулация на волята. Обсъдил е констатираните разлики между продажната цена по нотариалния акт, данъчната оценка на продаваната част към датата на сключването на договора, както и пазарната оценка на продадените от прехвърлителите части от имота, установени посредством съдебно-техническа експертиза, но е счел, че уговорената цена не противоречи на морала и добрите нрави. В тази връзка са отчетени близките родствени връзки между прехвърлителите и купувачката, прекрасните им /според свидетелите/ взаимоотношения, учреденото право на ползване върху имота, което несмущавано е упражнявал Йордан Йорданов до смъртта си, както и съществуващата съсобственост между страните по договора за продажба и задължението на прехвърлителите по чл.33, ал.1 от ЗС да предложат на съсобственика да изкупи техните идеални части от имота. Освен това съдът е съобразил и трайната съдебна практика, според която, за да се приеме за неравностойна престацията е необходимо същата да е сведена практически до липса на престация, което в случая не било налице. С тези мотиви е отхвърлен иска по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Със същите мотиви е отхвърлен иска по чл.40 ЗЗД. С тях е отхвърлен и иска по чл.42 ЗЗД, като в допълнение е посочено, че прехвърлителят Йордан Йорданов е упълномощил надлежно дъщеря си, включително тя била овластена да сключи процесната сделка при каквито условия намери за добре, както и че според пълномощното уговорената сума била получена от прехвърлителя, поради което факта, че в пълномощното сумата не била посочена в конкретен размер, не водело до извод за липсата на представителна власт за пълномощника. За да отхвърли иска по чл.26, ал.1, предл.5 ЗЗД, районният съд е посочил, че и двамата продавачи са декларирали, че са получили уговорената цена /съответно в пълномощното и в нотариалния акт/, това се установявало и от показанията на св.Ганчо Димитров. По тези съображения съдът е приел, че е налице размяна на престации, поради което е счел процесния договор за възмезден. Съобразно изхода на делото, като е счел всички искове за неоснователни, районният съд е възложил разноските в тежест на ищците.

При проверката на обжалваното решение Бургаският окръжен съд намира, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл.269 ГПК следва да се разгледат оплакванията във връзка с правилността му.

По делото е безспорно следното.

Ищците Т.Г., П.Г. и Д.Г. са наследници по закон на покойния Гочо Йорданов Г., починал на 7.01.2017г.

Ищците П.Г. и Д.Г., заедно с ответницата Д.К. са наследници по закон на Йордан Г. Йорданов, починал на 12.02.2017г., като първите двама са наследници по заместване на покойния си баща Гочо Г..

С нотариален акт №141, т.VI, рег.№4318, дело №706 от 23.08.2016г. на нотариус Георги Георгиев, с район на действие РС- Айтос, е сключен договор за покупко-продажба на 5/6 ид.ч. от  самостоятелен обект в гр.Айтос, ул.“Станционна“ №49 в жилищен блок – бивша ЖСК „Рила“- апартамент №4 във вх.2, на трети жилищен етаж, с площ от 92,74 кв.м., ведно 5/6 ид.ч. от прилежащото към апартамента избено помещение №18 с площ 9 кв.м. и 5/6 ид.ч. от таванско помещение №10 с площ 24 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Продавачи по договора са Йордан Г. Йорданов, представляван от пълномощника си Д.Й.К. /дъщеря на първия/, както и Гочо Йорданов Г. /син на първия и брат на Д.К./. Първият от тях е притежавал 4/6 ид.ч. от имота, а вторият- 1/6 ид.ч. Купувач по договора е ответницата Д.Й.К., която преди процесната продажба е притежавала останалата 1/6 ид.ч. от имота. Безспорно е също, че  продажбата е извършена по време на брака на Д.К. с  ответника Ж.Г.К..

С процесния договор продавачите са прехвърлили на купувачката собствеността върху 5/6 ид.ч. от описания по-горе недвижим имот срещу сумата от 9800 лв. /общо посочена за двамата продавачи/. Данъчната оценка на същите идеални части според нотариалния акт е в размер на 36986 лв. В него е отразено изявление на продавачите, че продажната цена е заплатена изцяло от купувача и в брой преди подписването на договора.

Видно от нотариалния акт, продавачите са си запазили правото на безвъзмездно и пожизнено ползване на продадения имот.

По делото е приложено пълномощно от 18.08.2016г., с нотариално заверени /извън кантората на нотариуса/ съдържание и подпис /отпечатък от палец, положен поради недъгавост- старост и болест/. В т.1 от пълномощното продавачът Йордан Йорданов е упълномощил дъщеря си Д.К. да го представлява навсякъде, където е необходимо, включително пред нотариус във връзка с продажбата на собствените му идеални части от процесния имот, както и на 5 броя ниви, при цени и условия, и на лица, каквито прецени за добре, включително на основание чл.38 от ЗЗД да договаря сама със себе си. В т.1 от пълномощното е налично изявление на упълномощителя, че е получил напълно и в брой от упълномощената продажната цена за всички описани по-долу в т.1 имоти.   

По делото е приета без възражения от страните съдебно- техническа експертиза, изпълнена от в.л.Йовка Петрова, заключението по която не е оспорена от страните. От експертизата се изяснява, че към 23.08.2016г. /датата на сключване на договора за продажба/ пазарната цена на процесния апартамент е била 64918 лв. Съдът намира заключението за обективно и компетентно, поради което го възприема. Следователно пазарната оценка на продадените 5/6 ид.ч. към датата на сделката е била 54098,33 лв.

Районният съд е приел и множество писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на продавачите.

Видно от приложените три броя епикризи от Неврологичното отделение на „МБАЛ Айтос“ ЕООД /л.25, л.26 и л.27 от делото на АРС/, на 22.11.2010г. продавачът Йордан Йорданов бил приет в това отделение, като въз основа на проведените изследвания било установено, че е претърпял исхемичен инсулт във ВБС /лек 18т. по ГЛ/, като след проведеното лечение е изписан след три дни с подобрение. Втората епикриза сочи, че Йорданов е постъпил отново за лечение в същото отделение в периода от 20.04.2011г.- 23.04.2011г., като поставената му диагноза е : Исхемичен инсулт в ДСМА /ср.тежък 14т по ГЛ/. Левостранна хемипареза. Като минали и придружаващи заболявания са посочени: Хр.ПМ; АХ-3-ст; Съст. след ИМИ. Третата епикриза установява, че Йорданов е бил хоспитализиран и в периода 22.01.2014г.- 26.01.2014г. Поставена му е окончателна диагноза: мозъчен инфаркт, причинен от неуточнена оклузия или стеноза на церебрални артерии /ЛСМА/ 14т. по ГЛ; 10т. по NIHSS; ср.тежка степен / Квадрипаретичен синдром. Като минали и придружаващи заболявания в нея са отразени: хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност; Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести.

По делото са налични две етапни епикризи, издадени от ОПЛ на Йордан Йорданов- д-р Петя Златанова /от обясненията на ответницата се изяснява, че същата работи като медицинска сестра към практиката на този лекар/. Първата е с дата 1.03.2016г., издадена във връзка с искане за ползване на социални услуги от Община Айтос. В нея като диагноза е посочено: последици от МСБ /мозъчно-съдова болест/. Деменция синилис. М-с хипертоникус- III степен. Предсърдно мъждене и туптене. В анамнезата е посочено, че се касае за пациент, който преди няколко години е претърпял мозъчен инсулт с последваща деменция. Поддържал висока степен на кръвно налягане, с предсърдно мъждене и трептене. Оплаквал се от виене на свят, главоболие, невъзможност за движение. Констатирано е още, че движенията на пациента са затруднени, а походката му е затруднена до невъзможна.

Втората етапна епикриза от ОПЛ д-р Златанова, макар и да не е датирана, очевидно е издадена след смъртта на Йорданов, понеже в нея е посочена конкретната дата на смъртта- 12.02.2017г. В нея са отразени следните диагнози: Последици от мозъчно-съдова болест. Състояние след прекаран моз. инфаркт. Хипертонична сърдечна болест- 3 ст. Предсърдно мъждене и трептене. Морбус артрозус генерализата. В епикризата е посочено, че в периода от 2000г. до смъртта му през 2017г. Йорданов е претърпял не малко исхемични инсулти. При лечението му в Неврологично отделение гр.Айтос симптомите му- главоболие, нарушаване на вниманието, паметовите нарушения, емоционалната лабилност, шума в ушите, замаяността се подобрявали. Провеждал системно медикаментозно лечение, включил се в ранна рехабилитационна програма, с участието на невролог, ОПЛ, мед.сестра, социален работник, близки- дъщеря и син, поради което мозъчните функции били възстановени, а качеството му на живот се подобрило. Намалели нарушението на вниманието, паметовите нарушения, намалената умствена работоспособност, емоционалната лабилност. Според тази епикриза Йорданов бил ограничен единствено в движението си поради генерализирана артрозна болест, засягаща опорно-двигателния апарат. Съзнанието му било запазено, а походката- щадяща. Относно психичния статус в епикризата е посочено, че пациентът бил ориентиран за време, място и собствена личност. Отговарял смислово на зададените му въпроси- как се казва, коя година е в момента, кой се грижи за него, как се казват близките му, какво мисли и чувства в момента. На фона на общи разсъждения за прогнозите за деменция след преживян мозъчен инсулт е направен извод, че в конкретния случай комплексното лечение на пациента, непрекъснатите грижи са довели до възстановяване както на мозъчните му функции, така и на физическото здраве- без изменение на кожата /декубитални рани/, подобрило се качеството на живот, за да изживее старините си достойно, като поради тази причина не бил предоставен на ТЕЛК за група инвалидност.

Данните от втората етапна епикриза, в която не е отразено дали Йордан Йорданов е бил дементен, се намират в противоречие както с тези от етапната епикриза от 2016г. на същия ОПЛ, така и с данните от последната епикриза, издадена от неврологичното отделение при МБАЛ- Айтос, където пациентът е бил хоспитализиран непосредствено преди смъртта му. В нея като придружаващи заболявания към основната диагноза /Перетонитис дифуза криптогенес. ОБН- екстраренална/, е посочено: МСБ. Деменция. Състояние след мозъчни инсулти. Исхемична болест на сърцето. Предсърдно мъждене.

По делото е приета без оспорвания от страните съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от в.л. д-р Параско Парасков. Въз основа на гореописаните медицински документи /без етапната епикриза от 2016г.- виж обясненията на в.л. в с.з. на 19.06.2018г./ в писменото си заключение експертът е приел, че след всеки от трите прекарани инсулта- 2010, 2011 и 2014 г. е последвало възстановяване на пациента до определен обем, но не можело да се очаква пълно възстановяване. След всеки инсулт Йорданов бил объркан, дезориентиран, с нарушена походка и неспокоен. Никъде не било отразено психическото му състояние и мисловната дейност, само в епикризата от 2014г. било посочено, че е сомнулентен, т.е. сънлив. Въз основа на данните от последната етапна епикриза, издадена от ОПЛ Златанова експертът е приел, че след като е била възстановена мозъчната му функция, Йорданов е можел правилно да възприема заобикалящата го действителност, да се ориентира за времето и мястото, да познава близките си, да се грижи за интересите си.

В устните си обяснения пред съда, след запознаване с данните от етапната епикриза от 2016г., в.л. Парасков е посочил, че деменцията е бавен процес, който се развива и задълбочава постепенно, като първо обхваща познавателната функция /лицето не познава предмети, започва да забравя случки/. Заявява, че не може да посочи дали при извършването на продажбата в каква фаза е била деменцията на Йордан Йорданов. Сочи, че болестта е необратима, но не може да каже дали към момента на сключването на договора Йорданов е могъл да разбира свойствата и значението на постъпките си. Обяснява противоречието в данните за деменция между етапните епикризи от 2016г. и тази след смъртта на Йорданов през 2017г. с това, че след адекватно лечение много хора се възстановяват както физически, така и психически.

Ищците- сега въззивници, са представили с исковата молба заявление до община Айтос /л.18-19/ с дата 9.03.2016г.; информация към него /л.20/, с които Йордан Г. Йорданов е поискал да ползва почасови услуги, предоставяни по проект „Грижа за независим живот“. В т.1 от заявлението бланково /фабрично напечатано/ от името на Йорданов е декларирано, че вследствие на увреждания/ тежко заболяване, невъзможност за самообслужване, удостоверено с копие от медицински документ, заявителят се нуждае от помощ при извършване на ежедневни дейности и организиране на свободното време. В приложение №1- А към заявлението е отразена следната информация за Йорданов /въз основа на бланкетно дадени няколко възможности за отговор/: живее сам, семейството му помага с храна и пазаруване, има близки, които живеят в същото населено място. Не гледа телевизия, не чете вестници или литература; не е в състояние да води разговор; не обича развлекателни игри; не ползва компютър; няма хоби; няма други интереси. Не ползва услуги в общността.

При разпита си св.Николова, която като личен асистент полагала грижи за Йордан Йорданов в периода от юли 2015г. до смъртта му през 2017г., заявява, че данните в декларацията са попълнени от нея, тъй като това бил редът когато програмата е започнала по-рано, за по-кратък период и се подава следващо заявление за продължаването на услугата. Твърди, че отразеното по-горе за състоянието на Йорданов не отговаряло на истината. Заявява, че е попълнила декларацията и информацията по този начин, понеже от 15 г. работи като асистент и е наясно, че за да ползват услугата асистент потребителите трябва да отговарят на условията, които е заявила тя. Твърди, че има впечатления за хората с увреждания и деменция, но  Йорданов не бил в състояние на деменция. В началото /юли 2015г./ му разбирала трудно, но с много гимнастика започнала да го разбира. Йорданов сядал на стола, подпомаган от нея с придържане за ръцете. Твърди, че тя сядала до него на леглото, разговаряли, обръщала му телевизора, слушал музика. Когато имали проверки /във връзка с програмата/ ѝ казвал да направи кафе на проверяващите, а самият той им пеел. Основно за Йорданов се грижела ответницата Д., като същият бил посещаван и от сина си Гочо, който помагал докато бил добре. Николай от внуците не посещавал дядо си, докато свидетелката била негов личен асистент.

Свидетелят Димитров, който е съпруг на първата братовчедка на Гочо и Д., заявява, че „дядо Данчо“ бил „с акъла си“.

В обратна насока са показанията на водените от ищците свидетели.

Св.Христова- съпруга на покойния първи братовчед на Гочо и Д., заявява, че била виждала Йордан през 2012г., като по това време той живеел в мазето на ответницата Д.. Твърди, че той бил човек с деменция, защото когато го посещавала със съпруга си той не ги познавал. Твърди също, че Йордан бил във физическа и психическа невъзможност да се грижи за себе си. Не била ходила в процесния апартамент, но знаела, че за Йордан се грижи жена, която да го гледа. Макар да няма лични впечатления за състоянието на Йордан в последните години преди смъртта му, свидетелката сочи, че от сина му Гочо знаела, че „свако Даньо“ се е губил и са подавали сигнал в полицията.

Свидетелят Колев – близък приятел на Гочо Г., заявява, че познава „чичо Данчо“, но в последните години не го е виждал. От Гочо знаел, че последните години състоянието на Йордан било трагично- не можел да се обслужва сам, не бил адекватен, имало случаи когато не го познава и не познавал внуците си. Същевременно обаче Гочо му споделил, че „чичо Данчо“ иска да прехвърли апартамента на Д.- внука си, който носи буквичката му.            

След съвкупна преценка на гореописаните писмени доказателства, свидетелски показания и съдебно- медицинска експертиза, въззивната инстанция намира, че още преди сключването на процесната сделка през м.август 2016г. продавачът Йордан Йорданов е имал признаци на деменция, но по делото не се установява в каква фаза се е намирало заболяването му. По-конкретно не се установяват твърденията на ищците, че здравословното му състояние било влошено дотолкова, че той не е можел да се ориентира във времето и пространството. На първо място съдът счита, че следва да се държи сметка, че в случая е относимо здравословното състояние на продавача Йордан Йорданов към момента на упълномощаването/ сключването на процесния договор за продажба, поради което приоритет следва да се даде на доказателствата за състоянието му непосредствено преди сделката, сключена на 23.08.2016г. Водените от ищците свидетели- Колев и Христова нямат лични впечатления за състоянието на Йорданов към този момент, поради което твърденията им, че той бил дезориентиран и неадекватен не могат да бъдат отнесени към датата на сключването на договора. Същевременно липсва конкретност и за това кога Гочо им е споделял, че Йордан се е губил, че не бил в състояние да разпознае близките си. Следва да се отбележи, че подобни данни за дезориентация се съдържат в писмените доказателства- епикризите от Неврологичното отделение и етапните епикризи, но те касаят единствено времето, непосредствено дните преди и по време на хоспитализацията на Йорданов при претърпените от него преди договора три инсулта- през 2010, 2011 и 2014г., но е ноторно известно, че това са и част от симптомите за това заболяване, а сделката е сключена чак през м.август 2016г. Тогава вече последиците от претърпените инсулти са били овладени чрез адекватно лечение и рехабилитация- според втората етапна епикриза и показанията на св.Николова. Предвид липсата на специални знания, за проверката на достоверността на тези показания и етапна  епикриза съдът се доверява на заключението на в.л.Парасков, който не изключва принципната възможност за подобряване на състоянието на пациента при адекватно провеждана терапия, за каквато в случая са събрани доказателства. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че въззивниците не са оспорили тези изводи на в.л.Парасков и не са поискали нова или тричленна експертиза, чрез която да ги оборят. Освен това показанията на св.Колев съдържат данни /макар и косвени, по сведения на Гочо/ за намерение на Йордан да прехвърли апартамента на внука си, което означава, че е бил в адекватно състояние и е имал намерение да се разпореди с имуществото си. Предвид гореизложеното настоящата инстанция кредитира като достоверни показанията на св.Николова, която ежедневно е обгрижвала Йорданов като негов личен асистент в периода от средата на 2015г. до неговата смърт и има най-преки впечатления за състоянието му, а именно- че същият е бил наясно, че се подготвя сделка, тъй като е бил посетен от нотариус, както и че е бил съгласен апартамента ще бъде прехвърлен на Д.. Неточностите в нейните показания- относно датата, на която нотариуса е посетил Йордан в дома му /посочена е дата 23.08.2017г.- една година след действителната дата на договора, която не съответства на датата 18.08.2016г., когато е направена нотариалната заверка на пълномощното в дома на Йордан/, не са от съществено значение, че да водят до различен извод, имащ значение за предмета на делото. Следва да се отбележи също, че пълномощното, с което Йорданов е овластил дъщеря си- въззиваемата Д., да продаде от негово име собствените му идеални части от имота, е нотариално заверено като подпис и съдържание, поради което удостоверява, че лицето, посочено като упълномощител е направило изявленията в него. Въззивниците не са въвели в предмета на делото оспорване способността на прехвърлителя Йорданов да разбира свойството и значението на постъпките си, напротив- в жалбата се съдържат оплаквания, че районният съд е изследвал подробно това обстоятелство, ирелевантно за предявените искове.

В заключение съдът намира, че продавачът Йордан Йорданов, макар и в тежко здравословно състояние, след претърпени три инсулта и при физическа невъзможност за самостоятелно придвижване, е упълномощил валидно дъщеря си Д. да продаде притежаваните от него 4/6 ид.ч. от апартамента на когото намери за добре, включително да договаря сама със себе си, като ѝ е предоставил възможността сама да определи продажната цена. Неоснователни са оплакванията на ищците- сега въззивници, че договорът за продажба бил сключен без представителна власт. Това, че в пълномощното не е посочена конкретна цена, при която да се продаде имота, не води до недействителност на договора по чл.42 ЗЗД, като сключен без представителна власт. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решението по т.1 от ТР №5 от 12.12.2016г. по тълк.д.№5/2014г. на ОСГТК на ВКС.

По повод оплакванията в жалбата, че първоинстанционният съд  не се е произнесъл по действителните им доводи във връзка с иска по чл.42 ЗЗД следва да се посочи, че същите са основателни. Пропускът на районният съд следва да се отстрани от въззивната инстанция /същото се отнася и до констатираните пропуски по останалите искове/. Бургаският окръжен съд намира за неоснователно твърдението на въззивниците, че след като в пълномощното е посочено едновременно, че преценката за определяне на цената се предоставя на пълномощника, а от друга страна- че в същото пълномощно упълномощителят е декларирал, че е получил напълно и в брой цялата продажна цена /за всички имоти, за които е извършено упълномощаване за продажбата им/, което според въззивниците било нелогично поради това, че сделка не била сключена и не бил определен нито вида на разпореждането, нито личността на приобретателя, от това следва извод, че се касае за взаимноизключващи се изявления, поради което не можело да бъде установен по несъмнен начин каква е била действителната воля на упълномощителя, вследствие на което пълномощникът  е действал от негово име без надлежна представителна власт. В случая в пълномощното е посочено ясно, че упълномощаването за имотите по т.1 /от 1 до 6, включително процесния апартамент/ касае тяхната продажба /включително сключване на окончателен договор/, както и сключване на анекси след продажбата, т.е. ясен е вида на разпореждането, при което не е налице противоречие с изявлението за получена преди сделката продажна цена. Причините да не се посочи конкретната цена, за която е/ или ще бъде продаден имота могат да бъдат различни според обстоятелствата в конкретния казус /например ако цената има значение за таксата, която ще бъде събрана за нотариалната заверка на съдържанието на пълномощното или за да се осуети последващо оспорването на получаването на продажната цена от продавача /респективно- неговите наследници/, но това само по себе си не води до извод за липса на надлежно учредена представителна власт на пълномощника да сключи договора. Дали цената в действителност е била платена на упълномощителя или не още към подписването на пълномощното е въпрос от значение за останалите предявени от въззивниците искове, но не и за този по чл.42 от ЗЗД.

От изложеното следва, че исковете по чл.42 от ЗЗД, предявени от въззивниците П. и Д. Гочеви против въззиваемите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Понеже изводите на двете инстанции по този иск съвпадат, решението на АРС по него следва да бъде потвърдено.

На следващо място следва да се разгледа искът по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД- за нищожност на договора за продажба поради противоречие на извършените с него две разпореждания с добрите нрави. Неоснователно е възражението в отговора на въззивната жалба, че ищците не били въвели конкретно основание за да обосноват твърдяната от тях нищожност. Ясно и недвусмислено в т.1 от обстоятелствената част на исковата молба и във въззивната жалба е посочено, че противоречието с добрите нрави се основава на липсата на еквивалентност на престациите- продажната цена е драстично по-ниска от пазарната стойност на имота, неадекватна на нуждите на продавачите от средства за материално подпомагане, полагане на палиативни грижи и максимално подобряване на оставащия им живот.

В случая е безспорно, че цената от 9800 лв., посочена в нотариалния акт общо за двамата продавачи /което не е недопустимо/, при пазарна цена на продаваните от тях общо 5/6 ид.ч. от имота- 54098,33 лв. и при данъчна оценка- 36986 лв., е значително занижена. Вярно е и това, че същата е непосредствено под минимума, установен от Закона за ограничения на плащанията в брой /10000 лв./.

При преценката дали липсва еквивалентност на престациите до степен, че да са накърнени добрите нрави /моралните норми/, следва да се изследват не само обективния факт на несъответствие на продажната цена с пазарната оценка към датата на сключването на договора, но и това същото да е толкова съществено, че практически да се свежда до нула. В случая това не е налице.     

Относно останалите твърдения на въззивниците, които според тях са относими към иска по чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД, съдът следва да ги обсъди за пълнота на изложението и предвид оплакванията в жалбата, макар да ги намира за релевантни към други евентуални пороци на договора /свързани с евентуални пороци във волята на прехвърлителите/.

Относно здравословното състояние на продавача Йордан Йорданов следва да се съобразят фактическите изводи, изложени по-горе, по които между страните липсва спор. Към датата на сключването на сделката това лице е било в тежко здравословно състояние, не е могло да се обслужва и придвижва само, а за него са полагани ежедневни грижи както от дъщеря му- въззиваемата Д. /която по професия е медицинска сестра/, така и от св.Николова, като негов личен асистент /заплащането на която е било осигурено по общинска програма/ . Пенсията му, според декларацията във връзка с получаваната помощ е била 380 лв. месечно, за което обстоятелство също страните не спорят. Не се установява Йорданов да е имал други разходи, надхвърлящи обичайните за неговата възраст и здравословно състояние, които да не са били задоволени.

Въззивниците, чиято е доказателствената тежест за установяване доходите и материалните възможности на наследодателя си Гочо Г., както и  необходимост от допълнителни средства във връзка с лечението му, палиативните грижи и осигуряването на съответен стандарт на живот, не ангажират подобни доказателства. Единствено от показанията на св.Димитров се изяснява, че Г. е бил пенсионер, но въпреки това работел, но въпреки това не разполагал с пари, защото и двете му карти /по които е получавал пенсията и трудовото възнаграждение/ били в съпругата му. Същият сочи, че знае, че Т. и Д. са се скарали и дори втората била изгонена от дома на Гочо, защото той взел 2 лв. от портмонето на жена си, която му вдигнала скандал.

Страните не спорят и относно тежкото здравословно състояние на Гочо Г., страдащ от онкологично заболяване с предстоящ неизбежен летален изход, настъпил 4 месеца след сключването на договора. Същото се установява по безспорен начин от писмените доказателства- етапна епикриза, епикриза, решение за комплексно лечение и онкологично досие- л.30-35 от делото на АРС, както и от свидетелските показания на четиримата разпитани свидетели, а така също от обясненията на въззиваемата, дадени по реда на чл.176 ГПК. От заключението на в.л.Парасков, неоспорено от страните и в тази му част, което се възприема от съда като обективно, се изяснява, че през 2016г. на Г. е била поставена диагноза хондросарком на таза /злокачествено заболяване на костите и хрущял/. Поради напредналия стадий на заболяването не било предприето оперативно лечение, а само симптоматично такова. Същото се провеждало с болкоуспокояващ медикамент Таргин, последно изписан на 7.12.2016г. Експертът е посочил, че този медикамент не е опиат и не замъглява съзнанието, но може да доведе до сънливост, а при предозиране- до загуба на съзнание или дори до кома при по-тежки случаи.

Предвид изводите на експертизата, които почиват на обективните данни от медицинската документация,  съдът не кредитира показанията на св.Христова и на св.Колев, които имали лични възприятия, а така също и от споделеното им от Г., че той взимал опиати от специална аптека, че под въздействието на лекарствата халюцинирал, губел се и бил неадекватен. Освен това тези показания противоречат на показанията на св.Димитров, който също е имал непосредствени впечатления от състоянието на Г., според който последният бил адекватен до последния момент, но бил безпомощен, защото не можел да се движи сам и трябвало някой да го вземе. Нещо повече, дори да се приеме обратното- че е имало моменти, в които Г. е бил в неадекватно състояние вследствие заболяването си, това не доказва, че към момента на преддоговорните отношения и към сключването на договора за продажба същият е бил в това състояние, което се е отразило на преценката му за еквивалентност на престациите по договора.

Не се подкрепят с доказателства твърденията на въззивниците, че поради близките си отношения /установени по несъмнен начин от всички разпитани по делото свидетели/, в комбинация с медицинските си познания за тежкото им здравословно и най-вече ментално състояние, въззиваемата се е възползвала и повлияла на решението на баща си и брат си да продадат имота на цената, посочена в нотариалния акт. Единствено св.Колев твърди, че Д. е била житейски по-властната в сравнение с брат си,  който изключително уважавал нея и семейството ѝ, поради което свидетелят е изразил увереност, че Г. е бил манипулиран, подложен на непоносим за него натиск и не е знаел какво прави. Според него Г. бил много добър човек /това се установява се и от останалите свидетели, за разлика от следващите изнесени от този свидетел факти/, което го правело понякога наивен и лесно манипулируем, нерешителен, от което и сам свидетелят признава, че се бил възползвал. Видно е, че се касае за предположения на свидетеля за манипулиране на Гочо Г. от страна на въззиваемата, което не е подкрепено от други, обективни източници. Освен това и показанията на този свидетел са противоречиви, доколкото същия заявява, че били много близки с колегата си Г., последният му споделял всичко, непременно щял да се допита до него. Видно е, че Г. е сключил договора за продажба без да се допита до него, а и от показанията на св.Колев, че предполагал, че имота е бил прехвърлен на въззивника Д., но в същност това не било така, може да се направи обоснован извод, че всъщност двамата не са били толкова близки и Г. всъщност не му се е доверявал за всичко.

По повод защитата на въззиваемите срещу този иск следва да се отбележи, че въззивната инстанция намира за основателно възражението, че продажната цена е определена в този размер, тъй като страните по договора за продажба, които са близки родственици- баща и деца, всъщност са целели да уредят наследствените отношения помежду си /същите са били съсобственици на имота/. Това е така, понеже въззиваемите са провели успешно насрещно доказване на твърдението си, че Г. вече е бил надарен от баща си с други недвижими имоти /така- нотариален акт №92 от 1998г.-л.72/, нот.акт №85/76г.- л.74-75, нот.акт №27 от 88г.- л.76-77; нот.акт №27/60г.- л.78-79/. Следва да се има предвид и това, че върху имота е запазено право на ползване на прехвърлителите, което само по себе си освен, че охранява техните интереси, съставлява ограничение на правото на собственост на купувачите, което е от принципно значение за договаряне на по-ниска цена. Аналогично е положението и от гледна точка на това, че се продава идеална част от имота, а не целия имот, което също предполага договаряне на по-ниска цена, в сравнение с пазарната цена, особено между близки родственици.

Неотносими към заявеното основание за нищожност на договора са възраженията на въззивниците, че продавачите не са имали нужда от учредяването на право на ползване, а по отношение на продавача Йордан същото е и невярно, доколкото е безспорно, че той е продължил да живее в имота и след смъртта си.

Ето защо въззивната инстанция, след съвкупна преценка на събраните доказателства и доводите на страните намира, че процесния договор за продажба на 5/6 идеални части от апартамент в гр.Айтос на цена значително под пазарната / над 5 пъти/ не съставлява накърняване на добрите нрави, следователно иска по чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции решението на АРС по този иск следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е и иска по чл.40 от ЗЗД, за обявяване недействителността на договора поради договаряне на въззивницата в качеството ѝ на пълномощник на Йордан Йорданов, във вреда на представлявания.    

За да бъде уважен иска по чл.40 от ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки: 1. договора да е сключен във вреда на представлявания и 2. споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на упълномощителя. Следователно, в тежест на ищеца по този иск е да установи тези два елемента- от обективна страна: вреда или опасност от увреждане интересите на представлявания, а от субективна страна- намерението за увреждане у пълномощника и третото лице. Преценката за наличието на субективния елемент се извършва въз основа на всички допустими доказателства, включително косвени, които ценени в тяхната съвкупност да обуславят несъмнен извод, че сделката е била сключена с намерение да се увреди ищеца. В този смисъл е и задължителната практика, формирана по чл.290 ГПК- така решение №841 по гр.д.№3530/2008г., ІІ г.о.; решение №361 по гр.д.№1077/2010г., ІV г.о.  

В тази насока е и правната доктрина: ”За състава на чл.40 ЗЗД е характерно, че представителя действа съзнателно във вреда на представлявания, т.е. има намерение да го увреди. Изисква се той да постигне споразумение с третото лице във вреда на представлявания. Няма значение кого са целили да облагодетелстват със споразумението си тези лица. Последиците от недобросъвестното поведение на представителя и третото лице е, че правното действие не поражда правни последици за представлявания. То е нищожно спрямо всички правни субекти. Основанието за нищожност е противоречие със закона и добрите нрави”- така проф.М. Павлова, „Гражданско право. Обща част”, изд. Софи-Р 2002г., стр.621-622.

Аналогични са и дадените задължителни разяснения от ВКС- т.III от ТР №5 /12.12.2016г. по т.д.№5/14г.

В конкретния казус несъмнено се установява, че въззиваемата е била упълномощена да вземе решение на кого и на каква цена да продаде собствените на баща си идеални части от имота, включително и да договаря сама със себе си, което всъщност е сторила. Несъмнено е, че въззиваемата е продала имота на себе си на цена, значително под пазарната. Не се установява обаче втория /субективния/  елемент от фактическия състав на чл.40 ЗЗД, а именно- процесния договор да е сключен от пълномощника, договарящ сам със себе си, с намерение за увреждане на упълномощителя. Намерението за увреждане не се предполага /липсва подобна презумпция в закона/, а следва да се докаже. В случая въззивниците, чиято е доказателствената тежест не ангажират такива доказателства. Напротив- както и по-горе се посочи, намерението на страните по сделката е било да уредят наследствените си отношения, като по този начин /уговаряйки по-ниска цена/ да компенсират въззиваемата за това, че на брат ѝ са били дарени други имоти. В тази връзка несъстоятелни са доводите на въззивниците, че времето от упълномощаването до  сключването на договора за продажба не било достатъчно да се проучи пазара и да се получи най-добрата цена, охраняваща интересите на прехвърлителя, а пълномощникът сам определил цена, драстично по-ниска от пазарната, с което предпочел своя интерес пред този на упълномощителя. Не без значение е и обстоятелството, че братът на въззиваемата /и наследодател на въззивниците/ също е бил страна по договора, което е индиция, че договорената цена не е целяла увреждането на упълномощителя.

Тъй като изводите на  въззивният съд за неоснователност на иска с правно основание чл.40 ЗЗД съвпадат с тези на първоинстанционния, то обжалваното решение следва да се потвърди в тази му част.

Неоснователен е и иска по чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД- за установяване симулативността на договора за продажба и разкриване действителната сделка- дарение.

В нотариалният акт изрично е посочено, че продажната цена е била заплатена от купувача на продавачите преди сключването на договора. Изявление, че е получил продажната цена е направил и упълномощителя, в пълномощното от 18.08.2016г. Същото не е недействително, поради това, че представлявало предварителен отказ от права, както смятат въззивниците. Свидетелят Димитров твърди, че в негово присъствие, в дома на Йордан Йорданов и в негово присъствие /на последния/, преди сключването на договора за продажба въззиваемата е предала на брат си плик с пари, които били преброени от Г., който заявил, че всичко е точно. Тези показания потвърждават посоченото в пълномощното обстоятелство за предварително плащане на цената.

Оспорването на истинността на изявленията в нотариалния акт е в тежест на въззивниците, които не са ангажирали доказателства в тази насока. Твърденията им, че двамата продавачи не са били в състояние сами да разходват средствата също са недоказани /двамата не са поставени под запрещение/, още повече, че животът им е продължил няколко месеца след сключването на договора / 4 месеца за Гочо Г. и 5 месеца за Йордан Йорданов/.

Ето защо исковете за установяване на симулативността на договора за продажба, като прикриващ договор за дарение също са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Решението на АРС по този иск е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивниците следва да заплатят на въззиваемите деловодни разноски в размер на 1500 лв., съобразно представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение, а искането на въззивниците за присъждане на разноски следва да се отхвърли като неоснователно. Неоснователно е и бланкетното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено като разноски в полза на въззиваемите. Предметът на въззивното производство включва цялостна ревизия на решението на първата инстанция, като са разгледани 4 обективно съединени иска за нищожност / недействителност на процесния договор, като от субективна страна е налице и субективно съединяване на исковете както на страната на ищците, така и на страната на ответниците. Като съобрази цената на исковете, събраните множество писмени и гласни доказателства, които са противоречиви, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК- възнаграждението да е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. Защитата на въззиваемите пред въззивната инстанция включва както представяне на подробен писмен отговор, така и защита в съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №134 от 19.07.2018г. постановено по гр.д.№120 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Айтос.

ОСЪЖДА Т.Г.Г. ЕГН:**********, П.Г.Г. ЕГН:**********, двете с адрес *** и Д.Г.Г. ЕГН:********** ***, да заплатят на Д.Й.К. ЕГН:********** и Ж.Г.К. ЕГН:**********,***, сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Г.Г. ЕГН:**********, П.Г.Г. ЕГН:**********, двете с адрес *** и Д.Г.Г. ЕГН:********** *** за присъждане на деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                                                                    2.