РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………. г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
Мл.
съдия БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Биляна Коева в. гр. дело № 15567 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно,
по чл. 247, ал.4 ГПК и чл. 248, ал. 3 ГПК.
С решение от 25.05.2015 г.
по гр.д.№ 51567/2010 г., СРС, ГО 69 - ти състав на основание чл. 247 ГПК е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 13.06.2014
г. по делото, в следния смисъл: на лист 103 – гръб от делото и лист 4 от
решението се чете: “ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.К.Б. да заплати на
Р.К.Б. 500 (петстотин) лв. разноски по гр.д. № 51567/2010 г.”, вместо
неправилно изписаното: “ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.К.Б. да
заплати на Р.К.Б. 5000 (пет хиляди) лв. разноски по гр.д. № 51567/2010 г. и е
ОТХВЪРЛЕНО искането на С.К.Б. за изменение на решението в частта за разноските,
които е осъдена да заплати на ищците.
Недоволен от решението е
останала С.К.Б., която го обжалва в законоустановения срок. Във жалбата се
твърди, е решението, с което се поправя постановеното на 13.06.2014 г. решение
е недопустимо, тъй като е недопустимо първоначалното решение. Твърди, че по
делото липсвал доклад и било налице произнасяне свръх петитум. Поддържа, че на
делото бил даден ход без да е внесена дължимата държавна такса, както и че
липсва произнасяне на съда по предявените искове – искането за обявяване на
недействителност на нотариалния акт и обезщетение на ответницата. С оглед
изложеното твърди, че с атакуваното решение за поправка на очевидна фактическа
грешка се санира недопустимото основно съдебно решение, поради което и двете
следва да бъдат обезсилени. Излага съображения за нарушения на
съдопроизводствените правила в производството по постановяване на основното
решение от 13.06.2014 г. Излага доводи, че с поведението си ответницата не е
дала повод за завеждане на делото. Искането към съда е да обезсили обжалваното
решение за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално да бъде отменено
в частта за разноските. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба от Й.К.Б., който излага съображения за
неоснователност на същата. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор от въззиваемите П.Б.К., В.Б.К. и Й.Б.К..
Производството пред СРС е
било образувано по искова молба на Й.К.Б., П.К.Б., В.К.Б. и Р.К.Б. срещу С.К.Б.,
с която е предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на
извършеното в полза на ответницата дарение на недвижим имот и възстановяване на
запазените части на ищците от наследството на К. Б. П.. С решение от 13.06.2014
г. предявените искове са уважени. Препис от решението е връчен надлежно на
ответницата С.К.Б., която го е получила лично на 24.06.2014 г. Страните в
производството не са упражнили правно на въззивно обжалване срещу
първоинстанционното решение, поради което то е влязло в сила на 10.07.2014 г.,
когато е изтекъл и преклузивния двуседмичен срок за обжалването му.
На 27.06.2014 г. ответницата
С.К.С. е подала молба наименована “въззивна жалба”, с която изрично е заявено,
че се обжалва решението от 13.03.2014 г. в частта, с която съдът я е осъдил да
заплати съдебни такси и разноски, както и се твърди наличие на очевидна
фактическа грешка в постановеното решение. С обжалваното пред настоящия състав
съдебно решение СРС е уважил молбата, като е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка и е оставил без уважение искането за изменение на решението в
частта за разноските.
Съдът като разгледа доводите
на страните и приложените писмени доказателства, намира, че въззивната жалба е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Доводите в подадената жалба срещу
решението от 25.05.2015 г. постановено по гр.д..№ 51567/2010 г., СРС, ГО 69-ти
състав касаят недопустимост и неправилност на влязлото в сила основно съдебно
решение от 13.06.2014 г. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 247, ал. 1 ГПК
предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни
фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка
е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на
очевидна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка е налице тогава, когато
съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил становището си по същия
в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това свое
становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната
фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност
на съда и във връзка с това е направил съответен правен извод, отразен в
мотивите на решението, но при изписване на диспозитива е допусната техническа
грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи на съда, или
отразеното е погрешно. В настоящия
случай с обжалваното решение съдът е поправил диспозтива на решението съобразно
мотивната част на последното по отношение на присъдените на ищците разноски в
размер на 500 лв. (вместо погрешно изписаните 5000 лв.). Подадената молба за
поправка на очевидна фактическа грешка няма суспензивен и деволутивен ефект по
отношение на основното решение, с което е решен материалноправния спор по
същество. По отношение на доводите във въззивната жалба следва да се отбележи,
че недопустимо съдебно решение може да бъде обезсилено само при
обжалването му пред по-горна инстанция и, че влязлото
в сила недопустимо съдебно решение се ползва
със сила на пресъдено нещо, поради което и неоснователни са доводите на
въззивницата относно недопустимост на обжалваното решение за поправка на
очевидна фактическа грешка поради постановяването му по недопустимо основно
решение.
По
отношение на жалбата срещу решението в частта, с която е оставено без уважение
искането за изменение на решението в частта за разноските, настоящият състав
намира следното:
С
т. решение №
6/2012 г. по т. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС т. 6 е
застъпено становището, че процесуалното представителство, регламентирано
в чл. 47, ал. 6 ГПК не е законово, тъй като произтича от акт на съда при
осъществяване на предвидените за това предпоставки. В хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото. В
този случай особеният представител се назначава с акт на
съда-определение, от който произтича и неговата представителна власт спрямо
отсъстващата страна. Това представителство, съгласно чл. 36, ал. 1
ЗА е възмездно, тъй като за положения труд на адвоката се дължи
възнаграждение, независимо от изхода на делото. Според същото тълкувателно
решение възнаграждението е разграничено от отговорността за разноски,
която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора при наличие
на предпоставките на чл. 78 ГПК.
Възнаграждението за особения представител винаги е дължимо. На
ответницата С.К.Б. е бил назначен особен представител, за което ищците са
заплатили сумата в размер на 400 лв. и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи заплащане на направените от тях разноски.
Неоснователни
са твърденията на жалбоподателката, че не станала повод за завеждане на делото
и по същество било налице признание на иска. Разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК предвижда
възлагане на разноските на ищеца, ако ответникът признае иска и не е станал
повод за завеждане на делото. В настоящият случай, както беше посочено на ответника
е бил назначен особен представител, който е осъществил процесуално
представителство в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното не са
налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съобразно изложеното и поради
неоснователност на жалбата, обжалваното решение, с което е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка и е оставено без уважение искането за изменение
на основното решение в частта за разноските следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.05.2015 г. по гр.д.№ 51567/2010 г., СРС, ГО 69- ти състав .
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.