РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 399
град
Пловдив, 28. 02. 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 2078 по описа за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано е по жалба на Г.А.Г., ЕГН **********,***,
чрез адв.И., против заповед № 22 РД 09-321 от
26.07.2022 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив.
Твърди
се незаконосъобразност на оспорената
заповед с доводи, че не е посочено къде е разположена разпоредената
за премахване сграда.
Сочат се и
допуснати СПН в хода на административното производство, изразяващи се в това, че
не са изпълнени изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК с оглед правилното
изясняване на фактическата обстановка, събирането на всички релевантни факти,
описването им в заповедта и по-конкретно какво точно представлява постройката и
къде е разположена.
Като второ
СПН се сочи, че не е изяснен извършителят на разпоредения
за премахване строеж.
Твърди се и немотивираност
на оспорената заповед.
В крайна
сметка се иска отмяна на заповедта.
Претендират
се разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За ответника
– Кмет на Район Северен при Община
Пловдив, се взема подробно писмено становище
за неоснователност на жалбата- л.21.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид представените по делото
доказателства, обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на
законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед за премахване на обекти №
22РД09-321 от 26.07.2022 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив, с която е
наредено на жалбоподателя да премахне обект, представляващ „жилищна сграда с
навес“ с площ 42,50 кв.м., ситуирана в ПИ с
идентификатор № 56784.8.6 общинска публична собственост – селскостопански,
ведомствен път в „Инджерлийка – масив 8“ по КК на
гр.Пловдив, изградена в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3, чл.182, ал.1
от ЗУТ.
За да издаде
процесната заповед, АО е приел, че процесният строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и
без разрешение за строеж в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182,
ал.1 от ЗУТ.
Посочено е
също, че извършеният незаконен строеж попада в ПИ с идентификатор № 56784.8.6,
който е публична общинска собственост – селскостопански път в „Инджерлийка – масив 8“ по КК на гр.Пловдив.
Тези
обстоятелства са установени в резултат на извършена от страна на длъжностни
лица при Район Северен Община Пловдив проверка и са обективирани в Констативен акт № 3/20.06.2022 г., връчен лично на съпругата
на жалбоподателя.
Срещу КА не
е подадено възражение.
Въз основа
на КА е издадена оспорената заповед.
Жалбата
срещу нея е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
акта, за което съществува правен интерес от оспорването му, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на оспорване ИАА, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
На първо
място следва да се посочи, че заповедта е издадена от компетентен орган при
условията на надлежна делегация – заповед № 21ОА 1415/10.06.2021 г. на Кмета на
Община Пловдив на л.34 по делото. Заповедта е издадена и при спазване
процедурата на закона – чл.225а, ал.2 от ЗУТ, като е издаден КА. Противно на твърдяното по жалбата, съдът не
констатира допуснати СПН в хода на проведеното административно производство.
АО е
изпълнил законовите изисквания за изясняване на фактическата обстановка
посредством две посещения на обекта, първото
обективирано в КП от 26.05.2022 г. – л.33 по
делото, второто в самия КА. Изрично е констатирано, че извършеното строителство е без налична за
целта строителна документация. Такава не се представя от жалбоподателя, не се и
твърди да съществува. Посочено е изрично, че е извършено посещение на ПИ,
собственост на жалбоподателя съгласно приложен към АП НА (л.31), съответно е
констатирано и незаконното строителство на сградата в ПИ с идентификатор №
56784.8.6, който е публична общинска собственост – селскостопански път в „Инджерлийка – масив 8“ по КК на гр.Пловдив.
Настоящата
инстанция не приема доводите на
жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила
при съставяне/връчване на констативния акт и издаването на оспорената заповед.
На първо място, присъствието му при извършване на проверка за незаконно
строителство не е задължително, като в негово отсъствие органите на общинската
администрация следва да отразят това в констативният акт и да му го съобщят по законоустановения ред, което според данните по делото е
сторено. Независимо от изложеното, доколкото и не се доказва наличието на
допуснати такива, евентуални нарушения при съставянето, връчването и
оспорването на констативният акт никога не са от кръга на съществените, тъй
като за жалбоподателя е налице възможността да защити правата си посредством
съдебно оспорване на заповедта за премахване.
Неоснователно
е и оплакването за определяне на Г. като адресат на издадената заповед в
качеството му на извършител на строежа. Съгласно § 3, ал. 1
Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на
органите на Дирекцията за национален строителен контрол,
"адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица,
които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят
е определен като адресат на заповедта в качеството му на извършител на строежа, като е придобил
съседния имот през 2013 г. Въпросното обстоятелство, че Г. е извършител на
строежа, е констатирано в КА, чиято
материална доказателствена сила не бе оборена в хода
на съдебното производство въпреки предоставените за целта възможности по
отношение на жалбоподателя, съответно съдът следва да приеме тази констатация на
АО за доказана. На жалбоподателя е бил допуснат свидетел, който да установи, че
към момента на закупуване от него на процесния имот въпросната постройка е била налична, но
този свидетел не е доведен по делото въпреки предоставената от съда възможност
и отлагането на делото за целта в две поредни съдебни заседания. Констативният
акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
ползващ се с материална доказателствена сила, същият
не е оспорен по законоустановения ред и констатациите
в него не са оборени, като по делото не са ангажирани доказателства, които да
го опровергават. Съобразявайки това, едновременно с непроявяването на
процесуална активност от страна на жалбоподателя въпреки дадените му указания
за разпределението на доказателствената тежест и
предоставената му за целта възможност в няколко съдебни заседания, съдът е
длъжен да възприеме за доказани констатациите
по КА.
Неоснователни
са и доводите по жалбата за неизясняване на фактическата обстановка и липса на
описание в заповедта какво точно представлява постройката и къде е разположена.
И в КА, и в заповедта е налице точно и ясно описание на разпоредената
за премахване постройка, както и къде е разположена.
Не
се твърди да е налице търпимост на строежа, което да представлява пречка за
премахването му.
Съдът
намира за нужно да посочи, че предвид ситуирането на
сградата върху имот публична общинска собственост, представляващ селскостопански път, същата не може да бъде
допустима както по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването ѝ, така и съгласно
този закон, съответно няма как да е налице търпимост на сградата, което
обстоятелство да повлияе на законосъобразното разпореждане за премахването
ѝ.
По
тези съображения, съдът приема, че нареденият за премахване обект представляват
строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ,
който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2,
т. 2 ЗУТ
е незаконен, тъй като е изграден без строителни книжа – инвестиционен проект и
разрешение за строеж. Дотолкова доколкото същият не е търпим, той подлежи на
премахване.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна.
По
разноските:
С оглед изхода на
делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на
ответника сумата от 100 лева
определена по реда на на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.Г., ЕГН **********,***,
против заповед № 22 РД 09-321 от 26.07.2022 г. на Кмета на Район Северен Община
Пловдив.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Пловдив Район Източен разноски по делото в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен съдия: