Р Е Ш Е Н И Е
№
357
гр. Нови пазар, 07.12.2016 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Нови пазар в публичното заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №621 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК сдържаща установителени искове при условията на обективно кумулативно съединяване за главницата в размер на 6, 56 лв. /с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД/; за неустойка от 68, 60 лв. /с правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД/ и за лихва за забава от 14, 89 лв. /с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД, от “Булпойнт 2015” ЕООД, със седА.ще и адрес на управление: гр. В., ул. „*** “ №31, ЕИК *********, представлявано от Б.С.Х., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.Б. против ответника С.Х.А. ***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: На 04.01.2014 г. между „БТК“ ЕАД и ответника бил сключен договор №761106878004012014, със срок на действие 12 месеца. С този договор дружеството предоставило мобилни услуги на ответника. В периода 15.02.2014 г. – 14.03.2014 г. за ползваните услуги била издадена фактура №********** от 15.03.2014 г. на стойност 9,80 лв., от които като незаплатени се претендират 6,56 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си по така сключения договор, поради което дължал неустойка в размер на 68,80 лв. и затова била издадена фактура №11605378877 от 15.05.2014 г. Поради забавата на плащането ответникът дължал и лихва за забава върху главницата в размер на 13,49 лв., както и лихва за забава върху главницата от 6, 56 лв.
На 29.05.2015 г. първоначалният кредитор цедирал вземането си на „СГ Груп“ ООД, което дружество уведомило длъжника за извършената цесия. На 12.05.2016 г. цесионерът прехвърлил вземането си към ответника на настоящия ищец, като за това прехвърляне на вземането ответникът също бил уведомен от „СГ Груп“ ООД. На 20.05.2016 г. ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.Х.А. пред НпРС, било образувано ч. гр. д. №419 по описа на съда за 2016 г. и съдът издал заповед за изпълнение №203 от 27.05.2016 г. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил и съдът предоставил на ищцовата страна едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането. Поради така изложените в исковата молба обстоятелства, ищцовата страна моли съда, след като се увери в основателността на исковата претенция, да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът й дължи 6, 56 лв. главница, по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД; неустойка от 68, 60 лв. по иска с правно основание по чл.92, ал.1 от ЗЗД/ и лихва за забава от 14,89 лв. по иска с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.05.2016 г. до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и да й бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото и в заповедното производство.
С исковата молба са посочени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
На ответника са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор по молбата. В срока за отговор такъв не е депозиран, не са посочени доказателства, не са направени доказателствени искания. За насроченото съдебно заседание ответникът не се явява, нито негов представител, не е изразено становище по предявените искове.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са нА.це предпоставките по чл.238 от ГПК и условията на чл.239 от ГПК. Видно от материА.те по делото, съдът е разпоредил на ответната страна да се изпратят преписи от исковата молба и приложенията към нея, ведно с уведомление по чл.131 – 133 от ГПК. Книжата са надлежно връчени, лично на ответника. Ответникът не е депозирал отговор по иска, на същия са указани последиците от неявяване в съдебно заседание и неподаване на отговор, а именно, че съдът по искане на ищцовата страна може да се произнесе с неприсъствено решение. Тези указания са дадени на ответника, както с разпореждането на съда от 10.08.2016 г., така и с определението за насрочване на делото от 07.10.2016 г., което е връчено лично на ответника. Безспорно в случая са налице предпоставките на чл.238 от ГПК, тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е изпратил представител на откритото съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие и от страна на ищеца е направено изрично искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.
От посочените в исковата молба обстоятелства и от приложените към нея доказателства, а именно: договор №761106878004012014-29702917 от 04.01.2014 г., фактура от 15.03.2014 г., фактура от 15.05.2014 г., договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 29.05.2015 г.; уведомление за цесия на осн. чл.99 от ЗЗД; удостоверение, договор за прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г., Приложение №1 от 12.05.2016 г., уведомление за цесия по чл.99 от ЗЗД и служебно приложеното ч. гр. д. №419/2016 г. по описа на НПРС, исковете са вероятно основателни. Представените от ищцовата страна документи и твърдяното от нея неизпълнение на задълженията на ответника в посочения размер, обосновават вероятната основателност на исковите претенция, така, както са предявени. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата претендираните суми - главница в размер 75,16 лв. и лихва за забава от 14, 89 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.05.2016 г. до окончателното плащане. При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовата направените от последната разноски по ч.гр.д. №419/2016 г. по описа на НПРС, които възлизат на 25,00 лв. - дължима държавна такса и 300,00 лв. - заплатено юрисконсултско възнаграждение, както и 125 лв. – довнесена държавна такса по настоящото установително производство и 300,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ №31, ЕИК *********, представлявано от Б.С.Х., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.Б. СУМАТА от главница в размер 75,16 лв. и лихва за забава от 14,89 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК - 26.05.2016 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Х.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ №31, ЕИК *********, представлявано от Б.С.Х., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.Б. направените по ч.гр.д. №419/2016 г. по описа на НПРС разноски, които възлизат на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 300,00 лв. /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Х.А., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “БУЛПОЙНТ 2015” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „***“ №31, ЕИК *********, представлявано от Б.С.Х., с пълномощник по делото юрисконсулт Д.Б., направените по настоящото дело разноски, които възлизат на 125,00 лв. /сто двадесет и пет лева/ - довнесена държавна такса и 300,00 лв. /триста лева/ - адвокатски хонорар.
Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване, а защитата срещу него е по реда и при
условията на чл.240 от ГПК.
Препис от настоящото да се изпрати на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: