№ 610
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислав Стефански
Членове:Любка Милкова
ПЕНКО ЦАНКОВ
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500473 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 и сл. от ГПК във
връзка с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с частна жалба и допълнителна такава от "Л."
ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „С." № ., чрез
адв. О. Б. срещу Определение № 62 от 24.02.2022г. постановено по ч.гр. д. №
125 по описа за 2022г. на Районен съд – Свищов, с което е допуснато
обезпечение в полза на „Е." ЕООД, ЕИК ., на бъдещ иск с правно основание
чл. 109 от ЗС, който ще бъде предявен срещу въззивното дружество (в
настоящето производство). На основание чл. 397, ал. 1, т. 3 от ГПК е била
наложена обезпечителна мярка, по силата на която, съдът е задължил „Л."
ООД да се въздържа от фактически действия спрямо находящите се в неговия
ПИ № 104447.617.187 по КККР, на гр. Велико Търново Трафопост и
Електропровод НН 0.4 кV, които биха довели до преустановяване на ел.
захранването в имота на „Е." ЕООД в ПИ № 104447.617.186 по КККР на гр.
Велико Търново.
Съдът е постановил да се издаде обезпечителна заповед (издадена
Обезпечителна заповед № 3 от 25.02.2022г.) за наложената обезпечителна
мярка и определил срок за завеждане на иска - един месец, считано от датата
на постановяване на определението.
1
Жалбоподателят твърди, че възнамеряваният за завеждане иск по чл.
109 от ЗС е недопустим, както и че не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 391 от ГПК, за уважаване на претенцията на молителя за
обезпечаване на бъдещия иск. Навеждат се подробни съображения в тази
насока. Моли да се отмени като незаконосъобразно и неправилно
обжалваното определение и да се обезсили издадената въз основа на него
обезпечителна заповед.
Препис от частната жалба е изпратен на другата страна, която в дадения
едноседмичен срок е подала отговор. Излагат се доводи, според което
обжалваното определение е законосъобразно и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Съдът като съобрази изложените в частната жалба доводи и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законоустановения срок, подадена е от
упълномощено лице, против съдебен акт, за които е предвидена правната
възможност да бъде обжалван, поради което е допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От изложените в молбата, подадена по реда на чл. 390, ал. 1 от ГПК
обстоятелства, се установява, че първостепенният съд е сезиран с искане за
обезпечение бъдещ иск на „Е." ЕООД, ЕИК: ., гр. С., ул. „СС. Н." № ., срещу
„Л." ООД, ЕИК: ., гр. П., ул. „С." № ., за задължаване на ответното дружество
да се въздържа от фактически действия спрямо находящите се в ПИ №
104447.617.187 по КККР на гр. Велико Търново Трафопост и Електропровод
НН 0.4 кV, които биха довели до преустановяване на ел. захранването в имота
на ищцовото дружество в ПИ № 104447.617.186 по КККР на гр. Велико
Търново. предмет на бъдещия иск по чл. 109 ЗС е претендирано осъждане на
ответното дружество за същото бездействие.
Молителят твърди, че е получил Уведомление, изх. № 615/18.01.2022 г.,
на „Л." ООД до „Е." ЕООД, с което се оспорва сервитут и право на ползване
от страна на молителя на описаните електроперноснни съоръжения и мрежи,
преминаващи през имота на „Л.“ ООД, като се указвало, че при непостигане
на съгласие по спорните правоотношения, след 28.02.2022г., дружеството „…
да търси, друг начин за свързване с електропреносната мрежа…“, което било
2
възприето, от молителя като предупреждение за прекъсване на
електроснабдяването от спорния трафопост. Във връзка с възникналото
спорно правоотношение и с оглед на представените писмени доказателства
(подробно описани в съдържанието на молбата по чл. 390, ал.1 от ГПК) сочи,
наличие на правен интерес за водене на бъдещи искове с правни основания:
чл. 124 от ГПК; чл. 193 от ЗУТ и такива по чл. 109 от ЗС.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция
намира следното:
Съгласно чл. 389, ал. 2 от ГПК обезпечение се допуска по всички видове
искове или в случая е без значение, че ще бъде предявен негаторен иск по чл.
109 от ЗС.
Настоящият състав намира за основателни направените от
жалбоподателя възражения, според които с допускане на обезпечението,
съдът би предрешил, по същество, възникналия спор. Действително
обезпечителната мярка следва да бъде подходяща по естеството си на
обезпечителна нужда. Обезпечителната мярка не може да засегне правната
сфера на ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при
положителен за молителя изход на спора да се поглъща от решението, т. е
след постановяването му да не се налага отмяната и.
В конкретния случай обезпечителна мярка, свързана със задължаване
„Л." ООД да се въздържа от фактически действия спрямо находящите се в
неговия ПИ № 104447.617.187 по КККР на гр. Велико Търново Трафопост и
Електропровод НН 0.4 кV, които биха довели до преустановяване на ел.
захранването в имота на „Е." ЕООД в ПИ № 104447.617.186 по КККР на гр.
Велико Търново, по иска с правно основание чл. 109 от ЗС, с който ищецът
иска да бъде осъден ответника да не извършва същите действия, по
съществото си, представлява привременна мярка, даваща по интензивна
защита от обезпечението и позволяваща упражняването на едно право, преди
то да бъде съдебно потвърдено, поради което не е адекватна на
обезпечителната нужда.
В тази връзка не се доказа и наличието на обезпечителна нужда.
Преценявайки обезпечителната нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК,
настоящият състава намира, че ищецът не е обосновал наличието й, тъй като
не е изложил каквито и да било твърдения, от които може да се направи
3
извод, че без допускане на исканото обезпечение ще се затрудни или окаже
невъзможно осъществяването на правата му по бъдещото съдебно решение, с
което евентуално ще бъде уважен предявеният иск. В тази връзка в соченото
от молителя Уведомление, изх. № 615/18.01.2022 г., на „Л." ООД до „Е."
ЕООД, не се съдържа предупреждение за преустановяване на
електроподаването към обекта на бъдещия ищец, както и на такива свързани
със заявяване за осъществяване на такива действия.
Липсата на обезпечителна нужда води до неоснователност на искането
за обезпечение и е пречка да се допусне претендираното обезпечение”.
На следващо място настоящият състав приема за необоснован
обективирания от първостепенният съд извод, че са представени убедителни
писмени доказателства в подкрепа на иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
Въпреки пространственото описание на приложените по делото писмени
доказателства липсват изложени от съда съображения.
От друга страна въззивният съд приема, че изведеният в тази насока
извод е неправилен. Не са представени писмени доказателства подкрепящи
твърдяното от „Е.“ ЕООД, право, основано на договор за прокарване и
ползване с рег. № 4302 от 08.11.2012г. и на давностно владение на
претендираните права за прокарване на електромрежа и на вещно право на
ползване върху процесния траафопост.
Предвид на изложеното, обжалваното определение следва да бъде
отменено, като искането за допускане на обезпечение да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното Великотърновският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 62 от 24.02.2022г., постановено по ч.гр. д. №
125 по описа за 2022г. на Районен съд – Свищов.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е." ЕООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „СС. Н.“ № ., за допускане на
обезпечение на бъдещ иск, с правно основание чл. 109 от ЗС, който ще бъде
предявен срещу „Л." ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ул. „С." № ., чрез налагане на обезпечителна мярка – да бъде задължено „Л."
4
ООД, да се въздържа от фактически действия спрямо находящите се в
неговия ПИ № 104447.617.187 по КККР на гр. Велико Търново Трафопост и
Електропровод НН 0.4 кV, които биха довели до преустановяване на ел.
захранването в имота на „Е." ЕООД в ПИ № 104447.617.186 по КККР на гр.
Велико Търново.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5