№ 78
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20221001000478 по описа за 2022 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от „ТРИЕРА
КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД,ЕИК ********* против Решение № 260152 от
25.02.2022г. по търговско дело № 2427/2020г. на Софийски градски съд, TO,
VI-19 Състав ,с което дружеството е осъдено да заплати на Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК *********, гр.
София, 1000 ул. Триадица № 4 по предявения иск с правно основание чл. 92
ЗЗД сумата от 66 000 лева, представляваща дължима неустойка по чл.10, ал.3
от договор № 11856/21.08.2017г. и сумата от 2940 лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Подържа се,че обжалваното решение е незаковосъобразно.
Съдът правилно приел,че следва да бъде приложена кратката погасителна
давност,но неправилно определил началния й момент.Според жалбоподателя
този момент е 21.09.17г. което е деня ,краен срок за предаване на програмата.
В писмо с изх.№Д-214/ 20.12.17г. от ищеца и в исковата молба самия ищец
посочил,че „в срока до 21.09.17г. от страна на ответника не са изпълнени
количествените показатели за един пилотен център“,от което се прави
1
извода,че самия ищец счита,че това е крейния срок за изпълнение на
договора.Съгласно чл.8,ал.2,т.1 от договора възложителят разглежда
представената програма или се произнася по същата в срок до 10 работни дни
след получаването й от изпълнителя,а съгласно т.2 в случай на констатирани
коментари/забележки/ неточности/ несъответствия по програмата
,възложителят с уведомително писмо в срока по т.1 ги изпраща на
изпълнителя за нанасяне на съответните корекции и поправки, като
изпълнителят има срок до 10 работни дни по коригирането на
програмата,след което същата се предава на възложителя за одобрение.След
като програмата е входена в деловодството на ищеца на 20.09.17г.
десетдневния срок за разглеждане и произнасяне по програмата е изтекъл на
04.10.17г. и тази дата е последния момент,в които възложителят следва да
констатира неизпълнение от страна на изпълнителя.Всички последващи
опити за поправки и продължаващи несъответствия,не представляват нов
юридически факт,от който тепърва произтича неизпълнение и съответно
поражда отговорност на изпълнителя.Предвид обстоятелството,че исковата
молба,по която е образувано делото е предявена на 08.12.20г. се подържа,че
вземането е погасено по давност.
Подържа се,че от страна на ищеца по делото не е оказано необходимото
съдействие за изпълнение на договора като са развити подробни съображения
в тази насока.Според жалбоподателя не е налице неизпълнение във връзка с
неправилен избор на медии,чрез които да се реализира програмата,предвид на
това,че медиите ,които са използвани за изпълнение на договора ,са били
предварително одобрени от ищеца още при сключването му.Подържа се
нищожност на клаузата от договора,в която е уговорена неустойката,поради
противоречие с добрите нрави,каквото възражание е направено пред
първоинстанционния съд.
Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо,евентуално обезсилено като недопустимо за сумата 11 000лв.
представляваща гаранция за изпълнение на договора,евентуално при
неуважаване на предходните искания се иска обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск
бъде отхвърлен.В случай,че съдът не уважи тези искания се иска обжалваното
решение да бъде отменено частично за сумата 11 000лв. и вместо него бъде
постановено решение,с което предявения иск бъде отвърлен в тази му част.
2
Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции.
По делото е постъпил отговор от ответника по виззивната жалба
Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда,
ЕИК *********, гр. София, 1000 ул. Триадица № 4.Подържа се,че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно,поради което се иска
същото да бъде потвърдено.В отговора са развити подробни доводи относно
незаконосъобразността на жалбата,поради което се иска обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна
жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Производство е образувано по искова молба на Предприятие за
управление на дейностите по опазване на околната среда, ЕИК *********, гр.
София, 1000 ул. Триадица № 4 против дружеството-жалбоподател.След
проведена процедура по реда на ЗОП ищеца сключил с ответника договор
№11856/21.08 2017 г. за извършване на медийна/информационна (местна и
национална) кампания по проект „Проучване и разработване на пилотни
модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на опасни
битови отпадъци“.По силата на процесния договор, ответникът – изпълнител
се е задължил да извърши посочени в исковата молба дейности, при
съответните технически спецификации част от документацията по
обществената поръчка.При изпълнението на част от дейностите по договора
от страна на ищеца са констатирани забележки, неточности и несъответствия,
за което на ответника е изпратено уведомително писмо с изх. № Д-
214/05.10.2017г. Между ищеца – възложител и ответника – изпълнител са
разменени още писма, но това не довело до отстраняване на неизправностите
от страна на изпълнителя.Подържа се,че ищецът е поискал организирането на
работна среща с целия екип, ангажиран с изпълнението на договора като
3
такава не се е състояла,както и че ръководителят на екипа, както и отделни
членове на екипа не изпълняват своите задължения по сключения договор. С
оглед пълното неизпълнение от страна на ответника-изпълнител по договора
с писмо изх. № Д-214/20.12.2017г. на основание чл. 118, ал.1 ЗОП вр. чл. 11,
ал.3, т.2 от Договора едностранно и без предизвестие ищецът прекратил
процесния договор и задържал гаранцията за изпълнение в размер на 11 000
лева.Иска се да бъде постановено решение,с което ответника бъде осъден да
заплати сумата 66 000 лева – договорна неустойка, представляваща 25% от
цената на договора,както и направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
От страна на ответника е постъпил отговор,в който се подържа,че
неизпълнението на дейностите по договора е изцяло по вина на ищеца-
възложител. Сочи, че възложителят не му оказал дължимото съдействие за
изпълнение на договора, както и че възложителят необосновано отказвал да
приеме изпълнението на определени задачи. Изброява конкретни причини,
довели да забавата/неизпълнението на договора: 1.) отказ на възложителя да
спазва техническата спецификация за изпълнение на договора; опити на
възложителя за изменение, разширяване и/или надграждане на техническата
спецификация; изискване от възложителя изпълнение на допълнителни
задачи, които не са включени в предмета и техническата спецификация на
договора; 2.) отказ на възложителя да съгласува официално наложителна
промяна в техническата спецификация на табели за обозначаване на
стационарната площадка (по дейност №1); отказ на възложителя да изпълни
договорното си задължение за предоставяне на необходимата изходна
информация, свързана с изпълнение на договора; отказ на възложителя да
укаже нужно съдействие в процеса на работа; 3.) отказ на възложителя да дава
ясни, точни и навременни указания, свързани с изпълнението на дейностите
по договора и с прилагането на мерките за информация, публичност и
визуализация; 4.) забава на възложителя за оказване на съдействие,
необходими за безпроблемното протичане и продължаване на дейностите по
изпълнение.Подържа се,че вземането е погасявано по давност,поради това, че
претенцията на ищеца е за обезщетение от неизпълнен договор, за която е
приложима кратката тригодишна давност. Сочи, че давността за вземането за
обезщетение по неизпълнения договор е изтекла на 21.09.2020г., преди
завеждане на исковата молба от 08.12.2020г.Поддържа се и нищожност на
4
клаузата за договорна неустойка (чл. 10, ал.3 от договора) на основание чл.
26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Излага, че при
договаряне на условията по договори за обществена поръчка, какъвто е
процесният, възложителят бил в позицията на по-силната страна, докато
избраният за изпълнител не можел да преговаря, така както би го правил в
търговския оборот. Сочи, че договореният размер на неустойката е
прекомерен по отношение на всички евентуално причинени вреди.
Ответникът поддържа, че договореният размер на неустойката (чл. 10, ал.3 от
договора) няма обезпечителна функцията, а цели неоснователно обогатяване
на ищеца. Излага, че доколкото в договора е уговорена гаранция за
изпълнение (изцяло внесена от ответника), която обезпечава реалното
изпълнение по този договор, неустойката по чл. 10, ал.3 от договора се явява
свръхобезпечение и е явно несправедлива.Оспорва се дължимостта на
неустойката за пълно неизпълнение,като дори и да има неизпълнение по
договора, то е частично, поради което претенцията се явява неоснователна.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено
следното от фактическа и правна страна:Между страните е сключен договор
за обществена поръчка № 11856/21.08.2017г., с възложител ищеца и
изпълнител- ответника, с предмет Извършване на медийна/информационна
(местна и национална) кампания по проект „Проучване и разработване на
пилотни модели за екологосъобразно събиране и временно съхранение на
опасни битови отпадъци.“Договорът е прекратен едностранно от възложителя
с писмо изх.№ Д -214 от 20.12.2017 г. и на основание чл. 10, ал. 3 от същия
възложителят е задържал гаранцията за добро изпълнение в размер на 11 000
лева и тя не е освободена към датата на завеждане на иска.Съгласно
Техническата спецификация към поръчката, последната е организирана в три
групи дейности, като Дейност № 1 включва Разработване на Програма за
осъществяване на информираност на населението с включена
комуникационна и медийна стратегия и предварителна подготовка на
кампанията, Дейност 2 – провеждане на национална кампания и Дейност 3 –
провеждане на местна кампания.Според чл. 7 от Договор №11856/21.08 2017
г., срокът за изпълнение на Дейност 1 е един месец от датата на сключване на
договора, т.е. до 21.09.2017г. В изпълнение на първия етап (Дейност 1) на
Възложителя са представени три броя Програми, съответно на 20.09.2017г.,
5
на 20.10.2017г. и на 30.11.2017г.И в трите програми е посочено, че ще бъдат
приложени мерки за постигане на ефективна комуникация по проекта,
включващи мобилизация на информационния ресурс за поддържане на
постоянен интерес към проекта, ефективна комуникация с медиите като
основни медиатори на информацията, създаване на адекватна и
възпроизвеждаща се среда и др.съдът е приел,че това заявление съответства
на изискването в техническата спецификация на поръчката, според което
Изпълнителят трябва да предложи комуникационни канали, които по своята
специфика, мащаби на разпространение, статус, обем на аудиторията си, ще
съответстват на целите на проекта и които да разпространяват широка
информация за целите на изпълнението.Между страните са разменени
множество писма и електронна кореспонденция, от които е видно, че
изпълнителят е инициирал срещи с възложителя и е координирал с него
работата си по изготвяне на информационните и рекламните материали,
създаването на слоган и лого на кампанията и др. Съгласно заключението на
назначеното по делото вещо лице, разпространителят на Радио Фокус
притежава лиценз от СЕМ за общините Шумен и Созопол, но в гр. Разград,
гр. Съединение и гр. Левски „Радио Фокус” не се излъчва.Посочено е ,че
телевизионната програма „България 24” е програма, с разпространение по
кабел и сателит, като тази телевизия не излъчва реклами и се предпочита от
определен кръг зрители.Според изискванията на възложителя кампанията
следва да е едновременна във всичките пет пилотни общини и да предоставя
информираност на населението чрез комбинация от комуникационни и
медийни канали, така че да има максимално покритие.Съдът е приел,въз
основа на заключението на експертизата, че единственото посочено радио за
кампанията по места, се разпространява само в два от общо петте пилотни
общини по проекта,поради което е осуетена целта на обществената поръчка,
посочена в 1 стр. на техническата спецификация: осигуряване на висока
информираност на населението от петте пилотни общини за организираното
събиране на опасни битови отпадъци от домакинствата. Още по- голям
дефицит в разпространението на информацията би бил реализиран чрез
излъчването на кампанията на национално ниво през посочената от
изпълнителя телевизионна програма, която е с профилирана аудитория.По
делото е прието за безспорно между страните обстоятелство, че сайтът
Premiumdigest.com не е активен и е налице висяща процедура по спор за
6
авторки права над домейна. Ответникът навежда твърдения, че уеб
страницата е била активна и затова изпълнителят я е посочил, като спорът е
възникнал впоследствие, за което възложителят е навременно уведомен.
Съдът е приел,че тези твърдения (че сайтът е бил активен и работещ) не са
подкрепени с доказателства като ,освен това в последната програма на
изпълнителя /от 30.11.2017г./ този сайт е посочен и не е премахнат от списъка
на електронните медии на кампанията. Действително в категорията са
посочени още Off news и Fermer, но изборът на възложителя за медии, които
да участват в кампанията, и който се прави на база на предложенията на
изпълнителя, се ограничава само до две сайта.Съдът е приел,че заложените
предложения за медийни носители на информацията по проекта обаче
(телевизия България-24, Радио Фокус и Premiumdigest.com) до значителна
степен обезсмислят качественото изпълнение на рекламните материали,
слогана и логото, тъй като може да се направи прогноза за постигане на ниска
степен на информираност на населението, а оттук и на незаинтересованост от
рекламните сувенири, брошурата и т.н.Според съда изпълнението на отделни
пера и дейности в случая не води до частично изпълнение на
поръчката,поради това,че самата цел на проекта по техническата
спецификация не предполага частично изпълнение – не може да се приеме, че
е възможна частична степен на висока информираност на населението
относно опасните битови отпадъци, още повече при изискването за
едновременност на проекта във всички пет общини.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност на
вземането за неустойка, съдът е приел същото за неоснователно.В случая е
приета за приложима кратката тригодишна давност, която започва да тече от
датата на неизпълнението или от датата, на която кредиторът е узнал за
същото. Електронната кореспонденция и уведомленията между страните,
целящи да се изготви финален и одобрен вариант на Програмата по Дейност
1, продължават да се разменят и след изтичането на едномесечния срок по
договора, а именно 21.09.2017г. В случая последната Програма е внесена за
съгласуване от възложителя на 30.11.2017г. Следователно, най-ранният
момент, в който възложителят е можел да направи извод, че и тази програма
на изпълнителя не изпълнява целите на договора е след изтичането на десетте
дни за преглед и одобрение, а именно на 09.12.2017г.
По отношение твърдението за нищожност на клаузата за неустойката,
7
поради противоречието й с добрите нрави, съдът е приел,че съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в т.3 на Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г., по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави е само клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора.В случая, предмет на спора е
неустойка за пълно неизпълнение, уговорена в чл. 10, ал. 3 от процесния
Договор № 11856/21.08.2017г. в размер на 25% от стойността на договора.
Изпълнителят е предоставил на възложителя гаранция за добро изпълнение от
11 000 лева. От така определения размер на гаранцията може да се съди за
предвиждания от страните приблизителен размер на вредите, които биха
настъпили от евентуалното неизпълнение. Съдът е приел,че горницата от 55
000 лева според съда няма обезщетителна функция относно реално
претърпени вреди от неизпълнението, но би следвало да се зачете
санкционната функция на така уговорената неустойка, предвид обществения
интерес от договора, както и обстоятелството, че проектът се реализира в
рамките на Българо-Швейцарската програма за сътрудничество и е
финансиран от Швейцария. За възложителя възникват освен финансови
вреди, също и репутационни, като предвид необходимостта от откриване на
нова процедура по обявяване и реализиране на нова обществена поръчка, то
работата по изпълнение на проекта ще бъде възобновена и кампанията ще
бъде евентуално реализирана с допуснатата заради прекратяването на
договора забава. В този смисъл съдът е приел,че клаузата за неустойката не е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави.
Съдът е приел предявеният иск за основателен и доказан изцяло ,поради
което го е уважил в пълния предявен обем.
Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно
и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното
решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от
направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата.
САС счита,че становището на жалбоподателя относно началния момент
на течението на погасителната давност е неоснователно.
Според жалбоподателя този момент е 21.09.17г. което е деня ,краен
8
срок за предаване на програмата. В писмо с изх.№Д-214/ 20.12.17г. от ищеца
и в исковата молба самия ищец посочил,че „в срока до 21.09.17г. от страна на
ответника не са изпълнени количествените показатели за един пилотен
център“,от което се прави извода,че самия ищец счита,че това е крайния срок
за изпълнение на договора. След като програмата е входена в деловодството
на ищеца на 20.09.17г. десетдневния срок за разглеждане и произнасяне по
програмата е изтекъл на 04.10.17г. и тази дата е последния момент,в които
възложителят следва да констатира неизпълнение от страна на изпълнителя,а
предвид обстоятелството,че исковата молба,по която е образувано делото е
предявена на 08.12.20г. се подържа,че вземането е погасено по давност.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя би било основателно
само в случай,че страните не бяха уговорили в чл.8,ал.2 от договора
процедура за отстраняване на несъответствия в представената от
изпълнителя документация.В случая след края на срока по договора-
21.09.17г.страните са продължили комуникацията си във връзка с
изпълнението на същия.Утановено е по делото,че след 21.09.17г. от страна
на изпълнителя-настоящ жалбоподател, са представени две преработени
програми / от 20.10.17г. и от 30.11.17г. /във връзка с изпълнение на
договора.Изтичането на срока по договора и даването на възможност на
изпълнителя да представи допълнително преработени програми налага
извода,че с действията си възложителя е продължил срока на договора с цел
изпълнението на същия.С представянето на 30.11.17г. на третата програма,за
възложителя е започнал да тече новия срок по чл.8,ал.2 от договора за
разглеждане и одобряване на програмата.При този начален момент
десетдневния срок за произнасяне изтича на 10.12.17г.,което е и началния
момент на изискуемостта на вземането за неустойка.След като искът,по който
е образувано настоящето дело е предявен на 08.12.20г. то същият е предявен в
рамките на тригодишния давностен срок,поради което не е погасен по
давност.
Подържа се,че от страна на ищеца по делото не е оказано необходимото
съдействие за изпълнение на договора като са развити подробни съображения
в тази насока.
Съдът счита,че във връзка с това становище на жалбоподателя от негова
страна по делото не са ангажирани доказателства в тази насока.Видно от
9
чл.18 от договора,неразделна част от същия е техническата спецификация на
възложителя,за която не е налице спор,че е предадена на изпълнителя.На лист
140 до 178 от делото се съдържа техническата спецификация,където
подробно са посочени отделните дейности,които следва да бъдат извършени
и стъпките за постигането им.Освен наличната техническа спецификация по
делото е налице многобройна кореспонденция между двете страни във връзка
с договора,от което се налага извода,че възложителя е оказал необходимото
съдествие за изпълнението му.
Според жалбоподателя не е налице неизпълнение във връзка с
неправилен избор на медии,чрез които да се реализира програмата,предвид на
това,че медиите ,които са използвани за изпълнение на договора ,са били
предварително одобрени от ищеца още при сключването му.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.
Медийте,чрез които жалбоподателят е възнамерявал да осъществи
информационната кампания са подробно посочени с представената по делото
„Програма за осъществяване на информираност на населението….“/лист 8-37
от делото/,но съдът счита,че посочването на имената на медиите не може да
наложи извод,че същите са в състояние,чрез предоставяната от тях услуга,да
постигнат целите на кампанията,за която всъщност е сключен договора.В тази
връзка рашаващия съд в мотивите на обжалваното решение подробно е
изложил съображенията,поради които счита,че избраните медии не са в
състояние да постигнат целта на договора,които мотиви изцяло се споделят
от настоящата инстанция.Отделно от горното, провеждането на медийната
кампания, през различни медии в петте пилотни общини противоречи на
изискването на възложителя за едновременност на кампанията,което
изискване е във връзка с максималното покриване с информацията на
населението.
От страна на жалбоподателя се подържа нищожност на клаузата от
договора,в която е уговорена неустойката,поради противоречие с добрите
нрави.
Съдът счита,че законосъобразно СГС се е позовал на практиката на ВКС
по т.3 от ТР №1/15.06.10г. по тълувателно дело №1/09г. на ОСТК.Съгласно
посоченото решение неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
10
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора.В настоящия случай
не може да се приеме,че така договорената неустойка и размера на същата
излизат извън обезпечителна, обезщетителна и санкционната и
функции.Следва да се има предвид,че едната страна по договора е
предприятие,на което държавата е възложила упражняването на някой
функции във връзка с опазването на околната среда.Другата страна по
договора е дружеството-жалбоподател,което при кандидатстването за
сключването на договора е декларирало ,че ще постигне изключително
високи цели с помощта на своите експерти от медийната област. При това
договоряне на двете страни,които би следвало да са специалисти в своята
област, е напълно логично и не противоречи на добрите нрави да се договори
неустойка за неизпълнение на договора.Още по логично е да се договори
неустойка и с оглед на това,че сключеният договор обхваща пет пилотни
общини и изпълнението му преко ще рефлектира върху наличието на подобен
договор за останалата част от страната.
Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като
недопустимо,евентуално обезсилено като недопустимо за сумата 11 000лв.
представляваща гаранция за изпълнение на договора,като евентуално при
неуважаване се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
бъде постановено решение,с което предявения иск бъде отхвърлен частично
за сумата 11 000лв.
Съдът счита,че искането е неоснователно.В случая не са налице
предпоставките,които да наложат извод за недопустимост на обжалваното
решение изцяло или по отношение на сумата 11 000лв. представляваща
гаранция за изпълнение на договора.След като по отношение на въпросната
сума пред СРС е налице висящо гр.д.№79 954/18г. ,решението по което не е
влязло в сила,то законосъобразно СГС в обжалваното решение не е взел
предвид внесаната при сключването на договора гаранция от жалбоподателя.
С оглед на горното съдът счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид решението по спора и на основание чл.273 във връзка с
чл.78,ал.3 от ГПК дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да
11
заплати на въззиваемото дружество направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на
300лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260152 от 25.02.2022г. по търговско дело №
2427/2020г. на Софийски градски съд, TO, VI-19 състав.
Осъжда „ТРИЕРА КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД,гр.София,ЕИК
********* да заплати на Предприятие за управление на дейностите по
опазване на околната среда, ЕИК *********, със съдебен адрес София, 1000
ул. Триадица № 4, направените по делото разноски за за възнаграждение на
юрисконсулт в размер на 300лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията
по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12