Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Никопол, 01.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД НИКОПОЛ в публично съдебно заседание на
първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при участието на секретаря Поля Видолова, като разгледа
докладваното от съдия НАУМОВА, АНД № 199 описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.Т.А. *** срещу Наказателно постановление №
18-0270-000303/26.04.2018г. на Началник група,
към ОДМВР – Плевен, РУ Г., с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание “глоба” на основание чл.183, ал.2, т.3,
пр.1 от ЗДвП в размер на 20лв. и са му били отнети 8 точки на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР. Жалбоподателят изцяло оспорва описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и излага доводи за издаване на атакуваното
НП в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли съда
да отмени изцяло атакуваното НП.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща представител и не
изразява становище по същата.
НРС,
като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази закона, намира за установено следното:
По
делото е безспорно установено, че на 18.04.2018г., свидетелите К.Н.В. и Е.Ж.М. и двамата служители на РУП Г., изпълнявайки служебните си задължения се
намирали в близост до кръстовището на *** работейки по
безопасност на движението. Окол 06.20ч., свидетелите В. и М. се намирали
извън патрулния автомобил.Свидетелите първоначално възприели, движение на лек
автомобил с по – висока скорост,
след когато видели, лек автомобил
„***“ с рег.№ *** , който се движел по ***. Свидетелите видели също, че
автомобила намалил леко и без да спре, при наличие на пътен знак Б2 –
стоп, продължил по ***. Поради неспазването на пътен знак, свидетеля
К.В., подал сигнал със стоп-палка на
водача на лекия автомобил. При проверка
на документите на автомобила и водача му свидетелите установи, че водача на
лекия автомобил „***“ с рег.№ *** бил жалбоподателя А.А.. Във връзка с констатираното неспазване на
пътен знак „Б2“, свидетелят К.В. съставил акт за установяване на
административно нарушение на жалбоподателя за това, че в гр.Г., на ул.Плевен, жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил, като
не съобразява поведението си с пътен знак „Б2“, на кръстовището образувано от ***
и ***. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля М. и на нарушителя, бил
му предявен и подписан от него с възражение – „Спрях на стоп линията и се
изнесох с бавен ход до стопа за да премина.Полицейската кола е паркирана на
паркинга без да се видимост от шофьорите“
Жалбоподателя, депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Във възраженията си същият
посочил, също и местоработата си, а
именно че е служител на община Г., както и че има тенденциозно отношение към него от страна на полицейските служители, т.к., за
последните 3м. му били съставили 2 АУАН на територията на гр.Г..
След извършената проверка,
писмените възражения на жалбоподателя, били счетени за неоснователни от
наказващия орган/2бр. сведения и докладна записка на л.32-35/, поради което въз
основа на съставения акт на 26.04.2019г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на А.Т.А. била наложена „глоба” в размер на
20 лева на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П за
извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от
разпита на свидетелите В. и М. както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК,
писмени доказателства по делото – АУАН, възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, 2
бр. сведения и докладна записка, справка за нарушител/водач, НП.
Показанията на свидетелите В. и М. са
от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата
непосредствено са възприели извършването на нарушението.
Твърденията на свидетелите са
последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да
не ги кредитира, още повече че същите са предупредени за наказателната
отговорност, която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват
по един и същи начин фактическата обстановка.
Същевременно и двамата свидетели са
категорични, че жалбоподателя, управлявайки лекия автомобил не се е съобразил с
пътен знак „Б2“ и не е спрял преди да продължи по ***. При това положение,
съдът не намира достатъчно основания да приеме за основателен довода, изложен в
жалбата за липса на извършено нарушение от страна на санкционираното лице.
Няма данни по делото, които да
създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на
наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.
Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите В. и М. са
конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и
обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са
годни да обосноват описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е била подадена в срока по
чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице.
Същата отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което същата е и допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради следното:
В настоящият случай е безспорно
установено, и не се оспорва от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек
автомобил „***“ с рег.№ *** на 18.04.2018г. по ***, в посока ***.
Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП
задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със
светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна
пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по
пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено,
се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП
дата жалбоподателят е управлявал процесният лек автомобил, както и че не се е
съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение
нарушителят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че оспорва
констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи
приетата от съда фактическа обстановка.
Разпитаните по делото двама
свидетели лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че е
преминал на кръстовището образувано от улиците *** и ***, в гр.Г.,
без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“. Категорични са и че на
съответното место е бил наличен и видим пътен знак „Б-2“, което също не се
оспорва от жалбоподателя.Той твърди единствено, че е съобразил поведението си
със знака, като е спрял на лентата, както и че полицейският патрул е бил
паркиран на място, на което шофьорите нямат видимост, което обаче в случаят е
неотносимо към вмененото му нарушение, както и обстоятелството дали
жалбоподателя е видял полицейският патрул и полицейските служителите.Без
значение е и факта, че жалбоподателя е служител на Община Г., което същият
безспорно е изтъкнал неколкократно както устно, така и писмено - пред служителите на РУП Г., и в депозираните писмени възражения пред
наказващият орган.
Твърденията изложени в писменото
възражение на жалбоподателя за тенденциозно отношение от служителите на РУП Г.,
към него, също бяха опровергани, от представената по делото писмена справка от
КАТ Плевен за нарушител/водач, приложена на л.37 по делото.
Очевидно е при това положение, че
твърденията на жалбоподателя, не могат
да бъдат счетени за достоверни и същите единствено обслужват защитната му теза,
поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с посочения
пътен знак. По този начин А. виновно е извършил нарушение на разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е
определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП
установява наказание във фиксиран размер, за водач, който не спира на
пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!",
каквото нарушение е извършено в процесния случай.
При извършената служебна проверка
съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не
са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е
вменено. Наказващият орган също така правилно е издирил и посочил
приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Не са налице и основания случаят да
бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не
се отличават с по-малка тежест от обичайните такива от съответния вид. Липсата
на конкретни вредни последици е резултат от случайност, а не от поведението на
жалбоподателя, поради което и не води до по-малка тежест на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0270-000303/26.04.2018г. на Началник група, към ОДМВР – Плевен, РУ Г. с което на А.Т.А.
с ЕГН ********** за нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП ме е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 20 лева и са му били отнети 8 точки на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Плевенски административен съд по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: