Решение по дело №16626/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3748
Дата: 25 юли 2013 г. (в сила от 13 януари 2015 г.)
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20123110116626
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3748/25.7.2013г.

 гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

при участието на секретаря О.Ж., като разгледа докладваното от съдията гр. дело 16626 по описа на Варненски районен съд за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 28955/ 14.11.2012 год. от С.Д.Я., ЕГН: **********,*** срещу А. * А., ЕГН: **********,***, с която се отправя искане до съда да постанови решение, с което да предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето *, ЕГН: **********, родено от съвместното съжителство на страните, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти; иска се осъждане на ответника да заплаща в полза на детето *, чрез нейната майка и законен представител, издръжка в размер на 1500 лева, с падеж всяко първо число на месеца, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението, до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се излага, че ответникът е баща на детето *, род. на *** год. Съвмествия живот между ищцата и ответника започнал през м. ноември 2009 год.. След раждането на детето отношенията между страните се влошили, като повод за това са честите нощни излизания на ответника, съпроводени от употреба на алкохол и наркотични вещества, системните му изневери, липсата на интерес към детето. На 17.07.2012 год., поискал от ищцата да се изнесе от съвместно обитаваното им жилище. 

Ответникът - А. * А., чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и частична неоснователност на предявения иск. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, досежно причините довели до раздялата му с ищцата. Твърди, че проблемите между страните започнали след като е преустановил да предоставя на ищцата финансова издръжка. Намира, че притежава необходимите родителски качества за да се грижи за детето, с помощта на близките си, а също и че претендираният размер на издръжка не е съобразен с нуждите на детето, а с желанието на майката да осигури луксозен живот за себе си. Отправя се искане за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето София, а в условията на евентуалност, в случай че същите бъдат предоставени на майката – да бъде определен разширен режим на лични отношения между него и детето.

Контролиращата страна – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна депозират социален доклад, в който се съдържа становище родителските права да бъдат предоставени на майката, като бъде определен подходящ режим на лични контакти между бащата и детето, а размерът на издръжката бъде съобразен с нуждите на детето.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

            От Удостоверение за раждане № * /л. 4/ е видно, че С.Д.Я. и А. * А. са родители на детето *, ЕГН: **********.

            Между страните липсва спор относно обстоятелството, че на 05.02.2013 год. С.Д.Я. е родила второ дете – *.

            Видно от представения договор от 18.07.2012 год. между С.Д.Я. /наемодател/ и * /наемодател/ е налице облигационна връзка, по силата на която наемодателят е предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот, за жилищни нужди, срещу което наемателят е поел задължение да заплаща цена в размер от 600 лева, месечно. Срокът на действие на договора е 18.07.2012 год. – 18.07.2013 год.

            Видно от служебна бележка /л. 141/ през 2012 год. А.А. е придобил годишен доход от трудови правоотношения с „*“ ООД в размер на 8256. 52 лева.

            Видно от регистрационна карта /л. 142/, считано от 14.03.2013 год. А.А. е регистриран в Бюрото по труда, към Агенция по заетостта.

            От представения на л. 144 договор, с нотариална заверка на подписите се установява, че на 19.10.2012 год. А.А. е дарил на своята майка – * * 26584 дружествени дяла на обща стойност 265840 лева.

            След извършена служебна проверка в Търговския регистър към Агенция по вписвания, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че преди датата на предявяване на иска А. * А. е прехвърлил на своята майка * *а и на лицето * * А. притежаваните от него дружествени дялове в „*“ ООД, „*“ ООД,  „*“ ООД, „*“ ЕООД, „*“ ЕООД.

            От заключението на вещите лица по изготвената в хода на процеса комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че С.Я. е психически здрава, със стабилна нервна система; проявява се като внимателна, мислеща, разумна и зряла психически личност; загрижена за децата си, с добър родителски капацитет; А.А. е психически здрав, с повишена раздразнителност, която се прявява по – често в тесен семеен кръг;

            От показанията на свид. *а, които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК – до колкото кореспондират с останалия доказателствен материал, събран по делото, с оглед възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, се установява, че страните са разделени от лятото на 2012 год.; детето София е привързано към баща си. До лятото на 2012 год. детето е живяло заедно със своите родители в къща в м. *.

            От показанията на свид. *а, които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК – до колкото кореспондират с останалия доказателствен материал, събран по делото, с оглед възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, се установява че страните са разделени от лятото на 2012 год.; към настоящия момент ищцата не работи, т. к. отглежда двете си деца; към настоящия момент ищцата и детето живеят в дома на свидетелката на адрес гр. Варна, ул. „*; наемът на квартира се заплаща от сестрата на ищцата; ответникът се занимава с дънкови облекла, същият демонстрира, че разполага със средства; ищцата не препятства контактите между детето и неговия баща.

            От показанията на свид. С., които се кредитират от съда при условията на чл. 172 ГПК – до колкото кореспондират с останалия доказателствен материал, събран по делото, с оглед възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, се установява, че страните са живели заедно в луксозна къща в м. *; към настоящия момент ищцата и детето живеят в дома на майка и, което се състои от спалня и дневен тракт; ответникът се занимава с магазини за дрехи, демонстрира добро материално положение.

            Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявен е иск с правно основание чл. 127 от СК.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличие на необходимия родителска капацитет за отглеждане и възпитание на детето; както и нуждите на детето от издръжка. В тежест на ответника е да установи възраженията си, в. т. ч. че притежава необходимия родителска капацитет за отглеждане и възпитание на детето.

            В случая, липсва спор относно обстоятелството, че детето живее при майката, която полага преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание. Същевременно, от данните по делото безспорно се установява, че ищцата притежава родителския капацитет, необходим за правилното възпитание на детето, както и за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на навиците му. Ето защо, в интерес на детето, предвид възрастта му, е упражняването на родителските права да се предостави на неговата майка.

Също така, местоживеенето на детето следва да се определи при неговата майка, на адрес гр. Варна, ул. „*.

На основание чл. 127, ал. 2 СК на бащата следва да бъде определен подходящ режим на лични отношения,съобразен възрастта и пола на детето, а именно: до навършване на четиригодишна възраст на детето бащата ще може да го вижда и взема при себе си всяка всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, със задължението да го взима и връща от дома на майката, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. След навършване на четиригодишна възраст на детето бащата ще може да го вижда и взема при себе си всяка всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с приспиване, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. По този начин детето ще има възможност да изгради и запази в максимална степен връзка и с баща си, а ответника ще има възможност да също да полага непосредствени грижи за детето. Така установеният режим на лични отношения е съобразен с пола и емоционалните потребности на детето. Определянето на по – ограничен режим на лични отношения би довело до отчуждаване между баща и син, което не е в интерес на детето.

На следващо място - съгласно чл. 143, ал. 1 и 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на дължимата издръжка следва да бъде определен съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите. Основните фактори, които обуславят нуждите на издържания, са неговата възраст, социални и културни потребности, здравословно състояние, разходи за облекло, храна, обучение.

            В конкретната хипотеза, детето е на почти на две години, не посещава детско заведение, а упражняването на родителските права е предоставено на майката, като от данните по делото безспорно се установява, че ищцата и детето живеят с жилището на * – майка на С.Я., като последната поддържа и квартира. След съпоставка на възрастта и нуждите на детето, нормативно регламентирания минимален размер на издръжката, както и с оглед обстоятелството, че майката полага лични грижи за отглеждане и възпитание на детето, се налага извода, че размера на издръжката, който ответникът следва да заплаща е 600.00 лв. При формиране на този извод се отчете обстоятелството, че ответникът поддържа висок стандарт на живот, независимо, че в хода на процеса е се регистрирал като безработен. Имал е участия в няколко търговски дружества, които е прекратил, като е прехвърлил дяловете си, включително и по безвъзмезден начин на свои близки родственици /майка и брат/. Изводът за добро материално положение на ответника се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, от които се установява, че А. е живял в луксозна къща в м. * до лятото на 2012 год. /свид. *а, С./, пътува в чужбина /свид. *а/, демонстрира висок стандарт на живот /свид. С./. Съобразено бе и обстоятелството, че ищцата не притежава собствено жилище, а живее под наем, като към настоящия момент пребивава в дома на майка си, представляващ апартамент, състоящо се от спалня и дневен тракт. Същевременно, следва да бъде съобразено посоченият размер от 600 лева, месечно е напълно достатъчен за да покрие всички разходи, необходими за отглеждане и възпитание на детето, към настоящия момент. Установено е, че то не посещава ясла, детска градина или друго заведение от подобен тип, не са установени и специални нужди или потребности, различни от обичайните такива за дете на тази възраст, които от своя страна да обусловят определяне на издръжка в по – голям размер.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 413. 20 лева, представляваща извършени по делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото липсват доказателства за извършени разноски за екпертизи.

Независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, с оглед липсата на искане в тази насока.

            С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 864.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето *, ЕГН: ********** на майката - С.Д.Я., ЕГН: **********,***.

            ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето *, ЕГН: ********** при неговата майка - С.Д.Я., ЕГН: **********,***.

            ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на А. * А., ЕГН: **********,*** с детето *, ЕГН: **********, както следва: до навършване на четиригодишна възраст на детето бащата ще може да го вижда и взема при себе си всяка всяка втора и четвърта събота от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, със задължението да го взима и връща от и до дома на майката, а също и през втория ден от коледните, новогодишните и великденски празници, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. След навършване на четиригодишна възраст на детето бащата ще може да го вижда и взема при себе си всяка всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10, 00 часа в събота до 17, 00 часа в неделя, с приспиване, а също и на вторият ден от коледните, новогодишните и великденски празници както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА А. * А., ЕГН: **********,*** да заплаща в полза на детето *, ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител - С.Д.Я., ЕГН: **********,*** месечна издръжка в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, считано считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.11.2012 год., с падеж до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Я., ЕГН: **********,*** срещу А. * А., ЕГН: **********,*** иск за заплащане на месечна издръжка в полза на детето *, ЕГН: ********** за гортицата над 600.00 /шестстотин/ лева до пълния предявен размер от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, считано считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.11.2012 год., с падеж до първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

            ОСЪЖДА А. * А., ЕГН: **********,*** да заплати на С.Д.Я., ЕГН: **********,*** сумата от 413.20 лв. /четиристотин и тринадесет лева и 20 ст./, представляваща извършени по делото разноски за държавна такса и съдебно удостоверение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

            ОСЪЖДА А. * А., ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 864.00 /осемстотин шестдесет и четири/ лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

            ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта, относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: