РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Перник, 15.05.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
като разгледа
докладваното от съдия Атанасова-Алексова възз. гр.
д. № 770 / 2019 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена жалба
ОТ :
1.
Ц.Е.А. чрез пълномощника си адв.Й.Г. със съдебен адрес:***
и
2. „АГРОСТОИК“ ЕООД чрез
пълномощника си адв. В.Х. от САК, със съдебен адрес:***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 89 от
04.07.2019г. по гр.д. № 399 / 2018г. по описа на Районен съд Брезник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
поради неправилна преценка и превратно тълкуване на събраните доказателства.
Жалбоподателите твърдят, че образуваното пред първоинстанционния съд производството
следва да бъде прекратено, предвид представеното по делото и влязло в сила Определение
№360/2018г по гр.д.№64 / 12г. на Брезнишкият районен съд, тъй като видно от
същото със сила на присъдено нещо било прието, че Ц.Е. ползвала сама - имотите
предмет па договора за рента и била осъдена да заплаща обезщетение на
останалите страни в производството, което правило предявения иск недопустим,
тъй като ищците не били страна в облигационното правоотношение.
Ищците не били страна по договора и нямали
правно основание да търсят развалянето му поради неизпълнение от лице, с което
не са в облигационни отношения още повече, че имало определена привременна
мярка „Ц. А. да ползва съсобствения имот и да плаща обезщетение“.
Съдът не бил съобразил и процесуалното
поведение на ответника Ц.А., която признавала, че ответникът „АГРОСТОИК“ ЕООД е
изпълнил задълженията си по договора.
От материалите по делото било видно, че
ищците не били отправяли писмена покана до „АГРОСТОИК ЕООД“, както и че имат
претенции за неизплатени суми и/или в натура по договора за аренда.
Неправилни били изводите на съда, че
представените протоколи по договора за аренда са съставени, след образуване на
производството и/или че са съставени, за нуждите на производството.
Представените 3 три броя протоколи (частен документ) били представени в преклузивният
срок, приети от съда, като писмени доказателства и не били оспорени от страна
на ищците.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна, не е подала отговор по подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, подържат
така депозираната въззивна жалба, като счита подадената искова молба за
недопустима, тъй като с определение № 237/18.08.2017г. по гр.д.
№ 64/2012 на РС Брезник потвърдено с Определение № 360/18.05.2018г. на ОС
Перник било предоставено ползването
върху отдадените под аренда земеделски земи на Ц.Е.. В писмено становище с
подробно изложени съображения, счита че поради липсата на надлежно
уведомяване на арендатора, не можело да
се прекрати арендния договор, още повече дружеството – арендатор било изправна
страна по договора за аренда, тъй като ползвателката Ц.Е. била получила аренда
от обработваните съсобствени земеделски земи. Ползвателката била осъдена да
плаща обезщетение на останалите съсобственици на земеделската земя, поради
което дружеството – арендатор нямало задължение да плаща на останалите
съсобственици. Неправилно било прието, че представените протоколи от ***г. ***г.
не били годни доказателства, тъй като не били оспорени от ищците, поради което
и съдът не можел да ги изключи от доказателствения материал по делото. Моли,
ако съдът приеме, че иска е допустим да
отмени постановеното първоинстанционно решение, като бъде постановено ново, с
което да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и недоказани при
подробно изложени съображения.
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемия М.Г., се явява
лично и моли да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Счита, че след като
единия съсобственик може да сключи договор сам със себе си, то другите съсобственици
могат да искат прекратяването на такъв договор.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред районния съд ищците В.Н.Й., М.С.Г., Ч.А.Н., А.Н.Б. и С.А.Н., в
качеството си на наследници на С. С. Г., починала на ***г., акт за смърт № ***г.,
съставен в *** и Н. П. Г., починал на ***г.,
акт за смърт № ***г., също съставен в ***, са депозирали пред първоинстанционния
Брезнишки районен съд искова молба, с която са поискали от съда да бъде
развален договор за аренда от *** г. вписан в Службата по вписванията – Б. с
вх. № *** г., Акт № **, том *, дело № 147/2015 г. сключен между Ц.Е.А. и
„Агростоик“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който били отдадени под наем за
срок от 20 години, 146.726 дка, от съсобствените ни имоти находящи се в
землищата на село *** и село *** описани по площ, граници и начин на трайно
ползване в договора за аренда, като на осн. чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, поради неизпълнение
на договора за аренда изразяващо се в неплащане на уговореното в договора
арендно възнаграждение в пари или натура, за периода от сключването на договора
до предявяване на исковата претенция, както и да бъде обявен за прекратен
договор за наем на земеделски земи от *** г. вписан в Службата по вписванията –
Б. с вх. № *** г. под № ***, том *, дело
№ 308/2011 г. по силата на който Е. Н. А. /починала/ е предоставила под наем на
Ц.Е.А., съсобствените ни 153.385 дка земеделски земи в землищата на село *** и
село *** описани в договора за наем поради неизпълнение на договора изразяващо
се в липса на уговорено плащане на наемна вноска за периода от сключването на
договора до предявяване на исковата претенция.
Районният съд е уважил иска за разваляне договор за аренда от *** г. вписан
в Службата по вписванията – Б. с вх. № *** г., Акт № **, том *, дело № 147/2015
г. сключен между Ц.Е.А. и „Агростоик“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който
са отдадени под наем за срок от 20 години, 146.726 дка, от съсобствените ни
имоти находящи се в землищата на *** и *** описани по площ, граници и начин на
трайно ползване в договора за аренда, като на осн. чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ, поради
неизпълнение на договора за аренда изразяващо се в не плащане на уговореното в
договора арендно възнаграждение в пари или натура, за периода от сключването на
договора до предявяване на исковата претенция, като е оставил без разглеждане
иска на В.Н.Й., ЕГН:**********, адрес: ***, М.С.Г., ЕГН:**********, адрес: ***,
Ч.А.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, А.Н.Б., ЕГН:**********, адрес: *** и С.А.Н.,
ЕГН:**********, адрес: *** за обявяване за прекратен договор за наем на
земеделски земи от *** г. вписан в Службата по вписванията – Б. с вх. № *** г.
под № ***, том *, дело № 308/2011 г. по
силата на който Е. Н. А. /починала/ е предоставила под наем на Ц.Е.А., ЕГН:**********
адрес: ***, съсобствените ни 153.385 дка земеделски земи в землищата находящи
се в землищата на *** и ***, като процесуално недопустим и прекратил
производството в тази му част.
От фактическа страна пред настоящата въззивна инстанция по делото се
установява, че с договор за аренда на земеделски земи, сключен на ***г., с
нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Б. на ** г. с вх. рег. № ***,
том *, акт № **, партида ***, Ц.Е.А., в качеството си на наследник на Н. П. Г.
е предоставила на арендатора „Агростоик“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Ц.Е.А. за временно и възмездно ползване
подробно описани в договора за аренда земеделски земи, с обща площ
146.726 дка, находящи се в землищата на *** и *** за срок от 20 стопански
години.
След като взе предвид
направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи
на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно
проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият
окръжен съд намира, че на осн чл.270, ал.3 от ГПК обжалваното решение е
недопустимо, като постановено по недопустим иск с оглед следното:
Предмет на въззивното производство е
единствено първоинстанционното решение в частта, с която първоинстанционния съд на основание чл. 28, ал. 2, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от
ЗАЗ, по иска на В.Н.Й., ЕГН:**********, адрес: ***, М.С.Г., ЕГН:**********,
адрес: ***, Ч.А.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, А.Н.Б., ЕГН:**********, адрес: ***
и С.А.Н., ЕГН:**********, адрес: ***/144, е РАЗВАЛИЛ сключения между Ц.Е.А.,
ЕГН:********** адрес: *** и „Агростоик“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ц.Е.А.
със седалище и адрес на управление ***, Договор за аренда с нотариална заверка
на подписите на страните с рег. № *** г. на Нотариус И. М.– рег. № *** на НК
гр. С., район на действие – РС – Б., акт № **, том *, вписан в СВ с вх. рег. № ***г,
том *, акт № **, партида ***, поради неизпълнение на съществено задължение от
страна на ответника – неплащане на дължима рента от сключването на договора до
предявяване на исковата претенция.
Изложените в исковата молба обстоятелства
недвусмислено сочат на претенция да се развали сключения между Ц.Е.А., ЕГН:**********
адрес: *** и „Агростоик“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ц.Е.А. със
седалище и адрес на управление ***, Договор за аренда с нотариална заверка на
подписите на страните с рег. № *** г. на Нотариус И. М.– рег. № *** на НК гр. С.,
район на действие – РС – Б., акт № **, том *, вписан в СВ с вх. рег. № ***г,
том *, акт № **, партида ***, поради неизпълнение на съществено задължение от
страна на ответника – неплащане на дължима рента от сключването на договора до
предявяване на исковата претенция.
Касателно настоящия
случай по делото не се спори, че ищците са съсобственици на останали в
наследство, възстановени на общия им наследодател земеделски земи и не са
страна по аренден договор сключен на ***г. По съществото си договорът за
аренда, подобно на договора за наем, има за предмет ползването на земеделската
земя, като Закона за арендата в земеделието не съдържа изрична разпоредба,
определяща арендния договор за изключителен способ при предоставяне ползването
на земеделска земя и в този смисъл определянето на способа за сключване на
договора е въпрос на договорна свобода, която чл.9 ЗЗД предоставя на правните
субекти. Следователно, за времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /обн.ДВ,
бр.13 от 2007 г., в сила от 07.02.2017 г., с който е създадена нова ал.4 на
чл.3/, сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено
управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е
необходимо съгласие на останалите участници в общността /ТР № 91 от 01.10.1974
г., гр.д. № 63/74 г. на ОСГТК/. Съдебната практика е константна, че при сключен
договор за аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат
по правилото на чл.30, ал.3 ЗС /Решение № 181 от 17.04.2012 г. по гр.д.№
1315/11 г. на ІV г.о., Решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр.д.№ 3322/15 г. на ІІ
г.о./. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от
съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ,
които се следват на всички съсобственици. В чл.21 ЗЗД е утвърден по един
категоричен и недвусмислен начин принципът, че договорът поражда действие между
страните, които са го сключили, а спрямо трети лица – само в предвидените от
закона случаи. Отдаването под аренда е
действие, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на
останалите участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай
възниква облигационно правоотношение само между този съсобственик и арендатора,
като в защита на интересите на останалите съсобственици, които не са страни по
договора, приложение намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Да се прави разширително
тълкуване на тази норма, прилагайки по аналогия
чл.28 ЗАЗ е недопустимо, т.к. разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ препраща
конкретно към текста на чл.30, ал.3 от ЗС в императивна форма. Което означава, че
е недопустимо в посочения случай да се прилага друга норма извън изрично
посочената разпоредба на чл.30, ал.3 ЗС. В тази връзка правата за търсене на
уговорената престация или отговорност за неизпълнение на поетите договорни
задължения могат да бъдат осъществени само между страните по договора, а
безспорно ищците по делото не притежават това качество.
Произнасяйки се по недопустим иск първоинстанционния
съд е постановил недопустимо решение поради което и на осн чл. 270, ал.3 от ГПК
следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено.
По разноските
Жалбоподателите
претендират и доказват разноски във въззивното производство общо в размер на 530.00
лв., от които 30 лв. - такса за обжалване пред въззивната инстанция /л.13/ и 500.00
лв. – заплатено адв. възнаграждение по два договор за защита и правно съдействие
от ***г.. /л.40 и 41/., за които е представен
и списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция.
С оглед
резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на осн чл. 273 във
връз. с чл.78 от ГПК на жалбоподателите се дължат, направените в хода на
въззивното производство разноски, а именно в общ размер на сумата о от 530.00 лв.
С оглед на цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 89 от 04.07.2019г. по гр.д. № 399/2018г. по описа на Районен съд
Брезник, в обжалваната му част, като
ПРЕКРАТЯВА производството по възз.гр.д. № 770 / 2019 г. по
описа на Пернишки окръжен съд
ОСЪЖДА В.Н.Й., ЕГН:**********, адрес: ***, М.С.Г., ЕГН:**********,
адрес: ***, Ч.А.Н., ЕГН:**********, адрес: ***, А.Н.Б., ЕГН:**********, адрес: ***
и С.А.Н., ЕГН:**********, адрес: *** солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц.Е.А., ЕГН:********** адрес: *** и „АГРОСТОИК“ ЕООД
ЕИК *********, представлявано от Ц.Е.А. със седалище и адрес на управление *** сумата от 530.00
лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща сторени разноски пред
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.