№ 48
гр. Свиленград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200497 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-77 от 09.02.2021
година на Директора на ОДМВР - Хасково, с което на Д. К. Г. с ЕГН
********** от град Свиленград, ул.„Радул Милков” № 34, област Хасково,
със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, офис № 5,
област Хасково, чрез адвокат П.К., за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
300 лв.
Жалбоподателят Д. К. Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
бил незаконосъобразен, неправилен и издаден при нарушения на
процесуалния и материалния закони, защото отразеното не отговаряло на
действителността, не се съдържали задължителните реквизити съгласно
ЗАНН, липсвало ясно описание на обстоятелствата и било налице маловажен
1
случай. Сочи, че не бил извършил нарушението.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д. К. Г., не се явява.
За него се явява адвокат П.К., която пледира за отмяна на обжалвания акт.
Представя Писмени бележки, в които излага доводите си по същество,
касаещи отмяна на обжалвания акт – описаната фактическа обстановка в НП
и в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) била
различна, същата била неясно описана, налице било противоречие между
описанието на нарушението и дадената правна квалификация и не била
посочена точно коя точка от Заповедта на Министъра на здравеопазването е
нарушена. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на
разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 24.12.2020 година Ст. Г. Ст. и Хр. Ж. Хр. (служители на РУ -
Свиленград) при изпълнение на служебните си задължения около 00.10 часа в
град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на улиците „Сан
Стефано” и „Княз Борис I” спират за проверка автомобил, в който е и
жалбоподателят Г. и установяват, че няма поставена защитна маска. С оглед
предотвратяване на евентуално възникнали проблеми жалбоподателят е
2
отведен в РУ – Свиленград, където е помолен да си постави маска, но същият
отказва. Действието се развива по време на извънредната епидемична
обстановка - Решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година за
удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от
14.05.2020 година извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение
№ 378 на Министерския съвет от 12.06.2020 година, Решение № 418 на
Министерския съвет от 25.06.2020 година, Решение № 482 на Министерския
съвет от 15.07.2020 година, Решение № 525 на Министерския съвет от
30.07.2020 година, Решение № 609 на Министерския съвет от 28.08.2020
година и Решение № 673 на Министерския съвет от 25.09.2020 година.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, Ст. Г. Ст. – Младши полицейски инспектор в РУ - Свиленград
при ОДМВР – Хасково съставя против жалбоподателя Г. и в негово
присъствие АУАН серия АА с бланков № 313750 и с входящ № 351А-
77/19.01.2021 година от Деловодството на РУ - Свиленград. Това процесуално
действие извършва и с участието на колегата си Хр. Ж. Хр.. В изготвения
АУАН актосъставителят излага описание на констатираното нарушение по
следния начин: не спазва физическа дистанция от 1.5 м. и няма поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократно употреба или друго
средство, покриващо носа и устатата. А досежно квалификацията,
нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр.
Заповед № РД-02-675 от 25.11.2020 година на Министъра на
здравеопазването, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен на
жалбоподателя при условията на отказ, удостоверен с подписа, трите имена и
местоработата на свидетеля Г.У..
Срещу Акта в 3-дневния законоустановен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на ОДМВР - Хасково, издава
процесното НП № 351А-77 на 09.02.2021 година. В издадения санкционен
акт, АНО описва нарушението по следния начин: не спазва физическа
дистанция от 1.5 м., като посочва следната правна квалификация на
нарушението - чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020
година на Министъра на здравеопазването (, приложена в кориците на
3
делото) и налага на жалбоподателя Г. административно наказание „Глоба” в
размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на
25.05.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл са е изявленията
на жалбоподателя, инкорпорирани в Жалбата му). Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗ, се
доказва от приетата по делото Заповед № 272з-940 от 25.03.2020 година на
Директора ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Ст. Г. Ст. заема
длъжността Младши полицейски инспектор в РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково и служебно известното обстоятелство, че лицето, подписало НП –
Ангел Цанков Ганчев, е заемало към момента на издаването му длъжността
„Директор на ОДМВР - Хасково”, т.е. последният е явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество по закон съгласно
чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
1. Въз основа на извършената служебна проверка, Съдът констатира, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено
4
нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и
ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за наличие
на противоречие между АУАН и НП по отношение на фактическата
обстановка. Визирани са две различни изпълнителни деяния. В АУАН е
посочено, че жалбоподателят не спазва физическа дистанция от 1.5 м. и няма
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократно употреба
или друго средство, покриващо носа и устатата, т.е. нарушението е липсата на
маска, респ. друго средство при невъзможност за спазване на посочената
физическа дистанция. В процесното НП е посочено, че жалбоподателят не
спазва физическа дистанция от 1.5 м., което е възможно при наличие на
няколко лица, тъй като само при тази ситуация може да се спазва посочената
физическа дистанция. На практика в случая за нарушението, за което е
издадено НП няма съставен Акт за административно нарушение.
Посочването на фактическата обстановка, при която
е извършено нарушението е задължителен реквизит както за АУАН, така и
издаденото въз основа на него НП съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От обжалваното НП не става ясно защо АНО
приема фактическа обстановка, различна от посочената в АУАН. Двата акта
са част от едно общо административнонаказателно производство, което
приключва с издаване на НП, поради което констатираното противоречие
между двата акта относно фактическата обстановка представлява съществено
процесуално нарушение на разпоредбите на ЗАНН и порочност на
постановеното НП.
Наличието на противоречие при фактическата обстановка не може да се
санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат
изрично определени реквизити.
Констатираното нарушение представлява формална предпоставка за
отмяна на процесното НП, тъй като опорочава изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на Д.Г..
При тези съображения обжалваното НП, следва да се отмени, като
незаконосъобразно. Като в този ред на мисли следва да се отбележи, че
наведените в тази насока възражения от адвокат К. в Писмените й бележки
(относно противоречие във фактическата обстановка в АУАН и в НП и
5
относно неясната фактическа обстановка) са основателни.
2. Жалбоподателят Г. с обжалваното НП е обвинен в извършване на
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Посочената законова норма предвижда, че
който наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването ...
противоепидемични мерки, се наказва, като в настоящия случай препраща
към Заповед на Министъра на здравеопазването с рег.№ РД-01-675/25.11.2020
година.
Настоящия Съдебен състав следва да обсъди дали посочената Заповед на
Министъра на здравеопазването, предвиждаща въведени противоепидемични
мерки, е нарушена от жалбоподателя.
По делото се доказа, че жалбоподателят не е носил защитна маска, но в
НП е посочено че не е спазил дистанция от 1.5 м. С това деяние, посочено в
НП от обективна страна не е нарушено правилото на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр.
т. 8 от Заповедта на Министъра на здравеопазването, поради което същото не
съставлява нарушение по следните съображения:
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е само това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Извършеното
от Д. К. Г. деяние, обективирано в НП – неспазване на дистанция, не покрива
обективната страна на административно нарушение, поради това, че липсва
задължени да се стои на разстояние 1.5 м., т.е. деянието е несъставомерно от
обективна страна. Поради това Съдът достигна до крайния извод, че
извършеното от Д. К. Г. неспазване на дистанция от 1.5 м. не съставлява
нарушение, поради което и незаконосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, което налага обжалваното
НП да бъде отменено само на това самостоятелно основание.
В този ред на мисли е основателно наведното възражение, касаещо
противоречие между фактическата обстановка и посочената правна
квалификация.
Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
6
обжалваното НП като незаконосъобразно, извън горепосоченото нарушение,
свързано с противоречие и неясното във фактическата обстановка.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел,
че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдът би прие, че правилно е посочена нарушена законова
разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената противоепидемична
мярка и с кой подзаконов нормативен акт (Заповед) на Министъра на
здравеопазването е въведена. Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на
Христо Х., но този реквизит би следвало да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му би било
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не би бил наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. Съдът би
приел, че правилно на основание чл. 43, ал. 2 и ал. 5 (в редакцията на
последната разпоредба към датата на съставяне на АУАН) от ЗАНН, тъй като
нарушителят е отказал да подпише Акта и да получи екземпляр от него, това
е удостоверено чрез подписа на един свидетел като имената му и
местоработата му са отбелязани в Акта. Действително не е посочен личния му
адрес, а местоработата му, но този реквизит следва да е наличен в Акта с
оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид
факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите му имена и местоработата
му е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. Фактът, че при посочване в НП на
оправомощаващата го разпоредбата, наказващият орган не е изписал
7
правилно, не би довел до различни правни изводи, тъй като този подход не би
засегнал правото на защита на наказания, защото Съдът би приел, че в НП се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). По същите съображения Съдът не би приел
за съществени процесуални нарушения факта, че в АУАН е посочен грешно
номерът на Заповедта на Министъра на здравеопазването, както и факта че в
АУАН и в НП не е посочена точната разпоредба (точка) от Министерската
заповед, което е нарушена и факта, че в НП е посочен входящия номер на
АУАН, но с датата на издаване на същия вместо с датата на входирането му в
Деловодството на РУ - Свиленград. Съдът би приел, че Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл.
209а, ал. 3 от ЗЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ и че
деянието е извършено в зоната на отговорност на ОДМВР - Хасково. При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и
ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във
формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията
на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице.
Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна, състава на административното нарушение по чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ, поради което правилно би била ангажирана и
административнонаказателна му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в сила от 14.05.2020 година)
при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. В ал. 3 на същия текст от ЗЗ са предвидени хипотези
на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а
разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1. По делото е безспорно установено, че с
8
Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет в Република
България е била обявена извънредна епидемична обстановка. Същата е била
неколкократно удължавана с Решения на Министерския съвет, като съгласно
решение № 855 на Министерския съвет от 25.11.2020 година, извънредната
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID - 19 е била налице и към
24.12.2020 година. Съдът би приел, че се установи, че на посочените време и
обществено място – град Свиленград, област Хасково, на кръстовището на
улиците „Сан Стефано” и „Княз Борис I”, жалбоподателят не е изпълнил
въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка,
въведена със Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020 година, която Заповед
съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ е била публикувана на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването като общ административен акт.
Следователно относимата към казуса Заповед е била надлежно оповестена по
предвидения от закона начин, т.е. Съдът би приел, че посочената Заповед е
породила правно действие и съответно въведената с нея противоепидемична
мярка е задължителна за адресатите, които са всички граждани, когато се
намират на открити обществени места. Съдът би приел, че деянието не
съставлява престъпление.
Налице биха били данни и за виновно поведение от страна на
нарушителя. Т.е. налице би бил и субективният елемент от състава на
нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл, съзнавайки естеството
на въведената противоепидемична мярка, дадена със Заповед № РД-01-675 от
25.11.2020 година на Министъра на здравеопазването.
Съгласно разпоредбата чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която се явява и материална
(съдържа самото правило за поведение) и санкционна норма, на лице, което
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63а, ал. 1 или ал. 2
от посочения закон, се налага наказание „Глоба” от 300 лв. до 1 000 лв. Съдът
би приел, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ
съответства на установеното нарушение. В конкретния случай АНО е
наложил Глоба в минималния размер. Съдът би счел, че при определяне на
наказанието наказващият орган е спазил разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
обсъдил всички обстоятелства, имащи значение за определяне на
9
наказанието, както се е съобразил същото с тежестта на самото нарушение.
Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма. Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не би разкрило характеристиките на маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не би представлявало такъв, освен поради
отсъствието на установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или
изключителни такива, които да го отличават със значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род административни
нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Самото нарушение касае
дейност, строго регламентирана от националното ни право, имаща за цел
осигуряване живота и здравето на гражданите във връзка с усложнената
епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемичните марки за недопускане на разпространение на COVID -
19 в страната ни. Съобразно изложените до тук правни съображения, не биха
били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл
Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на
закона.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 13.07.2021
година свидетел Г. С. Уз.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се
възприели и свидетелските показания на Г. С. Уз.. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания на посочения свидетел не биха се
намерили, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да
обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
10
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото
производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати
на жалбоподателя Г. с оглед изхода на делото.
По отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят не
може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от негова страна.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски, направено от
страна на жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 351А-77 от 09.02.2021 година на Директора на ОДМВР
- Хасково, с което на Д. К. Г. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.
11
„Радул Милков” № 34, област Хасково, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Д. К. Г. с ЕГН
********** от град Свиленград, ул.„Радул Милков” № 34, област Хасково,
сумата от 300 лв., представляваща извършените от последния разноски за
адвокатско възнаграждение по АНД № 497/2021 година по описа на Районен
съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12