№ 27
гр. С., 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
и прокурора Р. Н. Р.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20242200100482 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата Д. С. Н., редовно призована, се явява лично и с адв. М. Й. - АК
С., с пълномощно по делото.
Ответникът Р. Х. М., редовно призована, се явява лично.
За Окръжна прокуратура – С., редовно призована, се явява зам.окръжен
прокурор Р. Р.
Вещото лице А. В. А., редовно призовано, се явява лично.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ход на делото.
Адв. Й.: Поддържам така депозираната искова молба. Водим допуснатия
свидетел Станимира Парушева.
Ответницата : Не изразява становище.
На въпроси поставени от съда, ответницата отговори по следния начин:
Въпрос на съда: Как се казваш?
ОТГОВОР на ответницата М.: Казвам се Р..
Въпрос на съда: Не си ли на работа днес?
ОТГОВОР на ответницата: Днес почивам. Министерството на
търговията почива в събота и в понеделник почивам аз.
1
Въпрос на съда: В кой магазин работиш?
ОТГОВОР на ответницата: Работя в „Ников“, където и дъщеря ми
работи. Колбаси правим.
Въпрос на съда: Колко дъщери имаш?
ОТГОВОР на ответницата: Две дъщери.
Въпрос на съда: Каква заплата получаваш като работиш?
ОТГОВОР на ответницата: 300 лв. е цялата заплата. По свой избор
аванса от 150 лв. Аз си избирам да си получа месечната заплата като цяло без
аванс.
Въпрос на съда: Къде живееш?
ОТГОВОР на ответницата: Имам си собствено жилище.
Въпрос на съда: Имаш ли съпруг? Какво стана със съпруга ти?
ОТГОВОР на ответницата: Той почина, отдавна почина. Достатъчно е
това, което Ви казах, мога да си тръгвам.
Въпрос на съда: Коя е тази жена?
ОТГОВОР на ответницата: Дъщеря ми Д.. Не ми харесва Вашия
разговор.
Съдът ПРИСТЪПВА към устен доклад на делото по реда на чл. 146 от
ГПК:
Ищцата Д. С. Н. е дъщеря на ответницата Р. Х. М.. Твърди, че
ответницата страда от заболяване шизофрения. Непрекъснато протичане.
Обостряне. Диссимулиран параноидно-халюцинарен синдром с емоционално
волева промяна на личността. В резултат на това заболяване ответницата Р. М.
е с увредено общо състояние. Същата многократно е лекувана в Държавна
психиатрична болница Раднево, но към момента отказва лечение, не желае да
ходи на медицински прегледи и да приема медикаменти, в резултат на което
заболяването й се е обострило. Твърди, че ответницата не може да се грижи
за себе си, неспокойна е, възбудена, говори несвързани неща. Не е агресивна,
но започва да говори на висок глас, като се кара с невидими и въображаеми
същества и предмети. Излиза от дома си и пътува с таксита в неизвестни
посоки. Купува непотребни вещи, които складира в дома си, а впоследствие
троши и запълва с тях отходните канали на банята. Ответницата се е затворила
в своя свят и отказва да контактува с близки и познати. Изцяло е
дезориентирана, като отказва да посещава каквито и да било институции.
Няма личен лекар и категорично отказва да избере такъв.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което
постави ответницата под пълно запрещение, поради наличие на риск за
нейното здраве и живот.
Исковата молба е редовно връчена на ответницата. В законоустановения
2
срок не е депозиран писмен отговор.
Съдът пристъпва към придобиване на лични впечатления от
състоянието на ответницата :
На въпроси поставени от съда, ответницата отговори по следния начин:
Въпрос на съда: Как се казваш?
ОТГОВОР на ответницата М.: Казвам се Р..
Въпрос на съда: Не си ли на работа днес?
ОТГОВОР на ответницата: Днес почивам. Министерството на
търговията почива в събота и в понеделник почивам аз.
Въпрос на съда: В кой магазин работиш?
ОТГОВОР на ответницата: Работя в магазин „Ников“, където и дъщеря
ми работи. Колбаси правим.Всичко е законно в магазина, по закон работим.
Въпрос на съда: Колко дъщери имаш?
ОТГОВОР на ответницата: Две дъщери.
Въпрос на съда: Каква заплата получаваш като работиш?
ОТГОВОР на ответницата: Получавам 300 лв. е цялата заплата. По свой
избор аванса от 150 лв. Аз си избирам да си получа месечната заплата като
цяло, без аванс.
Въпрос на съда: Къде живееш?
ОТГОВОР на ответницата: Имам си собствено жилище.
Въпрос на съда: Имаш ли съпруг? Какво стана със съпруга ти?
ОТГОВОР на ответницата: Той почина, отдавна почина. Достатъчно е
това, което Ви казах, мога да си тръгвам.
Въпрос на съда: Коя е тази жена?
ОТГОВОР на ответницата: Дъщеря ми Д.. Не ми харесва Вашия
разговор.
Ответницата желае да излезе от залата и прекратява разговора.
По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза,
която е представена в писмен вид на 10.01.2025 г.
СТРАНИТЕ: Запознати сме с експертизата, съгласни сме да се изслуша в
днешното с.з.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещото лице
Самоличност на вещото лице:
А. В. А. - 53 г., българин, български гражданин, неосъждана, висше
образование, без родство със страните и техните пълномощници.
Вещото лица ПРЕДУПРЕДЕНО за наказателната отговорност, която
3
носи по чл. 291 от НПК, обещава да даде заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Представил съм писмено заключение, което
поддържам изцяло. Извърших преглед на ответницата и установих, че същата
страда от параноидна шизофрениая с оформена емоционално-волева промяна
на личността. Същата не провежда лечение, не желае да провежда такова и не
е критична към заболяването си. Състоянието й към момента е такова, че тя не
е способна да се грижи за себе си и за своите работи. Заболяването е такова, че
частично може да има подобрение, ако се съгласи да бъде лекувана.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
На вещото лице А. В. А. да се изплати възнаграждение в размер на 400
лв., платимо от внесения депозит.
Съдът освободи вещото лице от съдебната зала.
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел:
Самоличност на свидетелите:
СТАНИМИРА С. ПАРУШЕВА - 49 г., българин, български
гражданин, неосъждана, омъжена, с полувисше образование, дъщеря на
ответницата, желая да свидетелствам.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, която
носи по чл. 290 от НПК, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Майка ми е лекувана след смъртта на баба ми, три
пъти сме я карали в Раднево. Винаги е било насила, тя никога не е давала
съдействие. Винаги е било когато е била в много тежка форма. В момента след
последното излизане от Раднево тя сама пожела да отиде на Селището при
сестра ми, където има работници. Явно там се чувства добре да е сред хора. Те
я приеха и ние решихме, че е добре да не се отделя от хората, да е нахранена,
да е полезна в общи линии за себе си. Като цяло не изпълнява отговорна
дейност, тя и не може, но като е сред хора, които познава, тя спи, храни се.
Води един що годе нормален живот. Иначе когато е във фаза нито може да
спи, нито да се храни, става кожа и кости. Изобщо не се сеща за себе си, че
трябва да се храни. Има фази когато е по-добре, говори нормално, но
напоследък може би от възрастта, тя е вече само в една форма, в която няма
как да не я разберете, че е психично болен човек. Колкото повече остарява,
толкова повече вече е в една постоянна форма, заради която сме и тук. Преди
това сме си правили илюзията, че е по-добре, но вече е в една постоянна
форма. Тя си живее си в нейн свят. Говори за някакви закони, министри.
Коментира някакви политики. В момента няма и телевизор, защото редовно се
спъва и го чупи. Тя и не вижда, не ще и да ходи на лекар. Няма личен лекар,
няма здравни осигуровки, защото абсолютно отказва всякакви институции,
защото си мисли, че всяка институция ще я отведе в Раднево. Днес затова и не
иска да слезе от колата, защото последните три пъти, в които я качвахме в
колата, ние я водим в болница. Тя ни свърза с това, че едва ли не ще я вкараме
пак в болница. Иначе в ежедневието си е кротка. Тя е възпитан човек като
4
цяло, но от тази болест говори небивалици. Излиза постоянно. Когато я
вкарахме в Раднево - донякъде затова я вкарахме, защото я бяха нападнали,
бяха се опитали да я насилват. Изобщо беше чудо. Ние по цели нощи
обикаляхме улиците да я прибираме. Според мен тя изобщо не осъзнава къде
е, но като върви по улиците явно се успокоява. Когато е в тежка форма тръгва
по улиците. В момента е сама в къщата, защото не иска да дойде при никоя от
нас. Аз съм я викала в началото на зимата да дойде при мен, но тя категорично
отказва. В момента е във фаза, като ходи на селището при работниците, сама
си става. Храни се. Къщата е за ремонт въпреки, че преди седем години бяхме
правили пълен ремонт, всичко е за ремонт. Приемаме и това, че тя е иска да е
сама доколкото и когато може. На този етап тя държи да е сама. Приема го на
Селището, че ходи като на работа. Казва: „Аз ходя на работа“ и ние вече
всички го играем този театър само и само да е относително спокойна. Има и
един постоянен тик. Често ходехме в Раднево, когато лежеше там и лекарят
каза, че в момента си контактува с някой, че има халюцинации. Когато остане
в помещение да няма никой, тя си крещи, контактува си определено с нейни
си видения и те се засилват предимно на пролет. Тя категорично отказва да се
лекува. Единственият вариант тя да се лекува е единствено на сила. След
последното излизане от Раднево състоянието й беше добро за не повече от 20
дни и отново влезе във формата, в която я виждате и сега. Преди беше по
циклично 4-5 месеца е добре, 4-5 месеца е зле и така. В момента е в едно
постоянно средно лошо положение. За храната - сестра ми има на Селището
работници, които хранят и когато е с тях, тя се храни. Тя си ходи с желание
при тях. Ходи сама, чувства се добре. С такси ходи, с такси се връща. Живее в
Ново село в къща на три етажа със стринка, друга наша роднина, която на
практика я наблюдава. Ако нещо ако се случи, тя е човекът, който ни
уведомява. Майка ми с нея се чувства добре и не прави бели. Ако има външен
човек - става чудо. Общо взето допуска много трудно чужди хора до себе си и
тогава вече наистина започва да говори небивалици. Тази сутрин докато я
качим в колата просто беше някакъв кошмар. Молили сме я с часове, докато се
облече. Тя изпада в такива истерии, че може да се наложи да извикаме
линейка. Когато виках линейките, когато я водихме в Раднево, беше чудо. С
полиция - те я натискат, за й се сложи инжекция, за да може да се успокои, за
да можем да я качим в кола. Иначе е много кротък и добър човек. Тя беше
много добра преди да навлезе в тези състояния. Сега не може сама да ходи по
институции, защото за нея те са свързани с чужди хора. Като попадне на място
където има хора, които тя не познава, изпада в една форма, в която започва да
говори небивалици, не знаеш от къде са й дошли на ума. Сутринта говореше,
законите, правилата - някакви закони, въобще живее в някаква фантазия. В
минутата, в която попадне на такова място става чудо. Сестра ми за да й
смени личната карта, се молихме на жена от полицията да дойде на
Селището. Майка ми категорично отказваше и казваше: „Аз нямам нужда от
лична карта“. За нея все едно си е изтрила всичко, все едно не съществува като
човек, да я няма, за да не я търсят.
5
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представената съдебномедицинска експертиза.
СТРАНИТЕ : Нямаме искания за събиране на други доказателства.
Съдът намира с оглед изявлението на страните, че следва да приключи
съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е П Р Е Н И Я:
Адв. Й.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите депозираната
пред Вас молба. Налице са и двата критерия - и медицинският и юридическият
критерий. Безспорно е от извършения преглед, че лицето страда от
параноидна шизофрения, която е прогресираща и съгласно заключението на
вещото лице лечението не е възможно . Юридическият критерий също считам,
че е налице, както от заключението на вещото лице, така и от свидетелските
показания. Ответницата не може да ръководи действията и постъпките си, не
осъзнава значението им. Изолирала се е изцяло от околния свят. Не желае да
контактува с други лица, освен най-близкия й кръг. Считам, че състоянието й
следва да бъде ценено като тежко и в този смисъл да бъде постановено
пълното й запрещение.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, предвид събраните
писмени и гласни доказателства в хода на съдебното дирене, считам, че
предявеният иск е основателен и доказан. Безспорно е налице заболяване на
ответницата, което възпрепятства тя да ръководи делата в свой собствен
интерес, с което е изпълнен е смисъла на чл. 5 от ЗЛС. Моля за Вашето
решение за поставянето й под пълно запрещение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение 27.02.2025 г.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:00 ч.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
Секретар: _______________________
6