№ 71
гр. П., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200144 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е
образувано по жалба на АНДР. ИВ. Н. от гр.В., чрез пълномощник адв.П.П. П. вписан в АК-В.,
против НП № ** г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т. с което и на осн.чл. 175,ал.3,пр.1
ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и 6 м. лишаване от
право да управлява МПС за това, че „на 05.04.2022 г., в 16.25 ч., в Община П., на път II-51,
км32+263 /до къмпинг с.В./ в посока от гр.П. към гр.Бяла, управлява собствения си л.а. „***“ с
рег.№ ***, който не е регистриран по надлежния ред. Регистрацията на автомобила е
прекратена на 30.10.2022 г. съгласно чл.143,ал.10 от ЗДвП и след уведомление от ГФ –
автомобила е без валидна ЗГО. Нарушението е констатирано с АТСС ARS CAM S1 с № 120CD41“
–нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
В подробно мотивираната жалба се оспорва извършеното нарушение, като се твърди, че
жалбоподателя не е знаел, че управлява автомобил с прекратена регистрация. В с.з.
жалбоподателят не се явява и не се представлява,постъпили са писмени бележки от адв.П., в
които поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно, претендират се
направените разноски, за които се прилага списък.
Въззиваемата страна РУ”Полиция” П., редовно призована, не изпраща процесуален
представител, не ангажира становище по жалбата.
Районна прокуратура Т. ТО П. редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат
представител в с.з..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
През м.юли 2021 г. жалбоподателят закупил л.а.“**“ с рег.№ВН 4172 АМ, който към него момент
бил с транзитни номера и за който сключил анекс към съществуваща задължителна застраховка
1
„Гражданска отговорност“ /полица BG/22/12100 2103788 от 22.07.2021 г., приложена л.29/.
Същата била сключена от предишния собственик на разсрочено плащане на 4 вноски, първата от
които платима в деня на издаването, а на 31.07.2021 г. сключил и застраховка „Каско“ за същия
автомобил валидна до 30.07.2022 г. /л.30/. Жалбоподателят не обърнал внимание на
обстоятелството, че дължи плащане на всеки 3 месеца по задължителната застраховка, поради
което и при невнасяне в срок на вноска по сключената полица за задължителната застраховка
„ГО“, на 30.12.2021 г. в АИС“КАТ“ било служебно отразено прекратяването на регистрацията на
посочения л.а., с правно основание чл.143,ал.10 от ЗДвП /видно от приложената подробна справка
л.18/. В същата се посочва също, че собственикът Н. не е бил уведомяван за настъпилото служебно
прекратяване.
На 05.04.2022, с помощта на техническо средство СПУКС модел ***, разположено в
Община П., на път II-51 км32+263 до къмпинг с.В. бил заснет л.а. „***“ с рег.№ *** /снимка л.20/
със скорост на движение 100 км/ч, при ограничение от 60 км/ч. Наред с това нарушение и след
допълнителна проверка се установило, че за същият автомобил собственикът му не е сключил
задължителната застраховка „ГО“ – нарушение по чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, за което бил издаден ЕФ
серия Г, № 0041879 /приложен л.7/ и наложена глоба в размер на 250 лв., която била заплатена на
28.04.2022 г. /разписка л.8/. По идентичен начин за установеното превишаване на скоростта бил
издаден и ЕФ серия К, № 5767761 за сумата 600 лв., който също бил заплатен в срока за
доброволно плащане.
С оглед липсата на регистрация и данните за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с ал.1 НК
материалите от проверката били докладвани в РП Т. ТО П., като с Постановление от 30.05.2022 г.
/приложено л.13/, прокурор П.И.зал да образува ДП като приел, че с оглед обстоятелството, че Н.
не е знаел за прекратената регистрация на управлявания от него л.а., то извършеното деяние се
явява невиновно и не покрива субективните признаци на състава по чл.345,ал.2 от НК. Преписката
била изпратена по компетентност в РУ-П. за продължаване на АНП против жалбоподателя. При
тези обстоятелства било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № *** г. на Началника на
РУ П., което жалбоподателят А.Н. бил санкциониран за извършено нарушение по чл.140,ал.1 от
ЗДвП, като за пръв път било отразено, че регистрацията на управлявания л.а. е прекратена на
30.10.2022 г., а не на 30.12.2021 г. – обстоятелство, за което основателно се претендира, че
нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво всъщност нарушение е
наказано.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Възприетата от съда
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, но се твърди, че производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност е опорочено, което е довело до
издаването на незаконосъобразно НП.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Както вече съдът посочи по-горе, видно от приложеното НП № 22-0321-000332/10.06. 2022
г., като описание на нарушението с правна квалификация по чл.140,ал.1 от ЗДвП вменено на
жалбоподателя е посочено, че управляваният на 05.04.2022 г. автомобил е с прекратена на
30.10.2022 г. регистрация – дата, която все още не е настъпила /т.е. няма как в този случай да е
налице нарушение/. Доколкото в случая не е съставян АУАН, а издаденото НП се основава изцяло
2
на ЕФ серия **, то за съда остава неизяснено по какъв начин и на какво основание АНО е приел,
че датата на прекратяване на регистрацията на процесния л.а. е именно 30.12.2021 г., тъй като
такава дата просто не фигурира никъде. Несъмнено датата на извършване на нарушението е от
съществено значение за определяне на фактическия му състав, т.е. ако съдът пренебрегне
установеното драстично разминаване в датата на нарушението /без значение дали се касае за
техническа или друг вид грешка/, то жалбоподателя несъмнено би бил изненадан от подобно
решение, тъй като ще бъде санкциониран за нарушение, за което обективно не е могъл да
организира защитата си. Ето защо, съдът приема, че се касае за съществено процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.3,пр.1 от ЗАНН, която изисква пълно и точно
съответствие с разпоредбата на чл.42,т.2 ЗАНН, което очевидно не е налице. При така посоченото,
съдът отчита, че правото на защита на жалбоподателя е съществено ограничено,тъй като се касае
до нарушение при осъществяване на отговорността му, допуснато от наказващия орган, което не
може да бъде отстранено по реда на чл.53,ал.2 от ЗАНН.
Посочената като нарушена разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „ По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места“. В хода на съдебното дирене безспорно е установено, че на 05.04.2022 г., в 16.25 ч., в
Община П., на път II-51, км32+263 /до къмпинг с.В./ в посока от гр.П. към гр.Бяла, жалбоподателят
А.Н. е управлявал собствения си л.а. „***“ с рег.№ ***, който не е регистриран по надлежния ред.
Регистрацията на автомобила е била прекратена на 30.12.2021 г. съгласно чл.143,ал.10 от ЗДвП –
прекратяване, за което собственикът не е бил уведомяван. При тези данни, съдът счита, че от
обективна страна жалбоподателят принципно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като е управлявал МПС с прекратена регистрация по път отворен за обществено ползване. От
друга страна обаче съдът намира за недоказано по нужния безспорен начин обстоятелството, че
нарушението е извършено виновно.
Преди всичко следва да се посочи, че незнанието на обстоятелството, че управлението на
нерегистрирано МПС е престъпно, не е извинително обстоятелство /"Ignoratio juris neminem
excusat" - незнанието на закона не е извинително/, т.е. жалбоподателят като правоспособен водач е
бил длъжен да знае обнародваните разпоредби, касаещи реда за регистрация, дерегистрация и
отчет на МПС, както и да е запознат и със статута на управлявания от него автомобил. В случая
обаче не е установено жалбоподателят да е получил или обективно да е имал възможност да
получи информация, че регистрацията на управляваното превозно средство е била прекратена.
Правен извод в обратния смисъл не може да се направи, имайки предвид, че жалбоподателят
макар и собственик на автомобила, няма достъп до АИС“КАТ“ и не са налице данни да е
получил съответната информация от Гаранционния фонд за такива обстоятелства. Не може и да
се приеме, че жалбоподателят е могъл да предвиди, че автомобила е с прекратена от 30.12.2021 г.
регистрация, тъй като липсват данни да е бил запознат с обстоятелствата и времето на
придобиване на този автомобил и липсата на предприети действия от страна собственика за
своевременното сключване, респ. подновяване на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не е доказано деянието да е
извършено умишлено или по непредпазливост т.е. не е доказана субективна страна на
нарушението, поради което обжалваното НП се явява необосновано и незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено и това основание /за пълнота на изложението следва да се посочи,
че на 09.05.2022 г. е било образувано т.д.№ 3/2022 г. , което следва да бъде разгледано от смесен
3
състав на ВКС/ВАС и да даде отговор на по следния въпрос: „Наказва ли се с предвиденото в
чл.175,ал.3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143,ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство?“, като едното от становищата е именно това застъпвано от
настоящия съдебен състав/.
С оглед изхода на делото частично основателна се явява претенцията на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски адвокатско възнаграждение, за заплащането на
което е приложен договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските. В случая
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение 600 лв. значително надхвърля
минималния размер съгласно чл.18,ал.2,вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 300 лв. Доколкото в
придружителното писмо към жалбата е от страна на РУ П. е направено възражение за
прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, то съдът следва да се произнесе по въпроса за
евентуално присъждане на по-нисък размер на разноските, като отчитайки конкретната фактическа
и правна сложност на делото, съдът намира, че възнаграждението следва да се редуцира и присъди
в минималния размер от 300 лв. /триста лева/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № ** г. издадено от Началник РУ П. към ОДМВР Т. с което и на
основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП, на АНДР. ИВ. Н. от гр.В., ж.к.“*** ЕГН-**********, за
нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Т ДА ЗАПЛАТИ на АНДР. ИВ. Н. от гр.В., ж.к.“*** ЕГН-
**********, чрез пълномощник адв.П.П. П. от АК-В., със съдебен адрес гр.В., ул.“**, СУМАТА
300 лв. /триста лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4