Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 703 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №209077/03.09.2019г. по гр.д. № 51378 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 69-ти състав З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******5 е осъдено да заплати на „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес:
адв. П.Г.,*** на
чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5757,43лв., ведно със
законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.08.2018г., до
изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди –увреждане на собствения му автомобил „Ивеко”,
модел „35 Ц 17”, рег. № *******, причинени
при ПТП, настъпило на 02.04.2018г. в гр. София; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1054,21лв., като неоснователен е отхвърлен иска за горница над 5757,43лв.
до предявен размер от 5800лв.-частичен иск, целият за 10 000лв., като „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******е осъдено да
заплати на З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 3,30лв.
С Определение № 251869/21.10.2019г. по гр.д. № 51378
по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 69-ти състав е отхвърлена
молбата на ищеца по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските, като му се присъдят общо
1450,37лв. съдебни разноски.
Срещу така постановено
решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5156658/30.09.2019г. по регистъра на СРС от ищеца „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******в частта, с
която е отхвърлен иска му. Изложило е
съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение
на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че в случая неправилно било кредитирано заключението по съдебно-автотехническата експертиза, защото вещото лице при
обосноваване на изводите си не съобразило автомобили, които не са сходни с процесния и така посочената от вещото лице цена на
автомобила, не била пазарната му такава. Това водело до неправилност на
изводите на СРС в частта за размера на дължимото обезщетение. С допълнителна
молба е посочил, че следвало да се кредитира заключението по експертизата,
приета във въззивното производство и въз- основа на
посочената цена от 16436,56лв. да се определи дължимото обезщетение. Претендирало
е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******е оспорило жалбата. Посочил е, че решението на СРС в тази част
било правилно. В случая автомобилът бил увреден до степен тотална щета, цената
му била 14939лв., правилно били приспаднати запазените части от 29% и
съобразено платеното доброволно 4849,57лв. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията на въззивника за разноски.
Срещу така постановеното
Определение е депозирана частна жалба
вх. № 5182347/05.11.2019г. по регистъра на СРС депозирана от ищеца „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******. Посочило е,
че направените от него разноски по делото пред СРС били 1461,10лв. и с оглед на
изхода на делото следвало да му се присъдят 1450,37лв., по делото били изслушани две експертизи,
проведени били две заседания, разпитани били двама свидетели.
Ответникът по частната жалба З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******е оспорило
жалбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2022096/03.08.2018г. на „О.Т.Б.”ЕООД,
ЕИК *******срещу жалба З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК *******с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 5800лв.-частичен иск, целият за 10000лв., ведно
със законната лихва от подаване на
исковата молба – 03.08.2018г., до
изплащането й, представляващи
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди –увреждане на собствения му автомобил „Ивеко”,
модел „35 Ц 17”, рег. № *******, причинени
при ПТП, настъпило на
02.04.2018г. в гр. София от виновно противоправно
поведение на К.М.С. като водач на лек автомобил
„Ленд Роувър”,модел „Фреелендър”, рег. № *******, застрахован при З. „Б.В.И.Г.”АД
по застраховка „Гражданска
отговорност” полица № BG/03/117002027401/20.07.2017г. Навело е твръдения,
че на 02.04.2018г. в гр. Софияпна ул. „Обелско шосе” водач
на застрахования при ответника автомобил Ленд Роувър”,модел „Фреелендър”, рег.
№ *******нарушил правилата за движение и навлязъл в лента за насрещно движение,
при което реализирал ПТП със собствения на ищеца товарен автомобил Ивеко”, модел „35 Ц 17”, рег. № *******, като нанесъл вреди
по него по облицовка на предна броня, преден капак, калник преден ляв и много
други по описа на ответника, отделно и по други вреди, които ответникът отказал
да опише, защото не били в зона на удара, ответникът му платил обезщетение от
4849,57лв. но това не било достатъчно, стойността на дължимото обезщетение било
общо около 15 000лв. Претендирало е разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навело е твърдения, че водачът на застрахования при него автомобил не
бил провел виновно поведение, нямало
валидна застраховка по „Каско” между ищеца и „Евроинс” защото не била платена премия, не бил установен
размер на претърпени вреди от ищеца. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за
разноски на ищеца.
По делото са неоспорени от страните свидетелство за
регистрация, приети Протокол за ПТП №
1699276/02.04.2018г., носещ подписи на служители на МВР и на водачи на
автомобилите, съгласно които „О.Т.Б.”ЕООД е собственик на товарен автомобил Ивеко”, модел „35 Ц 17”, рег. № ******* и този автомобил,
управляван от Й.И.е участвал в ПТП на 02.04.2018г- в гр. София на ул. „Обелско шосе” около 100м. преди кръстовище с бул. „Панчо Владигеров”, при което К.М.С. като водач на автомобил Ленд
Роувър”,модел „Фреелендър”,
рег. № *******поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя при десен
завой навлязъл в лента за насрещно движение и реализирал удар с насрещно
движения се товарен автомобил Ивеко”, модел „35 Ц
17”, рег. № *******, при което по последният са нанесени видими щети по предна
броня, решетка, преден капак, преден ляв калник и др., на водач на „Ленд роувър” е съставен акт за
административно нарушение.
Прието е извлечение от регистъра
на Гаранционния фонд, съгласно което към
02.04.2018г. за автомобил с рег. № *******е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност” по полица № BG/03/117002027401/20.07.2017г., издадена от З. „Б.В.И.Г.”АД.
Приет е неоспорен от страните
опис на претенция № 52-9-157/18/03.04.2018г., съгласно който на 03.04.2018г.
щетата е образувана по искане на О.Т.Б.”ЕООД за ПТП от 02.04.2018г. за вреди по
товарен автомобил Ивеко”, модел „35 Ц 17”, рег. № *******,
на 18.05.2018г. застрахователят е описал вредите по автомобила, като е приел,
че такива има по облицовка на предна
броня, преден капак, калници, решетка, стъкло, фар, мигач, радиатор, рамка на
радиатор, вежда на калник, междинен охладител, дифузьор
радиатор, перка вентилатор, резервоар сервоус.корм.упр; щуцер тръбя гориво;
корпус на горивен филтър, управляващ блок ДВГ, акумулатор, стойка за
акумулатор, серпентина, стойка рог, ел.инсталация предна част, ЕБ на АВС,
решетка под ч.стъкло, рог, предна врата, предна колона.
Разпитан по делото св. Й.И.е посочил, че на 02.04.2018г.
управлявал товарен автомобил Ивеко”, модел „35 Ц 17”,
рег. № ******* в гр. София, ж.к. „Обеля”, движел се в негова лента , а шофьор
на лек автомобил навлязъл в нея и реализирал удар почти челно, извикали КАТ и
съставили протокол за ПТП, спорен него водач на лек автомобил бил с превишена
скорост. Вреди по товарния автомобил били по цялата му предница-броня, фарове,
калник, огледало, преден капак, фарове, решетки, имало увреждания и в дясната
част на автомобила, а не само в лявата. Свидетелят имал натъртване на коляно и
гърди, защото ударът бил в неговата част на автомобила .
Разпитан по делото св. М.К.е заявил, че работи при ищеца
като шофьор, приятел бил с други свидетел И.,
след ПТП последният му се обадил притеснен и свидетелят отишъл на място
в ж.к. Обеля” и видял как джип се бил врязал в камиона, управляван от И.. Вреди
по товарния автомобил били по предна броня, преден капак, ляв калник, ляв фар,
ляв мигач, челно стъкло, акумулаторът се бил пръснал, имало изтекъл антифриз,
вероятно били повредени двата радиатора, по пътя били разпръснати парчета от
броня и от други счупени детайли. Посочил е, че той бил направил снимката на
двете МПС, представена по делото, видял в последствие описа на вредите,
направен от застрахователя, но застрахователят не бил описал вреди по счупените
халогенни фарове и единият радиатор, възможно било да
е увреден и компютъра. Счупеният радиатор и акумулаторът видял че са увредени в
автосервиза.
С прието пред СРС основно заключение
по авто-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е
посочило, че видимите вреди по протокола за ПТП и вредите по описа на
застрахователя могат да настъпят от ПТП с механизъм посочен в него. Посочило е,
че пазарната стойност на части и работи за отстраняване на тези вреди към дата
на ПТП е 13 874,59лв. при
алтернативни доставчици цена е 13706,35лв. Посочило е, че неописаните в описа
на застрахователя увредени ляв халоген, десен халоген, радиатор
на климатик могат да настъпят от процесното
ПТП, били в зоната на удара, ремонта на същите не бил включен в цената от
13874,59лв.
С прието пред СРС допълнително заключение по авто-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е
посочило, че ако се включат и вреди по
ляв халоген, десен халоген,
радиатор на климатик, то пазарна стойност на ремонт
на всички вреди е 14 494,91лв..
Посочило е, че пазарната стойност на автомобила към дата на ПТП е 14 939лв., за определяне на която съобразил цени на
сходни автомобили, два от тях били произведени през 2005г., когато бил произведен
и процесния автомобил, останалите били произведени в
периода от 2006г. до 2013г. Запазените части били 29% от цената на автомобила ,
тези части били: двигател, скоростна кутия и съединител, врати, интериор, табло
с уреди, седалки и др., окачване, кормилно управление, кори, облицовки, мокети
и др., ел.инсталация, джанти и гуми, светлини, огледала, колани, въздушни
възглавници, централа и др. Ако се съобразяла Наредба № 24, то 75% от стойността на автомобила била 11
204лв. Ако се съобразят запазените части от 29%, то стойността на обезщетението е 10 607лв.
С прието по делото пред въззивния съд заключение по допълнителната съдебно-автотехническа експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че пазарната стойност на товарният автомобил към момента
на ПТП е 16436,45лв. Посочило е, че
същата определил като съобразил сходни автомобили от същата марка – „Ивеко”, но друг модел 35 С 15 и 35 С 18, които били
с много близки технически характеристики и с година на производство
близка до тази на процесния автомобил-от 2006г. до
2009г., защото точно такива , произведени през 2005г. не намерил да се предлага
на пазара. Посочило е, че съобразило наличието на падащ борд при процесния автомобил.-товарна платформа с хидравлика, водещ
до увеличаване на цената, но същевременно и инфлационния индекс, както и че
ползваните аналози са по-нови модели.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението :
Доколкото договора за застраховка
„Гражданска отговорност” е сключен през 2017г. , застрахователното събитие е настъпило през 2018г., то съдът приема, че
приложимият материален закон за процесния случай е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г.
Предявените искове са с правно основание
чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъде уважени така
предявените искове по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки:
деликт, извършен от лице, което
е застраховано към момента на деликта
по застраховка „ГО” при ответника, вреди,
причинени на ищеца от този
деликт, който представлява застрахователното събитие, обстоятелства, противоправно поведение на застрахован, причинна връзка между същото и вредите, за които предпоставки ищецът следва да проведе
пълно и главно доказване, пазарна стойност на имуществените вреди към дата на ПТП, стойността на
увреденото имущество към същата дата.
Със застраховката Гражданска отговорност застрахователят се задължава да покрие
в границите на определена от застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинени от него
вреди на трети лица. Застрахователят по застраховка
„ГО” на автомобилисти покрива отговорността на застрахования за причинени на трети
лица, вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, включително имуществени и неимуществени вреди от телесно
увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 от КЗ увреденият, спрямо който застрахователят
е отговорен , но не е платил доброволно обезщетение за вреди, има право на иск
пряко срещу застрахователя за обезщетение на претърпените от него вреди,
като
застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от договора за
застраховка, с изключение на тези по чл. 395, ал. 6 и 7, чл. 430, ал.1,
т.1-4, и ал. 2 от КЗ, а при задължителната застраховка „ГО на автомобилистите”–
и с изключение на възраженията за самоучастие на застрахования,
както и тези по както и по чл.363, ал. 4, чл. 364, чл. 365, ал.2 от КЗ.
Съдът приема за установено по
делото, че на 02.04.2018г. в гр. София на ул. „Обелско
шосе” около 100м. преди кръстовище с бул. „Панчо Владигеров”,
е настъпило ПТП , при което К.М.С.
като водач на застраховат при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” автомобил Ленд Роувър”,модел „Фреелендър”, рег.
№ *******поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя при десен
завой навлязъл в лента за насрещно движение и реализирал удар с насрещно
движещия се собствен на ищеца товарен
автомобил Ивеко”, модел „35 Ц 17”, рег. № *******,
при което по последният са нанесени вреди по облицовка на предна броня, преден
капак, калници, решетка, стъкло, фар, мигач, радиатор, рамка на радиатор, вежда
на калник, междинен охладител, дифузьор радиатор,
перка вентилатор, резервоар сервоус.корм.упр; щуцер тръбя гориво;
корпус на горивен филтър, управляващ блок ДВГ, акумулатор, стойка за
акумулатор, серпентина, стойка рог, ел.инсталация предна част, ЕБ на АВС,
решетка под ч.стъкло, рог, предна врата, предна колона, ляв халоген,
десен халоген, радиатор на климатик,
на 03.04.2018г. ищецът е поискал от ответника да му заплати обезщетение за тези
вреди, като ответникът платил сумата от 4849,57лв. Тези обстоятелства се
установяват от приети по делото неоспорени от страните писмени доказателства,
гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и последователни
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, силата на пресъдено нещо на решението на СРС в необжалваната му част,
с която исковете са уважени, признати от страните в частта за плащането на
сумите обстоятелства.
Спорен въпрос по делото и размер
на дължимото обезщетение.
При настъпване на покрито от
договора за застраховка „ГО” застрахователно събитие за
застрахователя възниква задължение да
заплати на застрахователно обезщетение за претърпените при същото вреди.
Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към
деня на настъпване
на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната стойност на вещта съм
момента на ПТП при пълна увреда,
като в този случай се дължи
обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи
друго със същото качество , но при съобразяване на
стойността на запазените части и ограниченията за редуциране на размера
на обезщетението с императивни материално-правни норми. При частична и при пълна увреда
на имущество обезщетението не може да надхвърли
действителната стойност на вредите към момента на
увредата нито действителната стойност на имуществото към този
момент. При частична увреда се дължи възстановителната стойност, тоест е стойността, срещу която може
имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата,
вкл. и разходи за транспорт, монтаж,
строителство, ремонт и т.н. При определяне
на действителната стойност на имущество
и на възстановителната стойност не се
прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на
застрахователното събитие, но следва
да се съобразят и императивните материално правни норми на чл. 390 от КЗ, на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите / Приложение № 1 към чл.
15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г. , отменена/ наричана по-долу за краткост Методиката
, която е приложима в случая съгласно изричната разпоредба на чл.
20, ал. 2 от Наредба 49/16.10.2014г.
за задължителното застраховане по застраховки „ГО” на автомобилистите и
злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз, наричана по-долу за
краткост Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 от КЗ пълна увреда на имуществото има тогава, стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност.
Съгласно чл. 22, ал.2 от Методиката при тотална щета и установяване на запазени части размерът на застрахователното
обезщетение не може да се
определи под 75 % от размера на
действителната му стойност.
В конкретния случай от приети по
делото основно и допълнително заключение по съдебно авто-техническата
експертиза по делото се установява, че стойността на ремонта на получените при
ПТП вреди е в размер на 14 494,91лв.,
запазените части 29% от стойността на
автомобила. Съдът кредитира тези изводи на вещото лице като неоспорени от
страните, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема за установено по
делото, че към дата на ПТП пазарната стойност на процесния
товарен автомобил е посочения от допълнителната експертиза, изслушана пред СГС,
а именно в размер на 16 436,45лв.
Съдът кредитира извода на вещото лице С. като неоспорен от страните,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Вещото лице е
обосновало изводите си като е съобразило цени на автомобили от същата марка - Ивеко, от модели които са със съпоставими с процесния автомобил технически характеристики, при
съобразяване на съществуването на падащ борд при процесния
автомобил – товарна платформа с хидравлика, инфлационния индекс. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице Й., защитило заключение пред СРС в частта
за цената на автомобила, защото същото изводите
са обосновани със сравнение с автомобили от други марки, без да се съобрази
наличието на падащ борд при процесния автомобил. При
така възприето съдът приема, че релевантна за определяне на обезщетението цена
на автомобила е 16 436,45лв.
При така възприето и като
съобрази разпоредбата на чл. 390 от КЗ, установената стойност на ремонта от
14494,91лв. и цената на автомобила от 16436,45лв., то съдът приема, че в случая
има пълна увреда на автомобила по смисъла на чл. 390
от КЗ и на чл.22, ал. 2 от Методиката. Това е така, защото цената на ремонта
е 88,19% от цената на автомобила към дата на ПТП.
При така възприето съдът приема,
че обезщетението следва да се определи съобразно цената на автомобила и установените запазени части от автомобила , които са 29% от цената на автомобила, но и
при съобразяване на императивната разпоредба на чл.22, ал.
2 от Методиката, допускаща редуциране поради
наличие на запазени части с не по-вече
от 25%. С оглед гореизложеното съдът приема, че следва да приспадне от действителната
стойностна автомобила 25 % за запазени части и дължимото обезщетение е в размер
на 75 % от действителната стойност на автомобила, тоест сумата от 12327,34лв.
По делото не се спори, че
ответникът е платил на ищеца доброволно преди подаване на исковата молба сумата
от 4849,57лв., поради което и съдът приема, че неплатено дължимо обезщетение е 7 477,77лв. По делото не са ангажирани
доказателства за погасяване на това задължение, поради което съдът приема , че
предявеният като частичен иск от 5800лв. е основателен изцяло и неправилно
районният съд го е отхвърлил за сумата
от 42,57лв.
Изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ при тотална щета застрахователят да изисква от ползвателя на застрахователна
услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета не е условия за уважаване на този иск. Същото не се отразява
на дължимостта на самото
обезщетение, а е от значение само
за поставянето на застрахователя в забава.(В този смисъл Решение № 44/02.06.2015 г. по т.
д. № 775/2014 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О., Решение № 140/01.08.2018 г. по т.
д. № 2278/2017 г. на ВКС, ТК, І-во Т.О.). Тази разпоредба следва да се съобрази при произнасяне по искането за
законната лихва, поискана от ищеца с начален момент – подаване на исковата
молба. Такава следва да се присъди от представяне на застрахователя на удостоверение за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че следва да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло иска.
По частната жалба:
Съдът приема, че неправилно районният
съд е уважил възражението на ответника за прекомерност на претендираното
от ищеца възнаграждение за адвокат. Такова е уговорено и платено в размер на
800лв. и съдът пирема, че същото съответства на
сложността на делото. За този извод съдът съобрази, че ответникът е оспорил
почти всички елементи от фактическия състав на предмета на делото, разпитани са
двама свидетели, изслушани са две експертизи, проведени са две заседания,
поради което и като съобрази цената на
иска, то съдът приема, че уговореното и платено от ищеца възнаграждение
съответства на сложността на делото. При така възприето определението на СРС следва
да се отмени, като на ищеца следва да се присъдят всички направени от него
разноски пред СРС при съобразяване на изхода на делото пред СРС., с което са
уважени 99,27% от иска, тоест общо 1450,37лв.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че в тежест на въззивяемия следва да се
поставят разноските на ищеца в производство пред СРС и пред СГС изцяло,
решението на СРС следва да се отмени в частта с която в тежест на ищеца са
поставени разноски.
С оглед гореизложеното и като съобрази
изхода на делото по частната жалба, то на ищеца следва да се присъдят разноски
от още 406,89лв. (разликата до
пълния размер на направените пред СРС разноски) разноски
за производство пред СРС. За производство пред СГС на въззивника-ищец
следва да му се присъдят 40лв. разноски за държавна такса, 150лв. разноски за
вещо лице и 300лв. разноски за адвокат. Възражението за прекомерност на последното
е неоснователно, защото се претендира
минималното такова по Наредба №1/2004г.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 209077/03.09.2019г. и Определение №
251869/21.10.2019г. по гр.д. № 51378 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 69-ти състав в частта, с която е отхвърлен
иска на „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******срещу
З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******с правно
основание чл. 432
от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на горница над 5757,43лв. до
5800лв.-частичен иск, целият за 10 000лв., представляващи обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени
вреди –увреждане на собствения му автомобил „Ивеко”,
модел „35 Ц 17”, рег. № *******, причинени
при ПТП, настъпило на
02.04.2018г. в гр. София, в
частта, с която „О.Т.Б.”ЕООД,
ЕИК *******е осъдено да заплати на З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК *******на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 3,30лв., в частта, с която е
отказано изменение на решението в частта за разноските и присъждане на разноски
на „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******в размер
на 396,16лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, пл. *******5 да заплати на „О.Т.Б.”ЕООД, ЕИК *******със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес:
адв. П.Г.,*** сумите в размери и на основание, както
следва: на чл. 432 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 42,57лв. (горница над 5757,43лв. до
5800лв.) - частичен иск, целият за
10 000лв., ведно със законната лихва от представяне на удостоверение на застрахователя за прекратяване на регистрацията на товарния автомобил„Ивеко”, модел „35 Ц 17”, рег.
№ *******, до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждане на автомобил „Ивеко”,
модел „35 Ц 17”, рег. № *******, причинени
при ПТП, настъпило на
02.04.2018г. в гр. София от виновно противоправно
поведение на К.С. като водач на лек автомобил
„Ленд Роувър”,модел „Фреелендър”, рег. № ******, застрахован при З. „Б.В.И.Г.”АД
по застраховка „Гражданска
отговорност” полица № BG/03/117002027401/20.07.2017г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски
от на основание на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от общо 896,89лв. (осемстотин деветдесет и
шест лева и 0,89лв), представляващи
съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.