Решение по дело №2938/2021 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение по ЧНД 2938/2021г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен
състав

Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето и е инициирано
по искане на прокурор от РП-Варна, за назначаване на психиатрична
експертиза на лицето АТ. ЕМ. П. – роден на 02.08.1989г. в гр. Варна,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
неосъждан, работи, ЕГН **********, с оглед установяване дали същият
страда от някои от заболяванията, посочените в чл.146 от Закона за здравето с
оглед евентуалното му лечение по принудителен ред.
В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещото лице,
представителят на ВРП изразява становище, че са налице критериите за
настаняване на П. за задължително лечение в здравното заведение и за срока,
посочени от вещото лице.
Освид.П. няма съзнание за конкретното си психическо състояние.
Твърди, че няма заболяване и не пие медикаменти. В последната си дума
сочи, че не вижда причина да бъде настаняван където и да било.
Защитникът на П., адв. К. изразява становище, че в интерес на лицето е да
се лекува.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:

Освидетелстваният А.П. е на 32 години, с висше образование, несемеен.
Той живее сам на адрес гр. Варна, ул.“Михаил Колони“, №29А, ет.1 и работи
от дома си. Родителите и брат му живеят в отделно домакинство. Фамилно
обременен е, тъй като майка му е диагностицирано заболяване «параноидна
шизофрения». От около 17 години П. употребява наркотици, предимно
марихуана. До сега А.П. не е диагностициран с психично заболяване.
През последните месеци П. спрял да се храни, като значително отслабнал
на тегло - с около 15кг. Заявил на близките си, че не се храни, за да провери
дали ще умре след 30 дни. Смятал, че телефонът му е „хакнат“, че следят
1

кореспонденцията и контактите му, че го подслушват, че влияят върху
интернет връзката му, че го облъчват. Станал по-раздразнителен, крещял.
Подозирал, че и близките му са замесени в следенето му. Без причина счупил
рутер, 2 телефона и задното стъкло на автомобила на брат си.
Самият П. споделя пред съда, че счита, че „техниката му е хакната", че от
около 17 години „пуши трева", приемал и други ПАВ , но „не редовно",
отслабнал с около 15 кг за последните месец и половина т.к. е на диета, както
и че счита, че съседите го облъчват с ултразвук.

Според обстоятелствената част на назначената по делото СПЕ при освид.
липсвали данни за отклонения и нарушения при раждането и ранното НПР.
Отдава употребявал марихуана, напоследък почти ежедневно, както и други
ПАВ, предимно стимуланти.
Психичния статус на освидетелствания бил: психомоторно спокоен.
Ситуативно леко напрегнат. Контактен. Негативистичен към прегледа,
подбира отговорите си. Цялостно ориентиран. Напълно некритичен към
психичното си състояние. ВПД - отрича сензопатии. Мисловният процес
протичал с нормален темп, разкъсан на големи интервали, на моменти
паралогичен. В съдържанието - параноидни налудни идеи за отношение,
преследване, въздействие. Емоционално - съответен. Волево -нормобуличен.
Памет и интелект - в норма при обикновено клинично изследване.
Според вещото лице по назначената експертиза, П. страда от психотично
разстройство вследствие употреба на психоактивни вещества.
За да достигне до този извод и за да отхвърли извод за наличие на
параноидна шизофрения и биполярно афективно разстройство, депресия,
вещото лице сочи, че при него се установяват мисловни нарушения с давност
от повече от година. На преден план изпъквали налудните идеи за отношение,
следене,облъчване, както по отношение на близкия семеен кръг, така и по
отношение на непознати. Значително ограничил приема на храна, без да е бил
с наднормено тегло. Наличието на фамилна обрмененост (майка с
шизофрения) също насочвало в полза на тази диагноза. Изтъква се, че следва
да се има предвид, че наблюдаваната психотична симптоматика е възникнала
и продължава на фона на редовна и дългогодишна употреба на ПАВ. За
потвърждаване на диагнозата Параноидна шизофрения следвало да се
изключи хипотезата психотичните симптоми да са предизвикани от
психоактивни вещества.
Вещото лице се позовава и на указанията на СЗО, според които особено
трябва да се внимава да не се постави погрешно по-тежка диагноза (например
шизофрения), когато е оправдана диагнозата психоза, предизвикана от
2

психоактивно вещество. Добавя, че много от психотичните състояния,
предизвикани от психоактивни вещества са краткотрайни, ако се спре по‐
нататъшния прием на веществото. Погрешната диагноза в подобни случаи
можела да има психологично отрицателни и скъпо струващи последици за
пациента и здравните служби.
Така обосновава извод за наличие у освид.П. на психоза, дължаща се на
употреба на ПАВ.
Според експертизата група от психотични феномени, които се появяват по
време на или непосредствено след употреба на психоактивни вещества и се
характеризират с халюцинации , припознавания, налудности или идеи за
отношение (често с параноидно или персекуторно съдържание),
психомоторни разстройства и/или абнормен афект, който може да варира от
интензивен страх до екстаз. Разстройството обикновено се преодолявало,
поне отчасти, в рамките на един месец и напълно в рамките на 6 месеца.
Според вещото лице всичко упоменато определяло необходимостта от
настаняване на стационарно лечение на задължителен принцип съгласно чл.
155 от ЗЗ. Вещото лице приема за удачно лечението да се проведе в
условията на Първа ПК към УМБАЛ „Св. Марина" за срок от 1 месец.
Видно от заключението на изготвената СПЕ, поддържано изцяло от вещото
лица В. в с.з., освид.П. страда от психоза, дължаща се на употреба на
ПАВ, което заболяване попада в хипотезата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от
Закона за здравето.
Вещото лице сочи в заключението си, че освидетелстваният не е в
състояние да изразява информирано съгласие за лечението си .
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изцяло даденото заключение,
като сочи, че няма перспектива за лечение на лицето по доброволен ред.
Гореизложеното се установява и потвърждава от събраните доказателства
– показанията на освидетелстваното лице и на свидетелките Е.П., В.П. и
Г.П., СПЕ и останалите писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е.П., В.П. и Г.П., т.к. са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани доказателства по делото, в това число и със СПЕ. Тези на
освидетелствания в съдебно заседание, съдът оцени доколкото съдържа
информация за психичното състояние на същия и за отношението му към
това състояние.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-
психиатрична експертиза като обективно и безпристрастно, като освен това
кредитира и писмените материали, които кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка.
3

Предвид гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е безспорно
установено, че психичното заболяване, от което страда освид. А.П. – психоза,
дължаща се на употреба на ПАВ е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и
съответно болните от него подлежат на задължително лечение.
Същевременно се установи и наличието на социалния критерий -
освидетелстваният с поведението си, представлява опасност както за себе си,
така и за околните. За да достигне до извод за наличие на социален критерий,
съдът отчете, че освид. се лишава от храна, което безспорно е вредно за
здравето му, тъй като е довело до нездравословно отслабване / визуално
изгледът на освидетелствания е като на дете в юношеска възраст с тегло
около 50 кг./. На следващо място съдът отчете, че същият проявява агресия и
към близките си – без причина унищожава вещи на брат си, което безспорно
съставлява обществено опасно деяние. Нещо повече, съобразно показанията
на вещото лице в с.з. липсата на съзнание за заболяването и липсата на
лечение безспорно биха довели до ескалация на агресивно поведение у него.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.157 от ЗЗ и е в интерес на освид. А.П. да се проведе
лечение в специализирано лечебно заведение- Първа психиатрична клиника
на УМБАЛ „Св. Марина" за срок от един месец, което да доведе до постигане
на добри резултати в промяна на психичното му състояние и в поведението,
което е опасно не само за самия него, а и за околните. Съдът не намери опора
в доказателствата по делото, за да постанови друга форма на лечение, тъй
като лицето няма съзнание за заболяването си, а предаването на близките му е
неперспективно, тъй като същите в относително дълъг период от време не са
успели да го мотивират да посети лекар и да се лекува. Към настоящия
момент освидетелстваното лице живее само в жилището си и не би могло да
бъде контролирано поведението и състоянието му. Нещо повече,
освидетелстваното лице няма доверие на близките си /майка, баща и брат/,
като счита, че същите могат да му навредят.
По отношение на срока, за който следва да се проведе лечението, съдът се
доверява на становището на вещото лице по назначената експертиза, като
съобразява и посочените от него препоръки на Световната здравна
организация.
С оглед невъзможността на освид. да дава информирано съгласие за
лечение, съгласие за лечението на АТ. ЕМ. П. следва да бъде давано от лице,
определено от кмета на Община - Варна, на чиято територия се намира
лечебното заведение.

Водим от горното и на основание чл. 162, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравето,
съдът постанови решението си.

4

СЪДИЯ
при ВРС:
5

Номер на акта:	465
Дата:	6 август 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20213110202938
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юли 2021 г.

Решение по дело №2938/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите