Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело
№ 86 по описа на
КАС за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.172, ал.5
ЗДвП. Образувано е по жалба от Г. Д.
Б. от ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1030-000557/25.02.2021 г. издадена от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, с
която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП.
Жалбоподателят
твърди, че на 23.02.2021 г. е предоставил на Д. М. Е., собствения си микробус с
рег. № ***, след като се убедил, че разполага с валидно
свидетелство за управление на МПС и е правоспособен да управлява предоставения
му автомобил. Сочи, че водачът се е
превърнал в неправоспособен такъв, едва след прикачване на ремарке,
предоставено му от трето лице, за което жалбоподателят не би могъл да знае.
Счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, тъй
като не е предоставял на Емин състав от ППС, за управлението на какъвто е
наложена ПАМ. Счита също, че заповедта не е надлежно мотивирана, както и
че наложената мярка противоречи на целта
на закона, тъй като засяга негови права и интереси в степен, надвишаваща
необходимото. Иска отмяна на обжалваната заповед. Претендира и направените по
делото разноски.
В с.з., чрез процесуалния
си представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът
– началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Пловдив, намира жалбата за неоснователна.
Сочи, че в случая водачът е следвало да притежава свидетелство за управление на
МПС, валидно за категория ВЕ, а от приложената справка се установило, че Д. Е.
не притежава СУМПС, валидно за горната категория. Счита, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, съдържа необходимите мотиви, а описаната
фактическа обстановка отговаря на действителното положение.
Съдът,
като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
С оспорената
заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети
и СРМПС №*** и 2 бр. регистрационни
табели с Рег. № ***. В обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че
при проверка, извършена на 25.02.2021 г. на АМ „***“, *** км. е установено, че Д.
М. Е. е управлявал състав от ППС: л.а. „Мерцедес Спринтер“
216 ЦДИ, собственост на Г. Д. Б., с прикачено двуосно
ремарке, с маса 650 кг., с рег.№***, собственост на Д. Р., както и товар - лек автомобил, с
маса 1 700 кг., без да е правоспособен водач за управлявания от него
състав от ППС. При издаването на
заповедта е взет предвид съставения АУАН серия GA с бланков № 226272/25.02.2021 г. Според
разписката, приложена към заповедта, последната е получена от жалбоподателя на
12.03.2021 г.
По делото е приложен Акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №226272/25.02.2021 г., съставен срещу Д. М. Е., в т.ч. и за това, че в нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на 25.02.2021
г. на АМ „***“, *** км. е управлявал състав от ППС: л.а. „Мерцедес Спринтер“ 216 ЦДИ, рег.№***, собственост на Г. Д. Б., с
прикачено двуосно ремарке, с маса 650 кг., с рег.№***,
собственост на Д. Р. и товар
- лек автомобил с рег.№*** с
маса 1 700 кг., без да е правоспособен водач от категория ВЕ и без да
притежава валидно свидетелство за управление от съответната категория.
С оглед
установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и
след като извърши проверка на обжалвания акт по
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения от закона 14-дневен
срок от съобщаването, и от лице с правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта
е издадена от компетентен орган – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Пловдив, упълномощен със Заповед №317з-391/06.02.2017 г. на директора
на ОДМВР - Пловдив, приложена по делото.
Според чл.171,
т.2а, б.а ЗДвП (Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г.),
въз основа на който е наложена процесната
ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който управлява моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или
след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от НПК,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице
тези обстоятелства – за срок от
6 месеца до една година.
Съдържанието
на горната разпоредбата води до извод, че предвидената
в нея ПАМ е приложима по отношение на собственика на МПС, независимо от това кой е управлявал собственото му моторно превозно средство. По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на
лекия автомобил с рег.№***. Последното се установява и от приложената справка от
АИС -КАТ. В тази връзка, мярката има
надлежен адресат - собственика на МПС, каквото е и предвиждането на
закона.
Безспорно
е в случая, че водачът Дженгиз Емин притежава СУМПС, валидно за категория В.
Съгласно чл.150а, ал.2, т.6
от ЗДвП, водач, притежаващ СУМПС, валидно за категория В може да управлява
моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8
пътници плюс водача, както и състав с
ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg,
при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg.
От приетите по делото
справки от АИС-КАТ се установява, че л. а. с рег.№*** е с маса 1990 кг.; прикаченото към горното МПС
ремарке, с рег.№***, е със собствена маса 610 кг., а натовареното в него
МПС с рег.№***, е с маса 1700 кг. Или, общата маса на образувания състав от ППС
е 4 300 кг., поради което в случая не е приложима хипотезата на чл.150а,
ал.2, т.6 от ЗДвП. Налице е хипотезата на
чл.150а, ал.2, т.7 от ЗДвП, според която, за управление на състав от пътни
превозни средства, с теглещо превозно средство от категория В и ремарке или полуремарке, когато допустимата максимална маса на
ремаркето или полуремаркето не надвишава 3500 kg, водачът следва да притежава СУМПС, валидно за категория
ВЕ.
От съдържанието
на съставения АУАН серия GA, №226272/25.02.2021 г., се установява
също, че на посочените в акта дата и час, собственото на жалбоподателя МПС, действително
е било управлявано от Д. М. Е., както и че към 25.02.2021 г. водачът е притежавал СУМПС, валидно
за категория В, не и за необходимата в случая
категория ВЕ.
При така установеното, съдът счита, че са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.»а» ЗДвП, тъй като управлението
на МПС от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, налага незабавно предприемане на една
от мерките по чл.171 ЗДвП, свързани с безопасността на движението по пътищата. Горната мярка няма санкционен характер и се прилага без оглед
на вината, поради
което не е необходимо да бъде установявано, че собственикът е предоставил автомобила
си на третото лице, нито че е знаел за наличие на някоя от хипотезите, визирани
в чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП. В тази връзка, неотносими към спора са твърденията, че
жалбоподателя не е предоставял на Емин състав от ППС, за
управлението на какъвто е наложена ПАМ,
поради което приложената спрямо лицето ПАМ се явява обоснована и съответна на
материалния закон.
Не се
установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, ограничили правото на жалбоподателя да се защити. Заповедта съдържа необходимите
реквизити по чл.59, ал.2 АПК, относимите правни и фактически
основания за издаването й, като в случая се безспорно се установиха относимите към спора обстоятелства- управление на МПС от лице,
което не притежава съответното
свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
МПС, както и собственика на управляваното МПС.
При
така установените факти, с оглед значимостта на засегнатите обществени отношения
– безопасността на участниците в пътното движение, както и че наложената принудителна
административна мярка е към минималния срок, предвиден в закона, съдът намира, че
последната е съобразена и с целта на приложимия закон – осигуряване безопасността
на движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба
следва да се отхвърли като неоснователна.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Д. Б. от ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1030-000557/25.02.2021 г. издадена от началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: