№ 532
гр. Плевен, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:МАРИАН В. ИВАНОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600659 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила жалба, депозирана от Г. Е. Н. ЕГН:
********** - обвиняема по досъдебнопроизводство пр.пр.№ 6097/2025 година
по описа на Районна Прокуратура – Плевен, чрез защитника си адв. В. П. от
АК-Плевен с искане за изменение на Определение №835 от 04.09.2025г. по
ЧНД №1611/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64,
ал.1 от НПК спрямо обвиняемата Г. Е. Н. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемата сочи, че първоинстанционният съд не е взел
предвид семейното, материалното състояния на обвиняемата и не е обсъдил
дали реално има опасност същата да се укрие или да извъши престъпление,
както и че не е взето предвид, че обвиняемата има известен адрес в гр. П..
Излага се твърдение, че обвиняемата доброволно е предала ключовете за
процесното МПС, както и че е дала информация къде се намира то. В
заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за
неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална
принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника на
обвиняемата, така и лично от нея. Представят се писмени доказателства
досежно здравословното състояние на обвиняемата, в това число медицински
документи – Епикризи, амбулаторен лист. Прави се искане така постановената
мярка „Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Обвиняемата Г. Е. Н. в правото си на последна дума заявява, че иска
съдът да измени наложената й мярка за неотклонение в по-лека.
1
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемата към
инкриминираната дейност, така и опасност същата да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Г. Е. Н. е привлечена към
наказателна отговорност за това, че на 30.08.2025г. в гр.Плевен, при условията
на чл.195 ал.1 т.4 НК - чрез използване на техническо средство (ключ),
противозаконно отнела чуждо моторно превозно средство, а именно – лек
автомобил „ПЕЖО 307“ с рег. № ***, собственост на Н. П. М. от гр.П., от
владението на М. Х. М. от гр.П., без негово съгласие, с намерение да го
ползва, като деянието е извършено повторно и превозното средство е
изоставено без надзор – престъпление по чл.346 ал.2 т.1 т.2 и т.3 вр. чл.28 ал.1
НК.
Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, районният съд
е направил изводи относно евентуалното извършителство и съставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение, позовавайки се на събраните до
момента в хода на досъдебното производство доказателства. След извършен
самостоятелен анализ на приобщените към доказателствената съвкупност
материали, настоящият съдебен състав счита, че РС-Плевен е дал правилен
отговор на въпроса, относно наличието към настоящия момент на достатъчно
фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват
изграждане на предположение за участие на обвиняемата в извършване на
инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност.
В хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза и обстоятелствата, свързани
със съпричастността на обвиняемата в инкриминираното деяние. Досъдебното
производство е в един изключително ранен етап, като до момента са
извършени процесуално-следствени действия, които позволяват да се направи
изискуемото от закона обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемата към инкриминираното деяние. Обоснованото предположение, по
смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните
към настоящия момент доказателства, в това число разпита на свидетелите М.
М., А. Г., Д. А., Д. Г., от протоколите от процесуално-следствените действия:
Протокол за оглед на ВД, ведно с фотоалбум, както и от събраните и
приобщени писмени доказателства, в това число протокол за доброволно
2
предаване, писмени доказателства, установяващи собствеността на процесния
предмет на посегателство, електронна справка за съдимост, характеристични
справки на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по
работните към настоящия момент квалификации. Същото е достатъчно,
предвид характера на настоящото производство, като не се изисква
категоричност и убеденост в участието на обвиняемата в инкриминираната
дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този
смисъл е и делото „Илийков срещу България“).
По отношение наличието на втората кумулативно необходима
предпоставка, а именно реална опасност обвиняемата да се укрие или да
извърши престъпление, съдът съгласно съдебната практика, включително и
тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са
характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното
наказание и общественото безпокойство за определено време.
От данните за личността на обвиняемата се установява, че същата е
осъждана многократно, като наложените наказания явно не са подействали
възпиращо и превъзпитателно спрямо нея. Прави впечатление факта, че
наложените й наказания са за различни престъпни прояви, в това число и за
престъпления против собствеността, като са били налагани и ефективни
присъди. За младата си възраст обвиняемата е била осъждана многократно. От
приложената характеристична справка се установява, че обвиняемата е с лоши
характеристични данни, налице е честа злоупотреба с алкохол и наркотични
вещества. Сред кориците на делото са налице обективни данни, че настоящата
деятелност не е инцидентен и еднократен акт на посегателство спрямо
предмети, собственост на различни граждани.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.2 т.1 НПК ако от
доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното
вземане на мярката за неотклонение задържане под стража, реалната опасност
по ал. 1 е налице, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление,
извършено повторно. В настоящия случай повдигнатото обвинение е за
извършено престъпление именно в условията на повторност. Съдът, при
анализа на доказателствата и обективните данни по делото, не установи
наличие на доказателства, които опровергават наличието на реална опасност
обвиняемата да извърши престъпление, а напротив. Анализираните по-горе
обстоятелства водят до наличие на реална опасност обвиняемата да извърши
престъпление, предвид наличните данни за личността й.
Относно възражението, направено от страна на защитата, че в случая
обвиняемата се грижи за болната си майка, то сред кориците на делото не са
налице доказателства, касаещи здравословното състояние на майката на
обвиняемата, както и доказателства, че обвиняемата е единствената, която
полага грижи за майка си. Освен това, същото е било налице и преди
3
извършване на процесното деяние, като същото не е въздействало възпиращо
на обвиняемата.
По отношение на възраженията, релевирани от страна на защитата, че
обвиняемата е с влошено здравословно състояние, то същото се явява
неоснователно, въпреки представените писмени доказателства.. Съгласно
Наредба № 2 от 20.03.2010 година за условията и реда на медицинско
обслужване в медицинските центрове на лишените от свобода, на обвиняемата
може да бъде оказана нужната медицинска помощ. Не са налице данни същата
да се нуждае от настаняване в болнично заведение.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя
възражението, направено от страна на защитата, че не е налице опасност
обвиняемата да се укрие или да извърши престъпление. Наличието на
постоянен и настоящ адрес не са достатъчен факт, който да променя
наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че целите,
визирани в нормата на чл. 57 от НК биха се изпълнили в най-голяма степен
само с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №835 от 04.09.2025г. по ЧНД
№1611/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Г. Е. Н. ЕГН:
********** - обвиняема по досъдебнопроизводство пр.пр.№ 6097/2025 година
по описа на Районна Прокуратура – Плевен, ЗМ №438/2025г. на Първо РУ-
Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4