Мотиви към присъда по НОХД
№ 150/ 2019 година
РП-Мездра внесла обвинителен акт срещу В.П.Г., ЕГН:**********, родена на *** ***,
българка, българска гражданка, вдовица, живуща ***, средно образование, не осъждана,
за това, че на
27.12.2018 година в Градски парк на гр.
Мездра, е отнела от владението на Ц. Д.Г.
***, ЕГН:**********, движими вещи – 1 брой мобилен телефон „Нокия“
модел „106“, 2 броя платнени чанти, 1 брой плетена шапка, 2 чифта платнени ръкавици, 1 бр.
портмоне, 3 броя секретни ключове, сума от 20.00 лева и купони за храна, всичко на обща стойност 69.00
лева , собственост на Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като за
отнемането е употребила сила-престъпление по чл. 198 ал.1 НК.
В съдебно заседание РП гр. Мездра поддържа обвинението така,
както е отразено в обвинителния акт. Намира
същото за доказано и иска налагане на минимално наказание лишаване от
свобода, изтърпяването на което следва
да бъде отложено на основание чл. 66 НК,
поради чисто съдебно минало на
подсъдимата.
Защитникът адв.К.
намира, че обвинението не е доказано и пледира за оправдателна присъда.
Подсъдимата не се признава за
виновна.В обясненията си не отрича , че на инкриминираната дата се е намирала
в МБАЛ- Мездра по повод посещение при личния лекар, което се явява място в непосредствена близост до градският парк, където е
извършено деянието. Отрича съпричастност към него.
Събрани са писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
Съдът, след като обсъди събраните
в хода на досъдебното производство
и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, както
и доводите на страните в процеса, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 27.12.2018 година около обяд подс. В.П.Г. ***
посетилаМБАЛ-Мездра като придружител на болната си
сестра. След преглед от личния лекар била издадена рецепта, с която закупила
лекарства от близката аптека, като преди това изтеглила от банкомат на входа на болничното
заведение парична сума с
оглед тяхното закупуване. След това се прибрала в домът си.
По това време пострадалата Ц.Д.Г. *** преминала покрай МБАЛ-Мездра на
път за вилата си находяща
се в землището на гр. Мездра.Носела в себе си пазарска чанта от плат, зелена на
цвят, в която се намирал мобилния й телефон „Нокия
106“, друга платнена чанта, плетена
шапка , 2 чифта платнени
ръкавици, 3 бр. секретни ключове и 1 бр. портмоне със сумата от 20 лева и купони за храна и сладкиши. Пътят над
болничното заведение представлявал
пътека, която навлиза в парка над него с
посока на движение североизток. След навлизането в парка преминала
покрай помпена станция –
резервоар на ВиК –Враца, като в този момент постр. Г. усетила
изтръпване в ръката й, което първоначално обяснила
с рязко влошаване на
здравословното й състояние. В този момент обаче
от ръката й със сила била
издърпана чантата с носените в нея вещи,
което било сторено от неустановено лице
, което се отдалечило в парка в западна
посока. Г. не могла да види лицето което
по този начин отнело пазарската й чанта с намиращите се в нея вещи, но започнала да вика по това лице
да й подхвърли мобилния телефон.
Неустановеното лице извадило от чантата
единствено портмонето, след което захвърлило чантата с останалите
вещи. Пострадалата Ц.Г. подала по мобилния телефон сигнал до полицията след което на място пристигнали полицейски
служители, които намерили пазарската чанта на пострадалата .Отнетите чрез
сила вещи били върнати на Г. без портмонето
с парите и купоните за храна.
По делото е извършена СОЕ установяваща стойността на всички отнети вещи
възлизаща на 69 лева.
Фактическата обстановка съдът
установява от показанията на постр. Ц.Г. , от показанията на полицейските служители
имащи отношение към случая – св. К.Н., С.С. , Г.Н., И.
Д., видео техническата експертиза, допълнителния разпит на постр.
Ц.Г., справка за закупени лекарства от аптека „Марешки“
до МБАЛ-Мездра, справка № ИД-155-11/19.06.2020 г. на ОББ-АД-Враца за изтеглена сума
от 20 лева от дебитна карта на името на подсъдимата с извършена операция в 13 часа 49 минути и 15 секунди на 27.12.2018 г., амбулаторен
лист № 7121 от 27.12.2018 г. на името на
Ц. А. , удостоверение за родствени връзки
от 18.06.2020 г. между Ц. А.и подсъдимата като едноутробни сестри . В подкрепа на
установената от съда фактическа обстановка са и показанията на св. А.Р.А.,***
изясняващ обстоятелствата на начина на записвана на видео камерите. Фактическата обстановка приета от съда се потвърждава и от
обясненията на подс. Г., която отрича
съпричастност към деянието , но
потвърждава , че на 27.12.2018 г. посетила МБАЛ- АД- Мездра и изтеглила от банкомата парична сума за закупуване на
лекарства на сестра й Ц. А. Действията
на подсъдимата в МБАЛ- Мездра се установяват и от показанията на д-р Д. Х. издала амбулаторния лист № 7121/27.12.2018 г. на Ц. А. . Точното място
на деянието е установено и от извършения
от съда следствен експеримент , като обстоятелствата установени с него
потвърждават приетата от съда
фактическа обстановка за липса на съпричастност на подсъдимата към деянието в
което е обвинена.
Доказателствата в своята съвкупности логическа връзка не подкрепят
обвинението по никакъв начин. Липсват както преки , така и косвени
доказателства които да свържат
деянието с подсъдимата Г..
От показанията на пострадалата Ц.Г.
не се установява автора на деянието .
Пред съда тя заявява , че въпросния ден около 14.00 ч. тръгнала за вилата си в
гр. Мездра като пътя й минава покрай
резервоара в Градския парк над МБАЛ-АД гр. Мездра. Пътеката минавала в този район с посока на движение
североизток. В лявата си ръка пострадалата
носела торба в която се намирала друга
празна торба, мобилен телефон „Нокия“, плетена шапка, 2
чифта платнени ръкавици, портмоне със сумата от 20 лева и купони за храна , както и 3 бр. секретни
ключа. Внезапно усетила изтръпване на
лявата ръка и в този момент усетила, че торбата вече не е в ръката
й. Помислила , че е получила инфаркт, след което се обърнала назад и видяла нагоре към самия
парк да тича неустановено лице с нейната торба в ръка. Постр. Г. го описва
като лице видяно в гръб, със сини дънки и дълго тъмно
яке с качулка, средно на ръст. Пояснява, че от качулката не се виждало лицето и
пострадалата не може да каже дали това е
мъж или жена. Не може да посочи никакви идентифициращи признаци , тъй като
заявява , че лицето изобщо не го е
видяла от качулката. Пострадалата започнала да вика по лицето да подхвърли мобилния й
телефон. Продължила да тича след лицето
и намерила една от торбите с мобилния телефон в нея. Прекратила тичането , върнала се обратно и
звъннала на органите на МВР. След около 3 минути с полицейска кола дошли
полицейски служители. Заедно с тях
отново минали в района по пътя в парка в
посоката в която пострадалата заявила, че лицето се е отдалечило. Тогава намерили втората торба отново захвърлена на земята, от която липсвали
единствено портмонето със сумата от 20 лева и купоните за храна.Споделя, че
след време полицаите показали от запис
на видео камера подс.
В.Г. и заявили , че тя е извършила деянието. Пострадалата посочва, че видяла лицето да изчезва към асфалтовия път до поликлиниката с посока към гр. Мездра. Уточнява, че след като полицаите й заявили, че В.Г. е извършителката
й показали видео записи от камера на
близкото училище „Иван Вазов“ и тя я разпознала. Разпознаването е свързано не с дееца във
връзка с деянието, като контекста и цялостното заявление на пострадалата на л.
42 е в смисъл, че била уведомена вече от
полицаите , че Г. е извършител на
деянието и в този смисъл тя я разпознала
на камерите след това уведомяване,
като Г. била облечена със същите
дрехи с които било облечено лицето
отнело й вещите.В тази насока съдът индикира наличие
на улика , която по своето естество е единствена и изолирана
. Самата пострадала многократно заявява, че не е видяла лицето на този
човек, като единствено сочи съвпадение с дрехите. Това съвпадение не е
достатъчно за изграждане на обвинителна теза по начина приет от прокурора, тъй
като не се подкрепя от никакви други доказателства.
При допълнителния разпит на постр. Ц.Г. в с.з. от 30.01.2020 г. същата
отново не може да посочи конкретика за лицето
извършило престъплението, нито да го определи по пол. В допълнителните показания
единствено сочи, че по качулката отпред
имало пухчета по цялата дължина. Иначе
казано, в допълнителните показания Г.
разширява с конкретен елемент
облеклото на дееца , но не и самото авторство на деянието. Наличието на съвпадения в част
от дрехите с които този ден е била
облечена подсъдимата обвързано с идентични по вид и цвят
горни дрехи на дееца не могат да
бъдат поставени като единствено условие
да се изгради логическа верига от
която по категоричен начин да се изведе
извод, че деецът и подс. Г. са едно и също лице. Доказателствената
съвкупност по никакъв начин не подкрепя
версията възприета от прокурора , че именно
подсъдимата е извършител на деянието , тъй като по това време се намирала в близост до мястото на
извършването при което била засечена от камерите на Община-Мездра и била облечена
с дрехи сходни на тези с които
бил облечен неустановения извършител на престъплението спрямо собствеността на Г..
Не се отрича от подсъдимата, че по това време се е намирала в района на
МБАЛ-Мездра във връзка със здравословното
състояние на сестра си. В тази насока са показанията на д-р Д.Х. , която потвърждава, че в
кабинета й на 27.12.2018 г. дошла подс. Г. във връзка
с прегледа на сестра й Ц. А.. След
прегледа Х. предала на Г. издадения амбулаторен лист № 7121 с час на издаване
13.00 ч. Х. съобщава, че часът може да не е точен поради
настройките на компютъра. Издала
рецепта за закупуване на лекарства.
В обясненията си Г. потвърждава
тези обстоятелства и съобщава, че след като
получила рецептата отишла в близката аптека „Марешки“ от където й съобщили, че предписаните
лекарства струват 18.00 лева, а в себе си имала 15.00 лева. Това я мотивирало да посети банкомата на входа
на МБАЛ- Мездра поддържан от ОББ клон Мездра и изтеглила
сумата от 20.00 лева ,след което се върнала в аптеката и закупила лекарство „Олместа“
и „Индипам“ на
стойност 27,29 лева и се прибрала в
домът си. Обясненията й се потвърждават от приложената на л. 107
разписка за изписани стоки , както и
от приложената на л. 115
справка от ОББ № ИД-15511/19.06.2020 г., установяваща , че от банкомата
до болничното заведение действително от
дебитна карта на името на подсъдимата е изтеглена сума от 20.00 лева в 13,49
часа на 27.12.2018 г. Обобщено данните сочат, че в периода между 13.00 до 14.00 ч. на 27.12.2020 г. подс. Г. *** и съответно в близката до нея аптека и
банкомат. Това обстоятелство обаче не
свързва подсъдимата с деянието. Липсват
очевидци на същото, както и не са установени свидетели , които биха
изяснили движението на подсъдимата
след като тръгнала към домът си.
В тази насока известна яснота дава
заключението на изготвената техническа експертиза с приложена на л. 90
до л. 92 фотоалбум. На него се вижда, че
подсъдимата е заснета от камера в близост до МБАЛ-Мездра, но не се установява
чантата която носи да е на пострадалата.
Кадрите снети като снимки са
съответно от две камери , като на камера №1 времевия интервална на запис е
времето от 13.00 часа и 5 секунди до 13.00 часа и 19 секунди , а камера №2
обхваща времеви интервал от 14:00:6 часа до 14:00:55 часа. Мястото на движение
съответства с посоката която
подсъдимата тръгнала към домът
си. Заключението на тази експертиза не установява
авторство на деянието , а установява факт , че в този противоречив часови диапазон с един час между 13 ,00 часа и 14,00 часа подсъдимата
преминала последователно през място заснето от две Общински камери и е била облечена по начин посочен от пострадалата. В случая дрехите са масова конфекция , поради
което само въз основа на съответствие по тях е недопустимо да се гради
обвинение без наличието на каквито и други доказателства. Разликата в часовия диапазон на камерите,както
съдът посочи е един час, като този
момент беше изяснен от разпита на св. А.А., който към 27.11.2019
година е работел в Община – Мездра като главен експерт Информационни
технологии. Той е лицето свалило записите от охранителните камери и ги е представило на полицията. Пояснява, че
поради обективни фактори,като токов удар
или липса на захранване , е възможно общинските камери да показват различен час.
Дори хипотетично да се приеме ,
че разликата между часовете по
камерите чиито записи за изследвани от видео техническата експертиза всъщност се свежда до
точен час , то той ще бъде или 13
или 14 часа, но това обстоятелство отново по никакъв начин не обвързва подсъдимата с деянието. Доказателствата сочат, че подсъдимата малко преди 14.00 ч. е напуснала личния лекар , като в 13.49 часа е изтеглила
паричната сума от банкомата.
Пострадалата сочи, че деянието е извършено около 14,15 часа. Липсват
записи, които след този час да установяват
движение на подсъдимата от парка над МБАЛ-Мездра в която и да е посока. Изследваните записи при всички положения касаят времеви интервал преди 14,15 часа ,
когато е извършено деянието. Отново дори това да не е така, то записите от
камерите не установяват в който и да е
часови диапазон подсъдимата да се е
намирала в близост до мястото на деянието. Независимо от часовете на камерите и съответните снимки прокурора не е установил , че именно
подсъдимата се е намирала в
непосредствена близост до мястото на деянието
и съответно от това налице са от
страна на него и разследващите
предположения за съпричастност между подсъдимата и неустановения деец.
Обвинението следва да е доказано по несъмнен начин, а не с
предположения. Не са установени никакви очевидци на деянието. Самата пострадала
не посочва конкретно лице . Идентичността между дрехите с които е облечена
подсъдимата и дрехите на дееца остава изолирана улика, която е крайно недостатъчна
за подкрепа на обвинителната теза .
Установено е, че пострадалата е взела от земята подхвърленият от дееца малко преди
това отнет чрез сила мобилен телефон и е
съобщила на органите на МВР. По този начин тя е
заличила евентуални следи от престъплението несъзнателно, тъй като деецът за да изхвърли мобилния телефон , то
логично е да го е пипал с ръка и съответно да е оставил дактилоскопни
следи. При същите доводи е опорочено
и извършването на мирисово
изследване на телефона с оглед преценка
за съответствие с иззета сравнителна
следа от заподозряно лице. По сходен
начин стои и въпроса защо не е изследвана , или поне да е направен опит , да
се вземат съответни биологични следи от намерените на място вещи и да бъдат изследвани по адекватен на тяхната специфика метод.
Пострадалата дава данни, че
деецът в лицето на подс. Г. е бил посочен от
органите на полицията. Съдът не установява логиката за достигане до този извод от полицейските служители. Пред тях нито процесуално, нито извън процесуално подсъдимата като заподозряно лице не е
правила дори и частични
самопризнания. Полицейските служители не
са очевидци на самото деяние , намерили са свързани с него отнети вещи в парка и са ги върнали на пострадалата без да си
направят труда да положат усилия за
тяхното експертно изследване с оглед
установяване на данни за
конкретизация на извършителя.
Явно полицейските служители са счели, че идентичността на обличане
на извършителя и на
подсъдимата са достатъчни да насочат към нея своите подозрения. Това
може да е така извънпроцесуално , но в наказателният
процес не се борави с непотвърдени или изолирани улики , а с процесуално годни
доказателства събрани по реда и с методите и средствата на НПК .Както съдът отбеляза липсват каквито и да са доказателства да превърнат
тези изолирани подозрения
в годни процесуални доказателства.
В тази връзка св. К.Н. сочи, че
посетил мястото на престъплението , провел разговор с пострадалата и при последващо преминаване по маршрута на отдалечаване на
дееца видял чантата , плетената шапка и
ръкавиците. Отново остава без отговор
въпроса защо Н. не е предприел действия
това облекло да бъде изследвано поне за мирис и съответното
съпоставяне с такъв сравнителен
биологичен материал от подсъдимата. Съставен е констативен протокол за тези
намерени в парка дрехи , приложен на л.13 от ДП с препис на л. 23 от ДП . Намерените вещи са подробно
изброени като ключове, 2 чифта ръкавици, плетена шапка, вафли,
хапчета, бонбони. Св. Н. сочи, че при разговор с пострадалата тя и на него
заявила ,че не е видяла извършителя в
лице. Свидетелства как лице с дрехи, посочени от пострадалата установил на записи от охранителните камери
на Общината и разпознал подсъдимата.Провел разговор с нея, при който тя отрекла
съпричастност към деянието. Пред него тя заявила, че е имала конфликт с
пострадалата преди години , което се
сочи от прокурора в ОА, като мотив за престъплението. Дори да е налице негативно отношение и конфликт между пострадалата и подсъдимата,
то само наличието на мотив не доказва, че автор на престъплението е
подсъдимата. Възможна е и обратна хипотеза
- наличие на престъпление без
конкретен мотив , но и при двете алтернативи следва със способите на НПК да се доказва авторство
на деянието , а не само с евентуален мотив
и липса на доказателства за
връзка между него , дееца и пострадалото
лице.
Св. С.С. *** потвърждава показанията на св. К.Н.
.Пред него също подсъдимата отрекла каквато и да е съпричастност към процесното деянието.
Показания са снети и от св. Г.Т. подписал констативния протокол. Показанията
му не изясняват по никакъв начин обстоятелства свързани с предмета на
доказване. Този свидетел отново установява, че пострадалата заявила как не е
могла да разпознае лицето отнело й чантата с
вещите в нея.
Показанията на свидетел И. Д. също не изясняват никакви доказателства
свързани с конкретното авторство на
деянието. Той също сочи за съставен на мястото констативен протокол на
намерените вещи.
Съдът извърши следствен експеримент на мястото на престъплението при
който категорично беше установено къде то е извършено и , че мястото на
деянието се намира точно на 354 метра от
началото на горската пътека над
МБАЛ-Мездра по която пострадалата се е движела в североизточна посока. Следствения експеримент не допринесе за изясняване авторството на
деянието, а само установи точното му
местонахождение.
Съвкупността на всички анализирани до тук доказателства по никакъв начин не могат дори и в минимална
степен да послужат за основа на която
би стъпил съдът за да произнесе осъдителна присъда. Единствената улика са
идентичност на дрехи между дееца и
подсъдимата ,която остава изолирана и не се подкрепя дори в минимална степен от
всички останали събрани доказателства.
Подсъдимата във всички фази на процеса не признава вина. С нея е провеждан
разговор и в извън процесуален аспект от полицейски служители , пред които тя
също е отрекла съпричастност към
деянието. Липсват очевидци на самото деяние , като самата пострадала не
може да разпознае лицето извършило
престъплението спрямо собствеността й.
Подсъдимата е била в района на
престъплението, но по повод здравословното
състояние на своята сестра. Налице са били веществени доказателства които не са
изследвани експертно за връзка между дееца
и конкретно заподозряно лице .Подсъдимата е заснета в район близък до престъплението , но не е ясно
точния час на това , а чрез самите снимки
не може да се установи в себе си
да е носила предмет на престъплението или по друг начин да е свързана с него .
Обобщено обвинението се гради на
предположения при липса на каквито и да е процесуално годни доказателства. Съгласно чл. 303 ал.1 НПК присъдата не може
да почива на предположения. Обвинението
не е доказано по несъмнен начин , каквото е изискването на чл. 303 ал.2 НПК.
При тези доводи съдът установява, че деянието не е извършено от подс. Г., поради което
на основание чл. 304 пр.2 НПК я оправда по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 198 ал.1 НК. Това престъпление е извършено от неустановен
деец.
При този изход на процеса
разноските по делото остават за
сметка на държавата на основание чл.190 ал.1 НПК .
Воден от изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
Районен съдия: