Решение по дело №803/2023 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 295
Дата: 28 ноември 2024 г. (в сила от 28 ноември 2024 г.)
Съдия: Магдалена Атанасова Жбантова Стефанова
Дело: 20231220100803
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. , 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20231220100803 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявена искова
молба за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от Л. И.
П. от гр.Г. обл.Благоевград против А. Т. П. от гр.Х., обл.Благоевград. Иска се
да бъде прекратен брака между страните с развод по вина на ответника, а след
развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Д.. Иска се на ищцата
да се предостави упражняването на родителските права относно роденото от
брака дете и местоживеенето й да бъде при майката, а на ответника се
определи режим на лични отношения с детето и бъде осъден да му заплаща
издръжка. Иска се също така да бъда дадено разрешение майката да извежда
детето в чужбина, без да е необходимо за това съгласието на бащата, както и
да снабдява лични документи на детето без съгласието на бащата.
Твърди се от ищцата, че с ответника са съпрузи, сключили са брак на .. г.
и заживели в дома на родителите на ответника в гр.Х.. От брака им на . г. се
родило детето им И. А.ова П.. Постепенно родителите на ответника започнали
да се намесват в отношенията на младото семейство. Както те, така и съпругът
1
й я обвинявали във флиртове и изневери. Въпреки опитите на ищцата, да ги
увери, че това не е истина и приоритет за нея е семейството, проблемите се
задълбочавали. Зачестили караниците и детето често ставало техен свидетел.
Освен това ответника проявил зависимост от хазартни игри, което довело до
финансови проблеми на семейството. Не виждайки друг начин да предпази
детето от стреса, ищцата решила да напусне семейното жилище. Преместила
се в гр.Г., вземайки и детето със себе си. За да не отделя Ивон от средата, с
която е свикнала, тя всяка сутрин я водела на детска градина в гр.Х... Така
детето имало контакти и с баща си и неговите родители, а и често
преспивало при тях. Постепенно детето останало при баща си в
гр.Хаджидимово, но ищцата има проблеми при контактите с дъщеря си.
Отношенията между съпрузите не се подобрили, дори на 15.08.2023 г., видимо
нетрезв, ответника вдигнал скандал на ищцата, обиждал я и я псувал, като
също й посегнал физически, хващайки я за врата. С оглед изложеното, са
предявени настоящите искове.
Правното основание на исковете е по чл. 49, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.139,
чл.142, чл.143 и чл.53 от Семейния кодекс, чл.127а, ал.2 и сл. от СК, във
връзка с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.
От страна на ответника е постъпил отговор в определения от
закона срок, с който се изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва твърдението, че страните са съпрузи,
сключили са брак на .. г., от който брак е родено детето им И.. А.ова П..
Оспорва твърдението, че играе хазартни игри, употребява алкохоли е
посягал да удря ищцата. От своя страна твърди, че по неизвестни за него
причини ищцата започнала да търси повод за скандал с него. Негодувала, че
той прекарва време с баща си, същевременно не искала да я придружава,
когато отивала на гости на брат си. Постепенно съпругата му се отдалечила от
него и на .. г. се тръгнала от дома им, като взела детето със себе си. Не
откликнала на неговите уговорки да не си тръгва и да направят опит да
спасят брака си. Няколко дни след това ищцата му позвънила да вземе И.., тъй
като непрекъснато плачела за него. Твърди, че не пречи на майката
да осъществява контакти с детето, но И.. изпада в истерия, когато чуе, че
трябва да отпътува за гр.Г... Твърди, че не настройва детето против майката, а
й обяснява, че и майка й я обича, както и той. Поради изложеното от своя
страна предявява искания.
2
Правната квалификация на правата претендирани от ответника е по чл.
49, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.139, чл.142, чл.143 и чл.53 от Семейния кодекс,
чл.127а, ал.2 и сл. от СК, във връзка с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД
От страна на ищцата Л. П. е изразено становище по насрещния иск,
съдържащ се в отговора на исковата молба. Счита същия за нередовен,
недопустим, а по същество – неоснователен. Твърди, че тя е родителят, който
неотлъчно се е грижил за детето, до фактическата раздяла на страните. Тя е
възпитавала и подкрепяла И..., насърчавала развитието на силните й качества.
Същевременно се грижила за домакинството. От своя страна съпругът й
допуснал родителите му да контролират живота им, дезинтересирал се от нея
като съпруга, допуснал да бъде подложена на емоционален тормоз.
От събраните по делото доказателства се установи във фактическо
отношение следното:
Страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак на ..г.
Заживели в къща, собственост на родителите на съпруга в гр.Х.. Родителите
живеели на първия етаж, а младото семейство – на втория. На .. г. се родило
детето им Ив. А.ова П.. Съпрузите си помагали в грижите за нея, като тъй като
се родила недоносена, в периода на стабилизирането й се изградила близка
връзка между бебето и майката. В отглеждането на детето се включили и
родителите на бащата, като бабата отменила ищцата и в приготвянето на
храна, което останало и в годините след това. Когато И..тръгнала на детска
градина бащата я водил до там, а майката я вземала.
В началото на съжителството им отношенията между съпрузите били
близки, нямали проблеми. В последната година преди раздялата им – 2022 г.
ищцата започнала да се отдръпва от семейството на ищеца. Ако близките се
събирали на празник, тя или не се присъединявала към тях, или сядала с лице
към съпруга си и с гръб към останалите. Спряла да взема детето от детска
градина и то било вземано от бащата, след което оставяно при бабата и дядото,
докато родителите се върнат от работа. След като се върнела от работа, ако
съпруга и детето били на първия етаж, ищцата влизала в етажа, виждала
детето, вечеряла и се качвала на втория етаж, а детето оставало при бабата и
дядото.
На .. г. около .. ч. ответника се обадил на сестра си – свид. М.. и я
помолил да отиде у тях, тъй като съпругата му иска да напусне семейството, а
3
детето е в истерия. М.. била близка със семейството си, но също със снаха си,
която често споделяла с нея и намирала подкрепа. Поради това тя отишла в
дома на родителите си, където ищцата й се оплакала, че е била ударена от
свекърва си. Тръгнала си от семейното жилище заедно с детето, въпреки, че
И.. плачела и протягала ръце към баща си. Л. П. заминала с детето при сестра
си в гр.София и останала там около 3 дни. След това се върнала и намерила
квартира в гр.Г.. Тъй като И.. плачела и търсела баща си, майката се уговорила
с него и му предала детето. първоначално детето пребивавало по няколко дни
при единия и няколко дни при другия родител, но след около четири месеца
започнала да отказва да отива в гр.Г.... Оттогава Ивон живее с баща си в
гр.Хаджидимово, като при отглеждането й помагали и двамата му родителите,
докато баща му починал, помага и сестра му.
Постепенно отношенията между майката и И.. се променили. И..
започнала да отива с нежелание при майка си, а след няколко срещи и
преспивания в гр.Г.. – и да отказва да се среща с нея. Не отговаряла на
повикванията на майка си по телефон, а когато била накарана от някой от
близките – баща си или леля си да отговори, се държала зле с майка си,
казвайки й, че не иска да я вижда, да не й звъни. Когато майката отивала да я
види, й казвала същото, а ако възрастните настоявали да осъществи контакт с
майка си, започвала да плаче. Отказвала да среща майка си и в детската
градина, отказвала отнесените от нея подаръци и почерпки за рождени дни.
По делото са приложени по два социални доклада от Дирекция
„Социално подпомагане“, гр.Г.. и от Дирекция „Социално подпомагане“,
гр.Х... Първите доклади са изготвени във връзка с искането на ищцата да
бъдат постановени привременни мерки по отношение на упражняването на
родителските права относно И.., а вторите – във връзка с разглеждане на
делото по общия ред.
Според социалния доклад изготвен от Дирекция „Социално
подпомагане“, гр.Г.. във връзка с определяне на привременни мерки, по данни
от Л. П., след раздялата й с бащата на малолетната Ивон, тя е поела
отговорността по отглеждането на детето и то живяло основно при нея до
месец май 2023 г. По - късно майката решила да остави дъщеря при баща й,
тъй като момичето е свикнало със средата, с бащиния дом и роднинския си
кръг, с децата от групата в учебното заведение. Майката твърди, че
4
пълноценните й контакти с дъщеря й са възпрепятствани от бащата, но
въпреки това същата ежедневно се опитва да участва в живота на дъщеря си и
проявява необходимата заинтересованост по отношение на нуждите на детето
и неговото развитие. По данни на майката, Ивон е здраво дете, не страда от
тежки или хронични заболявания. И..посещава ДГ „Н..гр.Х.. и по твърдение
на майката, тя винаги е търсила информация за развитието на дъщеря си в
учебното заведение.
Дома на г-жа Л. П., намиращ се на адрес: ул. "..., гр. Г.., общ. Гоце
Делчев, представлява апартамент под наем, състоящ се кухня и всекидневна,
обособени в общо помещение, спалня, санитарен възел - баня и тоалетна,
както и мокро помещение. Хигиенно - битовите условия в апартамента са
добри, обзаведен е с необходимите мебели и електроуреди, нужни за
нормалното функциониране на домакинството. За детето има обособен детски
кът, разполагащ с необходимото лично пространство за Ивон, детски играчки
и книжки с образователен характер, подходящи за възрастта на момичето.
Г-жа Л. П. работи на трудов договор към фирма „..“ ООД, гр. Х.. на
длъжност „Специалист контрол разходи“ на 8 - часов работен ден от 08:00 ч.
до 17:00 ч. По нейна информация месечното й възнаграждение е в размер на
минималната за страната работна заплата като получава и месечни бонуси.
Г-жа Л. П. споделила, че през последните шест месеца емоционалната
връзка между нея и малолетната й дъщеря И. П. е нарушена. Контактите по
между им са нередовни и непълноценни и всеки неин опит за емоционална
близост с малолетната е отхвърлян от страна на детето. Бащата А. П. никога
гласно не е отказал контакт между нея и малолетната И., но според майката
той не стимулира детето да общува с нея и не я насърчава достатъчно с цел
поддържане на здрава емоционална връзка по между им, а използва
нежеланието на И. да общува с майка си като оправдание за неосъществените
срещи по между им.
В доклад на Дирекция „Социално подпомагане", гр.Ха.. изготвен във
връзка с определяне на привременни мерки се излага, че от проведения
разговор с бащата А. П. е установено, че в резултат на влошените
взаимоотношения на съпрузите, на ..., след възникнал семеен спор, майката
заедно с детето напуснали домът на сем.П.и. След няколко дни ищцата се
обадила на г-н П. да отиде да вземе детето от гр.Г.., тъй като И.. непрекъснато
5
плачела за него. В периода от м.01.23 г.до началото на м.05.23 г. по данни на
бащата, през по голямата част от времето детето е пребивавало в домът на
сем.П.и в гр.Х.. и по - рядко оставало при майката в гр.Г... От началото на м...
и до момента, детето живее при баща си в жилището па родители те си в
гр.Х.., като въпреки нагласите и готовността му да подкрепя и стимулира
връзката между майката и детето, И.. не желае да пребивава при майка си и не
желае близки контакти нея. По данни на г-н А. П., тъй като до м.май 23 г.
двамата родители нямали яснота относно бъдещия статут на семейството им,
детето било с нагласа,че майката ще се върне и тримата ще живеят отново
заедно. След като това не станало, в нагласите, емоциите и предпочитанията
на детето настъпил пълен обрат в посока определеност във взаимовръзките и
контактите към бащата. Ивон категорично изразява вербални емоции,че тя и
баща й са си самодостатъчни и че не изпитва нужда от майчина грижа. Този
модел на емоционално изразяване на мисли, чувства и емоции детето
пресъздава и в своите рисунки и игри.
В хода на социалното проучване е констатирано, че в последните шест
месеца опитите на майката за осъществяване на контакти с И.. са почти
безуспешни, тъй всеки неин опит за емоционална близост с малолетната е
отхвърлян от страна на детето. При опит за разговор от страна на социалните
работници с детето на тема потребност от емоционална близост, връзки и
контакти с майката, И.. остава напълно пасивно,гушка се в баща си. Бащата
многократно го подканваща изрази по същия начин обичта към майка си, но
детето реагира по начин, по който показва нежелание в тази посока, спуска
вербална бариера и не дава възможност разговора в тази посока да продължи.
Наблюдава се увличане от страна на двамата родители да коментират пред
детето различни ситуации,свързани с реакциите и поведението на всеки един
от тях, свързани с детето, като по този начин И.. проявява още но -
отблъскващо отношение към майката, тъй като се страхува баща й да не я
остави при майката в гр.Г..
В хода на социалното проучване е получена информация от различни
източници майката осъществява контакти с И..единствено на работното място
на бащата вечер, след приключване на работния й ден, тъй като не иска да
посещава домът на сем. П.и и да взема детето от там. Г -жа П., стои на вратата
и от там се опитва да общува с дъщеря си, като от получената информация в
това отношение, са налични ситуации, в които детето е чувано да крещи, че не
6
иска да ходи с майка си, когато тя му предлага да го вземе за известен престой
при нея в гр.Г... При случай, когато майката отишла да вземе детето от ДГ и то
не искало да тръгне с нея, същата се принудила насила да го дърпа и
убеждаваща тръгне, което обуславя неадекватна намеса в емоционалния свят и
предпочитанията на детето. При проведената обща среща и използваните
методи и похвати да бъде поощрено и насърчено детето да промени нагласите
си контакти с майката, то не проявило никакъв интерес. Въпреки отправените
молби от страна на бащата към И.., че това е нейната майка, че мама я обича и
желае да й покаже обичта си, И.. демонстрирала безпокойство, отегченост от
засегнатата тема. В този смисъл и двете страни са информирани и
консултирани, че разривът в личните им отношения не следва да ескалира в
отношенията родители - дете, като детето по никакъв начин не бива да става
заложник на влошените междуличностни отношения между родителите, тъй
като това ще има негативни последици за същото в бъдещ аспект.
Жилището, в коео живеят бащата и детето е собственост на родителите
на г-п П. - сем.П.. и Т.. П.и. Жилището представлява къща на два стажа, като
на първия етаж живеят родителите на г-н П.. Етажа се състои от кухня и
обособени в общо помещение хол и спалня, салон, има и хигиенно - санитарен
възел - баня и тоалетна. Втория етаж, на който живеят бащата и детето, се
състои от кухня, две спални, детска стая и салон. На стажа няма баня и
тоалетна, бащата и детето ползват тези на първия етаж. Хигиенно - битовите и
материални условия в жили люто на сем.П.и са добри, жилището е обзаведено
с необходимите мебели и електроуреди, нужни за нормалното функциониране
на двете домакинства. За детето има обособена детска стая, налични са детски
играчки, блокчета и боички за рисуване, детски книжки с образователен
характер, подходящи за възрастта на И..
Към настоящия момент А. П. работи на трудов договор към две фирми –
„..“ ЕООД и „..“ ЕООД на по 4 часа към всяка фирма, с работно време от 8.00
часа до 18.00 часа от понеделник до петък и до 13.00 ч в събота. По негови
данни го осигуряват на минималната заплата, като получава месечно над 1000
лв., поради допълнителни месечни бонуси.
Малолетната И. има избран личен лекар - д-р М. гр.Г.. и видно от
изискана от ДСП - Х.. писмена информация от личния лекар, детето е здраво,
спазва се имунизационния му календар, не страда от тежки или хронични
7
заболявалия и няма специални потребности.
В доклада се излага, че се идентифицира необходимост от бъдеща
социална работа по случай за детето в смисъла на ЗЗД, с основната роля и
участие на двамата родители, чрез преминаване при необходимост
последователно през всяка една от трите фази за работа по случай на дете в
риск от родителско отчуждение - превенция, терапевтична дейност със
семейството и интервенция, със съвместното участие на доставчик на
социални услуги в общността, към който родителите и детето ще бъдат
насочени от Дирекция „Социално подпомагане“. Като цяло бъдещата
междуинституционалната подкрепа е необходимо да бъде в посока
преодоляване на налични рискове за детето и най - вече в посока гарантиране
па естествената потребност на детето да общува и с двамата си родители, да
расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители.
В хода на делото родителите и детето са започнали да ползват социална
услуга – консултации с психолог при Център за обществена подкрепа при
„Фондация символ на любовта“, гр.Г..
Във втория доклад на Дирекция „Социално подпомагана“ гр.Г.. е
отразено, че биологичната майка изразила твърдение, че се наблюдава
известна промяна във взаимоотношенията между нея и биологичния баща на
детето. Двамата по - лесно комуникират по въпроси, касаещи интересите на
дъщеря им. Бащата е по - открит в общуването си с г-жа П., като й предоставя
поисканата от нея информация за развитието на малолетното им дете. Л. П.
заявила желание да поддържа спокоен нормален диалог с бащата по всички
теми, касаещи общото им дете и готовност да си сътрудничи с него в процеса
на отглеждане и възпитание на малолетната И..
При направено посещение в дома на биологичната майка от страна на
психолог и социален работник от ЦОП гр. Гоце Делчев е констатирано, че г-жа
П. се е погрижила да обезопаси апартамента си. В него не се наблюдават
необезопасени контакти, остри ръбове, отворени тераси или препарати,
оставени на неподходящи за детето места.
Г-жа Л. П. споделила, че към настоящия момент няма настъпила
съществена промяна във взаимоотношенията между нея и малолетната й
дъщеря. Контактите по между им се осъществяват съгласно Определение на
PC - Гоце Делчев, но И.. продължава да се държи студено с нея. Рядко
8
откликва на желанието на майката за комуникация. Често не отговаря на
телефонни повиквания от страна на майка си.
Видно от предоставената от ЦОП гр. Гоце Делчев информация
емоционалната връзка между детето и майката е разстроена, съществува висок
риск от родителско отчуждение. Детето не желае да се среща с г-жа П. като
става силно тревожно в нейно присъствие. Малолетната не желае да преспива
в дома й, нито отговаря на обажданията й по телефона. Биологичната майка
наблюдава такова поведение при дъщеря си от месец май 2023 г. като твърди,
че до този момент връзката по между им е била добра, детето свободно е
изразявало емоционалната си привързаност, а майката е откликвала. Г-жа П.
споделя със специалистите от ЦОП гр. Гоце Делчев, че след раздялата й с г-н
А. П. дъщеря им е прекарвала повече време с баща си и неговото семейство. В
някои от почивните дни от седмицата малолетната е оставала при
биологичната си майка. На поставените към г-жа П. въпроси от страна на
специалистите по отношение на това защо малолетната е прекарвала повече
време с баща си, а с нея времето е било недостатъчно, майката не е изразила
мотивиран отговор.
Мнението на специалистите от ЦОП гр. Гоце Делчев е, че г-жа Л. П. има
нужда от подкрепа и съдействие за актуализиране на адекватен родителски
модел предвид настоящите обстоятелства. По отношение на стабилността на
изградените до момента връзки малолетната И.. е изградила трайни и
развиващи се отношения с баща си. Наблюдава се висок риск от родителско
отчуждение по отношение на майката Л. П., изразяващо се в отказ за
физическо и емоционално свързване.
Във втория доклад на Дирекция „Социално подпомагана“ гр.Х.. е
отразено, че по данни на г-н П., се осъществява определения режим на
контакти между майката и детето, съгласно протокол .. г. на PC - Гоце Делчев.
Все още се наблюдават дефицити в отношението към майката от страна на И.,
която не показва готовност за контакти. По данни на бащата и лелята по
бащина линия, за Коледа майката закупила за подарък масичка и столче на И.,
но детето не проявило интерес към подаръка в тяхно присъствие. Подаръка е
останал в дома на семейство П.и, за да бъде ползван от И., като стане ученичка
в първи клас през учебната 2024/25 г. Също така по техни данни, въпреки
инициираните ежедневни телефонни контакти от страна на майката с детето,
9
то се държи хладно и дистанцирано. По техни данни, майката се стреми по
време на срещите, да предразположи детето към по - голяма близост с нея и
да го обгрижва и да демонстрира обичта и любовта си към И., но е видно, че
без по - продължителна специализирана подкрепа в това отношение, трудно
биха се постигнали желаните резултати, т.е да бъде преодоляно родителското
отчуждение на детето спрямо майката. В тази връзка бащата и лелята са
информирани, че е от изключително значение е ролята на отглеждащия
родител и близкото обкръжение, които с помощта и на специалист да
формират позитивно, добро отношение към другия родител, и да
предотвратяват неговото отдалечаване от детето. Ако не се работи в посока
промяна на отношението, всеки един контакт с него ще отключва стресогенна
ситуация, което нарушава емоционалното равновесие на детето.
Родителите са избрали ползване на дългосрочна почасова социална
услуга на ЦОП към Фондация “Символ на любовта“ гр.Гоце Делчев за
оказване на социално - консултативна и психологическа подкрепа за детето и
родителите, с цел преодоляване на риска от родителско отчуждение на детето
спрямо майката. Изготвен е и приет индивидуален план за подкрепа, който ще
се изпълнява от доставчика в резултат на индивидуалната оценка на
потребностите на детето и са заложени конкретни цели и дейности като:
отработване на негативни преживявания свързани с раздялата между
родителите на детето, промяна в избягващото и отхвърлящо поведение на
детето спрямо майката,с цел постигане на очаквани резултати детето да се
справи с негативните емоции свързани с раздялата между родителите му, да
изгради позитивна емоционална връзка с майка си, да се осъществяват
пълноценни срещи с майката.
От проведена среща с детето в ОЗД - Х.. в присъствието на бащата, с цел
наблюдение на поведенческите му реакции, е видно, че то прави асоциации и е
с нагласата, че разговора с него ще бъде свързан с майката, като категорично
отхвърля обекта на разговор срещу себе си, освен ако му се предложат
занимателни клипчета по телефона, да рисува или да разглежда декорации в
кабинета на ОЗД. При срещата бащата отново декларира нагласи и
готовност,да подкрепя и стимулира връзката между майката и детето, с цел
поетапно постигане на физическо и емоционално свързване.
По делото са представени удостоверения от „..“ ООД гр.Г.., гр.Г.. за
10
доходите на ответника (на л.39, л.40, л.134 и л. 135, л.258 и л.261 по делото).
От тях се установява, че брутния доход на П. от „..“ ООД е в размер на .. лв. до
м.10.2023 г. и 392.34 лв. за м.11 и м.12.2023 г., а дохода му от „..“ ЕООД е в
размер на от .. лв. до .. лв. месечно за 2023 г. За 2024 г. дохода му от „..“ ООД е
в размер на 4...лв. и в размер на .. лв. за м.01, м.02 и м.04., ..лв. за м.03, 750.13
лв. за м.05 и .. за м.05.
Представени са удостоверение и служебна бележка от „..“ ООД гр.Х.. за
доходите на ищцата (на л.150 и л.151 по делото), от които се установява, че
брутния доход на П. от е в размер на .. лв. за м.01.2023 г., .. за м.02.2023 г.,
358.80 за м.03.2023 г. и...0 лв. от м.04 до м.11.2023 г. За м.12.2023 г. дохода й е
.. лв., а за м.01.2024 г. – .. лв.
Разпитани са по делото свидетели, като свидетеля Д. – сестра на ищцата,
заявява, че страните се разделили, защото възникнал скандал между сестра й и
родителите на ответника на 25.12.2022 г. При скандала майката на А. ударила
шамар на сестра й, докато детето било в ръцете й. А. не присъствал на
скандала, тя му се обадила и той дошъл след това. Сестра й се обадила, била
разстроена и попитала дали може да отиде при нея в гр.София. Когато
пристигнала била разстроена, а детето било уплашено. Останали при нея 3
дни, като в това време търсели квартира в гр.Г... Сестра й с детето се върнали в
гр.Гоце Делчев, като в това време си била подсигурила квартира. Обадила се
на А., като се уговорили да се видят. Не знае какво се е случило на срещата и
кога детето е дадено на бащата. Първоначално детето било по няколко дни при
единия родител, а след това няколко дни при другия. Ищцата споделила, че
първоначално отношенията между съпрузите били нормални, но след като тя
предявила исковата молба, започнали скандали, напрежение, спорове при кого
да остане детето. Свидетелката обяснява, че сестра й е споделяла, че
родителите на А. са се намесвали в решенията им за начин на живот, за
ремонти и друго. Ограничавали са я в личното й пространство – да сготви, да
се изкъпе. Не са я спирали, но тя се е чувствала неудобно. Засичала бащата на
А. да я следи, когато тръгва или се прибира от работа. Споделила, че се
притеснява да се съблича, защото не знае дали в дома им няма камери или
микрофони. Родителите на А. я заплашили, че ще поставят такива. Сестра й
споделила, че в къщата на П.и се ядат бързи и нездравословни храни.
Свидетелката споделя за случай, в който А. според нея проявил агресия.
Докато чакали за преглед на детето в гр.София, поради напредналото време
11
той започнал да настоява да си тръгват, за да не пътуват през нощта. Започнал
да говори на висок тон, сестра й също говорила на висок тон. А. не е замахвал
към сестра й, не се надвесвал над нея, не я е заплашвал, агресията му се
състояла във викане.
Свидетеля М.. – сестра на ответника, разказва за отношенията между
съпрузите преди раздялата им, като твърди, че между тях е нямало проблеми
тогава. Не е имало и проблеми между ищцата и родителите на А.. Дори при
предходен опит на ищцата да напусне семейството, майка им я разубедила. Но
в последната година преди да си тръгне, Л. започнала да страни от
семейството – не отивала на общи събирания, или сядала с лице към А. и гръб
към останалите. Когато се приберяла в къщи след работа, виждала детето,
вечеряла и се качвала на втория етаж, а детето оставяла на първия етаж при
бабата и дядото. Обяснява, че връзката между детето и бащата е много силна.
Отношенията между майката и детето след раздялата на родителите са
влошени, като детето не иска да контактува с майка си. Както бащата, така й
свидетелката се опитват да обясняват на детето, че трябва да общува с майка
си, че майка й я обича, но детето отказва да отива при нея. Когато я накарат да
се обади на майка си по телефона, И.. се държи отчуждено и заявява на майка
си, че не иска да говори с нея.
По делото е разпитана като свидетел и С. В. – учител на детето И..в
детската градина. Тя обяснява, че детето се води и взема от детска градина от
бащата, а понякога от бабата или лелята по бащина линия. Детето показва
голяма привързаност към баща си, докато се наблюдава отчуждение от
майката. Детето не искало да общува с нея, не поискало да приеме
приготвената от нея почерпка за рождения му ден. Споделила със
свидетелката, че не иска да отиде в дома на майка си, тъй като тя я заключвала
и оставяла сама в апартамента. Преди раздялата на родителите, И.. не се
оплаквала от майка си.Майката била в родителския актив на детската градина,
но след раздялата на страните, се отказала от участие. След това е позвънила
само веднъж за да се интересува от развитието на детето, но може би се
информира от групата на ДГ във „Фейсбук“.
Представени са и разпечатки от информационната система на „..“
ЕООД, гр.Х.. за извършени от ответника плащания през системата им.
Във връзка с тези разпечатки и твърденията на ищцата за хазартна
12
зависимост на ответника, е разпитана като свидетел Р. Л., работеща като
„оператор въвеждане на данни“ при „...“ ЕООД. Свидетеля заявява, че не знае
А. П. да е залагал на хазартни игри. Внасял е средства за заплащане на вноски
към „..Не си спомня дали е печелил от хазартни игри и да е отивал при нея да
изтегли печалбата. Потвърждава, че на представените разпечатки адреса е на
офиса на „...“ ЕООД в гр.Х..
По делото е приложена информация от работата на психолози от ЦОП
към Фондация „Символ на любовта“ гр.Г..с родителите и детето. Описана е
негативната нагласа на детето Ивон към майката, нежелание да говори с нея,
да сяда до нея. Често заявява за майка си: “Знам, че ме обича, но аз не я
обичам.“ В хода на работата станало ясно, че това е реакция на детето към
следните послания на майката: „Ти защо се държиш така?“, в ситуации в
които И. не иска да общува с нея.Има и съпротива на детето, когато бащата
говори с майката или сяда до нея. Едва в последните срещи се наблюдава
положително развитие, макар и минимално, в отношението на И.. Родителите
са разбрали, че наличието на конфликтни ситуации помежду им в миналото,
са се отразили негативно на Ивон и следва да отбягват такива. Било им
разяснено, че държането на И. се дължи на раздялата им и основно на това, че
се чувства изоставена от майка си. Разяснено им е, че следва да ограничат
собственото си негативно преживяване и да се фокусират в емоционалното
състояние и нуждите на И..
По делото е приета като доказателство психиатрично - психологична
експертиза. Вещите лица заключават, че в казуса са налице данни за наличие
на демонстрация на омраза от детето И. към родителя, който не е пряко
ангажиран с отглеждането му. Не са налице данни за наличие на омраза у
детето Ивон към родителя, който е пряко ангажиран с отглеждането му.
Детето И. изпитва чувство на вина към бащата, ако покаже или изпитва
чувство но обич към майката и желание за общуване с нея. В паметта на
детето са изтрити хубавите сломени с майката и са внедрени други такива,
които не са истински. Влошените и дефицитни интеракции между бащата и
майката в присъствието на детето се отразяват катализиращо за оформяне и
стабилизиране на синдрома. В казуса се констатират данни за отхвърляне
взаимовръзката майка - дете и за изграждане на единствено значима
взаимовръзка дете - баща. Констатира се наличието на тревожност и страх,
нежелание за срещи с майката у детето Ивон поради страха му да не загуби
13
обичта на бащата, когото възприема като единствено стабилен, даващ й
сигурност и безусловна любов родител.
Бащата А. П. е с неотработена емоционална травма, свързана с
прекратяване на взаимовръзката му с майката на детето му. Преживява се като
безпричинно изоставен и незаслужено наранен. Детето И.. става свидетел на
преживяванията му и ги възприема като свои лични. Съзнателно или не
бащата влияе негативно на взаимовръзката майка - дете. По данни на майката
в присъствие на детето при осъществяване режима на лични контакти с
майката бащата й отправял заплахи и правел негативни оценки на личността
й, говорел й с лоша интонация и с гневен лицеизраз, които детето
възприемало. В изказа му се появили необичайни за неговата възраст реплики
като „Няма да понасям това!“ и пр. Взаимовръзката дете-баща не е накърнена,
същата е силна, стабилна, но в някаква степен нездравословно
преекспонирана.
Детето И.. е затруднено да се ориентира в разминаването между
възприетото от нея отношение майка-дете и това което, й е разказано от
значим за нея възрастен. Детето възприема баща си като по-стабилния от
двамата родител, връзката с когото не иска да загуби заради обичта си към
другия, който ги е „изоставил“.
На въпР. дали са налице данни детето да възприема нереалните
манипулативни истории на обичания от него родител, който в момента се
грижи за него, за да не го загуби? Вещите лица отговарят, че са налице такива
данни. Детето не споделя нито един свой спомен с майката и е трудно да се
установява механизма на разделяне на реален от насаден от бащата
манипулиран спомен.
В съдебно заседание вещите лице уточняват, че не са установили данни
за пряко манипулиране на детето от бащата. Въздействието на бащата е
несъзнателно. Тъй като той не е преодолял раздялата с майката, невербалната
комуникация - езика на тялото и интонация, са тези които влияят на детето.
Ивон емоционално се идентифицира с баща си и има проявите на негативизам
към майката, които счита, че той би харесал, ако ги забележи. Не е установено
и пряко въздействие на друг възрастен от обкръжението на бащата, но отново
е налице непряко въздействие.
Вещите лица обясняват, че бащата е имал неправилен начин на
14
обръщане към детето. Казва му: „Тя ти е майка, тя те обича, не се
страхувай…“, което формулира послание, че детето има от какво да се
страхува. Също така насажда отрицание към майката, насърчавайки връзката
с детето, с демонстрираната към детето любов, която и без това е
преекспонирана.
Същевременно майката също има неправилен подход към детето.
Използва към И. един и същи модел на комуникация, вместо да опита с друг
подход – детски книжки и играчки, след като първия не работи. Налице е
дефицит, дължащ са на притеснението на майката и тя се нуждае от помощ, за
да промени подхода и да възстанови връзката с детето. След отхвърлянето на
детето, майката е прекъснала срещи с него, докато е трябвало да се интересува
от него, дори от далече да я види, да помаха.
Докато бащата е по-топъл и емоционален, готов да слезе до нивото на
детето, да играе неговите игри, майката е по-емоционално обрана и с
дефицити при комуникацията си с детето. Не съумява да покаже чувствата си
в контакта с детето.
Поради това в случая няма класически случай на родител – отчуждител,
доколкото вина за отчуждението имат и двамата родители.
И двамата родители имат родителски капацитет да се справят с
отглеждането и възпитанието на детето. Вината на двамата родители е, че не
са обяснили заедно на детето, че се разделят и няма да живеят заедно, но
винаги ще му бъдат родители и то ще остане значимо за тях. За раздялата на
детето е обяснено само от бащата. Така детето се е почувствало изоставено от
майката. Поради това за него значим възрастен е останал бащата и тревогата
да не бъде изоставено и от него, и гнева от „изоставянето“ от майката, са се е
преобразували в отрицание на майката. Детето е проявило тревога от времето
прекарано с майката, относно това бащата да не бъде огорчен от това. За
децата всеки източник на несигурност се възприема като опасност и активира
първичните инстинкти, повишава тревожността и води до враждебност.
И двете вещи лица заявяват, че ако бъде променен режима на
упражняване на родителски права това не би подействало благоприятно на
детето, ще подейства като шок и то ще бъде допълнително травматизирано.
Прехода към възстановяване на връзката с майката трябва да се осъществи
плавно.
15
При така установеното, съдът намира предявените искове за допустими,
като подадени от лица, имащи правен интерес от предявяването им, срещу
легитимиран ответник и пред надлежния съд.
По същество намира иска за прекратяване на брака с развод за
основателен.
Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват
дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от
дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално
протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не
съществуват помежду им. Двамата се намират във фактическа раздяла от
около година и половина, като не са правили опити да продължат съвместният
си живот. Брака е дълбоко и непоправимо разстроен, а съществуването му -
само формално, поради което не е в полза нито на страните и роденото от
брака дете, нито на обществото и следва да бъда прекратен.
Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, има ищцата. Както се установи от разпита на свидетелите, тя е
напуснала семейното жилище преди около 2 години. Според разпита на свид.
Д., това се е дължало на конфликт между ищцата и родителите на ответника.
Не се доказа да е имало проблеми между двамата съпрузи, които да доведат до
разстройство на брака. Не се доказа и да е имало противобрачно поведение на
ответника, провокирало напускането на семейството от ищцата. Твърдението
на ищцата за физическо насилие на ответника спрямо нея остана недоказано.
Макар свид.Д. да твърди, че А. П. е проявил агресия спрямо сестра й, от
описаната ситуация не се установи действително да е имало такава проява.
При преглед на детето в София, ответника е поискал да си тръгват, за да не
пътуват нощем, при което е повишил тон. Не е проявил други признаци на
агресия – не е заплашвал съпругата си, не е замахвал към нея, не се надвесвал
заплашително или друго. Според свидетелката и съпругата му е повишила
тон, но това идентично поведение, тя не тълкува като агресия към съпруга.
Отношенията между ищцата и родителите на ответника не могат да се
тълкуват като вина на ответника за разстройството на брака, тъй като не се
доказа ищцата да е искала съдействие от съпруга си за поправяне на
отношенията или да се отделят в отделно домакинство и той да е отказал.
Същевременно веднага след конфликта с родителите на ответника ищцата е
16
напуснала семейството си и не е правила опити да заздрави брака. Не се
доказа твърдението за дълготрайно влошени отношения на ищцата с
родителите на ответника. Твърденията в исковата молба в тази насока
останаха недоказани. Показанията на свид. Д. почиват само на заявеното й от
сестра й, за случки, които могат да имат и друго обяснение.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак. Ищцата е направила искане за
възстановяване на предходното си фамилно име, което следва да се уважи и
след прекратяване на брака ищцата да носи своето предбрачно име - Д..
И двете страни правят искане упражняването на родителските права
върху роденото от брака дете да им се предостави. Съгласно разпоредбата на
чл.59, ал.4 от СК, въпР. относно родителските права съда решава след като
прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на децата. В
разглеждания случай от раздялата на родителите и до настоящия момент
детето се отглежда от бащата. От представените социални доклади, доклади от
психиатри към ЦОП и становището на вещите лица по комплексната съдебна
експертиза и двамата родители имат съответния капацитет и фактически
възможности да се грижат за възпитанието и отглеждането на детето и да
осигурят потребностите му.
За детето се полагат грижи съобразно възрастта и потребностите му,
гарантирана е и сигурността му при отглеждане в семейна среда от страна на
бащата.
Съдът намира, че обстоятелството дали бащата е пристрастен към
хазартни игри или не, няма отношение към родителския му капацитет и не ги
обсъжда като такива.
Същевременно се установява възникнало в периода на раздяла на
родителите отчуждение на детето от майката, вина за което имат и двамата
родители. Те не са обяснили заедно на детето, че се разделят и няма да живеят
заедно, но винаги ще му бъдат родители и то ще остане значимо за тях, а това
е сторил само от бащата. Така детето се е почувствало изоставено от майката.
Поради това за него значим възрастен е останал бащата и тревогата да не бъде
изоставено и от него и гнева от „изоставянето“ от майката, са се е
преобразували в отрицание на майката. Детето е проявило тревога от времето
прекарано с майката, относно това бащата да не бъде огорчен от това. За
17
децата всеки източник на несигурност се възприема като опасност и активира
първичните инстинкти, повишава тревожността и води до враждебност.
И двете вещи лица по приетата по делото комплексна експертиза
заявяват, че ако бъде променен режима на упражняване на родителски права,
това не би подействало благоприятно на детето, ще подейства като шок и то
ще бъде допълнително травматизирано. Прехода към възстановяване на
връзката с майката трябва да се осъществи плавно.
Въз основа на събраните по делото данни за родителските качества на
страните и с оглед становището на вещите лица по приетата по делото
комплексна експертиза, съдът намира, че интересите на малолетното дете И..
П. налагат то да бъде предоставено за отглеждане на неговия баща, на който да
бъде възложено упражняването на родителските права и при който да бъде и
местоживеенето му. Изцяло в съответствие с интересите на детето е то да
запази настоящото си местоживеене и социална среда.
Същевременно съдът намира за необходимо да напомни и на двамата
родители становището на социалните работници и на вещите лица, а именно,
че двамата родители следва да загърбят конфликта помежду си и да поставят
на първо място интереса - емоционалното състояние и нуждите на Ивон.
Необходимо е да продължат да ползват насоките на психолози, до
отстраняване на проблема в общуването между майката и детето.
Предвид възлагането на родителските права на бащата, на майката
следва да се определи режим за лични отношения с детето. Съдът намира че
поддържането на пълноценни лични контакти между тях, без съмнение е
изцяло в интерес на детето, тъй като дава възможност за запазване на
родствената връзка майка - дете и за запълване на липсата на този родител,
която детето несъмнено ще изпитва в ежедневието си. Поради това на ищцата
следва да бъде определен следния режим на лични контакти с детето, а
именно – да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. на неделя, с преспиване, както и за 20
дни през лятната ваканция, през време, което не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата. При осъществяване на режима на лични отношения,
майката следва да взема детето от местоживеенето му при бащата, като го
връща отново там, след изтичане на периода на виждане.
Същевременно няма пречка, при добро желание и общо съгласие от
18
страна на двамата родители, контактите с майката да бъдат разширени и над
определения режим, като това ще бъде от полза за детето. Няма ограничение
също така за в бъдеще, при евентуална промяна на обстоятелствата да бъде
поискано определянето на нов режим на лични отношения.
Тъй като упражняването на родителските права относно детето се
предоставя на бащата, то в съответствие с изискването на закона е и на него да
се предостави ползването на семейното жилище, поради което и този иск ще
бъде уважен.
След като на бащата се предоставя упражняването на родителските
права, майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си.
Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие. Задължението
за издръжка е безусловно и доколкото причини които да водят до обективна
невъзможност за даване на издръжка няма, ищеца следва да бъде осъден да
заплаща такава на непълнолетните си деца, като при определяне размера на
дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК,
според която съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от
възможностите на родителя.
Към момента детето И. П. е на 7 година, няма данни за сериозни
здравословни проблеми. Съответно съдът намира, че за задоволяване на
нуждите на И. за храна, облекло и др. са необходими около .. лв. на месец. И
двамата родители работят и имат доходи от трудово правоотношение. Няма
данни за други доходи, няма данни да притежава недвижими имоти или друго
имущество със значителна стойност, като възможен източник на доходи.
Нямат задължение за издръжка към други лица.
Бащата А. П. работи на две место на половин работен ден, като дохода
му за 2024 г. е в размер на общо .. лева. Майката Л. П. работи, като дохода й
през 2024 г. е в размер на .. лева. Преценявайки нуждите на детето И.. и
възможностите на ищеца и ответника, съдът намира, че майката следва да
заплаща на това дете месечна издръжка от .. лева, а останалите нужни му
средства следва да се поемат от бащата. Усилията, които се полагат в този
случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на
децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на
издръжката, която той дължи, в посока намаляване на същата (Постановление
19
№5/1970 г. на Пленума на ВС). Издръжката следва да се присъди от
постановяване на решението, доколкото дотогава действа определението за
привременни мерки и са налице данни, че дължимата издръжка е заплатена.
Съдът намира, че на основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да постанови
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Установи се по делото, че родителите не могат да постигнат съгласие
относно пътуването на детето в чужбина и за издаването на необходимите
лични документи за това. След като това е така, този въпрос съгласно
разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, следва да бъде решен от съда.
По делото не бяха ангажирани доказателства за желание на страните
или на детето, последното да пътува за конкретни страни. Все пак следва да се
има предвид, че не може да се ограничава възможността на детето да пътуват
в чужбина при желание за това, тъй като то, като гражданин на Европейския
съюз имат право на свободно придвижване, включително да пътува в
чужбина. Същевременно при даване на разрешението за пътуване, съдът
трябва да държи сметка преди всичко за интереса на детето и дали определена
дестинация не би била опасна за него. Преценявайки направеното искане,
следва да се разреши пътуване на детето за държавите от Европейския съюз,
които дестинации съдът намира за безопасни.
Предприемането на пътувания следва да бъде съобразено с
установеният в това решение режим на лични контакти между децата и
тяхната майка.
Съдът намира, че и двамата родители следва да имат право да пътуват с
детето в чужбина, поради което това следва да бъде разрешено и за двамата.
По отношение на срока, за който да бъде дадено разрешението на детето
да пътува извън страната, следва да се съобрази, че според съдебната практика
/формирана от постановени по чл. 290 от ГПК решения, които съгласно
тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС имат задължителен
характер/ съдът не може да издаде разрешения за неограничено извършване
на пътувания в чужбина /в този смисъл са следните решения на ВКС - №
982/15.03.2010 г. по гр.д.№ 900/2009г., № 446/30.06.2010г. по гр.д.№
4549/2008г., № 697/01.11.2010г. по гр.д.№ 1052/2010г., № 315 от 12.01.2012г. на
ВКС по гр.д. № 1456/2010г., № 116 от 16.04.2014г. на ВКС по гр. д. №
5156/2013г. и др./. С оглед установената съдебна практика от една страна, а от
20
друга страна спецификата на конкретния случай, съдът намира, че
разрешението за напускане на пределите на страната само и единствено със
съгласие на единия родител няма пречка да бъде дадено за срок от пет години
от влизане в сила на настоящото решение. Следва да се отбележи, че при
промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова
разрешение на основание чл.127а, ал.2 от СК и чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на майката, бащата да извежда детето И..
П. извън пределите на Р.България и за издаване на необходимите за това
документи.
Следва да бъде дадено и разрешение, заместващо съгласието на бащата,
майката да извежда детето Ивон П. извън пределите на Р.България и за
издаване на необходимите за това документи.
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски по
брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Тъй
като в настоящият случай съдът прие, че вина за разстройството на бака има
ищцата, тя следва да понесе разноските по делото по иска за развод и
свързаните с него искове. По отношение на искове по чл.127а от СК, тъй като
се уважават претенциите и на двете страни, сторените за тях разноски ще
останат за страните, както са направени.
Така за исковете по чл.127а от СК страните са направили разноски за
заплащане на държавна такса в размер на по 50 лева. Не е посочено от
заплатените от двамата възнаграждения за адвокат каква сума се дължи за
исковете по чл.127а от СК и каква сума - за другите предявени искове. Поради
това съдът приема, че възнаграждението е по равно за иска по чл.127а от СК,
за иска за развод, и за предявените с него небрачни искове. С оглед така
приетото ищцата Л. П. ще бъде осъдена да заплати на А. П. за сторените от
него разноски по делото сумата в размер на 1276 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавната такса по присъдената
издръжка, която определена на основание чл. 69, ал.1, 6 от ГПК е в размер на
432 лв., следва да се присъди в тежест на ищцата. Съдът на основание чл. 6, т.2
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20
лв., която, съобразно чл. 329, ал.1 от ГПК, също следва да се възложи в тежест
21
на ищцата, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Л. И. П., ЕГН ********** от гр.Г..,
обл.Благоевград и А. Т. П., ЕГН ********** от с гр.Х.. обл.Благоевград,
сключен на ... г. в гр.Хаджидимово, обл.Благоевград.
Бракът се прекратява като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ищцата Л. И. П..
След прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно
име - Д..
Предоставя упражняването на родителските права на роденото от брака
дете И.. А.ова П., ЕГН **********, родена на .. г. на нейният баща и законен
представител А. Т. П., ЕГН **********, като местоживеенето на детето ще
бъде при бащата.
Майката Л. И. П., с ЕГН ********** има право да вижда и взема при
себе си детето И.. А.ова П., ЕГН **********, родена на ... г. всяка първа и
трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. на неделя, с
преспиване, както и за 20 (двадесет) дни през лятната ваканция, през време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. При осъществяване на
режима на лични отношения, майката следва да взема детето от
местоживеенето му при бащата, като го връща отново там, след изтичане на
периода на виждане.
Осъжда Л. И. П., с ЕГН ********** да заплаща на месечна издръжка в
размер на .. лева за детето си И.. А.ова П., ЕГН **********, родена на ..г., чрез
нейният баща и законен представител А. Т. П., ЕГН **********, считано от
постановяване на решението - .. г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, като издръжката се заплаща до 10-то
число на месеца, следващ този, за който се дължи, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска.
Предоставя семейното жилище, находящо се в гр. Х.., обл.Благоевград,
ул. .. за ползване от А. Т. П., ЕГН **********.
Дава разрешение, заместващо съгласието на майката Л. И. П., с ЕГН
22
********** от гр.Г.. обл.Благоевград, на детето И.. А.ова П., ЕГН **********,
родена на .. г. да бъде издаден необходимият документ за самоличност за
пътуване в чужбина.
Дава разрешение на А. Т. П., ЕГН **********, от гр.Х..,
обл.Благоевград, заместващо съгласието на майката Л. И. П., с ЕГН
**********, от гр.Г..обл.Благоевград, детето И.. А.ова П., ЕГН **********,
родена на .. г. да напуска пределите на Република България и да пътува за
държавите от Европейския съюз за период от пет години, като времето на
напускане на страната и пребиваване в чужбина не съвпада с режима на лични
отношения с майката, определен в настоящото решение.
Дава разрешение, заместващо съгласието на бащата А. Т. П., ЕГН
********** от гр.Х..., обл.Благоевград, на детето И.. А.ова П., ЕГН
**********, родена на ... г. да бъде издаден необходимият документ за
самоличност за пътуване в чужбина.
Дава разрешение на Л. И. П., с ЕГН ********** от гр.Г.
обл.Благоевград, заместващо съгласието на бащата А. Т. П., ЕГН **********
от гр.Х..обл.Благоевград, детето И.. А.ова П., ЕГН **********, родена на .. г.
да напуска пределите на Република България и да пътува за държавите от
Европейския съюз за период от пет години.
Отхвърля като неоснователен иска на Л. И. П., с ЕГН ********** от
гр.Гоце Делчев, обл.Благоевград да й бъде предоставено упражняването на
родителските права относно детето И.. А.ова П., ЕГН **********, родена на ..
г., местоживеенето на което да бъде при нея.
Отхвърля иска на Л. И. П., с ЕГН ********** от гр.Г.., обл.Благоевград
да бъде осъден А. Т. П., ЕГН ********** от гр.Хаджидимово, обл.Благоевград
да заплаща месечна издръжка в размер на .. лева за детето И.. А.ова П., ЕГН
**********, родена на .. г., като неоснователен.
Осъжда Л. И. П., с ЕГН ********** от гр.Г.. обл.Благоевград да заплати
на А. Т. П., ЕГН ********** от гр.Х.., обл.Благоевград сумата в размер на
..лева, представляващи сторените от ответника съдебни и деловодни разноски.
Оставя без уважение исканията на двете страни за присъждане на
разноски в останалата част, като неоснователни.
Осъжда Л. И. П., с ЕГН ********** от гр.Г.., обл.Благоевград да
заплати на Районен съд гр.Гоце Делчев окончателна държавна такса по
23
молбата за развод в размер на.. държавна такса в размер на .. лева по
определената издръжка, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за
издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка.
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние, за отразяване на гражданското състояние на страните
по делото в регистрите на населението.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от деня на получаване на съобщението за изготвянето му и
за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
24