№ 110
Гр. Силистра, 26 октомври 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 48 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на ЕТ „Мили-85 – И. Ж.“, със
седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ***, ЕИК *********, срещу Решение №
608 / 16. 12. 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по
преписка № 703 / 2018 г., с което е:
• установено
извършване на нарушение на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация, във вр.
с чл. 37 от същия закон по признак „увреждане“, изразяващо се поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до рекламната
агенция на търговеца „Хелиос лазер“, находяща се в гр. Силистра, ул. „Христо
Смирненски“ № 2;
• наложена
имуществена санкция на търговеца в размер на 250. 00 лева;
• дадено
предписание за преустановяване на дискриминацията като бъдат предприети
необходимите действия за изграждането на достъп за лица с увреждания.
Жалбоподателят счита, че актът е незаконосъобразен.
Изтъква, че е осигурена възможност за лицата с увреждания да ползват услугите
на агенцията посредством посочен електронен адрес и до момента не е установено,
че на такова лице е бил отказан достъп или е било възпрепятствано да стигне до
агенцията. Акцентира, че е само един от наемателите в цялата сграда и
изграждането на съоръжение за достъп е фактически и финансово невъзможно за
него, още повече, че нито има, нито може да има отстъпено право на строеж и
това би следвало да е ангажимент на собственика на сградата. Посочва, че поради
статута на сградата като паметник на културата с местно значение и поради
специфичната ѝ архитектура е невъзможно да се изгради подобно съоръжение,
още повече че то би заело целия тротоар и
половината от улицата. Поддържа и довода, че сградата не е общинска или
държавна собственост, за да е налице задължение за наличие на подобно
съоръжение за достъп до нея. Моли за отмяна на оспорения акт. Не претендира за
присъждане на разноски.
Ответната страна – Комисия за защита от дискриминация
(КЗД) e представила
писмено становище, подписано от процесуалния ѝ представител юриск. В. Г.
(л. 62-63), с което оспорва като неоснователна
подадената жалба. Посочва се, че КЗД е
осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред
нея производство и е обсъдила всички представени по преписката доказателства. Твърди
се, че решението е издадено от компетентен орган в рамките на неговата власт,
спазени са изискванията за форма и съдържание в съответствие с чл. 66 от ЗЗДискр. и не са допуснати нарушения на
процесуалните правила. Счита се, че в решението са изложени подробни съображения,
обосноваващи постановения правен резултат, като комисията е проверила и
преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК и
е обсъдила възраженията и обясненията на страните. Сочи се, че безспорно е
установена липсата на изградена и достъпна архитектурна среда, което съгласно
закона представлява самостоятелно нарушение на ЗЗДискр. Моли се за отхвърляне
на жалбата и за присъждане на сторените разноски в размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
На 24. 07. 2018 г. представители на КЗД извършват
проверка в рамките на кампания „Достъпна България“ на състоянието на
архитектурната достъпност на рекламна агенция „Хелиос лазер“ в гр. Силистра,
находяща се на ул. „Христо Смирненски“ № 2. Проверяващите установили, че до
рекламната агенция се стига през 7 броя стъпала; липсва рампа или наклон за
достъп на лица с увреждания. Резултатите от проверката са обективирани в
констативен протокол от посочената дата (л. 5-7).
Въз основа на констатациите по протокола е изготвен
доклад от зам. Председателя на КЗК с предложение за образуване на производство
за защита от дискриминация по реда на Глава четвърта, Раздел първи от ЗЗДискр.,
поради осъществено нарушение по смисъла на чл. 5, предл. последно от ЗЗДискр. във
вр. с § 1, т.т. 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. (л. 8).
Докладът е разгледан в проведено заседание на 18. 12.
2018 г. на КЗК наред с други доклади във връзка с проведената кампания
„Достъпна България“, като е взето решение да се образува Ad hoc състав за разглеждането им (л.
9-12). Съставът е образуван с разпореждане № 1546 / 28. 12. 2018 г., като в
последствие са определени председателят и докладчикът за разглеждането на
преписка № 703 по описа на КЗД за 2018 г., образувана във връзка с констатациите за изградена и
поддържана недостъпна архитектурна среда от рекламната агенция „Хелиос лазер“
гр. Силистра.
Чрез Уведомление с изх. № 16-20-211 / 13. 02. 2019 г.,
изпратено до Управителя на рекламната агенция и получено на 15. 02. 2019 г.,
едноличният търговец е узнал за образуваното производство в КЗД. Даден му е
едноседмичен срок за подаване на становище.
Възползвайки се от дадената възможност ЕТ И. Ж. с
фирма „Мили – 85 – И. Ж.“, в качеството на собственик на рекламната агенция, е
подала становище, чрез което уведомява КЗД, че е само наемател на помещението,
поради което няма право да извършва реконструкции и преустройства на наетите
помещения. Акцентирала е, че сградата е една от възстановените стари сгради в
града, била е собственост на еврейска фамилия, а сега е паметник на културата,
поради което поради задължението да се запази фасадата и облика на сградата, не
би могло да се изгради съоръжение за осигуряване на достъпа за хора с
увреждания. Към становището е приложена Заповед № 1 – 25. 02. 2019 г. на
едноличния търговец, с която на
служителите на рекламната агенция „Хелиос лазер“ е указано при появата на
клиенти с увреждания, които не могат да преодолеят стълбищата, на същите да се
осигури търговска консултация, демонстрация и обслужване на достъпно за тях
място, а ако желая клиентите могат да осъществят връзка с агенцията по
електронна поща. В заповедта е определен служител, отговорен за изпълнението
ѝ, както и служител, на когото е възложен контрола по изпълнението (л. 19
и 20).
Въз основа на проведеното проучване по реда на чл.
55-59 от ЗЗДискр. и събраните доказателства - констативния протокол от 24. 07.
2018 г., становището на едноличния търговец и приложената към него заповед-докладчикът
по преписка № 703 / 2018 г. е предложил да бъде насрочено открито заседание с
призоваване на страните в съответствие с чл. 60, чл. 61 от ЗЗДискр. и чл. 26,
чл. 27 от ППКЗД. Заседанието е било насрочено за 06. 06. 2019 г., като страните
са били призовани редовно за него (л. 21-23). Едноличният търговец не се е явил
в заседанието, но е депозирал становище, с което поддържа вече заявените доводи
относно невъзможността в обекта да бъде изградена рампа или друго съоръжение
поради статута на сградата и нейните дадености, а също и поради факта, че е
само наемател. Допълнително посочва, че сградата не е общинска или държавна
собственост, за да е налице задължение за наличие на подобно съоръжение за
достъп до нея. Изтъква, че на посетителите винаги е съдействано, ако са имали
нужда да влязат в офиса, а освен това с оглед на работата е възможна пълна
електронна комуникация и дистанционно реализиране на сделките. Счита, че
изборът производството да бъде образувано срещу рекламната агенция, а не срещу
другия стопански субект „КТВ Истър“, осъществяващ дейност при същите условия, е
своеобразна форма на дискриминация. Към становището е бил приложен и анекс № 3 от
04. 02. 2013 г. към договор за наем №
20 000 / 21. 04. 2007 г., сключен между едноличния търговец, в качеството
на наемател, и „Българска Телекомуникационна компания“ АД, в качеството на
наемодател относно имота, в които се помещава рекламната агенция: две помещения
с обща площ от 70. 29 кв. м, разположени на партерния етаж вляво от коридора на
производствена сграда в УПИ III, кв. 12А, по плана на гр.
Силистра, ул. „Христо Смирненски № 2.
След проведеното заседание на КЗД, в което на страните
е указана възможността за водене на преговори за постигане на споразумение и е
приключена процедурата по събиране на доказателства, преписката е обявена за
решаване (л. 33-35). Последвало е постановяването на Решение № 608 / 16. 12.
2019 г. За да обоснове решението си КЗД, след като е обсъдила извършените до
момента процесуални действия, събраните доказателства в хода на проучването и
становището на едноличния търговец, е
приела, че последният, в качеството на собственик на рекламната агенция, е
допуснал нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр. като е изградил и поддържа
недостъпна архитектурна среда за хора с увреждания до процесния обект, с което
е осъществил по-неблагоприятното им третиране в сравнение с лица без увреждане,
съставляващо дискриминация съгласно § 1, т. 7 и т. 8 от ДР на ЗЗДискр., във вр.
с чл. 4, ал. 1 и чл. 5 от същия закон. Коментирано е, че деянието осъществява
специалния състав на чл. 37 от ЗЗДискр.- предоставяне на услуга при
по-неблагоприятни условия на основа на защитения признак „увреждане“. Органът е
счел, че доводите за наличие на организация, чрез която се осигурява обслужване
на лица с ограничена подвижност е неприемливо оправдание за различно третиране,
което законът не допуска. Счел е за ирелевантно за преписката обстоятелството,
че ответната страна е положила усилия да създаде възможност за обслужване на
гражданите с увреждане, тъй като оправдание за неравно третиране на основата на
защитен признак биха могли да бъдат единствено изчерпателно изброените
обстоятелства в чл. 7 от ЗЗДискр., които не са налице. Коментирал е също, че
съгласно задължителната практика на ВАС наемателите също са субекти на
задължението за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Посочил е, че
липсват надлежни доказателства относно обстоятелството, че сградата е паметник
на културата и не може да се извърши преустройство с оглед запазването на
външния облик на фасадата. Органът е отчел усилията на търговеца да осигури възможност
на лицата с увреждания да ползват услугите на агенцията чрез предоставяне на
възможност за обслужване и консултиране по електронен път, както и чрез
приетите организационни мерки съгласно Заповед № 1-25. 02. 2019 г., но е приел,
че това не отстранява нарушението. Въз основа на изложеното КЗД е приела, че
при осъществяване на дейността си едноличният търговец е поддържал архитектурна
среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до регламната агенция
„Хелиос лазер“, поради което е: установила извършване на нарушение на чл. 5 от
Закона за защита от дискриминация, във вр. с чл. 37 от същия закон по признак
„увреждане“, изразяващо се поддържане на архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лица с увреждания до рекламната агенция на търговеца; наложила е имуществена
санкция на търговеца в размер на 250. 00 лева; дала е предписание за
преустановяване на дискриминацията като бъдат предприети необходимите действия
за изграждането на достъп за лица с увреждания.
За установяване на твърденията си в жалбата по
настояване на едноличния търговец като веществени доказателства са приобщени 9
бр. снимки (л. 94-98) и е разпитан един свидетел – св. Д., който потвърждава, че в сградата,
която е една от старите сгради в града със специфична архитектура и външен вид,
на същото ниво с рекламната агенция се намира и офисът на КТВ „Истър“.
Назначена е и техническа експертиза, вещото лице по която е коментирало, че
сградата е стара - строена и преустройвана преди влизане в сила на наредби и
закони, свързани с осигуряването на достъпна среда за населението, включително
за хората с увреждания. Посочило е също, че в сградата се помещават офиси на
няколко фирми с предимно обслужващи дейности. Дало е категорично заключение, че
за преодоляване на шестте стъпала – по три на първа и втора площадка, не е
възможно изграждането на съоръжение за достъп на хора с увреждания поради липса
на пространство и разстояние за постигане на нормативно определени наклони и
ширини. Вещото лице е разгледало възможните варианти за поставяне на
съоръжение, като поради технически съображения и липса на пространство е
отхвърлило вариантите за поставяне на подемна платформа, стълбищен робот и
верижен стълбищен транспортьор. Според вещото лице единствената възможност да
се осигури достъп е поставянето на устройство за изкачване на стълби с придружител.
Предмет на настоящото производство е законосъобразността
на посоченото по-горе Решение № 608 / 16. 12. 2019 г. на КЗД, като съгласно чл. 168 АПК, съдът следва да провери законосъобразността на
издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Решението е постановено от компетентен орган – състав
на Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане №
1546 / 28. 12. 2018 г. на председателя на КЗД за образуване на преписка,
измежду чиито членове е определен докладчик - чл. 54 от ЗЗДискр.
Оспореното решение е издадено при спазване на
установената от закона писмена форма и съдържа предписаните в чл. 66 ЗЗДискр. реквизити, като не са извършени
съществени нарушения на административно производствените правила, съставляващи отменителни
основания. Изложени са фактическите и правни основания за издаването на акта,
поради което формата му позволява
ефективна съдебна проверка на материалната му законосъобразност. При издаването
на решението са спазени специалните
административнопроизводствени правила, установени в чл. 50 – чл. 70 ЗЗДискр. В съответствие с чл. 50, т. 2 от
ЗЗДискр. производството е започнало по инициатива на КЗД. Съгласно чл. 54 от
ЗДискр. преписката е разпределена на състав и е определен докладчик. На
основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗДискр., след предварителното проучване е
предоставена възможност на едноличния търговец да се запознае със събраните
материали и да изрази становище, от която възможност той се е възползвал.
Съобразно чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. от докладчика е изготвено заключение и е
представена преписката на председателя на състава. Проведено е открито
заседание на 06. 06. 2019 г., за което страните са редовно призовани.
Оспореното решение е подписано от всички членове на състава в съответствие с
чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр., като не са изложени особени мнения.
Спорът в случая е концентриран около материалната
законосъобразност на акта и по – конкретно:
адресат ли е едноличният търговец, в качеството му на наемател на
помещенията, на задължението по чл. 5 от ЗЗДискр. за изграждане и поддържане на архитектурна среда,
която да не затруднява достъпа на лица с увреждания до тях, и също налице ли е
нарушение на посочената норма.
Нормата на чл. 4 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признак "увреждане".
Разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр. определя като дискриминация
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места. Съдебната практика отдавна е дефинирала
правилото, че сградите, в които се предоставят обществени услуги, предлагани
публично за неограничен брой лица, могат
да се определят като публично място (в този смисъл Решение № 10373 от
11.07.2011г. на ВАС по адм.д. №12883/2010г., VII о. и много други). Рекламната
агенция отговаря на посочените признаци, поради което несъмнено съставлява
публично място.
Забраната по чл. 5 ЗЗДискр. е абсолютна, което означава, че
не може да бъде оправдана с аргументи за собствеността върху сградата. Адресат
на забраната са всички правни субекти, които експлоатират имота, съставляващ
публичното място – независимо дали тези субекти са публични или частни, дали са
собственици, наематели или ползватели на сградите (в този смисъл Решение № 6959
/ 09. 06. 2016 г. на ВАС по адм. д. 6378 / 2015 г., Решение № 9544 / 28. 06.
2011 г. на ВАС по адм. д. № 6588 / 2010 г., Решение № 4450 от 15.04.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 10831/2019 г. и много други). В тази връзка обстоятелствата,
че едноличният търговец е частен субект и наемател на сградата, не го поставят
извън кръга на субектите, за които действа забраната по чл. 5 от ЗЗДискр.
Обществените отношения, свързани с упражняване на правата
на хората с увреждания в Република България, са уредени в Закона за хората с
увреждания - ЗХУ (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г.). В Глава IV, Раздел V от закона са уредени правилата относно достъпната
среда и разумните улеснения на хората с увреждания, като в чл. 53, ал. 3 е
указано, че правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в
урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се
определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В изпълнение на това задължение министърът е издал Наредба № 4 от 1.07.2009 г.
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания, на разпоредби от която се е позовала и КЗД в оспорения
административен акт.
Приложението на посочената наредба обаче към съществуващи
сгради и съоръжения има своите изключения. Те са предвидени в чл. 57, ал. 2 от
ЗХУ, предвиждащ, че за съществуващи елементи на достъпната среда в
урбанизираната територия и достъпната среда на съществуващи сгради и
съоръжения, при които не може да се спазят изцяло изискванията за достъпност на
наредбата по чл. 53, ал. 3 към отделни строителни елементи или това обременява
излишно и непропорционално околните, достъпността се осигурява чрез прилагане
на технически и/или организационни мерки и/или чрез спомагателни средства и пособия
за определени групи хора с увреждания, когато това се налага. В настоящия
случай е установено, че сградата е строена през първата половина на 20 век. От
експертизата се доказа, че е технически невъзможно както да се изгради, така и
да се постави съоръжение за достъп, посредством което човек с увреждания да може свободно и самостоятелно да преодолее
двете площадки с по три стъпала, за да достигне както до входа на рекламната
агенция. Единственият възможен вариант за преодоляване на стълбите е закупуването
на устройство за изкачване на стълби с придружител, чрез което обаче няма да е
изпълнено изискването за пълноценен независим достъп, който да не изисква
съдействие или намеса на човешки фактор. При това положение очевидно са налице
обективни пречки за да се спазят изискванията на наредба№ 4 / 2009 г., поради
което достъпността би следвало да се осигури по някой от посочените в разпоредбата
на чл. 57, ал. 2 ЗХУ алтернативни способи. От страна на едноличния търговец са
предприети действия за осигуряване на
възможност на лицата с увреждания да ползват услугите на агенцията чрез
обслужване и консултиране по електронен път и чрез допълнителни организационни
мерки, приети със Заповед № 1-25. 02. 2019 г. Посочените мерки са коментирани
от органа като ирелевантни за преписката и като неотстраняващи допуснатото
нарушение. Предвид установената в настоящото производство хипотеза на чл. 57,
ал. 2 от ЗХУ, посредством която при наличие на обективни пречки за приложение
на изискванията на Наредба № 4 / 2009 г. към съществуващи сгради и съоръжение, се въвеждат алтернативни способи за
осигуряване на достъп за хора с увреждания, както и с оглед предприетите
организационни мерки, настоящата инстанция счита, че едноличният търговец е
изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗЗДискр. да не затруднява достъпа на лица
с увреждания до рекламната агенция (в подобен смисъл Решение № 9921 от
20.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2020 г., V о.). Като е игнорирал
възраженията на страната, без в рамките
на проучването да е извършена проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. на обстоятелствата
относно невъзможността за изграждане на рампа, органът е постановил решението
си в противоречие с материалния закон.
Предвид горните изводи не е налице и специалният
състав на пряка дискриминация по чл. 37 от ЗЗДискр., тъй като предоставянето на
услуги не е осъществявано в по-неблагоприятни условия на основата на признака
''увреждане''.
Сред правомощията на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е и това да дава задължителни
предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически
характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя,
поради което за разлика от препоръките по т. 6 от същия член подлежи на съдебно
обжалване. Предвид изложеното по-горе относно изпълнението на задължението от страна
на жалбоподателя да поддържа достъпна среда, съдът приема, че дадените
задължителни предписанията са незаконосъобразни – същите не съответстват на
установените факти и на материалния закон. Освен това според настоящата инстанция КЗД е
излязла извън правомощията си, тъй като след като е дала предписание за
преустановяване на дискриминацията по признак „увреждане“, е посочила и начина по който да стане това –
чрез предприемане на необходимите действия за изграждане на достъп за лица с
увреждания. Ако беше налице дискриминация, тя би могло да бъде преустановена по
различни начини – чрез промяна на офиса на рекламната агенция или на приемната
ѝ, или чрез приемане на поръчки само онлайн, без посещения в офиса, или в
крайна сметка – чрез преустановяване на дейността. Изграждането на достъп за
лица с увреждания е само един от начините за преустановяване на неправомерното
поведение, който предвид установеното по-горе е явно неприложим по технически
съображения, а освен това е непропорционален, тъй като само на един от
субектите, които ползват сградата, се вменява задължение да обезпечи достъпа и
до офисите на останалите.
Предвид изложеното, оспореното решение на Комисията за
защита от дискриминация се явява постановено при нарушение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от това и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Силистра
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 608 / 16. 12. 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация,
постановено по преписка № 703 / 2018 г.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: