Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1479
Година 02.11.2020 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.Атанаска АТАНАСОВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря С.Х.
Прокурор Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева
касационно наказателно административен характер дело номер 1839 по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по касационна жалба подадена от „Вкусотийки”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Средец, ул.“Дружба“
№ 4, представлявано от К.Я.Г.срещу решение № 31/30.07.2020г. постановено по н.а.х.д.
№ 51/2020г. на Районен съд Средец. Съдебното решение се обжалва като неправилно и необосновано, оспорва се
съставомерността на констатираното деяние и не споделя изводите на съда за
правомерно ангажиране на отговорността му. Излага доводи за квалифициране на
нарушението като „маловажен случай“ и прави искане да се отмени съдебното
решение и потвърденото наказателно постановление.
Ответникът
– Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния
си представител поддържа становище за оставяне в сила на съдебния акт и прави
искане да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебното
решение като законосъобразно.
Административен
съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
обжалваното решение Районен съд Средец е потвърдил
наказателно постановление № 02-0002930/20.03.2020г. издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на касатора на основание
чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ), е наложена имуществена санкция в размер
на 1 500 лева, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Прието е, че при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество е преценено, че е налице съставомерност на
установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа лицето В.Ш., преди да
му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и правилно е
ангажирана отговорността на дружеството, в качеството му на „работодател”. Прието
е и че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което
същото не може да бъде прието за маловажен случай.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Възраженията
на касатора са неоснователни.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
съдебен състав.
Правилно
е прието, че от непосредствените възприятия на длъжностните лица, извършили
проверката на място, се установява, че на 11.02.2020г. В.Ш.е престирал труд, като „пекар“ и „приготвя закуски в обекта“,
преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Това
се установява не само от ангажираните пред първата инстанция свидетелски
показания, но и от представените писмени доказателства, а именно трудов договор
от 10.02.2020г. и справка за приети/отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ.
Видно от справката, уведомлението за сключения трудов договор с В.Ш.е подадено на
11.02.2020г., в 16,27ч., а проверката е извършена на същата дата, но в 11,20ч.,
съгласно съставения протокол, към който момент лицето вече е изпълнявало ефективното
трудовите си функции и няма как да му е било връчено уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, което е подадено в един по-късен час.
Твърденията на касатора, че лицето фактически не е престирало труд към
момента на проверката, се явяват защитна теза, която
не се подкрепя от събраните доказателства. Правилно съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя и свидетеля Тончева, тъй като те споделят преки наблюдения
относно релевантния факт, че в столовата на училището са установени работещи
лица, между които и работника Ш., които са „облечени в дрехи, подходящи за
работа във фурна“ и извършващи дейност
обвързана с естеството на търговския обект – месене на тесто, продажба на
закуски, работа с ел.фурна и др. Съответно, Ш. се е вписал
собственоръчно в справката по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ като работещ от
10.02.2020г. във „Вкусотийки” ЕООД, на длъжност
„пекар“, за което е положен и подпис, като той фигурира и под № 7 в списъка на
работещите за дружеството.
Спрямо
Ш. е проведен и начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което
се е подписал, видно от представената Книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа /начален инструктаж/. Съгласно разпоредбата
на чл.12, ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., на лицата, които постъпват на
работа, се провежда начален инструктаж, със съдържание, описано в ал.1, т.1 - т.4
на същата норма, като този начален инструктаж се провежда в деня на постъпване
на работа, по утвърдена от работодателя програма, което обстоятелство
задължително се документира в Книги за инструктажи, съгласно приложение № 1.
Анализът на тези норми недвусмислено сочи, че задължението на работодателя да
проведе начален инструктаж на работниците и служителите, които постъпват на
работа и съответно да го документира в книгите за инструктажи, е обвързано с
точно определен момент и това е денят на постъпване на работа на съответния
назначен работник или служител, а не денят на сключване на трудовия договор с
него. Ето защо, правилно касатора, в качеството му на работодател е
санкциониран на основание чл.414, ал.3 от КТ, за това че е допуснал
работник/служител преди да му предостави документите по ал.1 на чл.63,
включително копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Неоснователно
е и искането за приложение на чл.28, б.“а“ от ЗАНН и квалифициране на административното
нарушение, като маловажен случай. В КТ се съдържа самостоятелна и специална
уредба на маловажни случаи, което изключва приложението на общите норми на
ЗАНН. В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011г. Върховния административен съд
изрично е посочил, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на „маловажно“
административно нарушение по чл.415в КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ, за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден
в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателя се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.,
а съгласно ал.2 не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2. След като, в случая, касатора е санкциониран за нарушение на чл.63,
ал.2 от КТ, то не е „маловажен случай”,
по смисъла на чл.415в от КТ, доколкото попада
сред предвидени в ал.2 изключения, спрямо които нормата е неприложима.
С
оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на делото, направеното от ответника искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради което и на основание
чл.63, ал.5 от ЗАНН следва да му се присъди в размер на 80,00 лева, определено
на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31/30.07.2020г. постановено по н.а.х.д. №
51/2020г. на Районен съд Средец.
ОСЪЖДА „Вкусотийки” ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Средец, ул.“Дружба“ № 4, представлявано от К.Я.Г.да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева (осемдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.