№ 1486
гр. София , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502311 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 8030/26.11.2019г, постановено по гр.д.№ 3096/2018г по описа на СГС,
I-4 с-в, е прието за установено, че Ю. О. Р. е собственик на недвижим имот апартамент № 4,
с идентификатор по КК № 68134,8022116,3,4, с административен адрес: гр.***, жк ***,
ул.***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, с
площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, както и съответни ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, с идентификатор по КК
№ 68134,802,2116, върху 1/2ид.ч. от който е учредено пожизнено право на ползване с н.а. №
155/04,02,2009г. за дарение, в полза на дарителя А. А. П., по силата на възлагане на
публична продан, обективирано в Постановление за възлагане на недвижим имот от
08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа
на ЧСИ Н.М., с рег. № ***, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. рег. №
64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., на основание чл. 108 ЗС.
Отхвърлен е иска на Ю. О. Р. срещу А. Г. М. за предаване владението на недвижим имот:
апартамент №4, с идентификатор по КК № 68134,8022116,3,4, с административен адрес:
гр.***, жк ***, ул.***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно
антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение, както и
съответни ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена, с
идентификатор по КК № 68134,802,2116, върху 1/2ид.ч. от който е учредено пожизнено
право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение, в полза на дарителя А. А. П.,
основан на твърдения за придобиване на собствеността по силата на възлагане на публична
продан, обективирано в Постановление за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г.,
1
влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М.,
с рег. № ***, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. Рег. № 64362/2017г., акт №
49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., на основание чл. 108 ЗС. Отхвърлен е иска на Ю. О. Р.
срещу А. Г. М. за присъждане на сумата 400,00лв., която е част от общо дължимата в размер
на 1000,00евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на описания имот
за периода от 19,09,2017г., когато е влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим
имот от 08,09,2017г., до датата на предявяване на иска – 07,03,2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 07,03,2018г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
Възразява, че не е съобразено от съда, че правото на ползване върху ½ ид.ч. от
апартамента, което А. А. Р. е запазила за себе си при сключване на договора от 4.02.2009г, е
погасено с изтичане на петгодишния погасителен срок по чл.59, ал.3 ЗС за периода
4.02.2009г до 4.02.2014г, и не е следвало да се включва периода 2009г до 2017г. През този
период ответникът е бил един от собствениците на имота и е упражнявал фактическа власт
само върху ½ ид.ч. от имота, а върху останалата-ищецът.
Поддържа, че по делото е доказано, че А. Р. не е ползвала жилището през периода
4.02.2009г до 4.02.2014г, което се установява, че книгата на собствениците в жилищната
сграда, документи за заплащани консумативни разходи и данъци.
Поради това оспорва извода на съда за упражняване на правото на ползване от страна
на Р. чрез ответника през релевантния период от 2009 до 2014г., както и че през периода
2009-2017г е упражнявала правото на ползване чрез ответника за задоволяване на нужди на
семейството си, без да съобрази, че ответникът и майка му са живели отделно.
Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважат предявените
искове за предаване на владението върху имота и по чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение.
В писмените бележки на процесуалния представител на въззивника се поддържат
изложените доводи във въззивната жалба.
Ответникът по делото-А. Г. М., представляван от адв.Д.Х. от САК, е оспорил
въззивната жалба. Поддържа, че са правилни изводите на съда, че правото на ползване на А.
Р. не е погасено по давност поради неупражняването му за срок от 5 години към м.
02.2014г., че договорът за наем на ½ ид.ч. от имота от 20.09.2017г е противопоставим на
ищеца. Счита за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че неизпълнението на
задължението на ползвателя за заплащане на разноски, данъци, вписване в книгата на
собствениците установява, че носителят на правото на ползване не го е упражнявал.
Поддържа, че възражението за правото на ползване е било релевирано едва в първото
съдебно заседание при настъпила преклузия.
Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, разяснени
в ТР №1/9.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на
първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно и допустимо, а като косвен
резултат от решаващата си дейност счита същото за правилно в обжалваната му част по
следните съображения:
Ищецът по делото- Ю. О. Р. е посочил в исковата молба, че с ответника А. М. са били
съсобственици на недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в гр.***, жк ***, ул. ***,
№**, бл.**, ет.*, ап.*, като е притежавал ½ от имота, а ответникът и брат му М. Г. М.-
другата 1/2ид.ч. С решение по гр.д.№ 26249/2009г на СРС, II ГО, 63 с-в, процесният имот е
2
бил изнесен на публична продан, като с постановление за възлагане от 8.09.2017г по изп.
дело № 20178410401478/2017г по описа на ЧСИ Н.М., влязло в законна сила на 19.09.2017г,
е бил определен за купувач и е заплатил квотите на двамата съделители. Поддържа, че през
периода на съсобствеността и към момента на подаване на исковата молба ответникът
продължавал да живее в апартамента и е отказал да го освободи. Изпратил е нотариална
покана до ответника да освободи процесния имот, да му предаде владението и да му заплати
обезщетение за ползване в размер на петстотин евро месечно от 19.09.2017г.
Заявил е, че правото на ползване на А. А. Р. е погасено поради неупражняването му
за период от пет години, считано от учредяването с н.а. № 22/04,02,2009г до 4.02.2014г.,
поради което упражняваната от ответника за този период, както и след него, включително
въз основа договор за наем, сключен с А. А. Р. от 20,09,2017г., която към този момент не е
била ползувател, до предявяване на иска фактическа власт, е без наличие на правно
основание.
Претендирал е да се признае за установено, че е собственик на процесния имот, да се
осъди ответника да му предаде владението и да му заплати сумата от 400лв., част от общата
сума от 1000евро за обезщетение за ползване на имота за периода 19.09.2017г до датата на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата.
Ответникът по делото-А. Г. М. е оспорил исковите претенции. Заявил е, че не е
процесуално легитимиран да участва в производството по делото. Признал е, че ищецът въз
основа на постановление за възлагане от 8.09.2017г. притежава право на собственост върху
процесния имот. Заявил е, че майка му А. Р. има право на ползване върху ½ ид.ч. от имота,
което упражнява чрез него. Същата се е разпоредила с правото си на собственост върху ½
ид.ч. с НА № 22, том I, дело №20/2009г, като е запазила правото си на ползване върху
1/2ид.част. Заявил е, че е осъществявал фактическа власт само върху 1/2ид.ч. от имота, а
именно: една стая, при общо ползване на хол и сервизни помещения, на правно основание,
т.к. е допуснат считано от 19,09,2017г. за това от ползувателя А. А. Р., като неин син, до
20,09,2017г., от когато го обитава в качеството на наемател, по силата на договор за наем
сключен с майка си на 20,09,2017г., за срок от 10 години, вписан в СВ гр.София с вх.рег. №
81373/30,11,2017г. Изложил е доводи, че фактическа власт върху втората стая в апартамента
осъществява ищецът, който единствено има ключ от нея, както и, че последният има ключ за
жилището и не е възпрепятствал достъпът му до него, както и до хола и сервизните
помещения при условията на общо ползване. Излага и, че обитава стаята и хола и
сервизните помещения при условията на общо ползване, заедно с домашни животни - две
кучета и котка, които са кастрирани и обезпаразитени, с паспорт и регистрация, и които не
създават пречки за ползване от страна на ищеца.
С решението си първоинстанционният съд е признал за установено, че Ю. О. Р. е
собственик на процесния имот, като е отхвърлил иска за предаване на владението на
недвижимия имот и за заплащане на обезщетение за ползване за периода 19.09.2017г до
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на сумата. Приел е, че правото на ползване на А. А. П. не е
погасено по давност, че тя е посещавала имота и в него се намира нейна покъщнина, а
ползувателят може да ползва имота по предназначение, за живеене, за задоволяване на
собствените си нужди или тези на неговото семейство, член на което е и ответника А. Г. М.,
като същият е живеел постоянно в него. Приел е, че договорът за наем на ½ ид.ч. от имота,
вписан в СВ гр.София, е противопоставим на ищеца, тъй като наемодателят А. А. П. е била
титуляр на правото на ползване. В частта му относно признаването, че ищецът Ю. О. Р. е
собственик на процесния имот, решението е влязло в сила като необжалвано.
3
Безспорно между страните по делото е, че Ю. О. Р. е собственик на недвижим имот, а
именно: АПАРТАМЕНТ № 4, с идентификатор по КК № 68134,8022116,3,4, с
административен адрес: гр.***, жк ***, ул.***, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-
клозет, два балкона, входно антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с прилежащото му
избено помещение, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и от дворното
място, в което е построена, с идентификатор по КК № 68134,802,2116, по силата на
възлагане на публична продан, обективирано в Постановление за възлагане на недвижим
имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по изп.д. № 20178410401478
по описа на ЧСИ Н.М.., рег. № ***, р-н на действие СГС, вписано в СВ гр.София с вх. рег.
№ 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело № 46310/2017г., върху 1/2ид.ч. от който е
учредено пожизнено право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за дарение, в полза на
дарителя А. А. Р.. В него е отразено, че върху процесния имот е учредено пожизнено право
на ползване с НА № 155/04,02,2009г. за дарение в полза на дарителя А. А. Р..
Не се спори, че с договор за дарение № 22, том I, рег- № 1227, дело №20/2009г от
4.02.2009г А. А. Р. е запазила лично за себе си пожизнено и безвъзмездно вещното право на
ползване върху прехвърлената ½ ид.ч. от процесния имот.
По делото е представен договор за наем от 20,09,2017г. вписан в СВ гр.София с
вх.рег. № 81373/30,11,2017г., между А. А. Р., като наемодател и А. Г. М., като наемател, за
½ид.ч. от процесния имот – апартамент №4 за срок от 10 години. Същият е вписан в СП
гр.София на 30.11.2017г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Р., който
е дал показания, че от 2009г А. ползва апартамента на ул.„Тинтява” и не знае други хора да
живеят там. Освен А. и Ю. Р. има ключ за жилището. А. отглежда в жилището куче и котка.
Знае, че А. заплаща част от консумативите, както и Ю.. Не му е известно леля му А. да е
живяла в жилището. През известни периоди свидетелят е живял в жилището, а
впоследствие го е посещавал периодично. Леля му А. е посещавала жилището, но не е
живяла трайно и постоянно в него. Стаята на Ю. Р. е заключена.
Свидетелят Н. И. И. е дал показания, че А. ползва една стая и общи части от
жилището. Виждал е Ю. в апартамента един или два пъти, обитавал е една стая, която е
отдавал под наем или е стояла заключена. Имало е квартиранти там, но когато не е отдавана
под наем неговата стая е стояла заключена. Виждал е А. Р. да посещава имота, един -два
пъти в месеца, за да помага на А.. Не знае със сигурност дали в жилището има вещи на А..
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното
от правна страна:
По исковата претенция по чл.108 ЗС, в частта й за предаване на владението върху
недвижимия имот, собственост на ищеца, следва да се разгледа релевираните възражение за
запазено право на ползване върху ½ ид.ч., за неговото погасяване поради неползване, както
и за основанието на ответника да ползва имота въз основа на договор за наем, сключен с
лицето, запазило право на ползване върху имота.
С договора за дарение от 4.02.2009г А. А. Р. е запазила правото си на ползване върху ½ ид.ч.
от процесния имот. Правото на обитаване не е уредено като самостоятелно ограничено
вещно право в закона и поради това не представлява такова. По своя характер то е вещно
право на ползване на недвижим имот за личните нужди на ползвателя. Като ограничено
вещно право, правото на обитаване съставлява по естеството си право на ползване.
Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то
може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-
4
собственик. Ищецът е навел възражение, че същото е погасено на основание чл.59, ал.3 от
ЗС поради неупражняването му в продължение на пет години от възникването му.
Правото на ползване е изрично уредено като ограничено вещно право със специални
правила в ЗС, които определят съдържанието му и правата, и задълженията на носителя на
това право и на собственика, и основанията за прекратяването му. По съдържание правото
на ползване включва правото да се ползва вещта съобразно нейното предназначение и да се
получават добивите от нея. Носителят на ограниченото правото на ползване е ограничен при
упражняване на това вещно право. Той не може да променя вещта съществено, не може да я
отчуждава нито с универсално, нито с частно правоприемство - чл. 56, ал. 1 и 2 ЗС.
Възможността това право да се притежава отделно от правото на собственост означава, че то
може да бъде запазено при прехвърляне на голата собственост от прехвърлителя-
собственик. Без значение за съдържанието и обема му е дали е учредено чрез правна сделка,
или придобито по давност, или е запазено от собственика-прехвърлител, както е в
настоящия случай.
Хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот са уредени в чл.
59 ЗС - правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя- физическо лице или с
прекратяването на ползвателя - юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен
такъв; правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за
период по дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на
собственик. От ангажираните по делото свидетелски показания не се установява, че лицето,
което е запазило правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота, не го е упражнявало за период
от пет години. Посочено е и това, че правото на ползване включва правото да се използва
лично вещта съобразно нейното предназначение и по начин да не се променя съществено.
След датата на учредяването му на 4.02.2009г, от която дата следва да се разглежда
възникването му и отчита периода на погасяването на същото, се установява, че носителката
му е посещавала жилището, за да помага на ответника, неин син, който е живял в жилището,
което се установява от свидетелските показания на св.И.. Показанията на свидетеля Вл.Р. са
също в подкрепа, че А. Р. е посещавала жилището, но не е живяла трайно и постоянно в
него. Последното не е и необходимо, тъй като правото да се ползва лично не означава
непременно ползвателят да живее в имота постоянно и приоритетно- нещо повече -
разполага и с възможността да предоставя другиму упражняването на това право възмездно
или безвъзмездно, каквото предоставяне се установява, че е извършено по делото. В тази
връзка се явява ирелавантно дали А. Р. е била вписана в книгата на етажната собственост,
заплащала консумативните разходи и данъците за имота лично.
Макар и косвена индиция за упражняване на правото на ползване от страна на А. Р. през
релевантния период е делбеното дело между страните, в което е бил отхвърлен иска на А.
М./ответник в настоящето дело/ срещу Ю. Р./ ищец в настоящето/, за направени разходи за
подобрения в имота м.юни до м.октомври 2011, с мотиви, че същите са били извършени от
А. Р., което е и било отразено в документи за СМР, заплатени от нея.
Притежателят на правото на ползване може да предоставя ползването на имота на
друго лице под формата на наем /виж решение № 644 от 23.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
6295/2007 г., I г. о., ГК, решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г.
о., ГК и решение № 271 от 20.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2010 г., II г. о., ГК/, както и
под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго, т.е. -
той има правото да извлича лично или чрез други лица полезните свойства по
предназначение на вещта, но само до обема на притежаваното от него право.
5
От представения договор за наем от 20.09.2017г се установява, че е възникнало
наемно правоотношение между А. Р. и ответника по делото, като наемател относно правото
на ползване. При приемане, че това право не е погасено поради неупражняването му,
договорът за отдаването му под наем следва да се зачете като създаващ облигационно право
на ответника да ползва имота. Установеното ползване от страна на ищеца и на ответника на
определени стаи и общо ползване на други, е ирелавантно,тъй като между страните не се
установява да е извършено разпределение на ползването. Поради това и договорът за наем е
сключен за идеалната част на запазилия правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота.
Установява се, че ответникът ползва имота до размера на предоставената му под наем част,
съответстваща на обема на запазеното право на ползване, тъй като ищецът е заключил една
от стаите в жилището, има ключ за същото, от което следва че същият упражнява правата
си за своята ½ ид.ч. Наличието на домашни животни, които отглежда ответника в
жилището, не се доказа да пречи на ищеца да ползва имота по предназначение. Поради това,
че ответникът се легитимира да ползва ид.ч. от имота, като част от иска по чл.108 ЗС, при
отчитане, че ищецът притежава голата собственост за ½ ид.ч., а за другата ½ ич.ч. не се
установява да се ползва от ответника, следва да се отхвърли като неоснователна исковата
претенция по чл.108 ЗС за предаване на владението, както и исковата претенция за
обезщетение за ползване по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Поради това, че изводите на първоинстанционния и въззивния съд съвпадат, следва
да се потвърди решението в обжалваната му част на осн. чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден
Ю. О. Р. да заплати на А. Г. М. сумата от 3 200лв. за разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Мотивират от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8030/26.11.2019г, постановено по гр.д.№ 3096/2018г по
описа на СГС, I-4 с-в, В ЧАСТТА му, с която е отхвърлен иска на Ю. О. Р. срещу А. Г. М.
за предаване владението на недвижим имот: апартамент №4, с идентификатор по КК №
68134,8022116,3,4, с административен адрес: гр.***, жк ***, ул.***, състоящ се от две стаи,
хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, с площ 73,67кв.м., ведно с
прилежащото му избено помещение, както и съответни ид.ч. от общите части на сградата и
от дворното място, в което е построена, с идентификатор по КК № 68134,802,2116, върху
1/2ид.ч. от който е учредено пожизнено право на ползване с н.а. № 155/04,02,2009г. за
дарение, в полза на дарителя А. А. П., основан на твърдения за придобиване на
собствеността по силата на възлагане на публична продан, обективирано в Постановление за
възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., влязло в сила на 19,09,2017г., съставено по
изп.д. № 20178410401478 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № ***, р-н на действие СГС,
вписано в СВ гр.София с вх. Рег. № 64362/2017г., акт № 49, том CXLVI, дело №
46310/2017г., на основание чл. 108 ЗС и за присъждане на сумата 400,00лв., която е част от
общо дължимата в размер на 1000,00евро, представляваща обезщетение за неоснователно
ползване на описания имот за периода от 19,09,2017г., когато е влязло в сила Постановление
за възлагане на недвижим имот от 08,09,2017г., до датата на предявяване на иска –
07,03,2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване
на иска – 07,03,2018г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.
6
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ю. О. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. М. с ЕГН **********
сумата от 3 200лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280 ГПК пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7