РЕШЕНИЕ
№ 990
гр. Бургас , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LV СЪСТАВ в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красен Пл. Вълев
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от Красен Пл. Вълев Гражданско дело №
20212120102601 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация С.” ЕАД срещу О. О.
Н., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
600,34 лева, от които:556.29лв. - главница за неизплатени задължения за топлинна енергия
по месечни фактури за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., за жилище на адрес
гр. С., ***, ведно с мораторна лихва в размер на 29.93 лв. дължима за периода от
15.02.2018г. до 10.12.2020 г., както и сумата от 11.60лв. – главница за дялово разпределение
за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2.52
лв. дължима за периода от 31.01.2018г. до 10.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху
главницата считано от 31.12.2020 г. до изплащане на вземането,по отношение на които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №939/2021 г. на БРС.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Посочен е адрес на топлоснабдения имот: гр. С., *** с абонатен номер:
*** и ИД номер ***.
Сочи се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се
одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация С.” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
1
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на
ответникът за заплащане на дължимите от нея суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че
клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана
законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от 2016 г. е установено, че клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.
„Топлофикация С.” ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Поддържа се, че ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не депозирала отговор на исковата молба.
С подаденото възражение по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. №939/2021 г. своевременно
ответникът е оспорил възникването на облигационна връзка с „Топлофикация С.“ ЕАД за
процесния период с твърдение, че общите условия не са влезли в сила. Оспорени са
вземанията по основание и размер. Твърди се, че липсват непогасени задължения към
ищеца. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност.
Постъпила е молба от третото лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД ,с която не се
оспорват твърденията, наведени в исковата молба и се твърди, че дяловото разпределение за
абонатен №*** е извършено в съответствие с всички действащи нормативни актове.
Постъпил е отговор на исковата молба след срока по чл. 131 от ГПК, с който
отвтеникът оспорва общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД да са влезли в сила.
Оспорват се вземанията по основание и размер.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
На 08.02.2021 г. „Топлофикация С.“ ЕАД е депозирала пред БРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу О. О. Н. за сумата от 556.29лв. - главница за
неизплатени задължения за топлинна енергия по месечни фактури за периода от месец
12.2017 г. до месец 09.2018 г., за жилище на адрес гр. С., ***, ведно с мораторна лихва в
размер на 29.93 лв. дължима за периода от 15.02.2018г. до 10.12.2020 г., както и сумата от
11.60лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018
2
г., ведно с мораторна лихва в размер на 2.52 лв. дължима за периода от 31.01.2018г. до
10.12.2020 г.,
С разпореждане от 10.02.2021 г. по ч. гр. д. № 939/2021 г. по описа на БРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което са
оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
си по исков ред.
Представено по делото е Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2017
г.,с което ЧСИ М. Б., рег. №*** на КЧСИ е възложил на О. О. Н. като купувач на проведена
публична продан недвижим имот: гр. С., ***.
С Нотариален акт №** от 12.10.2018 г., том IV, рег. №***, дело №601/2018 г. на
Нотариус Р. Р., рег. №*** на НК, О. О. Н. е продал същия недвижим имот на Д. Б. Т..
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. С., етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „Техем Сървиси“ ЕООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
Представен е договор № *** от 28.09.2002 г. между „Техем Сървиси“ ЕООД и
етажната собственост с адрес: гр. С. ***,, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Топлофикация С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред БРС е ангажиран договор от 01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация С.“
ЕАД – възложител и „Техем Сървиси“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ.
По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
3
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че в
абонатната станция в сградата-етажна собственост изразходената топлинна енергия е
отчитана ежемесечно от общ топломер. Топлинният счетоводител е отчитал ежегодно след
края на отоплителния сезон топлите водомери в отделните имоти, присъединени към
абонатната станция, като в процесния имот не е отчитано, защото имотът е бил без
водомери, не е осигурен достъп, но е ползвана топлинна енергия за топла вода.
Посочено е, че начислената топлинна енергия за БГВ е на брой обитатели по 140 литра
на денонощие, поради липса на топли водомери. Начисленията са за един обитател по 4,2 м3
на месец за периода 12.2017 г. - 06.2018 г., а за периода 07.2018 г.- 09.2018 г. са начислявани
по 2 м3 на месец, което е в интерес на абоната, защото е по-малко от нормативното.
Установено е, че топлинният счетоводител е извършвал разпределението на топлинна
енергия през процесния период съгласно методиката за дялово разпределение - приложение
към Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 2007 г.Спазена е нормативната уредба при
извършване дялово разпределение от топлинния счетоводител през процесния период за
имота на ответника. Вещото лице е посочило, че за процесния имот за процесния период не
са изготвяни изравнителните сметки.
Сума мощност е отпаднала нормативно от 2006 г. и такава не е начислявана. Няма
топлинна енергия за общи части в сградата-етажна собственост за разпределение между
абонатите.Абонатната станция, обслужваща сградата-етажна собственост, където е
жилището на ответника, е работела само на БГВ, затова не са начислявани суми за сградната
инсталация и за отопление на имот. Общата стойност на главницата през процесния период
за процесния имот е 568,49 лева. В исковата молба тя е по-малка- 556,29 лв.
Вещото лице е посочило, че фирмата, извършваща дялово разпределение за процесния
имот „Техем сървисис" ЕООД, е регистрирана в публичен регистър съгласно чл. 139а. от
Закона за енергетиката, разполага с технически средства и лицензиран софтуер за
извършване на дейността. Прилага правилно методиката за дялово разпределение и спазва
всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна енергия между
отделните потребители в сградата- етажна собственост.Сумите за топлинна енергия за имота
на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер в абонатната
станция е намалено е технологични разходи за сметка на „Топлофикация-С.” ЕАД и
останалото количество топлинна енергия е разпределено между потребителите,
присъединени към процесната абонатна станция. В абонатна станция, обслужваща сградата-
етажна собственост, където е имотът на ответника, е монтиран общ топломер. Той е бил
технически изправен. Преминал е първоначална и последващи метрологични проверки,
съобразно изискванията на Закона за измерванията. Проверките са направени от
4
оторизирани лаборатории за извършване на метрологичен контрол „Техенерго“ ЕАД и "АС
Бояна" АД.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответника за
процесния период по издадените фактури за топлинна анергия до 10.12.2020 г, както и по
фактурите за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.07.2017 г.,с
което ЧСИ М. Б., рег. №*** на КЧСИ и Нотариален акт №** от 12.10.2018 г., том IV, рег.
№***, дело №601/2018 г. на Нотариус Р. Р., рег. №*** на НК се установява, че за периода от
11.07.2017 г. до 12.10.2018 г., ответникът е бил собственик на имота, в който период влиза и
процесния период.
От качеството на ответника на собственик на топлоснабден имот произтича и
качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди
5
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем Сървисис“ ООД.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
6
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия възлиза на сумата от 568.49 лв., като този размер надвишава
заявения от ищеца такъв за сумата от 556.29лв лв. главница за стойността на потребената
топлинна енергия.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ. клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.02.2021 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 08.02.2018
г. Съобразно посочените в ОУ правила най-ранно изискуемото вземане за процесния период
е дата 15.02.2018 г., поради което възражението за изтекла погасителната давност е
неоснователно.
От изложеното следва, че искът за главницата, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия, е основателен изцяло.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане за мораторна лихва за периода 15.02.2018г. до 10.12.2020 г. в размер на 29.93 лв.,
7
определен по реда на чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец – ОУ 2014 г./, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация С.” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. С оглед
констатацията на вещото лице за правилно изчисляване на сумите за дялове разпределение
исковете са установени и по размер.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
8
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за дялово разпределение в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.02.2021 г., на основание чл.422, ал.1 ГПК, към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 08.02.2018
г. Съобразно посочените в ОУ правила най-ранно изискуемото вземане за процесния период
е дата 15.02.2018 г., поради което възражението за изтекла погасителната давност е
неоснователно.
От изложеното следва, че искът за главницата, представляваща стойността на дялово
разпределение, е основателен изцяло.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане за мораторна лихва за периода 15.02.2018г. до 10.12.2020 г.в размер на 2.54 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК, от което се претендират 2.52 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „Топлофикация С.” ЕАД се следват деловодни
разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на 675 лв., в т.ч. държавна
такса-175 лева, , депозити за вещи лица-400 лева, и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски, в размер на 75 лева, от които сумата 50 лева,
представляваща определено юрисконсултско възнаграждение и сумата 25 лева,
представляваща платена държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че О. О. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***
дължи на „Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.,
***, *** 556.29лв. - главница за неизплатени задължения за топлинна енергия по месечни
9
фактури за периода от месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., за жилище на адрес гр. С., ***,
ведно с мораторна лихва в размер на 29.93 лв. дължима за периода от 15.02.2018г. до
10.12.2020 г., както и сумата от 11.60лв. – главница за дялово разпределение за периода от
месец 12.2017 г. до месец 09.2018 г., ведно с мораторна лихва в размер на 2.52 лв. дължима
за периода от 31.01.2018г. до 10.12.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата
считано от 31.12.2020 г. до изплащане на вземането,по отношение на които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №939/2021 г. на БРС.
ОСЪЖДА О. О. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. Б. *** да заплати на
„Топлофикация - С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, ***
съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 939/2021 г. на БРС в размер на
75 лв., както и за настоящото производство, в размер на 675 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Техем
сървисис“ ЕООД , ЕИК ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
10