ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 859/18.09.2023г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. № 900 по описа за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по чл.256 от АПК.
Образувано е по искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник,
против бездействие на Общински съвет – Димитровград по задължението му,
разписано в чл.97, ал.4, изр.2 от Правилника за организацията и дейността на
ОбС-Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация /Правилника/ , а именно да разгласи оспорването на чл.72, ал.6 от
Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства територията
на община Димитровград /Наредба №9/, за което се води адм.д.№801/2023г. по описа
на Административен съд – Хасково. Отправя се искане да бъде осъден ОбС-Димитровград
да изпълни визираното задължение. Претендират се разноски съгласно приложен
списък.
От ОбС-Димитровград, чрез председателя
му, е постъпил отговор по исковата молба с вх. №6283/23.08.2023г., в който се
излагат съображения за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за
ищеца да оспори визираното бездействие , както и за неоснователност на същия,
поради липса на бездействие от страна на административния орган. Иска се от съда
да прекрати производството, алтернативно да отхвърли иска като неоснователен.
Претендират се разноски. Към отговора е приложено Обявление от 09.08.2023г. за
оспорването на чл.72, ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на
пътни превозни средства територията на община Димитровград.
Със Становище вх.№6346/25.08.2023г.
ищецът прави възражения и коментари по отговор вх. №6283/23.08.2023г. Сочи, че
оспорването му, по което е образувано адм.д.№801/2023г. по описа на
Административен съд – Хасково, е разгласено чрез публикация в сайта на Община
Димитровград след образуването на настоящото дело. Наред с това и независимо от
разгласяването му, счита, че задължението по чл.97, ал.4, изр.2 от Правилника
не е изпълнено в цялост, тъй като оспорването не е разгласено и по останалите,
визирани в разпоредбата способи, а именно чрез средствата за масово
осведомяване - във в-к „DGpazar“, както и на
Информационното табло на общинския съвет. Изразява несъгласие с твърдението на
ответната страна, че разгласяването на оспорването не е обвързано със срок като
счита, че е приложим 7-дневният такъв по чл.97, ал.4, изр.1 от Правилника,
течащ от 19.07.2023г., когато е депозирана жалбата му срещу горепосочената
разпоредба от Наредба №9. Развива и доводи, по които счита, че има правен
интерес от предявяване на иска по чл.256 от АПК. Изразява и несъгласие с
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
сочи, че същото е в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли делото да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание. В случай на приемане, че оспореното
бездействие е оттеглено с извършеното на 09.08.2023г. обявление на сайта на
община- Димитровград, секция – Общински съвет, моли на основание чл.143, ал.2
от АПК да му се присъдят разноски по делото съгласно представен списък. Към
становището прилага писмени доказателства.
При извършена служебна проверка за
допустимост на производството, настоящият съдебен състав намира, че са налице
основания исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено по следните
съображения:
В случая ищецът твърди, че
административният орган бездейства да изпълни свое задължение, произтичащо от
разпоредбата на чл.97, ал.4, изр.2 от Правилника, а именно да разгласи
оспорването на чл.72, ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на
пътни превозни средства територията на община Димитровград, по което се води
адм.д.№801/2023г. по описа на Административен съд – Хасково.
По силата на чл. 256, ал. 1 от АПК,
бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно
разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. В чл. 256,
ал. 2 от АПК е уредено оспорването при неизвършване на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, в
14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.
Предмет на осъдителния иск по чл.256 от АПК е правото на лице или организация да иска осъществяване на конкретни фактически действия от административният орган, за които последният е задължен пряко по силата на закона. В хипотезата по ал. 1 на чл. 256 от АПК административният орган следва да бездейства и да не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а в хипотезата по ал. 2 на нормата следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. Следователно, предпоставка за допустимостта на оспорването по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, както и наличие на правен интерес от търсената защита, изразен в нарушени или застрашени права, свободи и интереси на ищеца, като целта е това нарушение да бъде преустановено и да се извърши предписаното от закона действие.
Чл.97, ал.4, изр.2 от Правилника /публикуван
на интернет страницата на Община Димитровград/ действително предвижда
задължение за общинския съвет да разгласява оспорванията на приетите от него
актове по способите, упоменати в изр.1 от разпоредбата. Към настоящия момент,
видно от събраните доказателства, ответникът в изпълнение на произтичащото от нормата
на чл.97, ал.4, изр.2 от Правилника задължение е публикувал на 09.08.2023г. на
сайта на общината, секция „Общински съвет“, обявление за оспорването на чл.72,
ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства
територията на община Димитровград, по което е образувано адм.д.№801/2023г. по
описа на Административен съд-Хасково. Липсват доказателства оспорването да е
разгласено и по останалите , визирани в чл.97,
ал.4, изр.1 от Правилника способи. Независимо от последното, дори и да се
приеме, че задължението за разгласяване не е изпълнено в цялост, то не е налице
другата предпоставка за допустимост на иска по чл.256, ал.1 от АПК, а именно
правен интерес от търсената защита.
Обстоятелството, че разгласяването на
направеното от ищеца оспорване на горепосочената наредба ще даде възможност на
други лица евентуално да упражнят правото си по чл.182, ал.3 от АПК, не
обосновава за последния правен интерес от предявяване на иска. Неразгласяването
на оспорването /както и разгласяването му/ , по никакъв начин не рефлектира
върху правната сфера на ищеца. Бездействието на административния орган по
задължението, регламентирано в чл.97,
ал.4, изр.2 от Правилника, не създава нито права, нито задължения за ищеца,
нито ограничава негови права, свободи или законни интереси.
Следва да се има предвид, че
възможността на всяко друго лице, различно от оспорващия, да се присъедини към
оспорването на подзаконов нормативен акт, е гарантирана от разпоредбата на
чл.188 от АПК, при наличие на правен интерес. Тук е необходимо да се посочи, че
непрецизно ищецът се позовава на чл182, ал.3 от АПК, вместо на чл.189, ал.2 от АПК, приложим при оспорването на
подзаконови нормативни актове, но последното е без значение в случая. Същественото
е, че за последния липсва правен интерес от търсената защита като за да
обоснове такъв, недопустимо се позовава на чужди права. Същевременно ищецът не
сочи каквито и да било собствени такива, които да са засегнати от твърдяното
бездействие, нито твърди от същото за него да следват някакви задължения или
ограничения.
По изложените съображения исковата молба
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено.
При този изход на спора разноски в полза
на ищеца не се дължат, а от страна на ответника такива, макар да са заявени, не
се доказва да са направени.
Водим от горното и на основание чл.256,
ал.1, вр. с чл.159 т.4 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба от П.Т.З. ***, против бездействие на Общински съвет –
Димитровград по задължението му, разписано в чл.97, ал.4, изр.2 от
Правилника за организацията и дейността на ОбС-Димитровград, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация да разгласи оспорването на чл.72,
ал.6 от Наредба №9 за обществения ред при използване на пътни превозни средства
територията на община Димитровград, за което се води адм.д.№801/2023г. по описа
на Административен съд – Хасково.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по адм. дело № 900/2023г. по описа на Административен съд - Хасково.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия: