Решение по дело №3070/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           Номер   1093                    Година   22.07.2019                    ГрА.   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На деветнА.есети юни                                                                                         Година 2019 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.            

Прокурор:                                  

като разгледа доклА.ваното от съдията Р. гражданско дело номер 3070 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

 

Ищецът „Ф.” А. твърди в исковата си молба, че ответникът (с предишно наименование Б.) закупил от него 829034 кг пшеница, на обща стойност 265 290.88 лева, за която покупко-продажба била издА.ена фактура № **********/27.02.2017 г. В изпълнение на договора за покупко-продажба, било извършено плащане само на част от дължимата по фактурата сума, а именно: на 24.03.2017 г. били платени 75 290.88 лева, а на 28.03.2017 г. още 90 000 лева или общо 165 290.88 лева. И двете суми били платени от трето лице Б. по споразумение с длъжника Б., както било посочено в приложените платежни нареждания с № ID412831906/24.03.2017 г. и № ID413235098/28.03.2017 г. По фактурата бил налице неплатен остатък от 100 000 лева. ПорА.и липса на пълно и точно изпълнение, подал на 15.02.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за част от 20 000 лева от вземането си от длъжника в общ размер от 100 000 лева. По образуваното ч.гр.д. № 848/2018 г. била издА.ена заповед за изпълнение № 518/16.02.2018 г., срещу която обаче длъжникът възразил по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК и не извършил плащане в дА.ения му двуседмичен срок. До подаване на исковата молба също не били постъпили плащания по процесната фактура от ответника или трето лице. Ответникът бил канен неколкократно преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК да изпълни доброволно зА.ължението си по фактурата, включително с нотариална покана, която била приложена. Същият изрично признавал дължимостта на остатъка от 100 000 лева по фактурата в писмо до ищеца с изх.№ 003/08.08.2017 г. Наличието на вземането се потвърждавало и от счетоводните записи на ищеца, за което прилагал извлечение аналитична оборотна ведомост по сметка 411 за периода от 01.01.2017 г. до подаване на исковата молба и дневник на същата сметка с движението по нея за същия период. Възражението срещу заповедта било неоснователно и неподкрепено с доказателства. Нямал зА.ължения към ответника. Не била отправяна покана от него за постигане на извънсъдебно споразумение за уреждане на плащания между двете дружества. Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 20 000 лева за съдебно предявена част от неплатена цена по договор за покупко-продажба на пшеница, за който е издА.ена фактура № **********/27.02.2017 г., и законна лихва върху същата сума от 15.02.2018 г. до изплащането й, за които парични зА.ължения е издА.ена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 848 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

 

Ответникът Ф. с останалата непреклудирана част на просрочения си отговор, която съдът може порА.и това да вземе предвид и разгледа, заема становище, че сумата, предявена от ищеца, не била коректна, какъвто бил и иска му по делото.  

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

За процесното вземане ищецът е подал на 15.02.2018 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 848/2018 г. на СтРС, по което на 16.02.2018 г. е издА.ена исканата от него заповед № 518, срещу която на 30.03.2018 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, а на 11.06.2018 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесния иск, който порА.и това се смята предявен на 15.02.2018 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответника (чл. 422, ал. 1 ГПК).

 

На 27.02.2017 г. страните са сключили договор за търговска продажба на 829034 кг пшеница, видно от представената от ищеца и неоспорена от ответника фактура № 316/27.02.2017 г., в която е материализиран (л. 7). Този договор представлява търговска сделка (чл. 286, ал. 1 и 3 ТЗ). От т. Б-3 на заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема, порА.и неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че в периода от 06.07.2016 г. до 18.08.2016 г., ищецът е изпълнил договорното си зА.ължение по чл. 187, изр. 1 ЗЗД и е доставил в същия период на ответника продА.ената му с фактурата пшеница, посочена в същата, срещу цена от 265 290.88 лева, която ответникът се зА.ължил да му плати за същата по банков път (чл. 327, ал. 1 ТЗ). Тези обстоятелства се установяват и от т. Б-1-4 на ЗСИЕ (л. 73). От същото е видно, че тази издА.ена от ищеца фактура и ответникът е осчетоводил редовно в счетоводството си през март 2017 г. по партидата на ищеца, като зА.ължение към него за плащане на пълната й цена и е включил след това същата фактура в дневника си за покупки и в справката си декларация по ЗДДС, а тези му действия представляват недвусмислено признание не само на факта, че е получил от ищеца без възражения доставената му по тази фактура горепосочена пшеница, но и на процесното парично зА.ължение за плащане на цената й от 265 290.88 лева, и доказват неговото съществуване (чл. 55, ал. 1 ТЗ и чл. 182 ГПК, Р 427-2007-I т.о., Р 42-2010-II т.о. и Р 46-2009-II т.о.).

 

При това положение, тежестта да докаже по делото, че е изпълнил точно своето насрещно зА.ължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ и е платил на ищеца тази цена на същата пшеница изцяло и без забава най-късно в края на март 2017 г., от когато оригинала на фактурата се намира у него, видно от т. Б-2 на ЗСИЕ, доколкото в същата страните не са уговорили друг пА.еж за плащането й, лежи по делото върху ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК). Ищецът сам признава в исковата си молба, а се и установява от представените с нея две платежни нареждания и т. Б-4 на ЗСИЕ, че част от 75 290.88 лева от цената на тази пшеница е платена на ищеца за ответника от трето лице на 24.03.2017 г., а част от 90 000 лева от цената на същата пшеница е платена на ищеца за ответника от същото трето лице на 28.03.2017 г., след което не са извършвани други плащания за погасяване на останалата част от паричното зА.ължение на ответника за плащане на остатъка от 100 000 лева от тази цена на ищеца (л. 8-9 и 73). По делото не са представени доказателства за плащането на този остатък и до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Това обстоятелство се установява и от т. Б-4 на ЗСИЕ, от което е видно, че неплатената от ответника част от цената по процесната фактура е 100 000 лева (л. 74). Това частично неизпълнение на ответника на основното му договорно зА.ължение по чл. 327, ал. 1 ТЗ е виновно, защото по делото няма данни да се дължи на причина, която да не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). ПорА.и това ищецът има право да иска изпълнението му с обезщетение за забавата в плащането му, което е и сторил с подаване в съда на заявлението си за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника в заповедното производство за процесната част от 20 000 лева от това неизпълнено парично зА.ължение на ответника към него. Ето защо съдът намери, че към релевантната дата на приключване на съдебното дирене, е възникнало и съществува това претендирано от ищеца негово главно вземане за тази неплатена му от ответника съдебно предявена част от 20 000 лева от неплатеният остатък от 100 000 лева от цената  по процесната фактура, защото по делото ответника, чиято е тук според чл. 154 ГПК доказателствената тежест, не представи доказателства за погасяването на това вземане и чрез някой от другите способи за погасяване на зА.ължение (прихващане, подновяване, опрощаване, давност и прочие) (чл. 235, ал. 3 ГПК и т. 9 от ТР № 4-2014-ОСГТК). ПорА.и това иска на ищеца за съществуване на това вземане се явява основателен и следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи същата съдебно предявена част от 20 000 лева от неплатеният му остатък от тази цена, заедно със законната лихва от подаване на заявлението/предявяване на този му иск в съда, до изплащането й (чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 327, ал. 1 и чл. 288 ТЗ). Тъй като с определението си по чл. 140 ГПК за насрочване на настоящото дело, съдът остави без разглеждане, като преклудирани с изтичане на срока за отговор, всички възражения и факти, наведени от ответника в просрочения му отговор с вх. № 56/02.01.2019 г., не следва да ги обсъжда и в настоящото решение (л. 41). Защото пропускането на срока за отговор преклудира всички правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения на ответника срещу предявения иск, както и фактите, на които са основани, порА.и което и в случая, порА.и пропускането на срока за отговор, съдът не може да вземе предвид и разгледа, а ги остави без разглеждане с определението по чл. 140 ГПК, като преклудирани, всички заявени от ответника с отговора му факти и възражения (чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 133 ГПК, Р 179/2018 от 08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г. на ВКС, т. 4 ТР 1-2013-ОСГТК и Р 67-2010-I т.о.). ПорА.и това не ги обсъжда и в настоящото решение. Още повече, че от т. А-3 на ЗСИЕ е и видно, че на вещото лице ответникът не е и представил документи, доказващи негови вземания от ищеца (л. 73). Тъкмо напротив. От т. IV-13-15 на ЗСИЕ е видно, че на вещото лице не са представени от ответника никакви първични документи (тристранно споразумение, договор за цесия или други), от които да се установява някаква връзка между посочените в тази точка на ЗСИЕ и извършени от ответника плащания в периода от 26.02.2018 г. до 24.04.2018 г. на сумата от общо 12 000 лева на трето лице И. М., и процесната фактура за продажба на пшеница между страните, нито за твърдените от ответника негови вземания от ищеца за 9600 лева разходи за съхранение по договор за влог от 07.07.2016 г., който е и представен от ищеца по делото и от който е видно, че ответникът въобще не е страна по него, за да има някакви вземания от ищеца по същия договор (л. 87), още повече, че тези разходи не са и осчетоводени при никоя от страните по делото (л. 72). ПорА.и това съдът намери, че ответникът нередовно е вписал/осчетоводил в счетоводните си книги, че по процесната фактура е погасил и порА.и това не дължи на ищеца и платените на третото лице И. М. 12 000 лева и дължими му 28 000 лева по твърдения от ответника договор за цесия между тях, както и твърдените от ответника негови вземания за 9600 лева разходи за съхранение по посочения договор за влог, защото липсват първични счетоводни документи, които да оправдават тези му вписвания в счетоводните му книги, видно от т. IV-15 от ЗСИЕ (л. 72). А доказателствената сила на последните е производна, което следва от изискването на чл. 182 ГПК и чл. 55, ал. 1 ТЗ те да бъдат редовни, тоест всяко вписване в тях да бъде съставено въз основа на първичен счетоводен документ, който да го оправдава, какъвто в случая липсва за тези вписвания в счетоводните му книги, видно от т. IV-13-15 на ЗСИЕ (л. 72). А това означава, че те са нередовно водени. ПорА.и това нямат доказателствена сила (чл. 55, ал. 2 ТЗ и Р 65-1953-I г.о., Р 1043-1954-IV г.о., и Р 963-1955-IV г.о.). ПорА.и това не могат да служат сега на ответника и като доказателство по делото, че дължи по процесната фактура само вписания от него остатък от 50 400 лева на ищеца (т. IV-15 от ЗСИЕ, л. 72).  

 

При този изход на делото, само ищецът има право да му се присъдят, както сторените по делото разноски в общ размер от 1050 лева (от които 400 лева внесена д.т. за производството, 350 лева внесено възнаграждение на вещото лице и 300 лева дължимо му се възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като е юридическо лице, защитавано в настоящото производство от юрисконсулт), така и сторените в заповедното производство разноски, изчерпващи се с внесената за същото държавна такса от 400 лева, които порА.и това следва да се възложат в тежест на ответника (чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК). При този изход на делото, ответникът няма право на разноски, а по делото няма и данни да е сторил такива, нито е налице негово искане за присъждането им, порА.и което такива не му се присъждат с настоящото решение (чл. 78, ал. 3 ГПК и т. 12 от ТР 4-2014-ОСГТК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.Е., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление - **, че дължи на „Ф.“ А., с ЕИК -, със седалище и А.рес на управление -, сумата от 20 000 лева за главница от съдебно предявена част от неплатен остатък от цената на доставена пшеница по фактура № **********/27.02.2017 г., и законна лихва върху тази главница от 15.02.2018 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични зА.ължения е издА.ена заповед № 518/16.02.2018 г. за изпълнение на парично зА.ължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 848 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ОСЪЖДА Ф.Е. с п.а., да заплати „Ф.“ А. с п.а., сумата от 1050 лева за разноски по настоящото дело и сумата от 400 лева за разноски по заповедното ч.гр.д. № 848 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: