Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 01.11.2021г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Т.Д.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1415 по описа за 2020г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата молба се твърди, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Н.С.К.
е
образувано ч. гр. д. № 996/2020 г., по описа на PC Димитровград.
Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер
на 347.86 лв. (Триста четиридесет и седем лева и 86 ст.)
за
дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти.Във връзка с депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение на
парично задължение от длъжника, от името на моите доверители предявявам на
основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение в размер 347.86
лв. (Триста четиридесет и седем лева и 86 ст.).По повод договор
за мобилни услуги от дата 01.09.2018
г„
сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер ********** с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до
01.09.2020 г. Потреблението за мобилен номер **********
е
фактурирано под клиентски номер ,М> *********. Абонатът са е
възползвал от възможността да нзполва повече от един мобилен номер като но
силата „а Договор за мобилни услуги от дата 14Ж2018п
е
станал титуляр и по мобилен номер ********** с избран
абонамент Тотал 24.99 за срок на действие 24 месеца до 14.09.2U2U г.По силата на
Договор за мобилни услуги от дата 16.10.2018_п е избрал и трети
мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал 24.99 за
срок на действие 24 месеца до 16.10.2020 j_. Абонатът
се е възползвал от предоставената му възможност и е сключил и Договор за лизинг от същата дата 16.10.2018 г., по силата на
който е взел мобилно устройство марка HUAWE1 Y5 2018 Dual
Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
3.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, За
отчетния период на потребление 05.09.2018 г. до 04.11,2018 г. във връзка с
мобилния номер ********** по клиентски номер № ********* абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на
Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 43.76 лв. по издадените Фактура №**********/05.10.2018 г. и Фактура
№**********/05.11.2018 г.За отчетния
период на потребление 18.09,2018 г. до 17.11.2018 г. във връзка с мобилните
номера ********* и ********** по клиентски номер № ********* абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на
1еленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 77.11 лв. по издадените Фактура №**********/18.10.2018 г. н Фактура
№**********/18.11.2018 г.За посочените месечни отчетни периоди
длъжникът не е изпълнил задължението си дг заплати на Теленор България
дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от неге услуги в общ
размер на 257.65 лв., от които по клиентски номеп № *********-43.76 лв. и m клиентски номер № *********- 77.11 лв.Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактуриран услуги на
стойност 43.76 лв.. съответно на 77.11 лв. е ангажирало договорната отговорност
i абоната по т. 11
от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ
на мобилния
оператор. Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника
ползваните абонаменти и е издал, както следва:По клиентски № ********* иа дага
05.01.2019 г. Крайна фактура № ********** начислена сума за
неустойка в размер на 62.46 лева:По клиентски № ********* на дата
18.01.2019 г. Крайна Фактура № ********** начислена суча за неустойка в размер
на 285.40 лева.За
посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да
заплати на Теленор България ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на
неплатени месечни задължения на абоната. Операторът го уведомява по реда на чл.
31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от
издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума.
последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и
входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно праща смс -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане,
въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният телефонен номер е
двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-известяване.
Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.След като
страните са уговорили дължимите по договора плащания да бъдат платими в
определен срок, то сумата става изискуема след изтичането на този срок. Когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му /чл. 84. изр. първо ЗЗД/.Съгласно чл. 49 от Общите Условия.
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Съгласно чл. 75 от Общите
условия при неспазване на което и да е задължение по част XIII от Общите
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя. Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на т. 196 буква в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него. Пито законът, нито договорените между страните условия, вменяват
задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни задължението си.
При това положение за мобилня оператор е възникнало потестативното право
едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост
да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид
неколкократните напомняния чрез смс-известяване до този момент.Датата на
деактивация на процесния абонамент е 01.01.2019 г., като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.Така, абонатът е в неизпълнение на договорите
си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите.Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната
отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена
фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при
предсрочно прскратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната
неустойка в размер на 62.46 лв. по клиентски № ********* и 285.40 лв. по
клиентски № ********* е формирана съобразно новите правила за изчисление,
уговорен в в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги. Претендираната
неустойка в общ размер на 347.86 лв., представяваща стойността на три месечни
абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т. 11
от индивидуалния договор за мобилни услуги, съответно в т.II1-3 от
Допълнителното споразумение, в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани е
него, същият е длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения
срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, взети без ДДС, (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка
от цената на месечния абонамент, потребитялят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3)
В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи такава част от разликата
между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто
съответства на оставащия срок на договора.. Видно е, че уговорената клауза е в
унисон с предписанията на Комисия за защита на потребителита и с уговореното в
постигнатата Спогодба.
Неустойката в размер на 347.86 лв. се
формира, както следва:
•
За
абонаментен план Тотал 24,99 лв. във връзка е мобилен номер ********* по
Договор за мобилни услуги от дата 14.09.2018 се дължи неустойка в размер на
62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46
лв.;
•
За
абонаментен план Тотал 24.99 лв. във връзка с мобилен номер ********** по
договор за мобилни услуги от дата 01.09.2018 се дължи неустойка в размер на
62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46
лв.;
•
За
абонаментен план Тотал 24,99 лв. във връзка с мобилен номер ********** по
договор за мобилни услуги от дата 16.10.2018 г. се дължи неустойка в размер на
62.46 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.
Към Абонаментен план Тотал 24.99 е начислена и неустойка за ползване на
устройство HUAWEI
Y5 2018
Dual
Black в
размер на 160.48 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.Като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, 1еленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него“.Съгласно сключените договори за мобилни
услуги, страните имат права и задължения, описани в тях и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалните договори се прилагат клаузите
на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.В чл.20 от Общите условия
е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл.
23, б) месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура,
не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.Точното
изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко
облигационно отношение. Според чл. 92. ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза
предварително определят размера на обезщетението, което ще дължи неизправната страна
в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност
между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението
вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Това е така, защото кредиторът може да претендира
неустойката и когато вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в
предвидения размер. От тук следва, че длъжникът ще заплати неустойка, която ще
бъде санкция за неговото неизпълнение.Неизпълнение на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за
ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне
достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна
абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване
ползването на услугите.Предвид гореизложеното, абонатът следвало да понесе
отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на
оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника Н.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер на 347.86
лв. (Триста четиридесет и седем лева и 86 ст.), представляваща, както следва:
-
285.40
лв. (Двеста осемдесет и пет лева и 40 ст.) неустойка по клиентски № *********
за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за услуги от дата 14.09.2018 г. за ********* и от 16.10.2018 г. за **********
г., от
които: 222.94 лв. по договорен абонамент от дата 16.10.2018 г. и 62.46 лв. по
договорен абонамент от дата 14.09.2018 г., представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
Black.
-
62.46
лв. (шестдесет и два лв. и 46 ст.) неустойка по клиентски № ********* за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 01.09.2018 г.
за **********, представляваща трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
Депозиран
е отговор от назначен от съда особен представител на ответника, с който се оспорва
иска както по основание, така и по размер и прави конкретни възражения в тази връзка.Моли
исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 456/ 4.9.2020
г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 996/ 2020 г. на ДРС, е
разпоредено длъжникът
Н.С.К. ЕГН: ********** *** да заплати на Кредитора ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК:
********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4, Бизненс Парк София, сграДА 6, общ. Столична,
обл. София (столица) сумата 347,86 /триста четиридесет и седем лева и 86
стотинки/ за Главница в размер на 347,86 BGN /триста четиридесет и седем лева и
86 стотинки/ неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги
в общ размер, ведно със законна лихва от 03.09.2020г. до изплащане на вземането
както и сумите: - 120,00 BGN /сто и двадесет лева/ Адвокатско възнаграждение -
25,00 BGN /двадесет и пет лева/ Държавна такса разноски по делото.
Препис от заповедта е връчен на длъжника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК и на заявителя с разпореждане е указано да предяви иск за вземането си, като
такъв е предявен в едномесечен срок.
Ето защо, предвид изложеното съдът намира, че предявеният
иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите, за които е издадена
заповедта за изпълнение.
Като писмени доказателства по делото са приети процесните
договори за мобилни услуги, за лизинг, както и общите условия на оператора и
фактури. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Не се оспорва от ответника, а и видно от представените
договори за мобилни услуги, между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. Сключен е бил договор
за мобилни услуги от дата 01.09.2018
г
между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като ответникът е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер ********** с
избрана абонаментна програма Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до
01.09.2020 г. Потреблението за мобилен номер **********
е
фактурирано под клиентски номер *********. Абонатът са е
възползвал от възможността да използва повече от един мобилен номер като но
силата „а Договор за мобилни услуги от дата 14.09..2018г.
е
станал титуляр и по мобилен номер ********** с избран
абонамент Тотал 24.99 за срок на действие 24 месеца до 14.09.2020 г.По силата на Договор за мобилни услуги
от дата 16.10.2018 е избрал и трети мобилен номер ********** с избран абонаментен план Тотал 24.99 за
срок на действие 24 месеца до 16.10.2020г.е избрал и трети мобилен номер ********* и избран абонаментен план Тотал 24.99 за срок на
действие 24 месеца до
16.10.2020г.Абонатът
се е възползвал от предоставената му възможност и е сключил и Договор за лизинг от същата дата 16.10.2018 г., по силата на
който е взел мобилно устройство марка HUAWE1 Y5 2018 Dual
Black за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на
3.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
В договорите се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Като съдържание отговарят на законовите изисквания за
договор, сключен при общи условия, като включва необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от него. Те са
приети с положения подпис на абоната и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са налице
основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договора поради
противоречието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият е редовен от външна
страна и обвързва страните.
Видно от
приетите като доказателства издадени фактури от ищцовото дружество е, че по
клиентски № ********* на дата 05.01.2019 г. Крайна фактура № **********
е начислена сума за неустойка в размер на 62.46 лева, по клиентски № ********* на дата 18.01.2019 г., крайна Фактура №
********* е начислена сума за неустойка в размер на 285.40 лева.За
посочените месечни отчетни периоди не се твърди от ответника, а няма и
представени доказателства в тази насока, че длъжникът е изпълнил задължението си да заплати на Теленор
България ЕАД начислените суми, съобразно използваните от него услуги, така
както са фактурирани.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявения
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато
съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№456/4.9.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
от РС-Димитровград по ч.гр.д.№996/2020г.
Предмет
на производството са установителни искове с правно основание чл. 415, вр.чл.422
от ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за дължима сума в размер на 347.86 лв. (Триста четиридесет и
седем лева и 86 ст.), представляваща,
както следва:285.40 лв. (Двеста осемдесет и пет лева и 40 ст.) неустойка по
клиентски № ********* за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за
услуги от дата 14.09.2018 г. за ********* и от 16.10.2018 г. за **********,
от
които: 222.94 лв. по договорен абонамент от дата 16.10.2018 г. и 62.46 лв. по
договорен абонамент от дата 14.09.2018 г., представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
Black, както и 62.46 лв.
(шестдесет и два лв. и 46 ст.) неустойка по клиентски № ********* за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 01.09.2018 г. за **********, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
Безспорно
установено по делото е, че между „Теленор България“ЕАД и ответника Н.С.К. са
възникнали договорни отношения във връзка с подписани между страните договори
за мобилни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство. От страна на
ответника не се оспорва, че не е заплатил посочените суми за предоставени му
мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е заплатил дължимите лизингови
вноски за предоставеното му на лизинг мобилно устройство. Безспорно е и
обстоятелството, че падежа на задълженията по тези фактури е настъпил преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.Основателността на
предявените искове се обуславя от предпоставките: валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е
задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка
за неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това
задължение. В посочените индивидуални
договори за мобилни услуги, съответно т.III-3
от Допълнителното споразумение е уговорено, че ако в случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя с горепосочения
мобилен номер през срока посочен договора, по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата на стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично
изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните
неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се
запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира именно
компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява. В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването
на вземането и на задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има
същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора.
Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с
предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи
служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за
съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за
действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване
валидността на уговорена клауза в процесните договори за компенсаторна
неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата
противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от
месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на
справедливост и добросъвестност в гражданските
отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т.
К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че
при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя,
последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното
задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в
размер на сумата на стандартните за съответния абонаментен план месечни
абонаменти, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към
възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и
нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение.
Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща
се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно
право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е.
същата е и неравноправна и на това основание пак нищожна.
С прекратяване на договора от потребителя търговецът
разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да
реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния
не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка по
процесните договори не е породила валидно задължение в тежест на ответника .
Нищожността на неустоечната клауза изключва възникването на претендираното въз
основа на нея вземане за неустойка, като съдът счита за ненужно да обсъжда
наличието на останалите факти, включени във фактическия състав на процесното
вземане. Ето защо предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.
Следва да се отбележи, че искането да се присъди неустойка в редуциран размер
на 3 месечни абонаменти вноски не променя изводите на съда. Нищожна клауза за
неустойка не поражда права и
задължения, което изключва възникването вземане за неустойка в намален
размер.
Предвид горните мотиви, неоснователна е и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски по делото.
Ответникът се представлява от особен представител.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” № 4, Бизнес Парк
София, сграда 6 срещу Н.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове, с
правна квалификация чл.415, вр.чл.422 от ГПК, вр.чл. 92 ЗЗД, да бъде признато
за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищеца в размер на сумата 347.86 лв. (Триста четиридесет и
седем лева и 86 ст.), представляваща,
както следва:285.40 лв. (Двеста осемдесет и пет лева и 40 ст.) неустойка по
клиентски № ********* за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за
услуги от дата 14.09.2018
г. за ********* и от 16.10.2018 г. за **********, от които: 222.94
лв. по договорен абонамент от дата 16.10.2018 г. и 62.46 лв. по договорен
абонамент от дата 14.09.2018 г., представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Y5 2018 Dual
Black, както и 62.46 лв.
(шестдесет и два лв. и 46 ст.) неустойка по клиентски № ********* за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги от дата 01.09.2018 г. за номер **********, представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: