№ 1283
гр. Велико Търново, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20204110102749 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „А.С.В.” ЕАД срещу АНДР. Г.
АНДР. и КР. Г. АНДР., с която се иска да бъде прието за установено, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумата от 14 541.75 лева – частичен иск от обща
претенция в размер на 38 906.57 лева, представляваща неплатена главница по договор
за потребителски паричен кредит № 1743620/6.2.2015 г., сключен с „У.К.Ф.” ЕАД,
сумата от 2 870.68 лева – договорна лихва за периода от 14.7.2018 г. до 22.4.2019 г.,
както и сумата от 890.59 лева - лихва за забава за периода от 15.7.2018 г. до 12.3.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 2023/2020 г. на Великотърновския
районен съд.
В условията на евентуалност – в случая, че съдът приема, че предсрочната
изискуемост не е обявена преди подаване на исковата молба, са предявени и
осъдителни за горепосочените суми.
Ищецът твърди, че между „У.К.Ф.” ЕАД - кредитор, от една страна, и АНДР. Г.
АНДР. – кредитиполучател и КР. Г. АНДР. – поръчител, от друга страна, е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитиполучателя е
отпусната сумата от 50 000.00 лева. Заявява, че крайният срок за погасяване на
задълженията по кредита е 14.1.2025 г., но предвид обстоятелството, че погасителните
вноски не са заплащани в срок е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията,
обявена на ответниците на 22.10.2019 г. Твърди, че е закупил вземанията по договора
за кредит от „У.К.Ф.” ЕАД.
Ответникът АНДР. Г. АНДР. оспорва претенциите при твърдението, че ищецът не
е отправил волеизявление, с които да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ответницата КР. Г. АНДР. оспорва претенциите при твърдението, че същите са
1
предявени след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което отговорността
й като поръчител е отпаднала. Отделено от това счита, че не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като не е получавала волеизявление в тази насока.
С писмена молба, постъпила преди проведеното открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за нейното
уважаване.
Процесуалният представител на ответниците поддържа заявените оспорвания на
исковете. Заявява, че ищецът не е успял да докаже по безспорен начин, че е отпуснат
кредит в претендирания размер, че не е отправено надлежно изявление за обявяване на
вземанията по договора за предсрочно изискуеми, както и че по отношение на
ответницата е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В писмена защита доразвива
аргументи в подкрепа на поддържаната позиция.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представените писмени доказателства се установява, че на 6.2.2015 г. между
„У.К.Ф.” ЕАД - кредитор, от една страна, и АНДР. Г. АНДР. – кредитополучател и КР.
Г. АНДР. – поръчител, от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит за
сумата от 50 000.00 лева, към която е прибавена сумата от 1 500.00 лева за такса
ангажимент. Кредитът е следвало да бъде върнат чрез внасянето на 119 месечни
погасителни вноски от по 744.62 лева и на 1 вноска от 745.20 лева в срок до 14.1.2025 г.
Съгласно уговорките между страните, лихвеният процент по договора е уговорен в
размер на 11.49 % на годишна база, а ГПР – в размер на 13.76 %. Според чл. 12, ал. 1
от Общите условия, в случай на просрочие и/или неплащане на две последователни
вноски по кредита, ако същите не бъдат погасени в двуседмичен срок от падежа им,
кредиторът има право да прекрати договора и да обяви всички вземания за предсрочно
изискуеми.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.4.2019 г. кредиторът
„У.К.Ф.” ЕАД е прехвърлил на ищеца портфолио от необслужвани вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити с физически лица, които вземания
са индивидуализирани в Приложение № 1 - неразделна част от договора, в което
фигурира и договора за потребителски кредит, сключен с ответниците.
По делото са ангажирани писмени доказателства, според които преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ЧГД № 2023/2020 г. на Районен
съд – Велико Търново ищецът, действащ като пълномощник на кредитора „У.К.Ф.”
ЕАД, е изпратил уведомления до ответниците, че вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на „А.С.В.” ЕАД, както и че същите са обявени за предрочно изискуеми.
Уведомленията са получени от длъжниците на 22.10.2019 г.
Съгласно заключението по основната съдебно-счетоводна експертиза, на 6.2.2015
г. по сметка на А.Г. А. и по сметка на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД с 4 платежни
нареждания е преведена сума в общ размер от 20 431.94 лева. По повод остатъка от
29 568.06 лева на вещото лице е представена справка от „У.К.Ф.” ЕАД, според която с
тази сума е изплатено задължение на А.Г. А. по друг договор за кредит, сключен с
„У.К.Ф.” ЕАД. Вещото лице е установило, че по договора са извършени плащания в
общ размер от 31 659.84 лева, които са отнесени в погашение на 12 593.43 лева от
главницата, на 18 120.61 лева от възнаградителната лихва, на 917.62 лева от
застрахователната премия и на 28.18 лева от лихвата за просрочие. Посочено е, че
2
последното плащане по договора в размер на 2.76 лева е на 14.9.2018 г. и с него е
погасена част от договорната лихва по погасителна вноска № 44 от 14.9.2018 г.
Заключено е, че общият размер на непогасената главница възлиза на 38 906.56 лева,
като за периода от 14.8.2018 г. до 14.8.2021 г. този размер е 14 813.46 лева, а за периода
от 14.8.2018 г. до подаване на заявлението е 9 317.91 лева; че размерът на
възнаградителната лихва за периода от 14.7.2018 г. до 22.4.2019 г. възлиза на 2 870.71
лева, както и че размерът на лихвата за забава, начислена върху неплатените главница
и договорна лихва, за периода от 15.7.2018 г. до 12.3.2020 г. възлиза на 874.86 лева.
Съгласно заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, ако се вземе в предвид сумата по четирите броя платежни нареждания от
6.2.2015 г. в общ размер от 20 431.94 лева, но не и справката, според която с остатъка
от 29 568.06 лева е изплатено задължение на А.Г. А. по друг договор за кредит,
сключен с „У.К.Ф.” ЕАД, за периода от 14.8.2018 г. до 14.8.2021 г. по процесния
договор за кредит няма непогасени задължения за главница, за периода от 14.8.2018 г.
до 22.4.2019 г. няма непогасена възнаградителна лихва и за периода от 15.7.2018 г. до
12.3.2020 г. не се дължи лихва за забава.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86 ЗЗД, като в условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на представените писмени доказателства съдът приема за установено
съществуването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит,
сключен между „У.К.Ф.” ЕАД - кредитор, от една страна, и АНДР. Г. АНДР. –
кредитополучател и КР. Г. АНДР. – поръчител, от друга. Приема също, че по силата на
така сключения договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата от
50 000.00 лева. С получаване на сумата е завършен фактическият състав на договора,
което е породило задължение за кредитополучателя да върне главницата, както и
уговорените възнаградителна лихва и такса ангажимент в срок до 14.1.2025 г.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че на
кредитополучателя не е предоставена цялата сума по кредита. Напротив, от
заключенията по основната и по допълнителната експертиза се установява, че с четири
платежни нареждания именно на основание процесния договор са преведени суми в
общ размер от 20 431.94 лева, а с остатъка от 29 568.06 лева е изплатено задължение на
ответника А.Г. А. по друг договор за кредит, сключен с „У.К.Ф.” ЕАД. В този ред на
мисли, изплащането на налично задължение на кредитополучателя по друго
правоотношение (в случая рефинансиране на текущо задължение към същия кредитор)
е валидна форма на изпълнение, поради което и съдът приема, че сумата от 50 000.00
лева е отишла в полза на кредитополучателя, което пък е породило задължение за
последния да върне същата и уговорените възнаградителна лихва и такса ангажимент.
От доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е носител на вземанията по
договора за кредит в качеството си на цесионер по договора за цесия от 22.4.2019 г.
Размерът на остатъчното задължение по договора кредит е установен чрез
допуснатата счетоводна експертиза, според чието заключение общият размер на
непогасената главница възлиза на 38 906.56 лева, като за периода 14.8.2018 г. -
14.8.2021 г. този размер е 14 813.46 лева; размерът на възнаградителна лихва за
3
периода 14.7.2018 г. - 22.4.2019 г. възлиза на 2 870.71 лева, а размерът на лихвата за
забава, начислена върху неплатените главница и договорна лихва, за периода 15.7.2018
г. - 12.3.2020 г. възлиза на 874.86 лева. В тази връзка, съобразявайки представените
писмени доказателства и заключението по основната счетоводна експертиза, съдът
приема, че задълженията по договора за кредит са в размер на горепосочените суми,
като доказателства за тяхното погасяване не са ангажирани.
Възражението на ответниците, че ищецът не е отправил волеизявление, с които да
обяви кредита за предсрочно изискуем, се явява неоснователно. Това е така, доколкото
към уведомителните писма, с които „У.К.Ф.” ЕАД, действащ чрез пълномощника
„А.С.В.” ЕАД, уведомява ответниците за извършената цесия, са налични и
уведомления, че вземанията по договора за кредит са обявени за предсрочно
изискуеми. Но дори да се приеме, че по делото не са ангажирани надлежни
доказателства за това, че преди подаване на заявлението кредиторът е отправил
волеизявление, че прави кредита предсрочно изискуем, то задълженията на
ответниците са станали изискуеми с настъпване на падежа на всяка от погасителните
вноски – както за главница (за периода 14.8.2018 г. - 14.8.2021 г.), така и за
възнаградителната лихва (за периода 14.7.2018 г. - 22.4.2019 г.). Т.е. въпреки, че
ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост на кредита в заявлението си,
допустимо е предявеният иск за установяване дължимостта на вземанията по договора
да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо. Към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция е настъпил падежът на претендираните като частични вземания за главница
и възнаградителна лихва, като на основание чл. 235, ал. 3 ГПК този факт следва да
бъде съобразен от съда.
Основателно обаче се явява възражението на ответницата, че исковете са
предявени след изтичането на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което отговорността
й като поръчител е отпаднала. Това е така, тъй като предсрочната изискуемост на
вземанията по договора е настъпила на 22.10.2019 г., както сам заявява ищецът, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.8.2020 г., т.е.
повече от шест месеца след настъпване изискуемостта на вземанията.
С оглед гореизложеното, предявените искове срещу ответника АНДР. Г. АНДР. се
явяват основателни за пълните предявени размери за главницата и за
възнаградителната лихва и до сумата от 874.86 лева за лихвата за забава, като исковете
са изцяло неоснователни по отношение на ответницата КР. Г. АНДР..
Предявените при условията на евентуалност осъдителни искове не следва да бъдат
разглеждани, доколкото причината, поради която се отхвърлят исковете срещу
ответницата КР. Г. АНДР., не е липса на обявена преди подаване на заявлението
предсрочна изискуемост на вземанията (напротив, съдът приема, че такова обявяване е
налице), а изтичането на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в тежест на ответника АНДР. Г. АНДР. следва да се
възложи заплащането на направените от ищеца в настоящото производство разноски в
общ размер от 889.67 лева – част от заплатените държавна такса, депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. В тежест
на ответника АНДР. Г. АНДР. следва да се възложи и заплащането на направените от
ищеца в заповедното производство разноски в общ размер от 415.70 лева – част от
заплатените държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
4
В тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на част от направените от
ответника АНДР. Г. АНДР. в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в размер от 0.94 лева съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както и направените в заповедното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 0.31 лева.
В тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на направените от
ответницата КР. Г. АНДР. в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 1 050.00 лева, както и направените от ответницата в
заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 360.00
лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че АНДР. Г. АНДР., ЕГН ********** дължи на
„А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 14 541.75 лева – частичен иск от обща претенция в
размер на 38 906.57 лева, представляваща неплатена главница по 37 броя месечни
погасителни вноски за периода от 14.8.2018 г. до 14.8.2021 г. по договор за
потребителски паричен кредит № 1743620/6.2.2015 г., сключен с „У.К.Ф.” ЕАД, сумата
от 2 870.68 лева – договорна лихва за периода от 14.7.2018 г. до 22.4.2019 г., както и
сумата от 874.86 лева – лихва за забава за периода от 15.7.2018 г. до 12.3.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.8.2020 г. до
изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ЧГД № 2023/2020 г. на Районен съд – Велико Търново, като отхвърля иска за лихва за
забава за разликата до пълния предявен размер от 890.59 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** за приемане за установено, че
КР. Г. АНДР., ЕГН ********** дължи солидарно с АНДР. Г. АНДР., ЕГН **********
сумата от 14 541.75 лева – частичен иск от обща претенция в размер на 38 906.57 лева,
представляваща неплатена главница по 37 броя месечни погасителни вноски за
периода от 14.8.2018 г. до 14.8.2021 г. по договор за потребителски паричен кредит №
1743620/6.2.2015 г., сключен с „У.К.Ф.” ЕАД, сумата от 2 870.68 лева – договорна
лихва за периода от 14.7.2018 г. до 22.4.2019 г., както и сумата от 890.59 лева - лихва за
забава за периода от 15.7.2018г. до 12.3.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 27.8.2020 г. до изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 2023/2020 г. на Районен
съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА АНДР. Г. АНДР., ЕГН ********** да заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК
*** сумата от 889.67 лева – разноски за настоящото производство, както и сумата от
415.70 лева - разноски по ЧГД № 2023/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на АНДР. Г. АНДР., ЕГН
********** сумата от 0.94 лева - разноски за настоящото производство, както и сумата
от 0.31 лева - разноски по ЧГД № 2023/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „А.С.В.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на КР. Г. АНДР., ЕГН **********
сумата от 1 050.00 лева – разноски за настоящото производство, както и сумата от
360.00 лева - разноски по ЧГД № 2023/2020 г. на Районен съд – Велико Търново.
5
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6