Р Е Ш
Е Н И Е
№ 41/21.02.2022 г., град Добрич
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и пети
януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм.д.№ 390 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 26, ал. 4
от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по жалба на К.С.С. с
адрес ***, подадена чрез адв.М.Г.-ДАК, срещу Разпореждане № 4505-40-1043 от 07.07.2021
г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, в частта, с която не е
предвидено изплащане на гарантираното му
вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждение за периода
от м.ноември 2018 г. до м.декември 2018 г., както и начисленото обезщетение за
неспазено предизвестие по чл.220 от КТ.
Жалбоподателят не е съгласен с така определения размер на дължимото му се
вземане, като твърди, че той е неправилно определено. Възразява, че не ставало
ясно как е формирана сумата за изплатени брутни трудови възнаграждение и защо
като период е посочено времето от 01.07.2018 г. до 31.10.2018 г., при положение,
че прекратяването на трудовия договор е извършено на 18.01.2019 г. и до този
момент му се дължат трудови възнаграждения. Счита, че за месеците ноември и
декември 2018 г . му се дължи му се дължи трудово възнаграждение в нетен размер
съответно 778,88 лв. и 782,52 лв. Посочените възнаграждения били присъдени с
влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 391/2019г. по описа на РС Балчик.
Твърди, че в оспореният акт не били включени и присъдените трудови обезщетения
по гр.д.№ 658/2019г. по описа на РС Балчик,
във връзка с исковете му по чл.224, ал.1 и чл.220 от КТ. Счита, че от
разпореждането не може да се установи начина на определяне на посочените за
изплащане суми, както и защо административния орган не се е съобразил с
представените от жалбоподателя влезли в сила съдебни решения. Възразява, че не
е спазена процедурата по Наредбата за реда и начина за информиране на
работниците и служителите за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при
несъстоятелност на работодателя. В съдебно заседание чрез процесуалния си
представител заявява, че поддържа жалбата и моли оспореното разпореждане да
бъде отменено като незаконосъобразно, а преписката да се върне на
административния орган за ново разглеждане. Жалбоподателят претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Фонд “ГВРС” при НОИ, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност
и законосъобразност на оспореното разпореждане на директора на Фонд ”ГВРС”. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че
административният орган е спазил законовите разпоредби, извършил е проверка по
документацията на дружеството, в счетоводството, по ведомости за заплати и
установил кои са начислените и неизплатени суми за трудови възнаграждения и
обезщетения по КТ, така както са по справката представена от синдика. В писмена
защита сочи, че действително има постановени решения на Районен съд Балчик, но
те не били издадени на база ведомостите за заплати или проверка в счетоводството
на „Евроманган“ ЕАД (в несъст.) и затова не доказвали начисляване от
работодателя на трудово възнаграждение и обезщетения по Кодекса на труда. По
тези съображения счита, че за процесния период не е налице хипотезата на чл.3
от ЗГВРСНР, а жалбоподателят би могъл да предяви претенцията си пред синдика.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят, К.С.С., е
бил в трудовоправни отношения с “Евроманган” ЕАД на длъжността „подземен
миньор”.
По делото не е спорно,
че с Решение № 29 от 11.03.2020 г. по т.д. № 15 / 2019 г. по описа на Окръжен
съд – Добрич, поправено с Решение № 39 от 18.05.2020 г., е открито производство
по несъстоятелност на “Евроманган” ЕАД, като едновременно с това дружеството е
обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му на основание чл. 630, ал.
2 от ТЗ. Решението е публикувано в Търговския регистър на 13.03.2020 г., което
се установява от данните в Констативен протокол № КГ-5-24-00937064/14.06.2021г.
на контролен орган при ТП на НОИ- Добрич (л.60).
На 28.01.2019г. изпълнителният
директор на “Евроманган” ЕАД (в несъст.) е издал Удостоверение (л.5) в уверение,
че К.С.С., подземен миньор в мина Оброчище е получавал доходи за целия период
на 2018 г., като възнагражденията му за месеците юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2018 г. били начислени, но не били изплатени.
Видно от удостоверението, трудовият договор на жалбоподателя с “Евроманган” ЕАД
(в несъст.) е бил прекратен на 18.01.2019 г.
На 18.05.2020 г. със заявление - декларация (л.7-8) до ТП на НОИ – Добрич К.С.
е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. Със заявлението
жалбоподателят е декларирал, че от 23.11.2009 г. до 18.01.2019г. е бил работник
в процесното дружество и е изпълнявал длъжността „подземен миньор“.
С уведомително писмо с изх. № Ц4502-24-121#1 от 26.08.2020г. началникът на сектор „КП“ към ТП на НОИ-Добрич е указал
на К.С., че към искането следва да представи справка по чл.4, ал.1 от Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите за отпускане и
изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя или
съдебно решение за начислени , но неизплатени трудови възнаграждения.
С молба, представена на л.14 от делото, жалбоподателят е предоставил на
компетентния административен орган съдебни решения и изпълнителни листи,
издадени от Районен съд Балчик, а именно Решение № 211/20.12.2019 г.,
постановени по гр.дело № 391/2019г., Решение № 100 от 29.07.2020г., постановено
по гр.дело № 658/2019г., изпълнителен лист № 97/17.09.2020г. и изпълнителен
лист № 131 от 01.10.2020г. С Решение № 211 от 20.12.2019г.
по гр.д. № 391/2019г. по описа на Районен съд –Балчик, е признато за
установено, че работодателят “Евроманган” ЕАД дължи на работодателя неизплатено
трудово възнаграждение и за процесните м.ноември и м. декември 2018 г. в размер
на съответно 778,88 лева и 782,52 лв. След влизане в сила на решението, на
17.09.2020 г. в полза на жалбоподателя е издаден изпълнителния лист, цитиран
по-горе.
С Решение
№ 100 от 29.07.2020г., постановено по гр.дело № 658/2019г. е признато за
установено, че работодателят дължи на жалбоподателя неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.януари 2019 г. в размер на 436,03 лева, обезщетение по
чл.220 от Кодекса на труда за неспазено предизвестие в размер на 1008,44 лева,
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 2 016,88 лева, обезщетение
по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. за 11
дни в размер на 616,22 лева, кактто и съответните лихви върху главните
вземания. След влизане в сила на решението за
признатите вземания е издаден изпълнителен
лист № 131 от 01.10.2020 г.
Междувременно синдикът на „Евроманган”ЕАД (в несъст.) е предоставил на ТП на НОИ Справка с изх. № 84 от 26.03.2021 г. с информация за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения. Видно от съдържанието на справката, тя се различава от издаденото преди това, на 28.01.2019г. удостоверение от същия работодател за същите обстоятелства. В справката не фигурират начислените, но неизплатени трудови възнаграждения за месеците ноември и декември 2018 г.
Видно е,
че с Констативен протокол №
КГ-5-24-00937064/14.06.2021г. на
работодателя са дадени указания за корекция на 16 бр. справки в посока
увеличение и 8 бр. справки в посока намаление.
Вещото лице по допусната по делото
съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че са установени
несъответствия. По ведомостите за работни заплати на дружеството няма начислени
възнаграждения в брутен и нетен размер на м.ноември 2018 г. и за м.декември 2018
г. Същевременно, по данни от Персоналния регистър на НОИ, работодателят е подавал декларации-образец 1
за осигурителния доход на жалбоподателя за месеците ноември и декември 2018 г.,
за който се дължат осигурителни вноски в размер на 1003, 73лв. за м.ноември и
1008,44 лв. за м. декември. Поради тези несъответствия, вещото лице дава
заключение, че не може да определи брутния размер на признатите вземания на
жалбоподателя спрямо „Евроманган“ ЕАД. Имайки предвид начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения според данните във ведомостите за заплати,
вещото лице дава заключение, че на жалбоподателя се дължи обезщетение от Фонд
„ГВРС“ в размер на 3 805,91 лв., т.е. сумата, която е определена с
оспореното разпореждане.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе допусната и
допълнителна задача на вещото лице, което дава заключение, че ако се вземат
предвид присъдените на жалбоподателя със съдебните решения неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения ( независимо дали се начислени от работодателя),
същия би следвало да получи от Фонд „ГВРС“ по чл.22, ал.1 от ЗГВРСН сумата от
7809,21 лева след приспадане на данъка по ЗДДФЛ.
Заключенията на вещото лице не бяха оспорени от страните и съдът ги намира
за компетентни и обосновани.
Оспореното разпореждане е издадено на 07.07.2021 г. и е съобщено на
19.07.2021г. Жалбата срещу него е постъпила в съда на 23.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, адресат
на обжалваното разпореждане, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗГВРСНР.
Според разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците
и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения,
дължими по индивидуални и колективни трудови договори (т.1), както и начислени
и неизплатени парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на
нормативен акт (т.2), като правото на гарантирано вземане възниква при
кумулативното проявление на предпоставките по чл. 4 и чл. 6 от същия закон.
По делото не е спорно, че жалбоподателят, К.С., има право на гарантирано
вземане по ЗГВРСНР и че той е упражнил правото си в законоустановения срок по
чл. 25 от ЗГВРСНР.
Редът и условията за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за
реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (Наредбата), като спазването им е гаранция за
правилното определяне на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, гарантираните вземания на работниците и
служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но
неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6.
От съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 3 и чл. 22 от ЗГВРСНР е
видно, че в приложното им поле се включват единствено начислените и неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения по КТ и то само за периода и в
размерите по чл. 22 от ЗГВРСНР. От представените писмени доказателства и от
изслушаните по делото съдебно-икономически експертизи (първоначална и
допълнителна) не се установява наличието едновременно на начислени и
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на работника, които да
не са включени в размера на гарантираното от фонда вземане. Действително от
приложените по делото граждански дела и съдебни решения на БРС е видно, че на
жалбоподателя са признати вземания за трудови възнаграждения за м. ноември 2018
г. и м. декември 2018 г., както и за
парични обезщетения по чл. 220, чл. 222, ал. 1 и чл. 224 от КТ, но нито едно от
тези вземания не е начислено във ведомостите за заплати на работодателя
съгласно заключенията на вещото лице. За м.януари във ведомостите за заплати на
жалбоподателя е начислено обезщетение за оставане без работа в брутен размер от
870,35 лв., което е взето предвид и вклйчено за изплащане от ответника като
обезщетение от Фонд „ГВРС“.
От мотивите към съдебните решения е видно, че част от вземанията са приети
за установени на базата на подадената информация в НАП или само на твърденията
в исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл. 161 от ГПК, а друга част
с помощта на вещо лице, но не и въз основа на разплащателните ведомости на
“Евроманган” АД. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите
възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Същото се
отнася и за паричните обезщетения по КТ. Следователно, начисляването на
трудовото възнаграждение и паричните обезщетения следва да намери израз във
ведомости за заплати, което в случая за процесните м. ноември и м.декември 2018
г. не е извършено. От изслушаните по делото експертизи се установява безспорно,
че единствените начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения по КТ за
релевантния период по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНС са посочените в оспореното
разпореждане суми и няма начислени и неизплатени възнаграждения и обезщетения
извън тях. Вярно е, че в персоналните регистри на НОИ за осигурените лица се
съдържат данни за начислен облагаем доход на жалбоподателя за м. ноември и м.
декември 2018 г., но те не съответстват на записванията в разплащателните
ведомости, видно от заключението на вещото лице и последващите задължителни
предписания за заличаването им, поради което правилно и законосъобразно не са
взети предвид при определяне на гарантираното вземане на работника.
При това положение следва да се приеме, че не са налице надлежни
доказателства, които да оборват фактическите констатации в обжалвания акт.
Представените по делото съдебни решения установяват неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения, които обаче не са били начислени от работодателя,
поради което няма как да бъдат включени в гарантираното от фонда вземане и
следва да се предявят в производството по несъстоятелност, както правилно е
посочил и ответникът.
Представеното от жалбоподателя удостоверение, издадено на 28.01.2019г. от
изпълнителния директор на обявеното в несъстоятелност дружество, не води до
друг, по–различен извод. От заключението на вещото лице и представените по
делото ведомости за заплати се установява, че при работодателя липсват
доказателства за начислени трудови възнаграждения за месеците ноември и
декември 2018 г., следователно представената от синдика справка с изх. № 84 от
26.03.2021 г. е с коректно съдържание, тъй като е изготвена според данните във
ведомости за заплати.
В обжалваното разпореждане не е посочено защо не са включени признатите със
съдебните решения вземанията за трудовите възнаграждения за м.ноември и
м.декември, както и всички присъдени обезщетения, но мотивите за това могат да
се извлекат от данните в административната преписка, представени от
работодателя, а именно справката с изх. № 84 от 26.03.2021 г., за която в
жалбата се твърди, че е получена.
По административната преписка липсват доказателства за връчване на
справката от 26.03.2021г. по чл. 4, ал. 1 от Наредбата на работника, но от
данните по делото, включително и от твърденията в жалбата, които съдът
кредитира като признание на неизгодни за страната факти, се установява, че
жалбоподателят е получил справка, с която не е бил съгласен и е възразил срещу
нея.
По горните съображения съдът приема, че претендираните от жалбоподателя
суми за м.ноември и м.декември 2018 г. не са начислени от работодателя. Макар
те да са установени с влезли в сила съдебни решения и да се дължат, не попадат
в обхвата на вземанията, които се изплащат по реда на чл. 3 от ЗГВРСНР, поради
което правилно и законосъобразно не са включени в начислените суми. В този
смисъл са решение № 4346/03.04.2018 г. по адм. д. № 1002/2007 г. по описа на ВАС,
VІ о., решение № 7354/17.06.2021 г. по адм. д. № 4517/2021 г. по описа на ВАС,
VІ о.
Не са налице основания за отмяна като незаконосъобразно на оспореното
разпореждане на директора на Фонд “ГВРС“. С оглед на изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 37 от ЗПП, във
вр. чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.С.С. с ЕГН ********** и адрес *** срещу Разпореждане № 4505-40-1043 от
07.07.2021 г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ.
ОСЪЖДА К.С.С. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на НОИ – София сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез
настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: