Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017
гр. Габрово, 12.02.2021г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д
А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА Д.
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шханова, като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 428 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 260006 от 01.10.2020 г.,
поставено по гр. д. № 73/2019 Г., Дряновският районен съд е отхвърлил
предявените от М.К.К., с ЕГН **********,***,
срещу Военно формирование 22 960 - с. Царева ливада, представлявано от майор Т.
З.С.искове с пр. осн. чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ за заплащане на сумата от
3022,50 лв., представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на
вакантната длъжност „НСО“ наред с длъжността, на която ищецът е назначен, за
периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г.;
с пр. осн. чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ във вр. чл. 24, ал 2 вр. чл. 3, ал. 2
вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за условията, размерите и
реда за изплащане на допълнително възнаграждение за рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, за
военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната,
структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия,
допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да
бъдат отстранени, ограничени или намалени, за заплащане на сумата от 764,00
лв., представляваща допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи
лъчения за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.; с пр. осн. чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ във вр. чл. 45 от Наредба № Н-5 от 2015 г.
за условията, реда и нормите за осигуряване на безплатна храна и ободряващи
напитки в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия в мирно време, за заплащане на
сумата от 2234,00 лв., представляваща стойността на полагаща се безплатна храна
за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. за работа при йонизиращи лъчения,
като неоснователни и недоказани. В тежест на ищеца са възложени разноските по
делото.
Срещу
така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М. К. К., чрез адв. М.
Д., в която се твърди, че същото е неправилно и необосновано, постановено при
нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът не е
изпълнил задължението си да прецени и
анализира всички събрани по делото доказателства. За успешното провеждане на
предявените искове ищецът следвало да установи, че има качеството военнослужещ, както и че е
полагал труд, за който ответникът дължи претендираните възнаграждения в
нормативно определени размери. Безспорно ищецът е изпълнявал военна служба по
смисъла на чл. 133 от ЗОВСРБ и по силата на заповед № КВ-`153/18.03.2013 г. на
министъра на отбраната, на длъжност "заместник началник на база, той и
началник Сектор "Съхранение и обслужване на техническите средства за
ядрена, химическа, биологична защита и екология". Освен това налице са
били и останалите предпоставки за уважаване на предявените искове, което се
доказвало о събраните писмени доказателства, частичните признания на
представляващия ответника и заключението на допуснатата и изслушана съдебно -
счетоводна експертиза. В двата процесни периода по делото процесната длъжност
"началник сектор осигуряване" е била вакантна, като заповедите на
началника на военното формирование, имат природата на назначаване на ищеца на
тази длъжност, тъй като възлагат 6 месечен период на изпълнение и
предупреждение за носене на наказателна отговорност за неизпълнението им. И в
двата процесни периода ищецът е изготвял множество документи, във връзка с
възложената му длъжност, от което е видно, че фактически е изпълнявал същата.
Тези документи не са преценени от съда, като необоснован е изводът му, че
ищецът е изпълнявал само част от тези задължения. Изводът за липса на изрична
заповед за възлагане противоречи на събраните по делото доказателства, тъй като
такива са налице. Доводът за липсата на заповед от страна на ответника сочи на
негово виновно поведение, изразено в административен пропуск, от което иска да
черпи права. По втория предявен иск, съдът необосновано е приел, че не е
работил, не е бил в работилницата и не е извършвал контролна дейност. Съдът е
приел, че от заповед № РД - 1/02.01.2018 г. и № 1/03.07.2017 г. на началника на
военното формирование, именно началникът на това формирование ще ръководи,
организира и контролира дейността на
ремонтно - градуировъчна работилница. Нарушен е материалния закон, че с двете
нищожни горепосочени заповеди са отнети функции и задължения на ищеца по
ремонтно - градуировъчна работилница, тъй като по силата на длъжностното му
характеристика ищецът има тези
задължения, респ. правото да получава следващото се допълнително
възнаграждение. Необоснован е извода, че когато началникът отсъствал, ищецът
изпълнявал частичен контрол в работилницата, но не и проверка на приборите при отворен източник на йонизиращо лъчение,
позовавайки се на свидетелските показания, тъй като и тримата свидетели са
заинтересовани. По третия иск решението също е необосновано, тъй като безспорно
до 31.12.2016 г. ищецът е получавал ежемесечно полагащите му се суми, като след
разговор с началника на формированието, отново е включен в получаването им през
м. юни 2018 г. Моли да се отмени решението и да се постанови решение, с което
да се уважат предявените искове.
Постъпил
е отговор от ответната страна по жалбата Военно формирование 22960 - с. Царева
ливада, представлявано от майор Т. С., чрез мл. юрисконсулт Г. Д., в който се
оспорва жалбата и се моли, да се потвърди постановеното решение, по аргументи
подробно изложени в него. Претендират се направените разноски за въззивната
инстанция.
В
съдебно заседание се явява ищеца и процесуалния му представител, като поддържат
жалбата и претендират разноските за двете инстанции. За ответната страна се явява
майор Т. С.и юр. Г. Д., като се оспорва
жалбата и се поддържа подадения отговор.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск от М.К.К. ***, против Военно формирование
22 960 - с. Царева ливада, Габровска област, с който е поискано да бъде осъден
ответника да му заплати: сумата от 4464 лв., представляваща възнаграждение за
изпълнение на вакантна длъжност „НСО" наред с длъжността, на която е
назначен, за периодите: 01.01.2015 г. - 30.06.2015 г., 01.07.2017 г. -
31.12.2017 г. и 01.01.2018 г. - 01.07.2018 г.; сумата от 764 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за работа при йонизиращи лъчения за
периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г., съгласно Наредба № Н-3 от 8.02.2011
г.; както и сумата от 2234 лв. представляваща стойността на полагаща се
безплатна храна за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. като военнослужещ
и работа при йонизиращи лъчения, ведно със законната лихва върху главниците до
окончателното изплащане.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по делото, в който се
възразява, че ищецът не е бил надлежно назначен на длъжността „НСО"
наред с длъжността, на която е бил назначен, а цитираните от него заповеди
касаели формиране на комисии по сдаване на длъжността, като същите не били
надлежен акт, издаден от компетентен орган, с които ищецът е назначен на
вакантната длъжност, като актовете издадени от същата комисия са нищожни. Освен
това началникът на формированието не е бил оправомощен от Министъра на
отбраната да назначава ищеца да съвместява двете длъжности. Ищецът действително
не е изпълнявал задълженията на длъжността "началник сектор
"Осигуряване" както твърди, не се е запознал с длъжностната
характеристика за длъжността, което поставяло под съмнение, че същия е
отговарял на условията за длъжността. Освен това липсва, каквато и да е
договореност между страните за възлагане на допълнителни задължения, от които
да възникне основание за допълнително плащане. Относно искът за заплащане на
допълнително възнаграждение по Наредба № Н-5 от 02.04.2015 г. доколкото ищецът
не е работил в среда с йонизиращи лъчения, а в канцелария, нито е работил в ремонтно - градуировъчната
работилница, същият не е правоимащ по тази наредба. Макар и като длъжност да е
трябвало да извършва ежедневен контрол, то той не е работил пряко в
работилницата и няма необходимите часове. Относно искът за допълнително
възнаграждение по Наредба № Н-3 от 08.02.2011 г. ищецът отново не
е правоимащ, тъй като за работното му място няма карта за оценка на риска,
която да надвишава допустимата степен, а изготвената за неговото длъжност карта
е класифицирано като незначителен и твърде ограничен риск. Освен това в
Наредбата е уредено, че допълнително възнаграждение се дължи само за дните, през които лицето е
работило под влиянието на йонизиращо лъчение, като за това всеки носи личен
дозиметър и на база неговите показания се изготвя протокол от измерванията, като
за претендирания период ищецът не е осъществявал проверка. За процесния период
той не е разполагал с дозиметър и нямал право да влиза в работилницата.
За да
постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел по предявеният
иск с пр. осн. чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, че поради липсата на изрична писмена
заповед на Командира на сухопътни войски за назначаване като временно
изпълняващ вакантната длъжност, за ищеца не е възникнало правото да получи претендираното
възнаграждение, като сочените от ищеца заповеди на командира на военното
формирование не могат да бъдат приети като правопораждащ факт за заемане на
вакантната длъжност, а обстоятелството, че ищецът е подписвал документи
свързани със задълженията на вакантната длъжност не обуславяли извода за
надлежното му назначаване през процесните периоди, поради което искът е
отхвърлен като неоснователен и недоказан. По иска с пр. осн. чл. 214, ал. 1, т.
2 от ЗОВСРБ съдът е приел, че макар през
процесния период ищецът да е осъществявал контрол върху дейността на ремонтно -
градуировъчната работилница, този контрол не е бил пряко свързан с ремонта на
градуировката на дозиметричните прибори и не е осъществен в среда на йонизиращи
лъчения, представляващи риск за здравето по см. на приложимата наредба и искът
е неоснователен. По иска с пр. осн. чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ съдът е приел, че
ищецът не е извършвал дейност в йонизираща среда, поради което и не е налице
основание за присъждане на претендираното обезщетение.
Въззивният
съд, след съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от заповед № КВ-153/18.03.2013 г. на Министъра на отбраната ищецът е
назначен на длъжност „заместник началник на база, той и началник на Сектор
„Съхранение и обслужване на технически средства за ядрена, химическа,
биологическа защита и екология“ във военно формирование 22960 - с. Царева
ливада.
Между страните, не е спорно обстоятелството, че за периода от 01.07.2017 г.
до 31.12.2017 г. и за периода 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. длъжността „НСО"
в ответното военно формирование е била вакантна. Видно от представената
длъжностна характеристика за длъжността, връчена на капитан Д. С. на 08.07.2015
г., за същата длъжност е определено, че може да бъде заета от офицер, а според
заключението на вещото лице съгласно
класификатора на длъжностите е III “МОЗ“ - капитан III степен.
По делото е представено копие
от Заповед № ОХ-392/28.06.2011 г. на Министъра на отбраната относно
оправомощаване на длъжностни лица. В т. 1 от заповедта е посочено, че
Началникът на отбраната назначава и преназначава офицери на
длъжности, изискващи военно звание „майор“ (капитан III ранг) и „капитан“
(капитан-лейтенант), които не са в правомощията на други длъжностни лица.
Съгласно т. 3.1 Командирът на
сухопътните войски, към които спада военно формирование 22960, назначава и
преназначава военнослужещи на длъжности, изискващи военно звание „майор“
(капитан III ранг) и „капитан“ (капитан-лейтенант) от подчинените им военни
формирования. В т. 6.1 от заповедта е посочено, че командирите на
бригади (бази), полкове, самостоятелни батальони и приравнени на тях командири
(началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно
звание „полковник“ (капитан I ранг) или „подполковник“ (капитан II ранг) могат
да назначават, преназначават и освобождават от длъжност сержантите (старшините)
и войниците (матросите) от подчинените им военни формирования.
По делото е представена Заповед № РД -
1/03.01.2017 г. на началника на военно формирование 22960 - с. Царева ливада,
касаеща организация на войсковата служба във военно формирование 22960 през
2017 г. В т. 6 е разпоредено, че началникът на военно формирование ще ръководи
и контролира дейността на ремонтно -градуировъчна работилница. В т. 7 е
разпоредено кои дейности ще организира, ръководи и контролира ищецът капитан М.К.К.,
като изрично е изключена дейността на ремонтно- градуировъчна работилница.
По делото е представена Заповед №
РД-232/26.06.2017 г. на началника на военно формирование 22960 - с.
Царева ливада, с която е разпоредено за времето от 27.06.2017 г. до 30.06.2017 г. да се извърши сдаване/ приемане
на длъжността „Началник на сектор „Осигуряване“ във военно формирование 22960 -
Царева ливада от капитан Д. И. С. на капитан М.К.К. в присъствието на поименна
комисия с председател ищецът капитан М.К.К., за което да се изготви и представи
за утвърждаване „Акт за сдаване и приемане на длъжността „Началник сектор
„Осигуряване“. Във връзка с изпълнение на заповедта по делото е представен Акт
за сдаване и приемане на длъжност от 29.06.2017 г., видно от който е извършено
сдаване/ приемане на длъжността „НСО“ между капитан Д. И. С. на капитан М.К.К..
Актът е утвърден на 29.06.2017 г. от началника на ответното военно
формирование.
От представената Заповед № РД -
241/04.07.2017 г. на началника на военно формирование 22960 - с. Царева ливада,
касаеща организация на войсковата служба във военно формирование 22960 през
второто шестмесечие на 2017 г. се установява, че началникът на военното
формирование ще ръководи и контролира дейността на ремонтно -градуировъчна
работилница. На капитан М. К. е възложено да организира, ръководи и контролира
дейността в регистратура за класифицирана информация, на сектор
"Осигуряване", група "Пожарна безопасност", "Медицински пункта" и дейността на
старши специалиста от звеното за "счетоводна
отчетност на финансовите материали и ресурси" към сектор "Осигуряване",
да организира извършването на строителните дейности във формированието, да
организира провеждането на обществените поръчки и отговаря за осигуряване с
материални средства, касаещи ежедневната дейност на формированието. Видно от т. 5 на същата заповед, по отношение
на назначената от началника оперативна група
при възникване на пожар, капитан К. е ръководител в работно време и
същият е посочен като изпълняващ задълженията на началник сектор "
Осигуряване". Като началник на сектор "Осигуряване" М.К. е
посочен и в т. 12, б. "а" и б. "i" и т. 15 от същата заповед
От представената заповед № РД-1 от
02.01.2018 г. на началника на военно формирование 22960 - с. Царева ливада,
касаеща организация на войсковата служба във военно формирование 22960 през
2018 г. се установява, че капитан М.К. по т. 3.2. е определен за ръководител
група като „заместник началник на база, той и началник на Сектор
„Съхранение и обслужване на технически средства за ядрена, химическа,
биологическа защита и екология“, той и началник на сектор
"Осигуряване", а в т. 7 от заповедта са определени дейностите, който следва
да извършва във връзка с ръководеното и организацията на сектор
"Осигуряване". Сред
дейностите, които следва да организира, ръководи и контролира ищецът капитан М.К.К.,
не е посочена дейността на ремонтно- градуировъчна работилница.
По делото е представен и Акт за сдаване и
приемане на длъжност от 27.08.2018 г., видно от който пред поименна комисия с
председател въззивникът капитан М.К.К., назначена със заповед №
РД-256/30.07.2018 г. на началника на военно формирование 22960, е извършено
сдаване/ приемане на длъжността „НСО“ между капитан М.К.К. на капитан Д. В. И..
Актът е утвърден на 28.08.2018 г. от началника на военното формирование.
Видно от заключението на вещото лице С. Н.,
след извършена справка в деловодството
на ответното военно формирование е установено, че за периодите от 01.07.2017 г.
до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. ищецът е изготвял и
подписвал редица документи, описани подробно в табличен вид. Месечните планове
за експлоатация на ППС, общо 13 бр., са подписани от него в качеството на началник на сектор “Осигуряване“, други
документи са подписани в качеството му на председател на комисии, заместник
началник на база, началник служба ГСМ. От заключението на
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че допълнителното трудово
възнаграждение по чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ за длъжността „НСО“, изчислено
съгласно присъствените дни на ищеца е, както следва: за периода от 01.07.2017 г.
до 31.12.2017 г. – 1 271, 21 лв., а за периода 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г. –
1 222, 36 лв. или общо 2 493,57 лв.
Не е спорно, че в заеманата длъжност, съгласно представената длъжностна
характеристика връчена на въззивника, е включена дейността по организацията и
ръководството на военното формирование и сектор "СО на ТС за ЯХБЗ и
Е", както и контролирането изпълнението на функционалните задължения на
военнослужещите. От събраните свидетелски показания се установява, че контролът
в ремонтно - градуировъчната работилница се извършва
ежедневно - контролира се дейността на непосредствено работещите в
работилницата, както и проверка на градуировката на приборите (св. К. П., св. М.
И.). За да бъде допускан до работилницата проверяващият следва да има
дозиметър, какъвто е имал и въззивника К. до началото на 2017 г. (св. М. И. и
св. К. П.), когато същият му е отнет от началника на поделението, и същият му е
върната в средата на 2018 г., тъй като през този период са били променени
функционалните му задължения, като заповедта за тази промяна е четена на общо събрание в началото на 2017
г. (св. К. П.). От свидетелските показания на св. К. П. се установява, че в
работилницата има дневник, в който се отразяват проверките и в него фигурира К.,
където се записва "проверени прибори" еди какви си, като съответната
проверка се отразява в дневника. Съгласно същите свидетелски показания през деня
има план, който определя какви прибори трябва да се пускат, които подлежат на
ремонт и градуировка, като задължение на работещите в работилницата е тези
прибори да се пускат, а едно от задълженията на проверяващите е да вземе
прибора, да го сложи на гама градуировъчната линия и да то провери дали е
правилно или неправилно градуиран - проверява се на гама градуировъчната линия,
като при контрола трябва да се види дали един уред работи. Контролът според
свидетелите обхваща и контрол за подреденост и чистота на лабораторията, чисто
организационен.
Не е спорно по делото, че източник на
йонизиращи лъчения в ответното военно формирование е „Дозиметрична работилница за ремонт и градуировка на дозиметрични
прибори“ /ремонтно-градуировъчна работилница/. В раздел IV от приложение № 1 на
Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. за условията, размерите и реда за изплащане на
допълнително възнаграждение за рискове за живота и здравето, които не могат да
бъдат отстранени, ограничени или намалени, за военнослужещите и цивилните
служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия, допълнително възнаграждение за
рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени
или намалени, персоналът, работещ с гама-линии, е включен в група Б, трета
степен на риск за живота и здравето при работа в среда на "Йонизиращи
лъчения". Съгласно заключението на вещото лице в картата за оценка на
рисковете за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени
или намалени, за работно място в „Дозиметрична работилница за ремонт и
градуировка на дозиметрични прибори“ са определени 225 точки.
Не е спорно по делото, че за периода от
01.01.2017 г. до 31.07.2018 г. въззивникат не е притежавал личен дозиметър.
Горното се потвърждава и от представените по делото 2 бр. карти на ВМА за
резултатите от измерванията от личните дозиметри на работещите при йонизиращи
лъчения в ответното военно формирование. В резултатите за 2017 г. името на
ищеца не фигурира. В резултатите за 2018 г. името на ищеца фигурира от месец
август до месец декември 2018 г.
По делото са представени 2 бр. карти за
оценка на риска и здравето и безопасността при работа на длъжностите “Заместник
началник на база, той и началник“ и “Началник на сектор “Осигуряване”, в които
рискът при работа с йонизиращи лъчения е определен като незначителен, твърде
ограничен.
По делото е
представена извадка от Дневника за проверка на ремонтно- градуировъчната
работилница в ответното военно формирование за периода от 21.12.2016 г. до
23.08.2018 г., в който дневник се отразява на коя дата, кое проверяващо лице е
влизало в работилницата, целта на проверката, какво е проверявано, като лицето
полага подпис. От заключението на вещото лице, както и от представените
дневници се установява, че ищецът е влизал в ремонтно- градуировъчната работилница,
както следва: три пъти през м. януари 2017 г., един път през м. август 2017 г.,
десет пъти през м. септември 2017 г., шестнадесет пъти през м. февруари 2018
г., четиринадесет пъти през м. април 2018 г., два пъти през м. май 2018 г. и
десет пъти през м. юли 2018 г.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза е видно, че за периода от 01.01.2017 г. до
31.07.2018 г. със заповеди на Началника на военно формирование 22960 са
определяни лицата, на които следва да се заплати допълнително възнаграждение за
работа при йонизиращи лъчения по Наредба Н-3/08.02.2011 г., като ищецът М.К. не
е посочен в тях. Вещото лице е изчислило допълнителното възнаграждение в два
варианта. При първия вариант допълнителното възнаграждение е изчислено
съобразно дните, когато ищецът е извършвал проверка в градуировъчната
работилница, отразени в дневника за проверка и е в размер на 126,18 лв. При
втория вариант допълнителното възнаграждение е изчислено съобразно реално
отработените дни от ищеца за този период и е в размер на 671,22 лв.
От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза става ясно, че за периода от 01.01.2017 г. до
31.07.2018 г. със заповеди на Началника на военно формирование 22960 са
определяни лицата, на които следва да се изплати стойността на безплатна храна по Наредба № 5/02.04.2015 г., като
ищецът М.К. не е посочен в тях. За 2017 г. стойността на безплатната храна за
работа при йонизиращи лъчения е 6,26 лв. на ден, а за периода от 01.01.2018 г.
до 31.07.2018 г. по 6,30 лв. на ден. Стойността на безплатната храна по чл. 45
от Наредба № 5/02.04.2015 г. за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2018 г.,
съобразно отработените дни от ищеца е в общ размер от 1926,18 лв.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По предявеният
иск с пр. осн. чл. 216 от ЗОВСРБ, настоящият състав на въззивния съд намира, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. За да възникне правото на
допълнително възнаграждение за военнослужещ на това основание, следва да се
установи, че е налице вакантна длъжност, лицето да е назначено на същата за
срок не по - дълъг от 1 една година от командира или началника, който има
правомощията да назначава на вакантна длъжност.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че длъжността началник сектор
"Осигуряване" е била вакантна в процесните периоди от 01.07.2017 г.
до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г.
Безспорно се
установява от приетото заключение на вещото лице, че длъжността, според
класификатора на длъжностите е ІІІ "Младши
офицерски звания“ - капитан III степен, като за длъжността е определено основно
месечно възнаграждение в размер на 961 лв.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че на
тази длъжност, на осн. чл. 216, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 45, ал. 1 от ППЗОВСРБ, е
компетентен, да извърши процесното назначение на заместващия, само Командирът
на Сухопътните войски на осн. т.3.1. от № ОХ- 392/28.06.2011 г. на Министъра на
отбраната. Видно от представената заповед в т. 3.1 е предвидено Командващият на
Сухопътните войски да сключва договори за военна служба и допълнителни
споразумение към тях, да назначава, преназначава и освобождава от длъжност, да
повишава и понижава във военно звание офицери на длъжности военно звание
"майор" (капитан ІІІ ранг) и капитан (капитан - лейтенант) от
подчинените им военни формирования. Звание "майор" и
"капитан" по т. 3.1. от заповедта не са "Младши офицерски звания“ - капитан III степен, тъй като първите са старши
офицерски звания и са в група ІІ от класификатора на длъжностите. В конкретния
случай за длъжността е предвидено да се
назначи военнослужещ с по -ниско военно звание от "майор" и
"капитан" по смисъла на т. 3.1. от заповедта на Министъра, което е
предпоставка за упражняване на даденото правомощие от началника на военното
формирование по т. 6 от същата заповед, да назначава на тази вакантна длъжност временно
изпълняващ длъжността. След като началникът на ответното формирование е имал
правомощие да назначи ищецът на длъжността, то липсата на изрично изготвена
заповед за назначаване на вакантната длъжност началник сектор
"Осигуряване" не може да ползва ответника, тъй като от
административния пропуск да се издаде конкретна заповед от началника на
военното формирование, не могат да се черпят парва.
Неоснователни са възраженията на ответника, че
ищецът се самоназначил на тази длъжност и не бил освобождаван от нея, напротив
началникът на военното формирование 22960 - с. Царева ливада със заповед № РД-232/26.06.2017 г е разпоредил да се извърши сдаване /приемане
на длъжността „Началник на сектор „Осигуряване“ във военно формирование 22960 -
Царева ливада от капитан Д. С. на капитан М.К.. Двата акта, съответно от
29.06.2017 г. и 27.08.2018 г., за сдаване/приемане на вакантната длъжност „НСО“
от и на ищеца капитан М.К., следва да се приемат като правопораждащ факт,
обуславящ назначаването на ищеца на вакантната длъжност. Освен това в другите
двете заповеди № РД - 1/03.01.2017 г. и № РД - 1/02.01.2018 г. на началника на
ответното военно формирование, касаещи организация на войсковата служба във
военно формирование 22960 през 2017 г. и 2018 г., с които между военнослужещите
са разпределени задълженията на вакантната длъжност, като част от тях са
възложени за изпълнение на ищеца капитан М.К., също сочат безспорно, че лицето
е определено да изпълнява вакантната длъжност, тъй като в същите, освен като началник
на Сектор „Съхранение и обслужване на технически средства за ядрена, химическа,
биологическа защита и екология“, е сочен като той и началник на сектор
"Осигуряване. Гореизложеното се подкрепя и от установеното в експертизата
на вещото лице, че К. е изготвял и подписвал документи, свързани със
задълженията на вакантната длъжност „НСО“, като не може да се сподели изводът
на същото, че не можело да се направи извод, че те са изготвени от него, тъй
като представлявали типови бланки. Безспорно е, че тези документи са подписани
от лицето - обстоятелство, което не се оспорва от ответното страна и това,
какъв е видът им (типови бланки) е ирелевантно за извода, че същите са
съставени във връзка с изпълнение на задълженията му на процесната вакантна
длъжност.
От гореизложеното следва, че въззивникът е
изпълнявал, в твърдените два процесни периода, и вакантната длъжност началник
сектор "Осигуряване" и на същия се дължи за това време
възнаграждението на осн. чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ, което е изчислено от вещото
лице в размер на 2 493, 56 лв. и до този размер предявения иск следва да бъде
уважен.
По останалите два кумулативно предявени иска - с
пр. осн. чл. 214, ал. 1, т. 2 от ЗОВСРБ във вр. чл.
24, ал 2 вр. чл. 3, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 7 от Наредба № Н-3 от 8.02.2011 г. и с
пр. осн. чл. 224, т. 3 от ЗОВСРБ във вр.чл. 45 от Наредба № Н-5 от 2015 г., решението на първоинстанционния съд е правилно и
законосъобразно. От събраните по делото
доказателства, през процесния период се установява, че въззивникът не е
осъществявал ежедневен контрол в ремонтно- градуировъчната работилница, за която
безспорно се установява, че е източник на рискова среда. При работа в
работилницата рискът от йонизиращо лъчение е повишен и нивото на опасност е
оценено на 225 точки, съгласно представената карта за оценка на рисковете и
здравето, които не могат да бъде отстранени, ограничени или намалени. Със заповеди
№ РД - 1/03.01.2017 г. и № РД - 1/02.01.2018 г. на началника на ответното
военно формирование касаещи организация на войсковата служба във военно
формирование 22960 през 2017 г. и 2018 г., дейността по контрол на
работилницата е възложен на него като началник, а не на ответника и е видно от
представените дневници, практически ежедневният контрола в работилницата е
осъществяван от началника на формированието. Освен това въззивникът в процесния
период, не е притежавал личен дозиметър, което е условие за отчитането на
работата в йонизираща среда и предпоставка за начисляване на претендираните
суми.
Предвид
гореизложеното по отношение на тези два иска решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без
уважение.
При този
изхода на спора по претендираните разноски от страните в полза на ищеца следва,
по съразмерност, за уважената част от исковете да се присъди сумата от общо
579, 81 лв. - разноски за заплетено адвокатско възнаграждение за двете
инстанции. В полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение следва да се
определи сумата от 150 лв. за въвззивната инстанция, като по съразмерност да му
се присъди 87, 88 лв., а решението в частта за разноските в първата инстанция
да бъде отменено за сумата над 175, 76 лв. до присъдените 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от
горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260006 от
01.10.2020 г., поставено по гр. д. № 73/2019 Г., Дряновският районен съд, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от М.К.К., с ЕГН **********,***, против Военно формирование 22 960 - с.
Царева ливада, представлявано от майор Т. З.С., иск с правно
основание чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ за
сумата от 2 493, 65 лв.,
представляваща допълнително
възнаграждение за изпълнение на вакантната длъжност „Началник на сектор
Осигуряване“ наред с длъжността, на която ищецът е назначен, за периода от
01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от 01.01.2018 г. до 01.07.2018 г.,
като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Военно формирование 22 960 - с. Царева ливада,
представлявано от майор Т. З.С.ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., с ЕГН **********,***
сумата от 2 493, 65 лв.,
представляваща допълнително
възнаграждение за изпълнение на вакантната длъжност „НСО“ наред с длъжността,
на която ищецът е назначен, за периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г. и от
01.01.2018 г. до 01.07.2018 г., на осн. чл. 216, ал. 1 от ЗОВСРБ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 01.10.2020 г., поставено по гр. д. № 73/2019 Г.,
Дряновският районен съд в останалата обжалвана част като правилно и
законосъобразно.
ОТМЕНЯ решение № 260006 от
01.10.2020 г., поставено по гр. д. № 73/2019 Г., Дряновският районен съд, в
частта за разноските за първоинстанционното производство на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК, в която е осъден М.К.К., с ЕГН
**********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на Военно формирование 22
960 - с. Царева ливада, представлявано от майор Т. З.С., за сумата над 175, 76 лв. до
300 лв.
ОСЪЖДА Военно формирование 22 960 - с. Царева ливада, представлявано от майор Т.
З.С.ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., с ЕГН **********,***, сумата от 579, 81 лв. (петстотин седемдесет и девет лв. и
81 ст.), разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78
ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА М.К.К., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Военно формирование 22 960 - с. Царева ливада, представлявано от майор Т.
З.С., сумата от
87, 88 лв. (осемдесет и седем лв. и 88 ст.), разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.