Р Е Ш Е Н И Е
№ 41
гр.
Велико Търново, 05.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Светлана Иванова, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10291/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Същото е образувано
по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново,
против Решение № 260004/17.09.2020 г., постановено по НАХД № 194/2020 г. по описа на Районен съд – Павликени, с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № **********/21.05.2020 г. на и.ф.
директор на ОДБХ – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 12, ал. 1 от
Закона за храните (отм.) и на основание чл. 42, ал. 1 от същия закон на Д.А.С.,
с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева.
В жалбата се правят
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила
– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по
силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Твърди се, че от
събраните доказателства безспорно се установява извършеното нарушение по ЗХ
(отм.), като извършването на деянието е признато от ответницата в хода на проверката
и съставяне на АУАН, като е заявена готовност да отстрани същото незабавно. Касаторът развива подробни доводи за това, че АУАН и НП са
санкционирали лицето за нарушение на чл. 12 от ЗХ (отм),
докато извършеното в действителност е нарушение на чл. 15 вр.
чл. 14, ал. 1, т. 7 от същия закон, но счита, че неправилно въззивният съд е отказал
да измени НП, каквото правомощие има и мотивите в обратна посока на ПРС са в
противоречие със ЗАНН и практиката по тълкувателни дела на ВАС и ВКС. По тези
мотиви иска от настоящия съд да отмени решението на въззивния съд и да
постанови ново, с което да измени НП по посочения по горе начин, като наложи
минимална санкция. Претендира разноски.
В съдебно заседание,
касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответницата по жалбата
– Д.А.С., чрез процесуалния си представител *** Х.Д., оспорва същата като
неоснователна в представената писмена защита и навежда подробни съображения за незаконосъобразност
на НП. Моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – В. Търново, заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Намира решението за правилно и предлага да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се
запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като
такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Обжалваното решение
е правилно като краен резултат, макар че касационният състав не споделя по-голяма
част от изводите на въззивния съд, обосновали отмяната на НП.
Въз основа на
събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство
доказателства, въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: На 12.02.2020
г. служител на касатора – св. М.Я., извършил инспекция на обект – кафе аперитив
в гр. Сухиндол, ул. Росица 72 и установил, че там работят двама сервитьори и се
съхраняват, приготвят и предлагат на клиенти храни – кебапчета, кюфтета и други
заготовки. Свидетелят поканил за участие в проверката управител или собственик
на обекта и констатирал, че липсва издадено разрешително за обекта по чл. 12 от
отм. ЗХ на името на явилата се Д.С.. На следващия ден бил съставен АУАН от
проверяващия в присъствието на св. Панайотова, а във основа на този АУАН и
процесното НП.
При така
установената фактическа обстановка ПРС е направил извод за незаконосъобразност
на обжалваното пред него НП. Прието е, че АУАН е съставен в нарушение на изисквания на чл. 42 – с участието на един свидетел,
който не е бил очевидец на нарушението или на установяването му и това е
налагало участието и на втори свидетел. Като второ съществено процесуално
нарушение съдът е посочил това на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като НП не
сочи нарушените правни норми. В тази връзка съдът е посочил, че оспорваното НП
неправилно сочи като нарушена само нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ, без да
уточнява хипотезата на коя от всички следващи точки изпълнява процесното деяние.
На трето място, въззивният съд е посочил, че нарушенията и на чл. 12 и на чл.
15 на ЗХ (отм.) могат да се извършат само от производители или търговци на
харни, а по делото няма доказателства, че жалбоподателката
е такава, като в тази връзка съдът е намерил за безпредметно обсъждането на искането
за преквалификация на деянието.
Настоящият съдебен
състав преди всичко намира, че по делото не е установена прецизно фактическата
обстановка, доколкото е останал неизяснен един от основните релевантни факти по
делото – кой и как е извършил проверката.
Пред въззивния съд е
бил Представен Доклад (на л. 11 от делото на ПРС), в който доклад е посочено,
че на 12.02.2020 г. във връзка със Заповед № 1/02.01.20202 е извършена проверка
на обект – кафе аперитив в гр. Сухиндол, ,л. Росица 72 от две лица – д-р М.Я. и д-р Т.П.. Същите двама са подписали доклада.
Не е ясно от коя дата е доклада, но доколкото същият цитира съставен АУАН от
03.02.2020 г. е ясно, че не може да е по-ранна от тази дата. Докладът съдържа
констатации на същите две лица за добра хигиената в обекта, което както и
факта, че като негови автори са посочени и двамата проверяващи, на които е била
възложена инспекция, налага извода, че именно тези две лица са извършили и проверката
на място в обекта. Този факт обаче, се отрича в съдебно заседание и от двамата,
въпреки че това противоречи на подписания от същите лица официален документ.
Съдът не е предприел никакви действия за да установи кое е от двете твърдения
на тези лица е вярно, нито е мотивирал защо кредитира гласните доказателства –
показанията на д-р М.Я. и д-р Т.П. в съдебно заседание, а не отразеното в
съставения от същите тях официален документ – Доклад за извършена инспекция в
обект за производство и търговия с храни. Съответно, поради тази причина изводите
на съда, че АУАН бил съставен в присъствието на един свидетел - д-р Т.П., която
не е свидетел на нарушението, и следователно в нарушение на чл. 42 от ЗАНН е
немотивиран, доколкото по делото са налице и доказателства за това, че тя е присъствала
на проверката на място, а същевременно безспорно същата е участвала в етапа на документалната
проверка в ОДБХ, при която са служебно събрани доказателства – наличните
удостоверения за регистрация на обект на мястото на проверката, които обаче не са
на името на ответника по касация.
Това обаче не влияе
на крайния резултат, обективиран в решението, защото
независимо от горния пропуск на съда, АУАН и НП са незаконосъобразни, тъй като не
съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочените
актове определят като нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.).
Цитираната норма гласи: Производство и търговия с храни в страната се извършва
само в обекти, регистрирани по реда на закона. Следователно нарушението на
същата се изразява в извършването на производство и търговия с храни в обект
без такава регистрация. В този смисъл в противоречие с коректното съдържание на
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗХ е разбирането на въззивният съд, че същата
не била самостоятелна и следвало АУАН и НП да съдържат и някоя от следващите
точки в чл. 12, ал. 1. Точките на чл. 12, ал. 1 от ЗХ (отм.) съдържат допълнителни изисквания, наред към
основното – за регистрация на обекта, определено в ал. 1, като в случая тези
допълнителни изисквания нито са били изследвани, нито са били санкционирани,
защото е липсвало първото, основно условие – обектът да е регистриран. Съответно
правилно е квалифицирано описаното деяние и като нарушение на чл. 12, ал. 1, а
не на чл. 15, ал. 1 вр.
чл. 14, ал. 1, т. 7 от ЗХ, както настоява касатора, доколкото чл. 15, ал.
1 вр. чл. 14,
ал. 1, т. 7 от ЗХ изискват производителите и търговците на храни писмено да
уведомяват ОДБХ, съответно РЗИ, при промяна на фирмата или името на лицето,
което извършва дейност по производство или търговия в обекта. Т.е. такова уведомление
се прави само при промяна в наименованието на субекта, а не при промяна на самия
субект. Промяната на производителя и/или търговеца изисква нова регистрация по
чл. 12, ал. 1 от отм. ЗХ и принципно правилно липсата на такава за намерения на
място ползвател е квалифицирана като нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХ.
Недостатъкът на АУАН
и НП е не правната квалификация, а липсата на описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. И АУАН и НП описват изпълнителното деяние като „се
извърша дейност по обработка на храни и търговска дейност“. ДР на ЗХ съдържат
легална дефиниция на понятията производство и търговия в т. 49 и т. 60. Според
тези норми "Производство" е цялостен или частичен процес на добив,
преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране,
етикетиране и съхраняване на храни.
А "Търговия"
е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за
продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и
предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. Нито в АУАН, нито в
НП е посочено кой или кои от елементите на двете понятия осъществява на място ответницата
по касация. Никаква яснота по този въпрос не внася и Докладът от инспекцията на
място, който описва нарушението като „обекта се стопанисва и в него извършва дейност
(без да е посочено каква) от С.“. Т.е. за насрещната страна по настоящето дело и
за съда е неясно в какво конкретно се изразява поведението на санкционираното
лице, за да се провери дали то може да се субсумира
към диспозицията на дефинитивните норми на т. 49 и 60 от ДР на ЗХ (отм.) Едва в
съдебно заседание , свидетелят Я.е заявил, че при проверката е установил
наличие на кебапчета, кюфтета и други заготовки, като част от тях се приготвяли
на скара и се изпичали. Това обаче е следвало да се заяви на много по-ранна
фаза в производството, за да разбере сочената за нарушител какво е деянието,
което й се вменява и да организира защитата си съобразно това. По този начин са
допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Поради това
нарушителят е бил лишен от възможността да разбере конкретно какво нарушение се
твърди, че е извършил и да се защитава пълноценно по него. Допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, поради което водят
до незаконосъобразност на обжалваното НП и предпоставят
неговата отмяна.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в
касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му.
Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на
делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
/нова – ДВ бр. 94 от 2019 г./ направеното от ответник – касация искане за присъждане
на разноски по делото е основателно. Съдът намира, че следва да осъди Българска
агенция за безопасност на храните – гр. София /ЮЛ, в структурата на която е
административният орган/ да заплати от бюджета си в полза на ответник по
касация направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в
размер на 300, 00 лева, представляващи платено ***ско
възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие от 01.12.2020 г.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260004/17.09.2020 г., постановено
по НАХД № 194/2020 г. по описа на Районен съд – Павликени.
ОСЪЖДА Българска агенция за безопасност на храните
– гр. София, да заплати на Д.А.С., с ЕГН ********** *** разноски за настоящата
инстанция в размер на 300, 00 (триста) лева
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.