№ 496
гр. Сливен, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200708 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И. А. Д. с ЕГН ********** от
гр. Сливен, против НП № 22-0804-000890 от 15.04.2022 год., издадено от Началник
група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП. Моли издаденото НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените разноски в
производството.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалния представител на въззиваемата страна,
в което изразява становището си по съществото на делото и прави възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.02.2022 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 464920 против жалбоподателя
за това, че на 17.02.2022 год. в 10,21 часа в гр. Сливен, по бул. „Цар Симеон” срещу
1
хлебозавод „Демеа“ посока гр. Ямбол управлява самоходна машина (мотокар) марка
Heli модел CPQ015 оранжев на цвят с VIN *****, който не е регистриран, без
регистрационен номер на определеното за това място, като водачът не притежава
свидетелство за правоспособност за работа с гореописаното МПС. В акта било
отразено, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабр.№ ARNJ 0095, като уредът отчел 0,00 промила алкохол. В акта
било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 156 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, предл.
1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 17.02.2022 год. (л. 49 от
делото).
На 15.04.2022 год. било издадено процесното НП № 22-0804-000890 от
Началник група в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя
било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че
деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, както и че при индивидуализация
на наказанието бил съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението. В НП било посочено, че същото се издава на основание Постановление за
прекратяване на наказателно производство с вх. № 861/22/31.03.2022 на РП – Сливен,
вх. № 804000-2750/05.04.2022 год. на СПП – Сливен. НП било връчено на
жалбоподателя на 09.06.2022 год. (л. 6 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка копие от
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 29.03.2022 год. на РП
– Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е приел, че престъплението по чл.
345, ал. 2 от НК не е осъществено от обективна страна, доколкото газокарът бил
регистриран по реда на Наредба № 10/07.12.2004 год. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари, макар и да не му е
бил поставен регистрационен номер. Посочено било, че не е налице и умисъл за
извършване на същото деяние от страна на Д., тъй като същият не бил собственик на
процесния газокар, който е управлявал, МПС му било предоставено за управление
непосредствено преди да потегли с него, поради което не е знаел, дали същото е
регистрирано по надлежния ред и кой е надлежния ред (л. 7 - 11 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес
от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на извършено от
2
жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира
доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочената
дата в НП на жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано,
че същият управлявал самоходна машина (мотокар) марка Heli модел CPQ015 оранжев
на цвят с VIN *****. В настоящия случай се установява по несъмнен начин, че
собственик на процесната самоходна машина е „П. 2001“ ЕООД – Сливен, както и че
същата била регистрирана по реда на Наредба № 10/07.12.2004 год. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. За да
е осъществено от субективна страна нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
необходимо същото да е извършено умишлено. В настоящия случай жалбоподателят
не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, нито е предвиждал или
допускал настъпването на общественоопасните последици. Жалбоподателят не е
собственик на процесната самоходна машина и същият не е знаел дали същата е
регистрирана по надлежния ред. При тази неустановеност въобще на извършване на
административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно от жалбоподателя,
наложеното наказание е неоснователно и трябва да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е
доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да отмени
атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във
вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл.
36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева.
3
По делото е представен Договор за правна помощ и адвокатско пълномощно (л. 26 от
делото) за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 300,00 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-000890 от 15.04.2022 год.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен, с което на И. А.
Д. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Сливен да заплати в полза на И. А. Д. с ЕГН
********** от гр. Сливен, разноски в размер на 300,00 (триста) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4