№ 7049
гр. С, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110173006 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за осъждане на ответниците З. Н. Ц., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул.“М“ № ... и О. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 1 бл...., да заплатят
на ищеца следните суми: сума от по 833.85 лв., стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, отчитан с абонатен №
..., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва от по 238.01 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
16.11.2021 г.
Претендира се присъждане на вземания и за дялово разпределение, а именно
главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на по 20.99 лв. и обезщетение
за забава за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. в размер на по 4.75 лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот, придобит по
наследство от Н. З. Ц..
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Б“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил единствено от ответника О. Ц., чрез
назначения му от съда особен представител.
С отговора се оспорва наличието на облигационно правоотношение за доставка на
топлинна енергия, като в тази връзка се твърди, че липсват каквито и да са доказателства за
1
собствеността на процесния имот.
На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът и ответникът О. Ц. се представляват от процесуални
представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея
съответно искания и възражения. Ответникът З. Ц. не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложената на л.10 по делото молба от 09.01.1995 г., наследодателят на
ответниците – Н. З. Ц., е поисал от ищцовото дружество да бъде открита партида на негово
име за достаква на топлинна енергия в процесния имот, представляващ ап.11, находящ се в
гр.С, ж.к.М 1, бул.“Ц Ш“ № ....
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация С“ АД на клиенти в гр.С се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 06.09.1996 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Б
България” ООД. Договор с последната е сключен на 06.10.2000 г. По делото са представени
доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № Д-О-
60/28.05.2018 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение, като въз основа на
снетите данни са изготвени изравнителните сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания, но общият размер на задълженията е намален с
едностранно извършено прихващане с подлежащи на възстановяване суми от промяна на
цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Б
България” ООД. Експертът е установил, че в имота има 3 отоплителни тела, свързани към
сградната инсталация, на които е извършван реален отчет в края на всеки отоплителен
сезон, включен в исковия период. Към топлоенергията за отопление за отоплителен сезон
2018/2019 г. е добавена и тази, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира в банята с
мощност от 429 W, определена чрез екстраполация по максимане специфичен разход поради
липсата на възможност да се монтира индивидуален разпределител на това отоплително
тяло. През отоплителен сезон 2019/2020 г., щранг-лирата е затапена и това е дало основание
на ФДР да не наличслява разход на топлинна енрегия по този ред.
Според вещото лице в имота има монтиран и водомера за отчет на потребената
топлоенергия за подгряване на битово-гореща вода, които също е отчитан.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в цитираната наредба
2
методика, топлоенергията, отдадена от сградната инсталация. Отбелязано е, че общият
топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал
метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 1616.32 лв. /отговора на задача № 4, след приспадане на вноските за дялов
оразпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и
чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
Съобразно предвиденото в чл.153 от ЗЕ, валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, възниква между топлопреносното предприятие и собственика
или ползвателя на топлофициран имот. С ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се възприе
становището, че правоотношението може да възникне и въз основа на сключен между
страните договор, който е с приоритетно значение за установяване качеството потребител на
топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона.
От страна на ответника О. Ц. с отговора на исковата молба е направено изрично
възражение за липсата на облигационно правоотношение между страните, по което не бе
проведено пълно и главно доказване от ищцовата страна. Действително, наследодателят на
ответниците е бил потребител на топлинна енергия, доколкото същият с конклудентни
действия /чрез подадена молба за разкриване на партида на негово име за процесния имот/, е
встъпил в облигационно отношение с ищцовото дружество. Н. З. Ц. обаче е починал на
02.04.2015 г., като след това може да възникне облигационно отношение само по
предвидения в закона ред /чл.153 от ЗЕ/ или при налчие на сключен договор между
топлопреносното предприятие и лице, различно от собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот. Доказателства в тази насока не се ангажираха от ищеца, чиято е
тежестта за установяване на оспорения факт, част от предмета на доказване по делото.
Ето защо, настоящият състав намира, че по делото не се установи основната
предпоставка за уважаване на иска, а именно наличието на качеството клиент на топлинна
енергия спрямо ответниците /или само някой от тях/ по смисъла на чл.153 от ЗЕ, респ. ТР №
2/2017 г. на ОСГКВКС, която да обоснове претенцията на ищеца спрямо тях.
Поради това, независимо, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, се установи доставка на
топлинна енергия в процесния имот и нейната стойност, то исковете следва да бъдат
отхвърлени единствено поради липсата на основание за ангажиране отговорността на
ответниците за начислените от ищеца задължения.
С оглед изхона на спора, право на разноски имат само ответниците. От тяхна страна
обаче липсва искане за присъждане на разноски, а и данни за извършени такива, поради
което съдът не се произнася с решението си по разноските в производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за осъждане на всеки от ответниците З. Н. Ц.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“М“ № ... и О. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.М 1 бл...., да заплатят на ищеца следните суми: сума от по 833.85 лв., стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба –
21.12.2021 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от по 238.01 лв.
за периода от 15.09.2019 г. до 16.11.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, за осъждане на всеки от ответниците З. Н. Ц., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“М“ № ... и О. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 1
бл...., да заплатят на ищеца следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен № ...,
а именно: главница за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на по 20.99 лв. и
обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 16.11.2021 г. в размер на по 4.75 лв.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Б” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4