№ 154
гр. Велико Търново , 05.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на пети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500098 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 83, ал. 2 във връзка с чл.
278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от М. Й. П., ЕГН **********, от с. Леденик,
Община Велико Търново, Дом № 228, чрез адв. Ц.В. от САК против Определение №
150/04.02.2021 год., постановено по гр. д. № 72/2021 год. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново, с което е оставено без уважение искането на М. Й. П. за освобождаване от внасяне
на държавни такси и разноски в производството по гр. д. № 72/2021 год. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново.
В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е немотивирано и
постановено в нарушение на процесуалните норми. Излага се, че първоинстанционният съд
е постановил съдебният си акт преждевременно, нарушавайки принципа на служебното
начало (чл. 7 от ГПК), като не е дал на молителя указания да представи доказателства за
сочените от него обстоятелства, визиращи невъзможността да заплати дължимата държавна
такса и разноски.
Претендира се да се отмени Определение № 150/04.02.2021 год., постановено по гр.
д. № 72/2021 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и да се постанови ново, с
което да бъде освободен молителя от заплащането на държавна такса и разноски за
образуваното производство, алтернативно – делото да се върне на първоинстанционния съд
със задължителни указания.
1
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 72/2021 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново
е образувано въз основа на предявен от М. Й. П. от с. Леденик, Община Велико Търново
против ЗК „Уника“ АД, гр. София иск с посочено правно основание чл. 432 от КЗ за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
С исковата молба ищецът П. е направил искане за освобождаване от внасяне на
държавна такса и разноски, като е посочил, че е няма достатъчно средства за заплащането
им.
С обжалваното Определение № 150/04.02.2021 год., постановено по гр. д. № 72/2021
год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставено без уважение искането на М. Й.
П. за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в производството по гр. д. №
72/2021 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Съдът е мотивирал отказа си като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 83,
ал. 2 от ГПК по отношение на молителя. Изложил е съображения, че молителят не е
подкрепил искането си с необходимите доказателства, удостоверяващи липсата на
достатъчно средства за заплащане на държавната такса и разноски и при липсата на данни за
имущественото му състояние, удостоверено с декларация, не може да се обоснове извод за
основателност на искането.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Нормата на чл. 83 от ГПК предвижда освобождаване от държавни такси и разноски в
производства по дела на лица посочени в ал. 1, т. 1 и т. 2 без оглед на доходите им. В ал. 2
на същия член е предвидена възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна
такса лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Идеята на законодателя е
недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на субективни права и тази
категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Разпоредбата съставлява гаранция за
упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин (чл. 56 от
Конституцията на Република България) на нарушени или застрашени негови права или
законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно
производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Нормата е
насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но
2
те са недостатъчни. Критериите, по които съдът извършва преценка са изброени в закона -
чл. 83, ал. 2, т. 1-7 от ГПК като изброяването не е изчерпателно. Комплексно следва да бъдат
изследвани всички обстоятелства от значение за създаване на цялостна представа за
финансовото положение на страната.
Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд на Република
България по приложението на чл. 83, ал. 2 от ГПК, че съдът следва да извърши преценка
налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз
основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими
към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна
такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства,
съдът следва да прецени дали същият разполага с достатъчно средства към момента на
искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние. След
изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респективно
претенцията по заявлението и пълния размер на държавната такса.
Ако такива доказателства по делото не са представени, а в съдебните книжа се
съдържат само твърдения на молителя, съдът следва да извърши преценка дали
представянето на такива доказателства е необходимо и да даде указания за представянето
им. Задължение на съда е съществуващата неяснота относно тези обстоятелства да бъде
отстранена преди постановяване на акта, с който се произнася по искането.
Едва, когато въпреки дадените й от съда изрични указания, страната не представи
доказателства в подкрепа на декларираните от нея обстоятелства - за наличие на причини,
поради които тя твърди, че не е в състояние да реализира доходи от трудова или търговска
дейност, въпреки че е в трудоспособна възраст или че има данни, че тя е регистрирана като
едноличен търговец или участва като съдружник в персонално търговско дружество, то
следва да се приеме, че самата страна е създала пречки да се установи действителното й
имуществено състояние, поради което не следва да се освобождава от внасянето на такси и
разноски за производството по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В конкретния случай, първостепенният съд не е дал указания на страната да
представи доказателства, удостоверяващи липсата на достатъчно средства за заплащане на
държавната такса и разноски.
При наличие на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски и
констатация, че няма представени доказателства за установяване на обстоятелствата по чл.
83, ал. 2 от ГПК, в това число декларация от направилата искането страна, съдът следва да й
укаже да представи доказателства за всички липсващи обстоятелства.
Съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон (чл. 7, чл. 10 и чл. 101 от
3
ГПК) задължение да съдейства на страната, отправила искане за освобождаване от
заплащане на държавна такса и разноски, при упражняване на процесуалните й права, като й
укаже необходимостта от представянето на доказателства относно обстоятелствата по чл.
83, ал. 2 от ГПК, в т. ч. и необходимостта да представи декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 от
ГПК за удостоверяване на имущественото й състояние.
Произнасянето по основателността на искането за освобождаване от държавна такса
и разноски, без да бъдат дадени на частния жалбоподател указания и възможност да
представи доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, е довело до
неправилност на обжалваното определение, което налага неговата отмяна и връщане на
делото за провеждане на надлежно производство по чл. 83, ал. 3 от ГПК.
Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 150/04.02.2021 год., постановено по гр. д. № 72/2021
год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането
на М. Й. П. за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски в производството по
гр. д. № 72/2021 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4