Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 15502 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 443184 от 03.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 31921/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 69
състав, е осъден С.У.„Св. Климент Охридски“, с адрес гр. София, бул. „******,
да заплати на С.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 225, ал. 3 от КТ сумата
от 7988.13 лв., представляваща обезщетение за недопускане до работата, на която
е възстановен с влязло в сила решение по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС,
63-ти състав, за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2016 г., ведно със законната
лихва от 13.06.2016 г. до изплащането на сумата, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 746.83 лв. разноски по делото. С решението е отхвърлен
предявения от С.И.В. срещу С.У.„Св. Климент Охридски“ иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 568.73 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2015 г. до 12.06.2016 г.
Също така с решението на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъден ответникът С.У.„Св.
Климент Охридски“ да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 319.53
лв. - държавна такса за производството по уважения иск.
Срещу решението, в частта, в която е уважен
предявения иск е подадена въззивна
жалба от ответника С.У.„Св. Климент
Охридски“, чрез юрк. Г.К., като счита решението за неправилно и необосновано, като решението било
постановено в нарушение на материалния закон. Във
въззивна жалба са изложени твърдения, че ищецът не бил доказал по делото претърпените вреди от уволнение, техния
размер и причинната им връзка с незаконното уволнение, като за да са били
налице предпоставките по чл. 225, ал. 3 от КТ следвало да има вредоносно
правонарушение. Посочва се, че от събраните доказателства се установявало, че
ищецът бил поканен да се върне на работа, като нямало доказателства за
претърпяна вреда или пропуснато полза. Пред въззивния съд поддържа въззивна
жалба.
Въззиваемата страна С.И.В., чрез адв. Р.В.
изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита жалбата за неоснователна. Посочва се,
че въпреки наличие на решение, с което е отменено уволнението на ищеца, като
незаконно, същият не е допускан на работа от страна на ответника. Твърди се, че
бил доказан изцяло фактическия състав на чл. 225, ал. 3 от КТ. Пред въззивния
съд процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба,
като претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на С.У.„Св.
Климент Охридски“е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 225, ал. 3 от КТ от Т.С.И.В. срещу СУ „Св.
Климент Охридски“ за заплащане на сумата от 7988.13 лв.,
представляваща обезщетение за
недопускане до работа за периода от 01.01.2015 г.-31.05.2016 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 69 състав, решение за
валидно и допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:
По делото, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства, че ищецът е възстановен на
длъжността „научен сътрудник I степен“ към Лаборатория по
политически мениджмънт – Философски факултет при ответника по реда на чл. 344,
т. 2 КТ с влязло в сила съдебно решение във връзка с отменено по съдебен ред по
иск чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнение между страните, както и че на 22.01.2009
г. ищецът е уведомен по реда на чл. 345 КТ.
Посочените по-горе обстоятелства
освен, че са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване се установяват и
от представените по делото доказателства. По делото е представено решение от
17.08.2006 г. по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, 63 състав, съгласно
което е отменен заповед № РД-22-342/14.02.2006 г. на ректора на СУ „Св. Климент
Охридски“, с който по чл. 325, т. 2 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца,
като незаконосъобразна и е възстановен на предишната му работа на длъжността
„научен сътрудник I степен“ към Лаборатория по политически мениджмънт
– Философски факултет при ответника. Представено е и решение от 18.07.2008 г.
постановено по гр. д. № 395/2008 г. по описа на СГС, IV-В
състав, съгласно което е оставено в сила решение от 17.08.2006 г. по гр. д. №
5060/2006 г. по описа на СРС, 63 състав, като на решението е направено
отбелязване, че е влязло в сила на 30.12.2008 г. Представено е и издаденото на
19.01.2009 г. по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, 63 състав на основание
чл. 345, ал. 1 от КТ уведомление, съгласно което ищецът от получаване на
съобщението е следвало да се яви на работа, за да заеме предишната си длъжност.
От представената молба с вх. №
94-С-4/26.01.2009 г. се установява, че ищецът е уведомил ответникът, че на
посочената дата се явява на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и моли да му
бъде осигурена възможност да изпълнявал трудовите си задължения по длъжността,
на която е възстановен, като в случай, че не може да се осъществи това веднага
ищецът иска да бъде уведомен кога следва да се яви на работа.
С молба с вх. № 94-С-4/15.05.2009 г.
от ищеца до ответника е посочено, че до 15.05.2009 г. не му е осигурена
възможност да изпълнява трудовото си задължение по длъжността, на която е бил
възстановен, поради което моли да му се осигури възможност да изпълнявал
трудовите си задължение на длъжността, на която е възстановен от съда.
От представеното писмо с изх. №
94-С-4/09.07.2009 г. ищецът е уведомен, че в отговор на неговото писмо с вх. №
94-С-4/15.05.2009 г. и на основание чл. 345 от КТ и влязлото в сила решение на
СРС по гр. д. № 5060/2006 г., че може да се яви на работа в Софийския
университет считано от 13.07.2009 г. на длъжността „научен сътрудник първа
степен“ при Философски факултет/Филиална библиотека/ на СУ „Св. Климент
Охридски“. Като по делото е представено известие за доставяне, от което е
видно, че писмото е било получено от адресата на 14.07.2009 г.
С писмо с вх. № 94-С-4/15.07.2009 г.
ищецът е посочил, че не можел да приеме предложението за заемане на длъжността
„научен сътрудник първа степен“ при Философски факултет/Филиална библиотека/ на
СУ „Св. Климент Охридски“, тъй като образователната и научната му квалификация
се различавали от предложената работа, поради което моли да бъде изпълнява
трудовите си задължение на длъжността, на която е възстановен от съда.
По делото е представено допълнително
споразумение към трудов договор от 16.05.2001 г. сключен между С.И.В. и СУ „Св.
Климент Охридски“ съгласно което е постигнато съгласие ищецът да бъде преместен
от длъжност „научен сътрудник първа степен“ при Философски факултет- ПНИЛ за
политическо поведение на длъжност „научен сътрудник първа степен“ при Философски
факултет- Лаборатория по политически мениджмънт. В допълнителното споразумение
е посочено, че размерът основното трудовото възнаграждение възлизал на 220 лв.,
като допълнително получавал 41.80 лв. за продължителна работа и 33 лв. за
научна степен доктор.
По делото е представена трудова книжка
№ 328 на С.И.В., в което последното направено отбелязване е относно заеманата
от него длъжност „научен сътрудник първа
степен“. В открито съдебно заседание е направено констатация на оригинала за
трудовата книжка.
Представената справка-декларация с
изх. № 1900-01 от 09.02.2005 г. издадена от СУ „Св. Климент Охридски“, в която е
посочено, че С.И.В. е работил на 8 часов работен ден на длъжност „научен
сътрудник първа степен“ и е бил освободен от 01.01.2005 г., като е декларирано
размерът на изплатените трудови възнаграждения на лицето за последните девет
месеца. Представена е и справка издадена от СУ „Св. Климент Охридски“, съгласно
която размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца възлизало на 469.89
лв.
По делото са представени и решение от
25.10.2010 г., постановено по гр. д. № 47139/2009 г. по описа на СРС, 61 състав
влязло в сила на 19.12.2012 г., решение № II-78-189 от 27.06.2012 г., постановено по гр. д. №
29940/2011 г. по описа на СРС, 78 състав влязло в сила на 23.09.2013 г. и
решение от 19.03.2014 г., постановено по гр. д. № 45176/2013 г. по описа на
СРС, 69 състав влязло в сила на 05.04.2016 г., с които ответникът е осъден за
заплати обезщетение на ищеца по чл. 225 ,ал. 3 от КТ за предходни периоди.
Предпоставките за уважаване на иска по
чл. 225, ал. 3 КТ са: 1. влязло в сила решение след отменя на уволнението, с
което служителят е възстановен на заеманата преди това длъжност, на основание
чл. 344, т. 2 КТ, като трудовото правоотношение се запазва във вида, в който е
съществувало към незаконното уволнение - както би съществувало, ако работникът
не беше уволнен /чл. 345, ал. 1, чл. 354, ал. 1, т. 1 от КТ/; 2. явяване на
служителя да заеме длъжността в срока по чл. 345, ал. 1 КТ и 3. недопускане на
служителя да изпълнява работата, на която е бил възстановен. В разпоредбата на
чл. 225, ал. 3 КТ е посочено изрично, че винаги е налице „недопускане“ на
работа „след явяването“ на работника или служителя в предприятието, което
означава липса на изискване за присъствие през целия период на недопускане,
като еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че
е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 от КТ.
По делото не е спорно обстоятелството,
че с решение от 17.08.2006 г. по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, 63
състав влязло в сила на 30.12.2008 г. е отменена заповед № РД-22-342/14.02.2006
г. на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, с който по чл. 325, т. 2 от КТ е
прекратен трудовият договор на ищеца, като незаконосъобразна и е възстановен на
предишната му работа на длъжността „научен сътрудник I
степен“ към Лаборатория по политически мениджмънт – Философски факултет при
ответника.
На следващо място не се явява и спорно
обстоятелството, че С.В. е бил уведомен на 22.01.2009 г. по реда на чл. 345,
ал. 1 от КТ, че може в двуседмичен срок от получаване на съобщението да се яви
на работа. Не се спори, а и от представената молба с вх. № 94-С-4/26.01.2009 г.
се установява, че ищецът се спазил предвидения срок по чл. 345, ал. 1 от КТ и
се е явил на работа, като е изразил готовност да изпълнявал трудовите си
задължения по длъжността, на която е възстановен, като в случай, че не може да
се осъществи това веднага ищецът иска да бъде уведомен кога следва да се яви на
работа. С последваща молба с вх. № 94-С-4/15.05.2009 г. ищецът е посочил, че до
15.05.2009 г. не му е осигурена възможност да изпълнява трудовото си задължение
по длъжността, на която е бил възстановен поради което моли отново да му се
осигури възможност да изпълнявал трудовите си задължение на длъжността, на
която е възстановен от съда. Като едва с писмо с изх. № 94-С-4/09.07.2009 г.
ищецът е уведомен, че може да се яви на работа в Софийския университет считано
от 13.07.2009 г. на длъжността „научен сътрудник първа степен“ при Философски
факултет/Филиална библиотека/ на СУ „Св. Климент Охридски“. С оглед на
гореизложеното неоснователни се явяват доводите изложени във въззивната жалба,
че не било доказано по делото, че ответника не е осигурил възможност на ищеца
да изпълнява трудовите си задължения на длъжността, на която е бил възстановен.
Видно от представените доказателства ищецът се е явил на работа на 26.01.2009
г., но същият не е бил допуснат, като едва на 13.07.2009 г. ищеца е уведомен,
че може да се яви на работа от посочената дата, но на длъжността „научен
сътрудник първа степен“ при Философски факултет/Филиална библиотека/ на СУ „Св.
Климент Охридски“, за която по делото няма спор, че се явява различна по
отношение на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност. Настоящият състав
намира, че в случаите, когато едно лице е възстановено от съда на заеманата
преди неговото уволнение длъжност, работодателят е длъжен да се съобрази със
съдебното решение и да възстанови служителя на същата длъжност, която в
настоящият случай се явява „научен сътрудник I степен“ към Лаборатория по
политически мениджмънт – Философски факултет при ответника. В случая въпреки
двете заявления на служителя, работодателят не е предприел никакви действия в
кръга на правомощията му за привеждане в действие на съдебно решение от
17.08.2006 г. по гр. д. № 5060/2006 г. по описа на СРС, 63 състав. Доколкото по
делото от страна на ответника не са релевирани никакви други твърдения във
връзка с възстановяването на ответника на заеманата преди уволнението длъжност,
то следва да бъде посочено, че възприетото поведение на недопускане до работа
се явява противоправно и следва да бъде санкционирано по реда на чл. 225, ал. 3
от КТ.
Неоснователно се явява и оплакването
във въззивната жалба във връзка с обстоятелството, че ищецът не бил доказал
претърпените вреди, размера им и причинната връзка с незаконното уволнение. При
недопускане до работа на възстановения работник или служител е налице
увреждане, съизмеримо с пропуснатата полза от получаване на възнаграждение по
възстановеното трудово правоотношение. То се дължи за целия период на
недопускане и се изчислява според размера на брутното трудово възнаграждение,
което би получавал работника или служителя за длъжността, на която е
възстановен. Законът има предвид трудовото възнаграждение, което недопуснатият
до работа служител е могъл и е следвало да получи, ако не е бил препятстван от
работодателя. От представените по делото справка-декларация с изх. № 1900-01 от
09.02.2005 г. и справка за размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца
издадени от СУ „Св. Климент Охридски“ се установява, че размерът на брутно трудово
възнаграждение на ищеца за отработен месец преди уволнението му възлиза на
469.89 лв., като пълния размер на обезщетението за процесния период 01.01.2015
г.-31.05.2016 г. възлиза на 7988.13 лв.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемия направените във въззивното производство разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 443184 от 03.07.2018 г., постановено по гр. д. № 31921/2016 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 69 състав, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА С.У.„Св. Климент Охридски“, с адрес гр. София, бул. „******, да заплати на С.И.В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 800 лв., представляваща направените разноски пред СГС.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.