Решение по дело №22/2023 на Административен съд - Габрово

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

№ 50

 

гр. Габрово, 25.04.2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

                                                                                        ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 22 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от И.И. *** против Решение № 155 от 08.12.2022 година по АНД № 647/2022 година по описа на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5775436, ОДМВР – Габрово, с който на И.И. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

В касационната жалба  се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, като се развиват доводи за несъгласие с извода на въззивния съд за липса на съществен процесуален порок предвид непосочване на основния санкционен състав в процесния електронен фиш, както и такива за недоказаност на повторността на вмененото на И. деяние. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен процесният електронен фиш. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател И.И.И. не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В депозирана по делото писмена молба се заявява, че се поддържа жалбата, както и искането по същество, и това за присъждане на разноски /л. 15/.

Ответната по жалбата страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово също не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.

Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Разпоредбата на  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е налице изрично препращане на към някое от нарушенията, посочени в ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5. В процесния електронен фиш не е посочено в коя от хипотезите, към които препраща  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, попада процесното нарушение. Принципно съдът може да измени основанието за налагане на санкцията при прилагането на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, включително да измени обжалвания акт като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по основната квалификация на извършеното нарушение, но само ако административнонаказващият орган бе извършил привръзката на нормата на  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП със съответната норма на чл. 182, ал. 1, ал. 2 или ал. 3 от ЗДвП, към които изрично препраща  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението е непълна и неконкретна до степен, че липсва такава, тъй като в електронния фиш не е посочено коя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му се наложи и съответното наказание по  чл. 182, ал. 4 от ЗДвП за повторност на това именно нарушение. Доколкото преквалификацията на нарушението се свързва с промяна на вече дадена правна квалификация на нарушението, непосочването в електронния фиш на правната квалификация на нарушението от гледна точка на административнонаказателната разпоредба, която обявява съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, не дава възможност съдът за първи път с решението си да определя и посочва приложимата административнонаказателна разпоредба, санирайки липсата на посочена от наказващия орган правна квалификация на нарушението. Съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 година по т. д. № 1/2020 година, І и ІІ колегия на ВАС, първоинстанционният съд може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието. В случая обаче не е налице хипотеза на неправилно посочена административнонаказателна правна квалификация на деянието, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон, определящ съответното деяние като съставомерно и наказуемо административно нарушение, който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, поради което не е налице и основание за прилагане на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, даващ право на въззивния съд за изменение на оспорения акт. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, поради което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от факта на установеното нарушение.

Другото възражение за недоказаност на повторността на вмененото на И. деяние е неоснователно, тъй като в хода на производството пред въззивния съд са събрани доказателства за датата на връчване и влизане в сила на посочения в процесния електронен фиш предходен такъв, включително и за заплащането на наложената с него глоба, от които безспорно се установява, че процесното деяние е извършено в условията на повторност.

По изложените съображения процесният електронен фиш следва да бъде отменен, което налага отмяна на обжалваното въззивно решение поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и постановяване на друго по същество от настоящата инстанция.

Искането на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 от АПК и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като  в полза на касатора бъде присъдена сумата от 700 /седемстотин/ лева договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение съгласно представени Договори за правна защита и съдействие /л. 6 от първоинст. дело и л. 4 от настоящото дело/.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 155 от 08.12.2022 година по АНД № 647/2022 година по описа на Районен съд – Габрово, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 5775436, ОДМВР – Габрово, с който на И.И. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово да заплати на И.И. *** с ЕГН ********** сумата от 700 /седемстотин/ лева разноски за двете съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                                         

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

 

                                                                                            2.

 

 

 

 

Особено мнение на съдия Емилия Кирова-Тодорова:

Подписвам настоящото решение с особено мнение по следните причини:  

В процесния ЕФ достатъчно пълно и ясно е описано самото нарушение и същото е установено по несъмнен начин, видно от доказателствата, представени пред първоинстанционния съд. Описанието на нарушението от фактическа страна съответства на текста на посочената в него като нарушена правна норма – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, според която при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: … в населено място – 50 км/ч. Нормата е ясна и именно тя е нарушена с описаното в същия фиш деяние – на посочената дата, час и място, на посочен административен адрес в гр. Габрово при разрешена скорост от 50 км/ч. касаторът И. е управлявал с 68 км/ч., като е налице превишаване на скоростта с 18 км/ч., които факти са приети за безспорни както от първоинстанционния съд, така и от касационния съдебен състав.

Като основание за налагане на санкцията в ЕФ е отразено правно такова – чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, според които нормативни правила при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според чл. 184, ал. 2 от Закона когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

В случая са цитирани тези две разпоредби, освен нарушената норма по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че в случая не е налице текстова неяснота или непълнота на атакувания ЕФ, в който ясно е посочено какво е нарушението, както и че то е реализирано при условията на повторност, като е посочен и предходно издаден такъв за същото нарушение на същото лице, копие от който е приложен по делото в едно с доказателства за влизането му в сила. Според съда не е отразена основната санкционна разпоредба, но това е отчетено като несъществен пропуск, т.к. е посочена нарушената такава, както и санкционната за повторно нарушение, като от фактическото описание на нарушението, представения предходно издаден и влязъл в сила ЕФ и останалите доказателства по делото е ясно, че  за такова нарушение е предвидено наказание глоба в размер на 50.00 лв. с разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Макар и тази разпоредба да не е изрично посочена санкцията е коректно наложена, като пропускът е несъществен и не е пречка за дееца да установи и разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и какво наказание му се налага.

Настоящият съдебен състав отменя това съдебно решение с потвърдения с него ЕФ, като счита, че „Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното в съдържанието на електронния фиш административно-наказателно обвинение, поради което представлява и основание за отмяна на санкционния акт, независимо от факта на установеното нарушение.“.

В случая обаче не е налице липса на „приложим закон“. Напротив. Налице са всички реквизити, които следва да съдържа един ЕФ, предвидени в специалната норма на чл. 189, ал.4 от ЗДвП и процесният такъв съответства изцяло на одобрения образец. Нарушената разпоредба е посочена ясно. Не е посочена в пълнота санкционната такава, но това не се изисква от нормата, очертаваща минималните реквизити на фиша. В случая не е необходимо да се прави от първоинстанционния съд каквато и да било променя на цитираната нарушена правна норма, к.т. тя е коректно посочена и съответства на изпълнителното деяние. Между нарушената и санкционната норма следва да има връзка, но те не се припокриват и имат различни функции – едната е материалноправна и описва задължително поведение на адресатите си, а другата предвижда санкция за несъблюдаване с предписаното поведение. Двете могат да са инкорпорирани в един и същи текст, но често пъти в административното право това не е така. Законодателят изисква задължително посочване на нарушената норма – тази, с чието съдържание конкретен субект не се е съобразил, за да е ясно в извършването на какво точно по вид нарушение е обвинен той. За целта е достатъчно посочването на този императив, който в случая е разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случай, че санкционната е посочена в непълнота, разминава се с тази, която е следвало да се цитира или липсва, то не следва само на това основание да се отмени един ЕФ, т.к. съдът има контролните правомощия да провери, дали санкцията, като вид и размер, е правилно наложена и ако не е – да измени НП в тази негова част. В случая санкцията е наложена също правилно и съдът няма причини да я променя като вид и размер. Безспорно деянието на касатора е наказуемо, налице е предвидена санкция за него и тя е посочена от съда, като за дееца не е никакъв проблем да разбере за извършването на какво нарушение е санкциониран, а именно това е целта, поради която законодателят изисква посочване на нарушената правна норма. Не са нарушени правата му като привлечено към административнонаказателна отговорност лице и не е редно при доказани нарушение, деец и вина да не бъде наложена санкцията, предвидена в закона. Дори и да се приеме идеята, битуваща предимно в теорията и практиката, но не и решена в закон, че нарушената и санкционна норми съставляват задължително единство, то в случая не е налице пълна липса на посочена нарушена норма, напротив, въз основа на изложеното по-горе основната част, предписваща правнозадължителното поведение, е цитирана коректно, в едно с нормата, предвиждаща начин за определяне на санкция при повторност и в случая дори да се приеме, че е налице пропуск в правната обосновка, то същият не е от категорията на абсолютните такива, налагащ задължителна отмяна на ЕФ. Новата промяна в ЗАНН на чл. 63 предоставя широки възможности на районния съд, една от които е дори да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, в случай, че счете, че отразената такава от АНО е неправилно посочена, когато не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая не е налице никаква промяна в обстоятелствата, нарушението е точно такова, каквото е описано и е налице не грешно посочена нормативна разпоредба, а непълно посочена такава, като този пропуск е изправен от въззивния съд и той е несъществен, т.к. в случая не става въпрос дори за подобно или друго, а за същото нарушение, за което санкцията е ясно определена и не е налице спор по отношение на вида и размера й изобщо.

По тези причини настоящият участник в състава на касационния съд намира решението на РС – Габрово за правилно, обосновано и законосъобразно и счита, че същото следва да се остави в сила.

 

 

 

                                                                       Съдия:

                                                                       /Емилия Тодорова/