Решение по адм. дело №450/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 156 и сл., вр. пар. 2 от ДОПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по жалба на „Доверие 2000" ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, представлявано от С. Г. П. против Ревизионен акт /PA/ № Р-04001223004197-091-001 от 01.07.2024 г., издаден от Р. И. Ф. – Началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА на установените задължения по ЗДДС в размер на 280798.49 лв. и лихви в размер на 72575,07 лв. за данъчен период 04 2022 г., които са обжалвани по административен ред и са изрично потвърдени с Решение № 103/19 09 2024 г. от Б. Н., Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Велико Търново при ЦУ на НАП. РА, в останалата част, не е обжалван по административен ред и е влязъл в законна сила.

С жалбата се твърди, че в обжалваната част Ревизионният акт е издаден в противоречие с материалните разпоредби на чл. 111, ал. 1 и ал. 3 и чл. 27, ал. 5 от ЗДДС и е явно необоснован. Възражението по отношение на активи с инвентарни номера № **********, № **********, № **********, № ********** и № ********** е, че от данъчните органи е приет полезен живот от 240 месеца, отчитайки датата на придобиване на същите през 2019 и 2021 г., което е неправилно. Органите по приходите, нито са определили „разходите за изхабяване предвид обичайния икономически живот" за всеки от активите, нито са определили тяхната „пазарната цена" и поради това не са спазили чл. 27, ал. 5 ЗДДС. Няма данни как са достигнали до срока от 240 месеца, нито на база какво са приели, че именно този срок отразява най-точно срока по чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. Нито в РД, нито в РА се отчита обичайното изхабяване на активите към момента на прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лицето. Не е разгледан техният вид и характер. Няма направено разграничение и между обичайния живот на всеки отделен актив, а за всички е приет срок от 240 месеца. Поради това счита, че в тази част ревизионният акт е напълно незаконосъобразен - поради пълна липса на изложени мотиви за определяне на данъчната основа. Според жалбоподателя органите по приходите не разполагат със специални знания по отношение на обичайния икономически живот на активите, притежавани от ревизираното лице, но въпреки това не са пристъпили към възлагане и извършване на експертиза по чл. 60 ДОПК. Погрешно органите по приходите се позовават на чл. 20, ал. 5 ППЗДДС за целите на определянето на обичайния икономически живот на стоките или услугите, които са дълготрайни активи. чл. 20, ал. 5 ППЗДДС съществено се изменя нормата на чл. 27, ал. 3 ЗДДС, поради което на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА, тази правна норма следва да остане без приложение и позоваването на нея от страна на органите по приходите е незаконосъобразно. Това е така, защото нормата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС визира понятието „обичаен икономически живот", докато нормата на чл. 20, ал. 5 ППЗДДС въвежда друго понятие „полезен живот на стоката или услугата". Няма идентичност между двете понятия и е ясно, че икономическият живот на стоката е съществено по-кратък от полезния й живот. Отделно от това, с ППЗДДС се определя минимален срок за полезния живот/обичайния икономически живот - не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги, докато основание за такива минимални срокове не се съдържа в закона. Неправилно органите по приходите квалифицират посочените активи като недвижими имоти докато същите са дълготрайни нематериални активи, които представляват подобрения на чужди недвижими имоти и това обстоятелство дори е констатирано на стр. 26 от РА. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 4, б. „б“ от ЗДДС подобренията на нает актив се разглежда като услуга по смисъла на ЗДДС, а не като стока или като недвижим имот, както органите по приходите са приели, поради което дори при спазване на чл. 20, ал. 5 ППЗДДС, който не следва да бъде приложим, обичайният икономически живот е 5 г., а не 20 г. В случая не е спазен и чл. 20, ал. 5 ППЗДДС, защото органите по приходите не са изложили мотиви за определяне на данъчната основа по този ред. Нарушено е и правото на ЕС, защото данъчната основа на доставката е определена и в нарушение на чл. 74 от Директива 2006/112/ЕС (ДДС директива) и практиката на Съда на ЕС по тълкуването на директивата - решение по дело С-142/12, Х. М. - т. 31 и 32 от решението, а чл. 74 от ДДС Директивата има непосредствено действие. Органите по приходите не са се съобразили с остатъчната стойност на стоките към момента на прекратяване на регистрацията. Нито в РД, нито в РА са налице данни, че са определили данъчната основа в размер на стойността на въпросните активи към момента на преустановяване на дейността. По отношение на втората група активи - с инвентарни номера № **********, № **********, № **********, № ********** и № **********, неправилно се приема, че данъчната основа по чл. 111, ал. 3 и чл. 27, ал. 3 ЗДДС следва да се определи в размер на „тяхната остатъчна стойност по ДАП“. Нито една разпоредба на ЗДДС не допуска данъчната основа да се определи в размер на остатъчната стойност по данъчния амортизационен план. Нито една разпоредба на ЗДДС не допуска данъчната основа да се определи в размер на остатъчната стойност по данъчния амортизационен план, а разпоредбите на ЗКПО. касаещи данъчния амортизационен план, данъчните амортизационни норми и данъчните амортизации нямат отношение към приложението на чл. 27, ал. 3 и чл. 111 от ЗДДС. И за тези активи не са спазени чл. 111, ал. 1 и чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, както и чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС и чл. 74 от Директива 2006/112/ЕС. При същите съображения се възразява и по отношение на активи с инвентарни номера № **********, № **********, № **********, № **********, № **********, а за актив **********, нормата на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС изобщо не е приложима, тъй като този актив е предмет на договор за финансов лизинг 0001571/С/04.02.2020 г., сключен между „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД с ЕИК ********* - лизингодател. Ревизираното лице, като лизингополучател не е собственик на стоката, предмет на договора за финансов лизинг с „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, а същият договор е и прекратен в последствие или към датата на прекратяването на регистрацията, ревизираното лице не може да осъществи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Съгласно Раздел 2, т. 2.1. от общите условия на лизинговия договор получателят придобива право на собственост върху лизинговата вещ. предмет на договора, след изтичане на срока му и извършване на последното дължима плащане на лизинговите вноски, съгласно погасителния план в приложение Б на договора, както и на всички други дължими плащания по договора. Едва след като ревизираното лице стане собственик, същото ще може да осъществи доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС с предмет съответния актив. Очевидно е, че лицето не може да прехвърли право на собственост, друго вещно право върху стоката или да се разпорежда със същата като собственик, след като е ясно. че същото лице не разполага с такива права, които са единствено за „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД". По отношение на активите, които са бракувани, същите подробно описани на стр. 64 - 66 от РД, не може да се смята, че е налице доставка по смисъла на чл. 111, ал. 1 ЗДДС, тъй като са бракувани преди датата на прекратяване на регистрацията на лицето - 11.04.2022 г. Моли да се постанови решение, с което се отмени ревизионния акт в обжалваната част със законните последици и Националната агенция за приходите да се осъди да заплати разноските по делото. В писмена молба моли заключението на вещото лице да не бъде кредитирано, тъй като отговорите на задачите съдържат правни квалификации по приложението на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, които са правни въпроси.

Ответната страна – Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Е. У., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Моли присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 18784.94 лв., съгласно приложен списък с разноски /л. 459/. Счита, че в производството от страна на жалбоподателя не са представени нови доказателства, които да променят фактическата обстановка, установена от органите по приходите в хода на ревизионното производство. Изслушаното заключение от съдебно-счетоводната експертиза доказва по несъмнен начин и е в подкрепа на констатациите на органите по проходите в ревизионното производство. Моли да се имат предвид подробно изложените мотиви в потвърдителното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, както и заключенията, до които е стигнало вещото лице в изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Окръжна Прокуратура Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова приема жалбата за неоснователна. Констатациите на РА и Ревизионен доклад са подкрепени от доказателствата, събрани, както в хода на ревизионното производство, така и в съдебното. Определеният от органите по приходите размер на задължението и по четирите категории активи към датата на прекратяване на регистрацията по ЗДДС на дружеството-жалбоподател, са определени по данъчна основа, която e правилно изчислена. Ревизираното дружество, макар също в своите изчисления да е приело балансовата стойност на активите като основа, две години преди дерегистрацията е прилагало ускорена амортизационна норма, без да е изяснено при какви условия и поради какви основания е прилагана, както и не е обявена в Годишния доклад за дейността на дружеството. По отношение на актива, предмет на финансов лизинг, същият е заведен като актив по счетоводните сметки на дружеството. В договора за финансов лизинг е предвидено прехвърляне на правото на собственост, поради което следва да се начисли ДДС към датата на дерегистрацията, което дружеството не е направило. По отношение на последната група активи към датата на дерегистрация, то същите не са били бракувани. Единственият документ е протокол за брак с дата последваща дерегистрацията на дружеството, който не е подписан от съставената за брак комисия, поради което следва, че същите са налични и използваеми от дружеството и на тях следва да се начисли ДДС, което отново дружеството не е сторило.

Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е заключение на вещо лице.

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и възражения на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед № 1270/15 11 2021 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, на основание ЗНАП и ДОПК /л. 158/, са определени органите по приходите, компетентни по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, да издават заповеди за възлагане на ревизии, като в т. 4 на Заповедта е посочено името на Р. И. Ф. – Началник сектор „Ревизии” при ТД на НАП Велико Търново, ИРМ Видин.

Съгласно Заповед № 1331/29 11 2021 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, на основание ЗНАП и ДОПК /л. 161/, са определени органите по приходите, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи- ръководители на ревизията, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, за периода 01 12 2021 г. – 30 11 2023 г., като в т. 1 на Заповедта за ИРМ Видин е посочено името на Б. Ц. З. – главен инспектор по приходите. Със Заповед № 1011/30 11 2023 г. е изменена Заповед № 1331/29 11 2021 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, в частта относно периода, за който на определените органи по приходите, е възложено да изпълняват функциите на ръководители на екипи-ръководители на ревизията, като същият е продължен до 30 11 2024 г.

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04001223004197-020-001/17.07.2023 г., на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК /л. 146/, издадена и подписана от Началник сектор Р. И. Ф., с издаден електронен подпис, с дата на валидност 13 12 2022 – 13 12 2023 г., 15 11 2022 – 15 11 2023 г., както и 11 12 2023 – 10 12 2024 г. и 14 11 2023 – 13 11 2024 г., съгласно приложения електронен носител, на „Доверие 2000” ЕООД, [населено място], ЕИК ********* е възложено извършването на ревизия за задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. данък върху добавената стойност за периода 01.12.2017 г. – 11.04.2022 г. и срок за извършване два месеца, считано от датата на връчване на Заповедта. За извършители на ревизията са определени лицата – Б. Ц. З. – Главен инспектор по приходите /ръководител ревизията/ и И. Д. С. – ст. инспектор по приходите. В Заповедта е посочено, че за резултатите от ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад от ревизиращите органи не по-късно от 14 дни след определения за завършването на ревизията срок. В същата Заповед е извършено и уведомление, че връчването на всички други съобщения, документи и актове по започналото производство ще се осъществява на адреса за кореспонденция или на посочен друг електронен адрес, посочен за получаване на съобщения, както и че ако бъдат предприети действия за промяна на адреса за кореспонденция без да бъде уведомен ръководителят на ревизията, актовете и документите ще се прилагат към преписката и ще се считат за редовно връчени. Видно от приложеното по делото заверено копие на Разписка за получаване на екземпляр от Заповедта за възлагане на ревизия /л. 147/ и Удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 148/, Заповедта е получена на 25 07 2023 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл [електронна поща].

Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04001223004197-020-002/21.09.2023 г. на Началник сектор, на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от ДОПК, e предвидено ревизията да завърши до 25 10 2023 г. Тази Заповед е връчена на 21 09 2023 г., също по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. /л. 149-151/. С втора Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № 04001223004197-020-003/19.10.2023 г. срокът за завършване на ревизията е продължен до 24 11 2023 г., последната връчена по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. /л. 152-154/. Със нова Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № 04001223004197-020-004/21.11.2023 г. срокът за завършване на ревизията е продължен до 22 12 2023 г., последната връчена по електронен път чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. /л. 155-157/.

С Ревизионен Доклад /РД/ № 04001223004197-092-001/29.03.2024 г. /л. 79-145/, съставен от ревизиращите органи и подписан електронно от същите, са определени данъчни задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2017 г. – 11.04.2022 г., същите посочен в ЗВР и ЗИЗВР. С РД, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК е даден 14 дневен срок на ревизираното лице да направи писмено възражение и представи доказателства /л. 119/. Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, ревизионният доклад е връчен на 01 04 2024 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл doverie2000@[интернет адрес] /л. 120/

С възражение подадено срещу РД /л. 77/ са оспорени направените констатации. Твърди се, че по отношение на актив металообработващ център, който актив е бил предмет на вътреобщностно придобиване от Италия на 20 02 2020 г., за което данъкът е изискуем от дружеството на основание чл. 84 от ЗДДС. Дължимият ДДС при придобиването е начислен от дружеството с издаването на Протокол по чл. 117 от ЗДДС и включването му в дневника за покупки за данъчен период м. 02 2020 г., а данъчният кредит е приспаднат за платения ДДС при ВОП на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. През м. 03 2020 г. активът е продаден на „Интерлийз“ ЕООД, за което е издадена фактура № 9399/30 03 2020 г. и е начислен ДДС и към датата на дерегистрация 11 04 2022 г. металообработващият център не е собственост на дружеството, поради което и чл. 111, ал. 1, т. 3 от ЗДДС е неприложим. Обстоятелството, че след продажбата същият актив се ползва от „Доверие 2000“ ЕООД при условията на обратен лизинг, не водят до различно данъчно третиране.

Валидността на ел.подписи на ревизиращите органи, са както следва: на И. Д. С. – 20 07 2023 – 19 07 2024 г., а на Б. Ц. З. – 14 11 2023 – 13 11 2024 г.

С Ревизионен акт /РА/ № Р-04001223004197-091-001/01.07.2024 г. /л. 28-76/, издаден от Р. И. Ф. на длъжност началник сектор „Ревизии", възложил ревизията и Б. Ц. З., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново, ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК и въз основа на издадения РД, са установени задължение, както следва: за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2022 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2017 г. – 11.04.2022 г., ведно с лихвите за просрочие, изчислени към датата на издаване на акта - 01.07.2024 г. В РА е отразено, че по искане на ревизираното лице срокът за възражения срещу РД е удължен до дата 14 05 2024 г. (Приложение № 1 – непредставено по делото) и на тази дата е постъпило възражение. /л. 77/ По възражението са събирани доказателства, но същото е прието за неоснователно, за което са изложени мотивирани съображения.

Съгласно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”, Ревизионният акт е връчен на 02 07 2024 г. чрез активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи от посоченото IP, като документът е изтеглен от имейл doverie2000@[интернет адрес] /л. 54/ Срещу РА, в законоустановения 14 дневен срок, същият срок посочен и в акта, е подадена жалба /л. 24/ до Директор на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново.

С Решение № 103/19 09 2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП решаващият орган приема, че обжалването е в частта, с която с РА са установени допълнително задължения за ДДС в размер на 280798.49 лв. и лихви в размер на 72575,07 лв. за данъчен период 04 2022 г., а относно декларирания със справка-декларация, но невнесен ДДС за данъчен период м. 04 2022 г. в размер на 471356,41 лв. и лихви в размер на 115803,22 лв. РА не е обжалван и е влязъл в законна сила. За да потвърди в обжалваната част РА, решаващият орган се позовава на пар. 1, т. 83, б. „а“ от ДР на ЗДДС, чл. 27, ал. 5 и чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, чл. 13б от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета и чл. 29, ал. 7 от ЗСч. като приема, че ревизираното лице не е начислило ДДС на налични активи към датата на дерегистрация (активите са разделени на две групи – дълготрайни – недвижими имоти и недълготрайни по смисъла на пар.1, т. 83 от ЗДДС), а за други не е определило правилно данъкь добавена стойност като и те са разделени на същите две групи. Изложени са мотиви, че ЗДДС не съдържа легална дефиниция за понятието „актив", поради което законът прави препращане към разпоредбите на ЗСч, респективно разпоредбите на ЗКПО. В Националните счетоводни стандарти - Общи разпоредби се съдържа легално определение за „Актив“ и това е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Същевременно съгласно чл. 29, ал. 7 от ЗСч, годишните финансови отчети дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. Само за дълготрайните активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС е приложима нормата на чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС. От заложеното в цитираната норма ограничение за срока на полезния живот на стоката или услугата следва, че разходът за изхабяване, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод, за недвижимите имоти е в размер не по-малко от 1/240 от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, а за останалите стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона - в размер не по-малко от 1/60 от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В годишен аспект разходът за изхабявате по чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС е максимум в размер на 5 % за недвижимите имоти по § 1, т. 83, б. „а" от ДР на ЗДДС и максимум в размер на 20 % за дълготрайните активи по § 1, т. 83, б. „б" от ДР на ЗДДС. За целите на определяне на данъчната основа по реда чл. 27 от ЗДДС за дълготрайните активи по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, ППЗДДС въвежда собствени срокове на полезен живот на стоките и услугите, които е възможно да съвпадат, да са по-големи или по-малки от определените от задълженото лице за счетоводни цели срокове на годност по т. 3 от СС № 4 - Отчитане на амортизациите и съответните амортизационни квоти по т. 2 от същия стандарт. В случая, ревизираното дружеството не е изпълнило изцяло задълженията си по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, като не е начислило ДДС към датата на дерегистрацията си на 11.04.2022 г. на всички счетоводни дълготрайни активи, а на други е начислило ДДС в по-малък размер. С оглед на това, правилно при ревизията е начислен ДДС за всички налични към 11.04.2022 г. счетоводни дълготрайни активи като е приспаднат начисленият от „Доверие 2000" ЕООД данък. В случаите, когато е определен по-нисък счетоводен срок на годност на дълготрайния актив отколкото е минималният срок на полезен живот по чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, разходите за изхабяване са определят в допустимия максимален размер по чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС. Когато е определен по-висок счетоводен срок на годност на дълготрайния актив отколкото е минималния срок на полезен живот по чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, разходите за изхабяване са определени в размера на начислените счетоводни амортизации. При определяне на данъчните основи за счетоводните дълготрайни активи, които не са дълготрайни активи по § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, данъчната основа е определена в размера на балансовата стойност по САП, която неправилно в РА е наречена остатъчна. По този начин за тези активи са определени разходи за изхабяване по чл. 27, ал. 5 от ЗДДС в размера на начислените счетоводни амортизации. В тази връзка, без основания са оплакванията на жалбоподателя. че не били взети предвид остатъчните стойности на активите. В противоречие със Счетоводната си политика, в която е записано, че „амортизациите се изчисляват на база на линейния метод за срока на полезния живот на актива“, за 2021 г. и началото на 2022 г., ревизираното лице е начислило счетоводни амортизации за тези активи при годишна квота от 50 %. Имайки предвид, че „Доверие 2000" ЕООД е подало годишната си данъчна декларация по ЗКПО за 2021 г., ведно с годишния си финансов отчет, на 30.03.2022 г., преди подаването на справката-декларация за последния данъчен период на 16.05.2022 г. и факта, че след датата на дерегистрация за същите дълготрайни активи отново са начислявани счетоводни амортизации в първоначално определените квоти, навежда на извод, че жалбоподателят през 2021 г. и до датата на дерегистрацията през 2022 г. умишлено е намалил балансовите стойности на тези активи, с цел определяне на по-малки данъчни основи, а от там и начисляване на ДДС в по-малки размери, при това, в нарушение на нормата на чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС. За неоснователно е прието и възражението по отношение на актив „Металообработващ център VALIANT 10 1003VB" с инвентарен № **********, за който жалбоподателят счита, че не трябва да се начислява на ДДС, тъй като същият е предмет на договор за финансов лизинг. Видно от т. 1.3 от Общите условия на приложения към преписката Договор за финансов лизинг № 0001571/С/04.02.2020 г., лизингополучателят (,Доверие 2000" ЕООД) може да придобие собствеността върху Лизинговата вещ при условията на Раздел 2. Съгласно Раздел 2, т. 2.1. от общите условия на лизинговия договор получателят придобива право на собственост върху лизинговата вещ, предмет на договора, след изтичане на срока му и извършване на последното дължимо плащане на лизинговите вноски, съгласно погасителния план в приложение Б на договора, както и на всички други дължими плащания по договора. Съгласно Приложение В към договора, лизинговата вещ е приета от управителя на лизингополучателя „Стримона Строй" ЕООД („Доверие 2000" ЕООД) на 30.03.2020 г. Договорите за лизинг, подлежат на отчитане по реда на СС № 17 - Лизинг. Съгласно т. 4.3, б. „б" от стандарта, при финансов лизингов договор наемателят записва наетия актив по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски. Следователно, „Металообработващ център VALIANT 10 1003VB" с инвентарен № ********** е актив по смисъла на ЗСч, както сам жалбоподателят го е определил и го е завел в САП. Тъй като този актив е с данъчна основа при придобиване по-голяма от 5000 лв., то същият е дълготраен актив по смисъла на § 1, т. 83, б. „б" от ДР на ЗДДС и за него е приложим чл. 27, ал. 5 от ЗД ДС, във връзка с чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, поради което правилно с РА е начислен ДДС на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Освен това, за доставка по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, както и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху същата и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е идентичен с пазарната цена на стоката към дата на фактическото предоставяне, е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Тази норма следва да се тълкува при съобразяване с установената практика на СЕС, съгласно която „понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик" (Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C 320/88, точка 7 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Auto Lease Holland, С 185/01, точка 32). Фактът, че на 25.05.2022 г. между „ОББ Интерлийз" ЕАД и „Доверие 2000" ЕООД е подписано Допълнително споразумение № 1 към Договор за финансов лизинг № 0001571/С/04.02.2020 г., съгласно което страните се споразумяват да прекратят действието по договора по взаимно съгласие е ирелевантен, тъй като същият е настъпил повече от месец след датата на дерегистрацията на ревизираното лице - 11.04.2022 г. Възражението за начисления ДДС в размер на 4799,24 лв. за активи, за които жалбоподателят твърди, че са бракувани, е неоснователно, тъй като видно от представените с вх. № 3044/26.03.2024 г. Заповед № 3033-1/30.04.2022 г. и Протокол за бракуване на ДМА от 30.04.2022 г., бракуването на активите е станало след датата на дерегистрация на „Доверие 2000" ЕООД - 11.04.2022 г. Въпреки правилният подход за определяне на данъчните основи за целите на чл. 111 от ЗДДС и прилагането на относимите към това правни норми, органите по приходите са допуснали грешки при изчисленията: за някои активи са определили разход за изхабяване за данъчни периоди преди покупката им (напр. актив с инв. № **********, закупен на 30.09.2019 г., за който са начислени разходи за изхабяване, считано от данъчен период м. 01.2019 г.); за повечето активи е определен разход за изхабяване вкл. за данъчен период 01.04.2022 г. - 30.04.2022 г., вместо към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на ревизираното лице, както е заложено в чл. 27, ал. 5 от ЗДДС; за някои активи е приспаднат начислен от жалбоподателя ДДС в размер, различен от посочения в протокола-опис (напр. актив с инв. № **********), но с оглед забраняващата норма на чл. 155, ал. 8 от ДОПК за изменение на РА във вреда на жалбоподателя, то същият е потвърден в установените с него размери.

В изготвената първа таблица на л. 3 – 6 от изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице, са описани всички процесни активи - инвентарен номер и наименование, така както същите са заприходени в счетоводството на дружеството (в съответната сметка). В същата таблица вещото лице определя категорията на всеки един актив, съгласно чл. 55 от ЗКПО, както и годишната данъчна амортизационна норма и пояснява, че тези амортизационни норми се прилагат за счетоводни цели при завеждане и отчитане на дълготрайни активи, признаване на разходите по тях за целите на ЗКПО и счетоводното им отразяване, както и се оповестяват в счетоводната политика и годишния доклад за дейността на дружествата към годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. За целите на ЗДДС и по-специално за особените случаи за определяне на данъчна основа при дерегистрация и определяне на задълженията за последния данъчен период, се прилага разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС и чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС. При дерегистрация по ЗДДС водещо е ползваният данъчен кредит при придобиване на актива и сроковете на неговия полезен живот само за целите на ЗДДС (не се препраща към чл. 55 от ЗКПО). ЗДДС посочва конкретни срокове, които се използват само в случаите на дерегистрация по ЗДДС. Определянето на изхабяването на активите е по линейния метод (амортизацията се разпределя пропорционално на периода на полезния икономически живот), като е указано, че за недвижимите имоти - полезният срок (периода на икономическо използване) е 20 г., т.е годишната амортизационна норма е 5% от данъчната основа, за която е ползван данъчен кредит (ДО на актива умножена по 5 %, респ. 20 %, при което се получава годишната амортизация (изхабяването) на актива. При разделяне на тази годишна амортизация на 12, се получава месечната амортизация на актива. От ДО се изважда натрупаното изхабяване за периода и се получава балансовата стойност на актива, върху която се начислява 20 % ДДС за деклариране в месеца на дерегистрацията). За останалите стоки и услуги полезният живот е 5 години, т.е годишната амортизационна норма е 20 % от данъчната основа на актива, за които е ползван данъчен кредит. Дефиниция на „обичаен икономически живот “ няма в нормативната уредба. В т. 6.2 на НСС 16 „Дълготрайни материални активи“ се говори за икономическата изгода от даден актив - „Разходите, които водят до подобряване на бъдещите икономически изгоди са: а) изменение на отделен актив, за да се удължи полезния срок на годност на актива..“ В НСС 4 „Отчитане на амортизациите“ се говори за определяне на срок на годност на амортизируемия актив - гаранционен срок; степен на използване на актива; условия, при които ще се ползва; и др. В НСС 17 „Лизинг“ има определение за „Икономически живот“ - а) периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия, или б) броят на производствените или сходните единици, които се очаква да се придобият от актива.“. В МСС 16 „Имоти, машини и съоръжения“ е дефинирано, че: Полезен живот: а) периода, през който един актив се очаква да бъде наличен за използване от предприятието; или б) броя на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива. Заключава, че двете определения са смислово идентични. Вещото лице се позовава на член 74 от Директива 2006/112 на ЕС, според който - Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането. В НСС 4 е дефинирано понятието „Остатъчна стойност“ и това е „предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането му на срока на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н.“. Обичайно остатъчната стойност е балансовата стойност на актива към дадения момент, определена като от стойността на придобиване се приспадне начисленото изхабяване на актива. В случая данъчната основа на наличните активи към датата на дерегистрация 11.04.2022г от органите на НАП е определена като от стойността на заведения актив е приспаднато изчисленото изхабяване по линейния метод - за недвижимите активи за срок от 20 години /240 месеца/, а за останалите активи – 5 години /60 месеца/, т.е. за данъчна основа е приета балансовата стойност. Ревизираното лице за ДО също приема балансовата стойност, но след като за 2021 и 2022 г. до дерегистрацията си прилага ускорена амортизационна норма (по-голям процент амортизация, от тази до 2021 г.) на следните активи с инвентаризационни номера: **********;**********;**********;**********;**********;**********;**********; **********;**********, без да е ясно при какви условия и основания е приета за приложима. Тази амортизационна норма не е обявена в Годишния доклад за дейността на дружеството. В ДО за облагане в последния месец на дерегистрацията, ревизираното лице не е включело активи, които са бракувани след датата на дерегистрацията. Посочените в зад (т.). 1 на заключението активи са осчетоводени по счетоводни сметки 206 Офис обзавеждане, с/ка 207 Машини и оборудване; с/ка 209 Други дълготрайни материални активи и с/ка 219 Други нематериални дълготрайни активи /********* Участък разкрой; ********** Настилка плац; ********** Пристройка админ. сграда; ********** Пристройка допълнение; ********** склад ГП с прилежаща складова площ/. Този начин на завеждане по видове сметки от индивидуалния сметкоплан на дружеството съответства на вида на активите, така както е описан от ревизираното лице и от наличните за тях счетоводни документи. Същите са заведени след придобиването им, ползван е данъчен кредит при придобиването им и за периода на експлоатация е начислявана и амортизация по реда на чл. 55 от ЗКПО. Данъчната основа за облагане при дерегистрация по ЗДДС на основание чл. 27, ал. 5 от ЗДДС и чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС следва да бъде като от данъчната основа на заведения актив се извади натрупаното изхабяване за периода от завеждането му като актив до месеца на дерегистрация, (с полезен живот за недвижими имоти 20 години и за всички останали ДМА - 5 години). Вьв втора таблица /л. 9-11 на заключението/ вещото лице изброява, за всеки заприходен от дружеството процесен актив, неговият инвентарен номер, годишната амортизационна норма, дата на неговото придобиване, стойност в лева, месечната амортизационна норма, натрупаното изхабяване и балансовата му стойност в двата й варианта, така както е определена от органите на НАП и от „Доверие 2000“ ЕООД. Разликата в размера на балансовите стойности определени от НАП и ревизираното лице е, че Доверие 2000 ЕООД прилага ускорена амортизация (необосновано) за 2021 и 2022 г., поради което и получава по-ниска балансова стойност, на която начислява ДДС при дерегистрацията.

По отношение на актив ********** - металообработващ център с компютърно управление VALIANT 10 1003 VB, същият предмет на финансов лизинг, вещото лице приема за приложим НСС 17 „Лизинг“, който определя какво е „Финансов лизинг“, а именно: лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. В крайна сметка правото на собственост може да бъде или да не бъде прехвърлено.“ Актива предмет на финансов лизинг се завежда по счетоводни сметки при наемателя, признава се като актив и пасив, т.е. той се разпорежда фактически с актива като собственик. Начисляват се разходи и приходи по него, ползва се право на данъчен кредит през периода на експлоатацията на актива. В чл. 50, ал. 2 от ЗКПО е казано, че „Данъчни дълготрайни материални активи са и амортизируемите активи с право на ползване във връзка с договори за финансов лизинг, съгласно Международните счетоводни стандарти, признати при лизингополучатели“. Процесният актив е заведен като дълготраен по счетоводна сметка 207 „Машини“, на същият е начислявана амортизация през периода на експлоатация, черпена е изгода от добитата продукция от актива, ползвано е правото на приспадане на ДК по издадените от „Интерлийз“ ЕАД фактури, т.е. спазени са нормативите за заприходяването на такъв вид актив. За целите на ДДС, в чл. 6, ал. 2 е посочено, че: „За доставка на стока за целите на този закон се смята и: т. 3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето“. В договора за финансов лизинг с „Интерлийз“ ЕАД е описано, че лизинговата вещ ще бъде придобита от лизингополучателя след приключване на договора и при изпълнение на регламентираните условия на договора, т.е. процесният актив попада в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, при който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, наличен е като заведен актив по счетоводни сметки в дружеството и за него следва да се начисли ДДС по чл. 111, ал. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрация като се приложи чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, чл.20, ал. 5 от ППЗДДС.

По отношение на активите посочени в т. 4 от жалбата, има Заповед № 3033-1 от 30.04.2022 г. за ликвидиране на материални активи, в която ръководителят на дружеството одобрява Протокол от 30.04.2022 г. за бракуване на негодни материални активи и нарежда същите да се ликвидират от комисия чрез предаването им на вторични суровини или унищожаване. С Протокол за брак от 30.04.2022 г. Комисията в назначения състав извършва преглед на ДМА, в резултат на което приема за бракуване изрично изброени 151 актива, като мобилни телефони, лаптопи, климатици, скелета, сапан, работни маси, дивани, комод, кухня, офис бюра, шкафове, машина за резби и други. (Тези активи са заведени по счетоводни с/ки 206, 207 и 209 и са седма категория по чл. 55 от ЗКПО) В протокола е отбелязано бракуваните активи да се ликвидират, дата 30.04.2022 г, следва подпис на Ръководителя на дружеството, но няма подписи на комисията. Други документи във връзка с бракуването и въпреки изискването им от вещото лице, не са предоставени от ревизираното лице. Този протокол и заповед за брак са с дата след датата на дерегистрацията по ЗДДС – 11.04.2022г, т.е. те са налични, използваеми от дружеството активи с балансова стойност към 11.04.2022 г. и за тях се начислява ДДС по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС и чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, във връзка с чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Общо данъчното задължението по ЗДДС е 282080.21 лева, а определеното задължение по РА е в размер на 280798,49 лева, като разликата е от неправилно изчислена амортизация на актив с инв.№ ********** Пристройка допълнение, придобит на 30.09.2019, като органите на НАП погрешно начисляват амортизация от дата 01.01.2019 г. Разликата между ДО на НАП и ДО на Доверие 2000 ЕООД се явява, веднъж от определения различен размер балансова стойност на част от активите и втори път от наличието на активи към датата на дерегистрация, за които не е определена данъчна основа при условията на чл. 111 от ЗДДС.

В с.з. вещото лице пояснява, че при определени условия ЗКПО дава възможност за приложение на ускорена (по-голяма) амортизационна норма. Тази ускорена амортизационна норма се прилага в случаите, когато например стандартно предприятието е работило на 8 часа – една смяна, минава на двусменен или пък на трисменен режим. Самите машини, от извършваната дейност, се амортизират повече отколкото до момента. За уреди втора употреба, е същото - за предприятието, което ги закупува, те се явяват нов актив, но техният икономически живот вече е амортизиран на друго място. За активите с начислена от дружеството ускорена амортизация, вещото лице не установява наличие на условия, за нейното приложение. В Национален счетоводен стандарт 4 за амортизацията на актива, както и в стандарта за дълготрайните активи, е посочено, че самият план за амортизация, се обявява в годишния доклад на предприятието, който се прилага към ГФО и се представя в търговския регистър, а това е един официален публичен документ. При дерегистрацията има точно конкретен, фиксиран момент – фиксирана дата и към този конкретен момент всички собствени активи, които са налични в оборотната ведомост, които се включват в последствие в баланса, актив – пасив, тези активи трябва да бъдат обложени с ДДС, да се начисли това ДДС в справката-декларация към последния данъчен период преди дерегистрацията. В случая това е 31.03.2022 година, защото на 11 април 2022 г. дружеството е дерегистрано и последния облагаем период по ДДС е 31-ви март, което означава, че към 31 март 2022 г. всички активи, които са налични, трябва да бъдат обложени с ДДС, да се включат в справката-декларация по балансова стойност. Бракуваните активи не попадат в първата група активи, за която е прилагана ускорена амортизация, тъй като те са приети от дружеството за неналични. Допуснатата от ревизиращите органи грешка по отношение на един от активите, е в полза на данъчнозадълженото лице. За твърдените в жалбата подобрения, вещото лице цитира текста на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, където е записано че „…данъчната основа на доставката на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата на направените преки разходи за извършването им, намалена с разходите за изхабяване, предвид обичайния икономически живот на подобрението…“. Обичайният икономически живот на административна сграда, в случая, защото едното подобрение е административна сграда, това са дълготрайни активи недвижими имоти. Те не са движими вещи, не са сложили ограда или да боядисат нещо, което да подобрят, а изрично е записано „обичаен икономически живот“. Обичаният икономически живот на една сграда не е 5 години, както е за останалите активи, а 20 години, както е за недвижимите имоти. Не е услуга, а имот. Наемните отношения между страните се приравняват към услуга. Но при определяне на данъчната основа при дерегистрацията е записано обичаен икономически живот на подобрението, който за административна сграда няма как да бъде 5 г. Наемодателят не отчита амортизацията. Ако в договора не е записано, че наемателят ще направи подобрения на актива, които ще бъдат за сметка на наема или на нещо друго, тогава вече е различно, но в случая няма такова отбелязване и това подобрение се явява като безвъзмездно от наемателя към наемодателя. В основата е обичайният икономически живот и амортизационната норма за недвижим имот - 20 години. Изхабяването на активите, отразено в таблицата по зад. 7, е с натрупване и е изчислено от вещото лице за периода от придобиването до 31-ви март 2022 г. ЗКПО определя данъчен амортизационен план и казва, че за данъчни цели се признават разходите по техните амортизационни норми. В Закона за счетоводството има счетоводна амортизация и данъчна амортизация. Счетоводната амортизация, лицето си определя съобразно икономическия живот и в зависимост от това как се ползва актива. Може някой актив да се ползва интензивно 4 – 5 години от живота си, а в следващите по-малко и затова се определя и различна амортизация. В икономическото пространство има нормативно определени - счетоводна и данъчна амортизация. Данъчната амортизация се признава за данъчни цели и затова в годишната декларация, може да се приложи счетоводната амортизация и да се осчетоводи, но в годишната данъчна декларация, като разход на фирмата за определяне на финансовия резултата за годината, който се облага с данък по ЗКПО – данък печалба, се признава само данъчната амортизация. И ако е приложена счетоводна и има разлика между счетоводната и данъчната, като данъчната е с по-малко стойности, а счетоводната е с по-големи, тогава тази разлика отива в увеличение на финансовия резултат и фактически не се признава за разход. За данъчното облагане в самата годишна декларация, тази разлика между двете се дава в увеличите на финансовия резултат. Има годишен план за амортизация, но такава се начислява ежемесечно. Този годишен план разделен на 12 месеца, ежемесечно се начислява 1/12 и това е месечната амортизация и това са разходите за изхабяване на съответния актив.

Съгласно Договор за покупко-продажба № 54542 от 30 03 2020 г. /л. 212-213/, между С. С. ЕООД (продавач) и ОББ Интрерлийз ЕАД (купувач) страните са се договорили продавачът да продаде и да достави, а купувачът да закупи и приеме фабрично нова Вещ, а именно металообработващ център с компютърно управление VALIANT 10 1003 VB с цел същата да бъде предоставена за ползване по силата на договор за лизинг на Стримона строй ЕООД, в качеството му на лизингополучател. Посочено е, че собствеността преминава върху купувача на датата на подписване на договора.

Съгласно Договор за финансов лизинг № 0001571/С/04 02 2020 г. между ОББ Интрерлийз ЕАД, лизингодател и С. С. ЕООД, лизингополучател, със солидарен длъжник С. Г. Л. е договорено оборудване, съгласно Приложение А със срок на договора 84 месеца. Съгласно Приложение А лизинговата вещ е описана като металообработващ център с компютърно управление VALIANT 10 1003 VB. В договора е посочено, че с неговото подписване, лизингополучателят и солидарният длъжник декларират, че са запознати и приемат с общите условия по договор за финансов лизинг на ОББ Интрерлийз ЕАД от 03 12 2018 г., както и че им е предаден екземпляр от същите. В т. 18/18.2. е договорено, че при неизпълнение, за каквото се счита и всяко поето задължение към ОББ АД, лизингодателят има право да прекрати договора за лизинг. /л. 176—200/

Съгласно Общите условия по договор за финансов лизинг на ОББ Интрерлийз ЕАД от 03 12 2018 г. /л. 201/, в т. 2/2.1. е посочено, че прехвърляне на собствеността по силата на договора, лизингополучателят придобива правото на собственост върху лизинговата вещ, предмет на договора, след изтичане на срока му и извършване на последното дължимо плащане на лизинговите вноски, съгласно Погасителния план в Приложение Б, както и на всички други дължими плащания по договора и ОУ, без да е необходимо писмено или устно волеизявление на страните.

Съгласно Допълнително споразумение № 1 към договор за финансов лизинг № 0001571/С/29 01 2020 г. от 25 05 2022 г. действието на Договора е прекратено по взаимно съгласие. /л. 178-179/ С Протокол за предаване и приемане от 25 05 2022 г. лизинговата вещ е предадена на лизингодателя.

Съгласно актуално състояние, считано от 19 06 2008 до 27 05 2022 г., дружеството е с наименование „Стримона строй. /л. 167-171/

С Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22250992201907166/08 04 2022 г. орган по приходите разпорежда да се прекрати регистрацията по ЗДДС на „Стримона строй ЕООД, считано от датата на връчване на акта.

По делото са представени още инвентаризационни описи, амортизационен план, ГДД, ГФО, договор за наем със сключени две допълнителни споразумения /л. 233-234/, счетоводната политика на С. С. ЕООД /л. 263-271/, Протоколи – Приложения към РА.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата.

Ревизионният акт е връчен на дата 02 07 2024 г. /л. 54/ по електронен път чрез активиране на електронната препратка на тази дата. Жалба против него, в частта за данъчен период месец април 2022 г., е подадена на 15 07 2024 г. /л. 27/, приета е за допустима и е разгледана по същество от решаващия административен орган. Решението, с което е потвърден РА, в обжалваната част, е връчено на дата 20 09 2024 г. /л. 23/ по електронен път чрез активиране на електронната препратка, а жалбата до съда е подадена на 03 10 2024 г., видно от извлечението за проследяване на пратка /л. 166-167/ или същата е подадена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и от надлежна страна при наличие на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане по същество.

По съществото на жалбата.

Предмет на делото е Ревизионен акт № Р-04001223004197-091-001 от 01.07.2024 г., издаден от Р. И. Ф. – Началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА на установените задължения по ЗДДС в размер на 280798.49 лв. и лихви в размер на 72575,07 лв. за данъчен период 04 2022 г., потвърден с Решение № 103/19 09 2024 г. от Б. Н., Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Велико Търново при ЦУ на НАП.

Безспорно е, че с цитирания РА от 01.07.2024 г. и за данъчен период 04 2022 г., на дружество „Доверие 2000" ЕООД, ЕИК *********, са установени допълнително, извън начислените от самото дружество, задължения за корпоративен данък и данък добавена стойност, определени в резултат на дерегистрация на дружеството по ЗДДС.

Не се спори и че при условията на чл. 111, ал. 1, ал. 1 ЗДДС, при прекратяване на регистрация по ЗДДС, жалбоподателят извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са активи по смисъла на Закона за счетоводството.

Няма спор сьщо така и по наличието на предпоставките на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, а именно: че към момента на дерегистрацията по ЗДДС – 11 04 2022 г. са налични активи, че за същите е ползван данъчен кредит и е начислявана амортизация, както и, че към 31 03 2022 г. следва да се начисли данък, тъй като законодателят смята, че се извършва доставка по смисъла на закона.

Няма спор и по провеждане на процедурата по определяне на допълнителните задължения и в тази връзка по връчването на издадените актове (Заповеди за възлагане и изменение на ревизията, РД, РА и Решението на решаващия орган), като видно от представените от данъчноревизираното лице доказателства (писмени обяснения – налични в приложения диск и папка 2) в хода на ревизионното производство, същото активно е участвало в това производство.

Спорьт е какъв вид са процесните активи, респ. начисляваната амортизация на същите съответства ли на законовопредвидената и в тази връзка какъв е размерът на годишната им амортизационна норма, а от там размерът на изхабяване и размерът на балансовата им стойност към дата 31 03 2022 г. Съвместно с това и по отношение на актив – металообработващ център предвид, че същият е предмет на финансов лизинг, то следва ли да се приеме като наличен такъв към момента на дерегистрация, следва ли да му се начислява ДДС, респ. в какъв размер.

Спорен е и въпросът следва ли да се начислява данък по отношение на активи, които са бракувани с Протокол, който е с дата, след датата на дерегистрацията на дружеството.

По отношение компетентността на органите издали актовете в ревизионното производство.

Органът възложил ревизията – Р. И. Ф., съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и цитираната по-горе Заповед № 1270/15 11 2021 г. на Директор на ТД на НАП, е компетентен такъв.

РД е издаден от ревизиращите органи по приходите, така както същите са определени със ЗВР, сьгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 117, ал. 2 от ДОПК – Б. Ц. З. - ръководител на ревизията и И. Д. С. - ст.инспектор по приходите, а РА е издаден от органа възложил ревизията и ръководителят на ревизията, в който смисъл е чл. 119, ал. 2 от ДОПК или съставените актове /ЗВР, РД и РА/ са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия.

По отношение процесуалните правила при издаване на акта и неговата форма.

Законодателят не предвижда специална форма за издаване на ревизионните актове. Видно от самия Ревизионен акт, същият е в съответната писмена форма и съдържа всички посочени от закона реквизити, в който смисъл е чл. 120 от ДОПК, поради което този състав на съда приема, че същият е редовен от формална страна.

Крайният срок за извършване на ревизията е 22 12 2023 г., съгласно ЗИ на ЗВР /л. 155/, поради което на основание чл. 117, ал.1 от ДОПК, 14 – дневния срок за изготвяне на РД е до 05 01 2024 г., като РД е издаден на 29 03 2024 г. /л. 79/. В случая следва да се има предвид, че срокът по чл. 117, ал. 1 от ДОПК не е преклузивен, а изтичането му се отразява единствено на годността на събраните след този момент доказателства, поради което издаване на ревизионният доклад след изтичане на 14 дневния срок, не е обстоятелство, което би било съществено процесуално нарушение, което да съставлява отменително основание, като в този смисъл е и съдебната практика (решение по адм. дело № 2170/2011 г. и адм.д. № 5003/2014 г. на ВАС)

Срещу РД е подадено възражение, което с РА не е прието за основателно.

Жалбата срещу РА е подадена в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК и в срока по чл. 155, ал.1 от ДОПК, Директорът на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение, с което е потвърдил РА в обжалваната му част.

От доказателствата по делото, е видно, че органите по приходите са надлежно подписали издадените електронни документи, като към датата на подписване – ЗВР, РД и РА, същите имат валидни електронни подписи и са надлежно връчени на ревизираното лице.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати процесуални нарушения, имащи характер на съществени, които да съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт.

По отношение материалноправната законосъобразност на акта.

Съгласно чл. 74 от Директива 2006/112 на ЕС - Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.

Съгласно чл. 5, пар. 1 от Шеста Директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа /Шеста Директива/ - "Доставка на стока" означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материално имущество като собственик.

Съгласно чл. 5, пар. 1 от Шеста Директива - "Доставка на услуги" означава всяка сделка, която не е доставка на стоки по смисъла на член 5. Такива сделки включват inter alia:

— прехвърлянето на права върху нематериално имущество, независимо дали при това се оформя документ за собственост;

— поемане на задължения за въздържане от действие или за търпене на действие или положение;

— извършването на услуги съгласно акт от или от името на орган на държавната власт или на основание на закон.

Съгласно чл. 111, ал. 1, ал. 1 от ДДС - Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и услуги, за които изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е ползвало данъчен кредит и които са: 1. активи по смисъла на Закона за счетоводството, или 2. активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1. Алинея втора изрично изброява хипотезите, при които алинея първа не се прилага.

Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗДДС - Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Съгласно чл. 6, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗДДС - Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. За доставка на стока за целите на този закон се смята и: фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето.

Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС - Доставка на услуга е всяко извършване на услуга. За доставка на услуга се смята и: т. 4. извършването на услуга от държател/ползвател за: б) подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

Съгласно ал. 3, т. 1 на същия чл. 9 от ЗДДС - За възмездна доставка на услуга се смята и: предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или по-общо за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

Съгласно пар. 1, т. 83 от ДР на ЗДДС - За целите на този закон: "Дълготрайни активи" са представляващите част от стопанските активи на данъчно задълженото лице: а) недвижими имоти по т. 82 и превозни средства по т. 49, с изключение на тези по буква "з", и б) различни от посочените в буква "а" стоки и услуги, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.

Съгласно член 13б от Регламент за Изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 година - За целите на прилагането на Директива 2006/112/ЕО за „недвижим имот" се счита:

а) всяка отделна част от земята, на или под нейната повърхност, върху която може да бъде учредено право на собственост или владение;

б) всяка сграда или конструкция, прикрепена към земята или в нея, над или под морското равнище, която не може да бъде лесно разглобена или преместена;

в) всеки елемент, който е монтиран и съставлява неразделна част от сграда или конструкция и без който съответната сграда или конструкция би била недовършена, като врати, прозорци, покриви, стълбища и асансьори;

г) всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията.";

Съгласно чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС - За целите на определяне на данъчната основа по смисъла на чл. 27 от закона за разход за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоки или услуги, които са дълготрайни активи по смисъла на закона, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за срока на полезния живот на стоката или услугата. При определяне на този срок следва да се вземе предвид периодът, през който се очаква стоката или услугата да бъде икономически използваема от едно или повече лица, но не по-кратък от 20 години за недвижимите имоти, съответно 5 години за останалите стоки и услуги. За стоки и услуги, за които данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО - При определяне на годишните данъчни амортизации данъчните амортизируеми активи се разпределят в следните категории:

1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;

3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;

5. категория V - автомобили;

6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;

7. категория VII - всички останали амортизируеми активи. Втората алинея определя годишни данъчни амортизационни норми еднократно за годината, които и не могат да превишават посочените размери.

Съгласно втората алинея на същия чл. 55 от ЗКПО - Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават посочените там размери.

Съгласно чл. 55, ал. 5 от ЗКПО - Придобиването на актив чрез сключване на лизингов договор, класифициран като финансов лизинг съгласно счетоводното законодателство, не е основание за разпределяне на този актив в категория VI.

Съгласно чл. 29, ал. 7 от ЗСч – Годишните финансови отчети по ал. 3, 4 и 6 дават вярна и честна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието.

При така установеното законодателство и безспорни факти, този състав приема, че по отношение на активи с инвентарни номера: ********** - Участък разкрой с/ка 219; ********** - Настилка плац с/ка 219; ********** - Пристройка административна сграда с/ка 219; ********** - Пристройка допълнение с/ка 219; ********** - Склад ГП с прилежаща складова площ, то същите представляват недвижими имоти, за които за целите на чл. 27 от ЗДДС, разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС предвижда, че тези активи са с минимален срок на изхабяване – 20 години или 20 г. х 12 м. са 240 месеца, какъвто срок на амортизация е приет от данъчните органи. В случая, след като активите са от един вид, а именно: недвижими имоти, което ги определя като дълготрайни, то за тях срокът на обичайния живот е еднакъв и по този показател не се следва разграничение за всеки поотделно. Единственото разграничение идва от датата на придобиването на всеки отделен актив, което видно от изготвената от вещото лице таблица (л. 9), това обстоятелство е съобразено. Същевременно за определянето на даден актив като недвижим имот от значение е приетото в член 13б от Регламент за Изпълнение (ЕС) № 1042/2013, като дружеството, нито твърди тези активи да имат различен на недвижимите имоти статут, нито представя доказателства в подкрепа обратни на този статут. Приложената от данъчнозадълженото лице ускорена амортизационна норма за този вид активи не намира обоснованост в документите на дружеството, такава обоснованост не открива и вещото лице, което заключение не е оспорено от страните, а извършените от него констатации са съответни на събраните в хода на производството доказателства, поради което и този състав приема, че прилагането в 01 01 2020 – 31 03 2022 г. по-висока амортизационна норма, се явява незаконосъобразна. Обстоятелството, че за актив с инв. № ********** Пристройка допълнение, данъчните органи изчисляват погрешно амортизацията като приемат, че същият е придобит на 01.01.2019 г., вместо на 30.09.2019, то това остава в полза на данъчноревизираното лица, поради което при обжалването тази грешка не следва да се отстранява, с оглед изричния и императивен принцип за недопустимо влошаване положението на жалбоподателя.

По отношение на възражението, че тези активи представляват подобрения върху чужд недвижим имот, за които е сключен и представен договор за наем /л. 233/, със сключени две допълнителни споразумения /л. 234/, то следва да се има предвид, че наемните правоотношения, като вид услуга, се отчитат по различен начин, от отчитането и заприходяването на съществуващите/налични активи. В тази връзка така наречените от жалбоподателя подобрения, освен че представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 13б от Регламент за Изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета, т.е. конструкции прикрепени към земята, които не могат да бъдат лесно разглобени или преместени, респ. такива, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията, същите са заведени, от самото дружество в собственото си счетоводство, в група 20 (дълготрайни активи), а именно като сгради, пристройки и плац. Поради същественото различие, респ. счетоводно отчитане на активи и услуги, дружеството правилно и съответно на изискванията на Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти е водило счетоводните записвания, които в последствие опровергава, но без релевантни доказателства. С договора за наем, действително са предоставени за временно ползване недвижими имоти, но тези недвижими имоти са различни от изградените впоследствие активи, което е видно, както от самото им наименование, така и от завеждането им в счетоводството на дружеството – оборотни ведомости, главна книга. Същевременно не се представят доказателства, които да установяват промяна в дължимия наем (прихващане/приспадане по някакъв начин на сумата за подобренията), т.е. същият е дължим така както е уговорен, поради което и тези подобрения не следва да се третират като увеличение стойността на наетия имот. Тези подобрения остават със самостоятелен живот и собствен правен статут, различен от обектите предмет на наем, последните невключени в активите на дружеството. На следващо място, със завеждането на подобренията като самостоятелни активи в счетоводството на жалбоподателя, същият е начислявал амортизации, т.е. отчитал е тяхното изхабяване и това не е спорно обстоятелство. За тях е ползван и данъчен кредит, също видно от счетоводните документи, в който смисъл е установеното и неоспорено обстоятелство от вещото лице, поради което и наличието им към датата на дерегистрация, за данъчнозадълженото лице възниква задължение да начисли данък. Доколко подобренията са извършени върху отдадените под наем недвижими имоти, то това обстоятелство не променя техният правен статут на актив - недвижим имот, а това е така именно поради обстоятелството, че същите не служат за увеличение икономическата стойност на наетия актив, т.е. не се отразява на наема, за да се приеме, че е услуга и отделно е ползван данъчен кредит. Изрично с Определение № 1338/24 10 2024 г. съдът е дал указания до дружеството – жалбоподател да представи доказателства, установяващи твърденията му за подобрения, като въз основа на тези указания са представени единствено коментираните по-горе договор за наем от 28 06 2008 г. и допълнителни споразумения /л. 233, 234/. С оглед на изложеното за въпросните активи са изпълнени всички условия на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС, а именно: конкретна дата на дерегистрация, наличието им към тази дата и ползването на данъчен кредит, поради което и за ревизираното лице е установено задължение да начисли съответен данък.

По отношение на актива, предмет на финансов лизинг. Видно от сключен договор за покупко – продажба на вещ – Металообработващ център VALIANT 10 1003VB, сключен на 30 03 2020 г., между продавач Стримона строй ЕООД (Доверие 2000 ЕООД) и купувач ОББ Интерлийз ЕАД, продавачът се задължава да продаде и достави вещта с цел предоставянето й за ползване по силата на договор за лизинг. На 04 02 2020 г. е сключен договор за финансов лизинг, за която в т. 2/2.1. на Общите условия към договор за финансов лизинг на ОББ Интерлийз ЕАД към 03 12 2018 г., е посочено, че лизингополучателят (Стримона строй ЕООД/Доверие 2000 ЕООД) придобива правото на собственост върху лизинговата вещ, предмет на договора, след изтичане на Срока му и извършване на последното дължимо плащане на лизинговите вноски, съгласно Погасителния план, както и на всички други дължими плащания по договора и ОУ. Към момента на дерегистрация, този актив е наличен, а в последствие подписаното допълнително споразумение за прекратяване договора за лизинг, а именно на дата 25 05 2022 г., което е след 11 04 2022 г. датата на дерегистрация. Същевременно по силата на чл. 55, ал. 5 от ЗКПО, активите, които са придобити чрез сключване на финансов лизинг, същият този договор не е основание за разпределяне на актива в друга категория (VI). След като с договора за финансов лизинг е договорено прехвърляне правото на собственост, то това означава, че за този актив е прехвърлено правото на разпореждане към дружеството като негов собственик, а това го поставя под приложното поле на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Този извод е в съответствие с т. 7 на Решение от 08.02.1990 г. — дело C-320/88 - „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърляне на собствеността в съответствие с процедурите, предписани от приложимото национално законодателство, но обхваща всяко прехвърляне на материална собственост от една страна което упълномощава другата страна действително да се разпорежда с нея, сякаш е собственик на собствеността. Съответно е и на т. 8 и 9 - Това виждане е в съответствие с целта на директивата, която е разработена inter alia да основава общата система на ДДС на единно определение за облагаемо сделки. Тази цел може да бъде застрашена, ако предпоставките за доставка на стоки — което е една от трите облагаеми сделки — варира от една държава членка в друга, както и условията, уреждащи прехвърлянето на собствеността по гражданското право. Следователно отговорът на първия въпрос трябва да бъде, че „доставката на стоки“ в Член 5, параграф 1 от Шеста директива трябва да се тълкува в смисъл на прехвърляне на правото да се разпорежда с материална собственост като собственик, дори ако няма прехвърляне на законна собственост върху имота. Решението в тази връзка е, че „Доставка на стоки“ в член 5, параграф 1 от Шеста директива трябва да се тълкува като прехвърляне на правото на разпореждане с материална собственост като собственик, дори ако няма прехвърляне на законна собственост върху имота. Националният съд определя във всеки отделен случай въз основа на фактите по делото, дали има прехвърляне на правото на разпореждане с собственост като собственик по смисъла на член 5, параграф 1 от Шеста директива. В същия смисъл е и т. 32 на Решение по дело C-185/01 - „предлагането на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собствеността в съответствие с процедурите, предвидени в приложимото национално право, но обхваща всяко прехвърляне на материално имущество от една страна, което оправомощава другата страна действително да се разпорежда с нея, сякаш е собственик на имота. Целта на Шестата директива може да бъде застрашена, ако предварителните условия за доставка на стоки, които са една от трите облагаеми сделки, варират от една държава членка до друга, както и условията, уреждащи прехвърлянето на собствеността съгласно гражданското право.

По отношение на другия спорен въпрос, свързан с определяне размера на балансовата стойност на наличните, към датата на дерегистрация, активи, следва да се има предвид, че терминологията използвана в чл. 27, ал. 5 от ЗДДС и чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС - „обичайния икономически живот“ и „полезния живот“, използван в чл. 20, ал. 5 от ППЗДДС, по своята същност има идентично съдържание и тези понятия се отнасят до периода, през който се очаква една стока или услуга да бъде икономически използваема. В тази връзка и за периода на ползване/употребяване се начисляват разходи в резултат изхабяването на този актив. Периодът, през който се очаква определен недвижим имот да бъде икономически използваем, от едно или повече лица, е не по-кратък от 20 години, а за останалите стоки и услуги - 5 години. Разходите за изхабяване също са нормативно определени като за всяка категория или вид актив е определена годишна амортизационна норма (чл. 55, ал. 2 от ЗКПО) Правно значение в тази връзка имат понятията и поясненията на понятията, употребявани в ЗДДС, НСС 4 и МСС 16, Директива 2006/112, като период на използване на съответния актив, срок на неговата годност, степен на използване, условия като всичко това следва да бъде обосновано от всяко едно данъчнозадължено лице, включително и предвидените от законодателя изключения, като последните не се установяват за процесния случай. Самото дружество в счетоводната си политика е приело за приложение линейния метод на амортизация - равни месечни и годишни амортизационни норми, като за 2020, 2021 и до 31.03.2022 г. прилага увеличени равни месечни и годишни норми на амортизация, без за това да представя каквито и да било доказателства, обосноваващи така взетото решение. Тези увеличени амортизационни норми са в противоречие с т. 5.4. от НСС 4, според която избраните от предприятието методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди. Промените направени от дружеството не са отразени/обосновани, нито в счетоводната му политика, нито в годишните финансови отчети. Прилагането на „ускорена амортизация“, в който смисъл е употребеното понятие от вещото лице, не е дефинирано от законодателя, но като такова същото е познато в икономическата среда и по същество е метод, който позволява даден актив да бъде амортизиран с по-висока ставка, отколкото обикновено се прави, т.е. прилага се по-висока амортизационна норма, спрямо определената. В случая, обаче и с оглед липсата на доказателства, обосноваващи приложението на ускорена амортизация, то изхабяването на активите следва да се определи при условията и правилата на ЗДДС (чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС).

Със заключението си, вещото лице извършва изчисления на натрупаното изхабяване за всеки един наличен, към датата на дерегистрацията (11 04 2022 г.), актив /л. 9-13 на заключението/, считано от датата на неговото придобиване, като по този начин и след приспадане на това изхабяване, получава неговата остатъчна/балансова стойност (понятия, имащи еднакъв смисъл за целите на данъчното облагане), към тази дата, която стойност служи като основа за начисляване на дьлжимия данък добавена стойност. В тази връзка установеният от вещото лице размер на данъчна основа и данъчно задължение (с установената по-горе грешка, което не се отразява върху законосъобразността на издадения акт) съвпада с размера установен от данъчните органи, поради което и този състав прави извод, че последните правилно са извършили корекция на определената от дружеството балансова стойност и са определили друга такава, съответна на законовите правила и норми.

При същите условия и при спазването на същия принцип на приложение е определена балансовата стойност на активи с инвентарни номера: **********; **********; **********; ********** и **********. Вещото лице, при отговора на задача 4, прилагайки законовата амортизационна норма, извършва съответните изчисления, при което получава данъчната основа на тези активи, която не се различава от получената като размер от данъчните органи, поради което възраженията и в тази част от жалбата остават необосновани и несъответни. По отношение на възражението, че вещото лице е правило правни квалификации, то следва да се има предвид, че икономическите факти и обстоятелства неизбежно се отнасят към съответните им правни норми, а това се включва в специалните знания на тези лица.

Изложените до момента от съда правни изводи, този състав счита за съответни и на т. 31 и т. 32 от дело С-142/12, а именно, че под „покупна цена, определена към момента на ползването“ по смисъла на член 74 от Директивата за ДДС, следва да се разбира остатъчната стойност на стоката към момента на ползването (вж. Решение от 17 май 2001 г. по дело Fischer и Brandenstein, C-322/99 и C-323/99, Recueil, стр. I-4049 , точка 80). Съдът е уточнил още, че данъчната основа е стойността на въпросните активи, определена към момента на ползването, която съответства на пазарната цена на подобни активи, като се вземат предвид разходите за преобразуването на активите (вж. по-специално Решение от 8 ноември 2012 г. по дело Gemeente Vlaardingen, C-299/11, точка 30)

По отношение на възраженията, касаещи активите, които са бракувани, то освен, че такова не е установено – липсват годни доказателства, установяващи извеждането на тези активи от употреба, а именно: Протоколът не е подписан от назначената комисия, не се представят надлежни доказателства, установяващи негодността на тези активи, за да се приеме, че същите са изведени от употреба, въз основа на такова основание – брак (например предаване за вторични суровини). Същевременно, дори и да се приеме, че са налични годни доказателства, установяващи бракуване, то това е извършено след датата на дерегистрация, поради което към тази дата, няма бракувани активи, а същите са налични и след като за тях е ползван данъчен кредит, то и такъв е дължим, тъй като дерегистрацията по смисъла на закона се приема за доставка.

С оглед на гореизложеното, всички възражения в жалбата остават необосновани и неоснователни. Необосновано ревизираното лице е определило друг процент амортизационна норма на цитираните по-горе и налични активи, което необосновано и неправилно е довело до определяне на друг размер на тяхната балансова стойност, а това от своя страна е довело и до начисленият от него по-нисък размер на данъка при дерегистрацията. Отделно от това, дружеството необосновано и неправилно не е начислило данък на активи, които са налични към датата на неговата дерегистрация.

При така очертания изход на делото основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна за заплащане на юрисконсултско възнаграждение при условията на чл. 161 от ДОПК и съгласно представен списьк с разноски /л. 459/.

Мотивиран от горното и на основание чл. 160 от ДОПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „Доверие 2000" ЕООД, ЕИК *********, гр. София, [улица], ет. 3, ап. 5, представлявано от С. Г. П. против Ревизионен акт /PA/ № Р-04001223004197-091-001 от 01.07.2024 г., издаден от Р. И. Ф. – Началник на сектор, възложил ревизията и Б. Ц. З. – главен инспектор по приходите, ръководител ревизията при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА на установените задължения по ЗДДС в размер на 280798.49 лв. и лихви в размер на 72575,07 лв. за данъчен период 04 2022 г., които са потвърдени с Решение № 103/19 09 2024 г. от Б. Н., Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, Велико Търново при ЦУ на НАП.

В останалата част РА не е обжалван по административен ред и е влязъл в законна сила.

ОСЪЖДА „Доверие 2000" ЕООД, ЕИК *********, гр. София ДА ЗАПЛАТИ на НАП София сумата от 18784.94 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.