Решение по дело №1986/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 906
Дата: 11 март 2025 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова-Маркова
Дело: 20251110201986
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-

МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20251110201986 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 4692716, издаден от СДВР, с който на А. Б. А., с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата, подадена от А. А., чрез адв. В., се иска отмяна на издадения електронен фиш.
Релевирани са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неясно фактическо описание на основанието за ангажиране на отговорността на
жалбоподателя и за непълна юридическа квалификация на нарушението. Сочи се и че е
изтекла обикновената погасителна давност, тъй като преди връчването на електронния фиш
на 17.01.2025 г. са били изминали три години, считано от извършване на нарушението.
Претендират се разноски.
Съдът намери, че процесната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество, тъй
като е подадена в законовия 14-дневен срок от връчването на електронния фиш
В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.
Депозира писмени бележки, чрез пълномощник юрк. К., в които се моли за потвърждаване
на електронния фиш. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 05.04.2021 г. в 13:17 ч. жалбоподателят А. А. е управлявал лек автомобил „БМВ 535 Д“, с
рег. № **********, в гр. София, по бул. „Проф. Марко Семов“, с посока на движение от ул.
„Йерусалим“ към бул. „Г. М. Димитров“, като в непосредствена близост до метростанция
„Мусагеница“ е заснет от автоматизирано техническо средство да управлява посочения
автомобил със скорост от 71 км/ч. В този участък на пътя, към датата на извършване на
нарушението, ограничението на скоростта, максимално допустима за движение на МПС за
населено място е било 50 км/ч. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство – ATTS ARH CAM S1 № 11743c7.
За така установеното превишаване на скоростта е издаден Електронен Фиш (ЕФ) № 4692716,
издаден от СДВР, с който на А. Б. А., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат
по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира
изцяло, тъй като са непротиворечиви и последователни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „ По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на НК се разпростира
спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите
отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има
давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо
място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при
наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ
място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона
срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо
основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в
ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с течението,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни
давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК. В
2
частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК,
тоест административнонаказателното производство се изключва по давност след изтичане на
срок надвишаващ три години, считано от датата на извършване на нарушението, след като в
този срок давността не е била спирана и прекъсвана. Видно от гореизложената фактическа
обстановка процесното нарушение било извършено на 05.04.2021 г., a посоченият давностен
срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 05.04.2024
г. (преди връчване на електронния фиш на 17.01.2025 г.). Ето защо, софийският районен съд
намира, че поради изтичане на давностния срок, предвиден в закона, ЕФ следва да бъде
отменен.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в размер на сумата от 400 (четиристотин) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът



РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) № 4692716, издаден от СДВР, с който на А. Б. А., с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. Б. А., с ЕГН **********, сумата в размер на 400
(четиристотин) лева на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
София град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3