РЕШЕНИЕ
№ 1920
гр. София, 03.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:..............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20221110116039
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца..........., със седалище и адрес на управление ......
представлявано от ....... – изпълнителен директор, твърди в исковата
си молба, че ответницата, в качеството си на наследник на К. Б. М. с ЕГН
**********, дължи посочените в исковата молба суми, уточнена с молба №
147989 от 15.07.2022 г., представляващи незаплатена консумирана топлинна
енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа, претендират се направените по делото съдебни
и деловодни разноски.
Ответнизата Д. Х. Я. с ЕГН **********, от ......., чрез назначения
по делото особен представител адв. Р. ....... от САК, в срока по чл. 131 от
ГПК е подала отговор на исковата молба, в който изцяло оспорва исковете
като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени с
окончателния съдебен акт по делото. В хода на производството /след
изтичане на срока по чл. 131 от ГПК/ е постъпил отговор на исковата молба
от самата ответница, видно от който оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени.
1
Третото лице-помагач ......., със седалище и адрес на управление
........, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
2
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
По делото съществува спор между страните относно качеството на
ответницата на потребител на топлинна енергия за посочения период за
посочения топлоснабден имот. Изрично в подаденият по реда на чл. 131 от
ГПК писмен отговор процесуалния представител на ответника оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия, поради което на първо
място следва да се разгледа този въпрос. Съгласно дейставащата нормативна
рамка - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, допълнена с тълкувателната
практика на ВКС - Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, за потребител на топлинна енергия
следва да се счита всяко лице, което притежава право на собственост,
пълно или ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот
или облигационен ползвател на имот, който изрично е сключил договор с
топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия. По
делото ищеца въз основа на издадените му съдебни удостоверения се е
снабдил със следните документи, за които претендира да са годно
доказателство за твърдяните обстоятелства, и които съдът е приел и
прпиложил като доказателства по делото:
Протокол № .........от Общото събрание на .......г.
Списък на членовете на ..........“.
Удостоверение от 01.06.1966 г., че протоколът е влязъл в сила
3
Удостоверение № ...... от .......г. от ...........
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 15.06.2006 г.
Нито едно от тези докаазателства обаче не удостоверява нито право на
собственост, нито пълно или ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения недвижим имот. Протокола от Общото събрание на ЖСК, а
още по-малко данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ представляват
документ за собственост, или за учредяване на пълно или ограничено вещно
право на ползване. Дори и да се приме обратното, в нито едно от тези приети
и приложени доказателства наследодатееля не е индивидуализиран. Съгласно
принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл. 6, ал. 2 ГПК „Предметът
на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните.“. Предметът на съдебното произнасяне и участниците в процеса
също се определят по волята на търсещото защита лице – съдът се произнася
само за това, което е поискано, и по отношение на този, срещу когото е
потърсена защита. Недопустимо е също така съдът да се произнася въз основа
на факти, на които страните не са се позовали. С оглед горното съдът приема,
че ищеца не е доказал при условията на пълно доказване основната
предпоставка за уважаване на исковете, и само на това основание исковете са
неоснователни и недоказани и не следва да се обсъждат останалите
възражения за недължимост на процесните суми.
С оглед изхода на делото съдът счита, че право на присъждане на
направените по делото разноски има ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК,
но доколкото същия е бил представляван от особен представител и не е
направил такива, съдът няма да присъжда такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..........., със седалище и адрес на
управление ........., представлявано от ......... – изпълнителен директор,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 153 от ЗЕ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД против Д. Х. Я. с ЕГН **********, от ........, за сумата в
размер на 644, 74 лева /шестстотин четиридесет и четири лева и
4
седемдесет и четири стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща главница –
стойността на неезаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., за сумата в размер на 116, 37 лева /сто и шестнадесет лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за
периода 15.09.2019 г. – 22.02.2022 г., за сумата в размер на 11, 05 лева
/единадесет лева и пет стотинки/, ведно със законна лихва за периода от
28.03.2022 г. до изплащане на вземането, представляваща главница –
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.02.2019 г. до
м.04.2020 г., и за сумата в размер на 2, 40 лева /два лева и четиридесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода 30.03.2019
г. – 22.02.2022 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ......., със седалище и адрес на управление г..........
Банкова сметка на ищеца:
.........
BIC: ...........
.............
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5