Определение по дело №387/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 3791/19.05.2014 г., подадена от Л. Л. А., против разпореждане, постановено по гр. д. № 179/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без движение насрещна искова молба, инкорпорирана в отговор на искова молба с вх. № 2933/14.04.2014 г. по описа на същия съд, и са дадени указания за внасяне на държавна такса по насрещния иск в размер на 436,96 лв. В жалбата се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят /ищец по насрещния иск/ е освободен от такси и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради характера на предявения от него насрещен иск, а именно - за заплащане на полагащите му се трудови възнаграждения. Жалбоподателят излага подробни съображения по повод приравняването по смисъла на ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО на договорите за управление към трудовите договори. В жалбата се иска разпореждането на Кърджалийския районен съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което внесената от жалбоподателя държавна такса, в размер на 437 лв., да му бъде възстановена.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна – „П. на п. - К.” Е., гр. К.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, както и данните по делото, намери следното:

Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното разпореждане не съставлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1 от ГПК. Цитираната разпоредба определя изчерпателно случаите, в които могат да бъдат подавани частни жалби срещу определения на съда и свежда възможностите за обжалване само досежно актове, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или са изрично посочени в закона. Обжалваното разпореждане не спада към нито една от посочените категории съдебни актове, тъй като нито е преграждащо, нито е изрично посочено в закона. На обжалване, на основание чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, подлежи актът, с който исковата молба се връща, когато не са изпълнени в срок дадените от съда указания за отстраняване на допуснати нередовности, но не и актът, с който съдът е указал на ищеца да отстрани констатираните от него в исковата молба нередовности.

С оглед гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по същата - да бъде прекратено.

С оглед недопустимостта на жалбата не е необходимо да бъдат обсъждани наведените в същата доводи относно неправилността на обжалваното разпореждане, тъй като това е въпрос по същество.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3791/19.05.2014 г., подадена от Л. Л. А., ЕГН *, против разпореждане от 24.04.2014 г., постановено по гр. д. № 179/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, и ПРЕКРАТЯВА производството делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274, ал. 2, предл. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.