РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Б., 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221200600913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК - ,,Въззивно производство”.
С присъда № 36 от 28.06.2022 г., постановена по НЧХД № 939/2021 г. по описа
на Районен съд – Б. подсъдимият Т. Г. Г., роден на .... г. в с. Б., жител на гр. Б.,
българин, български гражданин, средно образование, неосъждан, работещ, женен, ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 20.04.2021 г. около 17.30 ч. в Б., ул. ,,А.
Х.“ № 17 чрез нанасяне на удари е причинил на М. С. М. лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като
пострадалият М. С. М. е отвърнал веднага на подсъдимия Т. Г. Г. със също такава
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание по чл. 130, ал. 2 от
НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК съдът е освободил и двамата от
наказание. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Т. Г. Г. /с посочена по-
горе самоличност/ за виновен в това, че на 20.04.2021 г. около 17.30 ч. в Б., ул. ,,А. Х.“
№ 17, на публично място е оправил унизителни за честта и достойнството на М. С. М.
думи в негово присъствие, а именно: ,,Мамицата ти да еба“, ,,боклук, нещастник“ –
престъпление по чл. 148, ал. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, като обиденият е отвърнал
веднага с обида, поради което и на основание чл. 146, ал. 2 от НК съдът е освободил и
двамата от наказание.
Недоволен от присъдата частният тъжител М. М. чрез повереника си адв. Г. Ч. е
подал в срок въззивна жалба, в която са изложени подробни съображения, че присъдата
е незаконосъобразна, като съдът неправилно е възприел установената по делото
фактическа обстановка и е приложил института на реторсията и по двете повдигнати
обвинения. Настоява присъдата да бъде отменена в частта, в която подсъдимият Г. е
1
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 130, ал. 3 и чл. 146, ал. 2 от
НК, като бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.
От подсъдимия чрез защитника му адв. Н. Б. е депозирано становище във връзка
с постъпилата въззивна жалба от М. М., с което изразява позиция, че присъдата на
първостепенния съд е правилна, законосъобразна, постановена при обсъждане на
всички доказателства по делото, а възраженията в жалбата за неоснователни, поради
което моли същата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата
оставена без уважение.
Пред въззивния съд адв. Ч. поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на
присъдата в обжалваната й част и признаване на подсъдимия за виновен по
подигнатите му с частната тъжба обвинения, като счита, че не са налице основания за
приложение института на реторсията. Акцентира на обстоятелството, че съдебно-
медицинската експертиза относно уврежданията на подсъдимия Г. е изготвена
единствено въз основа на амбулаторен лист, който според повереника не представлява
годно доказателство тъй като лицето, което го е издало не притежава необходимата
квалификация, тъй като е общопрактикуващ лекар, който няма специални познания в
областта на съдебната медицина. Претендира разноски за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия – адв. Б. пред въззивната инстанция моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна,
постановена при обсъждане на цялата доказателствена съвкупност. Сочи, че
първостепенният съд подробно аргументирал съображенията си за приложение
института на реторсията, механизма на уврежданията на подсъдимия, направил анализ
на всички доказателства включително и на представения пред този съд амбулаторен
лист, който е обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства. Претендира присъждане на разноските направени във
въззивното производство.
Подсъдимият Т. Г. моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Б.ският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда съобразно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, установи само наличие на
обстоятелства по чл. 338 от НПК във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК.
За да постанови присъдата си, районният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства – обясненията на подсъдимия Г., показанията на свидетелите В.
М.а, К. А., Б. Г.а, Л. Х. Г. Г., А. С. К. С., писмени доказателства и съдебно-медицински
експертизи за причинени травматични увреждания на частния тъжител и на
подсъдимия, приобщени на основание чл. 283 от НПК, които е обсъдил подробно и
задълбочено. След анализа им, съдът е възприел следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. Г. Г. е роден на 12.02.1959 г. в с. Б., жител на гр. Б., българин,
български гражданин, средно образование, неосъждан, работещ, женен, ЕГН
**********.
Частният тъжител М. С. М. и Т. Г. Г. се познават отдавна тъй като са съседи и
живеят в една къща, която се намира в гр. Б., ул. ,,А. Х.“ № 17. Отношенията между
семействата им са влошени. От приложените по делото писмени доказателства -
2
преписки водени в 01 и 02 РУ Б. става ясно, че всяка една от страните по делото е
подавала жалби срещу другата и това положение датира от години. На 20.04.2021 г.
около 17.30 ч. М. М. излязъл със съпругата си В. М.а навън, тръгнали към колата, за да
се качат в нея. М. се качил първи в колата, която била паркирана пред къщата, в която
живеят. В този момент на тротоара ги посрещнала Б. Г.а – сестра на подсъдими Т. Г..
Г.а била излязла с кучето да го разходи, като в едната си ръка държала каишката на
кучето, а в другата - торба с боклук. Между В. М.а и Б. Г.а първоначално възникнал
словесен спор за това кой е изцапал стълбите. Впоследствие М.а хванала Г.а за косата и
я свалила на земята. Г.а започнала да вика за помощ. Частният тъжител излязъл от
колата и започнал да дава кураж на жена си. Подсъдимият Г., който бил на двора чул
виковете и тръгнал към улицата, където виждайки случващото се започнал да търси
сметка на М. защо не ги разтървава. Г. и М. започнали да се обиждат взаимно. Докато
се карали, Г. нанесъл на М. няколко удара в областта на лицето. От ударите М. паднал
на земята. През това време на мястото се били събрали и други хора. Докато Г. им
обяснявал какво се е случило, М. се приближил в гръб и го ударил с юмрук в тила. От
удара Г. паднал на земята, потекло му кръв от носа. След това подсъдимият и сестра
му се прибрали вкъщи. Малко по-късно, когато двамата излезли навън отново
срещнали частния тъжител, който започнал да обижда не само него, но и сестра му,
като ги и псувал на майка. На 22.04.2021 г. частният тъжител посетил съдебен лекар д-
р Яни Златин, който след преглед констатирал травматични увреждания –
кръвонасядания по дясното ухо, вътрешната страна на устните, под брадичката, по
дясната мишница, оток по лявата яблъчна област и охлузване под лява лакътна
изпъкналост, които са му причинили болка и страдание. За констатираните увреждания
д-р Златин издал на частния тъжител медицинско свидетелство № 45/2021 г.
Подсъдимият също посетил лекар - д-р Ц.В., която след преглед установила
травма на главата – неуточнена и травма на шията неуточнена и издала на подсъдимия
амбулаторен лист № 1519/21.04.2021 г. В първоинстанционното съдебно следствие са
допуснати и назначени съдебно-медицински експертизи за причинените при инцидента
травматични увреждания на частния тъжител и на подсъдимия. Съгласно заключенията
на вещите лица д-р Х. и д-р М., на частния тъжител М. са причинени мекотъканни
увреждания – кръвонасядане на дясна ушна мида, оток в областта на дясна мишница,
охлузване в областта на леви лакът; мекотъканни увреждания в лицево-челюстната
област – охлузване с кръвонасядане по лигавицата на горна устна в ляво,
кръвонасядане централна по лигавицата на долната устна, кръвонасядания в областта
на брадата; пукване /непълно счупване/ по средата на първи горен зъб в ляво с
жълтеникав оттенък. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че описаните в
медицинската документация травматични увреждания се дължат на действия на твърди
тъпи предмет, каквито представляват и човешките крайници и същите е възможно да
бъдат получени по начин описан в частната тъжба. По отношение на описаното
пукване на първи горен зъб в ляво, за да се прецени дали се касае за изкуствено
изградена зъбна коронка или за естествени зъбни структури е необходимо да се
предостави рентгеново изследване /рентгенова снимка/ на травмираните зъби. Поради
този факт, описаното в медицинското свидетелство № 45/21 г., където е посочено, че
се установява малка напречна линия на пукване по средата на коронката на първи
3
горен зъб в ляво, която е с лек жълтеникав оттенък, не може да бъде квалифицирано по
признаците на медико-биологична характеристика за телесна повреда.
По отношение на травматичните увреждания причинени на подсъдимия Т. Г.,
вещото лице д-р Х. е дал заключение, че е установен оток в тилната област. При
преглед осъществен на 21.04.2021 г. е описано ,,зачервяване“ в същата област, като
най-вероятно се е касаело за кръвонасядане. Твърди, че тези травматични увреждания в
тилната област на главата могат да се получат в резултат на удар с или върху твърд
тъп предмет, респ. както и при удар нанесен в тази анатомична област, така и при
падане върху терена и удар на главата в него.
За да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е анализ
на събрания по делото доказателствен материал, като е обсъдил доказателствата, както
поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен разпит на свидетелите,
провел очни ставки с част от свидетелите, приобщил е по надлежния процесуален ред
относимите по делото писмени доказателства и съдебно-медицински експертизи. Така
установената от районния съд фактическа обстановка се възприема изцяло от
въззивния съд, защото почива на вярна и точна интерпретация на доказателствения
материал. Действително се установяват с категоричност визираните в тъжбата телесни
увреждания на частния тъжител М. М., както и обстоятелството, че именно
подсъдимият Т. Г. ги е причинил чрез удари с ръце и крака на 20.04.2021 г. около 17.30
ч. в Б. на ул. ,,А. Х.“ № 17. Това се установява от показанията на свидетелите В. М.а и
Л. Х.. Първата е пряк очевидец на случилото се, възприела от непосредствена близост
ударите нанесени от подсъдимия на съпруга й. Същата в детайли описва физическата
агресия, както и отправените обидни думи от страна на подсъдимия към пострадалия:
,,В някакъв момент се появи подсъдимия Г., удари съпруга ми, видях съпруга си на
земята. Подсъдимият започна да го удря, очилата на моя съпруг му
паднаха….подсъдимият почна да го обижда, да псува от рода ,,боклук, нещастник,
майка ти ще ти еба, аз ще ви очистя“. Удари го още няколко пъти.“ Нейните показания
не са единствен източник на доказателства относно деянията на подсъдимия. Факти за
това се съдържат и в показанията на свидетеля Х., който е пристигнал на място
непосредствено след нанесените удари на пострадалия, но неговите показания дават
достоверна информация за състоянието на частния тъжител – зъбът му е бил счупен, а
очилата му били паднали на земята. Тези показания правилно са били кредитирани от
първостепенния съд в мотивите към проверяваната присъда, тъй като същите се
подкрепят и допълват от констатациите съдържащи се в съдебно-медицинската
експертиза, от заключението на която се установява, че на частния тъжител са
причинени следните телесни увреждания: кръвонасядане на дясна ушна мида, оток в
областта на дясна мишница, охлузване в областта на леви лакът; мекотъканни
увреждания в лицево-челюстната област – охлузване с кръвонасядане по лигавицата на
4
горна устна в ляво, кръвонасядане централна по лигавицата на долната устна,
кръвонасядания в областта на брадата. Правилна е преценката на районния съд, която
настоящата инстанция изцяло споделя, че не следва да се приемат за достоверни
показанията на свидетелите М.а и Х. в частта, в която заявяват, че частният тъжител не
е удрял подсъдимия. На тези показания противостоят показанията на останалите
свидетели Б. Г.а, К. С., К. А. и А. С.. Свидетелката Г.а е присъствала на случая от
неговото начало и същата е дала подробни сведения за действията на частния тъжител,
свързани с механизма на причиняване на телесното увреждане на подсъдимия Г., както
и обидните думи отправени към него от частния тъжител. Нейните показания относно
причиненото увреждане на подсъдимия от страна на частния тъжител намират пълно
потвърждение в заявеното от свидетелите К. С. и А. С. които случайно се озовали на
мястото на инцидента и са възприели нанесения удар от М. на Г. в областта на тила.
Свидетелят А. също дава косвени сведения за инцидента и конкретно за причиненото
телесно увреждане, за който научил именно от подсъдимия Г., който няколко дни след
това му се обадил и му разказал в детайли за случилото се като потърсил и съвет като
негов дългогодишен адвокат. Показанията на свидетелите Г.а, С. и С. се подкрепят и от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, която установява полученото
травматично увреждане – оток в тилната област. Отделно от това са налице и
обективни констатации отразени в амбулаторния лист № 1519 от 21.04.2021 г. издаден
от личния лекар на подсъдимия Г. – д-р В., сочещи на обстоятелства съвпадащи с
установените чрез показанията на свидетелите относно начина на причиняване на
увреждането. Амбулаторният лист е издаден от д-р Ц.В., същият съдържа номер, дата
и час на издаване, поставен е печат на издаващия го лекар, като този документ
съдържа всички реквизити и поради това е надлежно писмено доказателство. В
амбулаторния лист са отразени обективно съществуващите увреждания причинени на
подсъдимия. В посочения амбулаторен лист са закрепени действителните находки
по подсъдимия, които поради естеството си са неповлияеми от някакъв
субективизъм. Съдържащите се в цитирания документ данни напълно кореспондират
на показанията на свидетелите Г.а, С. и С. и на предоставеното от тях описание на
механизма на получаване на увреждането, причинено на подсъдимия Г., което дава
допълнително основание за кредитиране на това писмено доказателство.
По делото подсъдимият е дал обяснения, които са годно доказателствено
средство съгласно разпоредбата на чл. 115 от НПК, от друга страна същите имат
двойнствен характер – от една страна като предвидено в закона доказателствено
средство подлежат на преценка заедно с останалите доказателства, а от друга – са израз
на защитната позиция на подсъдимия и затова следва да бъдат внимателно преценени.
Законосъобразно първостепенният съд е дал вяра на част от неговите обяснения.
Настоящата инстанция намира за достоверни обясненията на подсъдимия в частта, в
която същият изяснява причините довели до инцидента, предхождан от възникналата
между неговата сестра и свидетелката М.а разпра, както и удара областта на тила,
който му е нанесен от частния тъжител. В тази кредитирана част, обясненията му
5
изцяло кореспондират с показанията на свидетелите Г.а, С. и С.. Правилно обаче са
отхвърлени като недостоверни обясненията му в частта, в която е твърдял, че частният
тъжител е получил нараняванията си след падане на земята, от замахване в опит да му
нанесе удар. В тази връзка, окръжният съд се солидаризира със становището на първия
съд, че обясненията на подсъдимия в тази част не следва да се кредитират, тъй като
същите изцяло са опровергани от показанията на свидетелката М.а, обсъдени в горното
изложение.
Правилно районният съд е кредитирал заключенията на двете съдебно-
медицински експертизи /по отношение на частния тъжител и по отношение на
подсъдимия/, като обективно и компетентно изготвени. От тях се изясняват в
необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания на М. М. и Т. Г.,
както и техните медико-биологични характеристики.
В производството безспорно и несъмнено е установено, че М. С. М. и Т. Г. Г.
при възникналия инцидент са си причинили взаимно леки телесни повреди като и
двете телесни повреди са такива с правна квалификация по чл. 130, ал. 2 от НК. Макар
и различни по брой и интензитет, същите са еднакви по характер от гледна точка на
материалния закон – същите се изчерпват единствено с причинена болка и страдание
без разстройство на здравето. При правилно установените по делото фактически
положения, първоинстанционният съд обосновано е приел, че са налице основанията
за приложение на института на ,,реторсия“ по чл. 130, ал. 3 от НК, поради което и в
съответствие със закона е признал двамата подсъдими за виновни в това, че са
причинили леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, а. 2 от НК и на основание чл.
130, ал. 3 от НК е освободил и двамата от наказание. Съгласно задължителните
указания дадени с Тълкувателно решени № 51 от 16.09.1989 г. по н.д. № 41/89 г.,
ОСНК на ВС на РБ, реторсия по чл. 130, ал. 3 от НК може да се приложи само, когато
са причинени еднакви по степен на увреждане леки телесни повреди – само по чл. 130,
ал. 1 или само по чл. 130, ал. 2 от НК. По делото по категоричен начин се установи, че
и на М. и на Г. са причинени уреждания, които се квалифицират като увреждане на
здравето на пострадалия, с което му е причинено болка и страдание без разстройство
на здравето, т.е. леки телесни повреди по чл. 130, ал. 2 от НК. Ето защо,
първостепенният съд правилно и законосъобразно е приложил материалния закон.
Принципно за установяване на реторсията е без значение коя от двете страни
първа е осъществила престъпното посегателство против личността и е инициирала
конфликта. В основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са
изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда веднага е
отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда. Засегнатият намира
удовлетворение с причиняване същото деяние на засегналия го. В този смисъл са и
решение № 255 от 17.06.1992 г. по н.д. № 144/92 г., I н.о. и решение № 49 от 29.01.1972
г. по н.д. № 42/71 г. на ОСНК. Този институт в наказателното право съдържа в себе си
редица отклонения от материално-правен и процесуален характер от принципни
положения в правото. Едно от тях касае наказателна репресия. Извършването на
престъпление обосновава наказателна отговорност за дееца, чието основно съдържание
се изразява в налагане и изтърпяване на съответно наказани. В основата на реторсията
е идеята на законодателя, че след като страните са изравнили позициите си, като на
причинителя на леката телесна повреда веднага е отвърнато със същата телесна
повреда, то и двете страни са поставени в еднакво положение пред наказателния закон.
С оглед на това, на съда е предоставена възможност да освободи от налагане на
наказание и двете страни. Това съответно поражда задължение у съда да прецени
6
наличието на законовите изисквания за приложението на разпоредбата на чл. 130, ал. 3
от НК. В тази връзка съдът е длъжен да провери и анализира не само съставомерността
на описаното в тъжбата деяние, но и всички обстоятелства, свързани с насрещното
деяние, т.е. с ответното поведение на самия частен тъжител М. М., независимо от
факта, че в това производство срещу него не е повдигнато обвинение. В това се състои
всъщност и едно от процесуалните изключения при реторсията. Този институт се
прилага само в предвидените от закона случаи, какъвто е и настоящия – по чл. 130, ал.
3 от НК. Реторсията винаги предполага две противоправни деяния и в случая те са
налице. Ето защо Окръжният съд не приема за основателни доводите в жалбата на
тъжителя, поддържани и в пледоарията пред въззивната инстанция за неправилност на
присъдата поради прилагането на чл. 130, ал. 3 от НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени доказателства водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение и на
настоящата съдебна инстанция, че също така подсъдимият е извършил от обективна и
субективна страна изпълнителното деяние на престъплението обида, като на
20.04.2021 г. около 17.30 ч. в Б., ул. ,,А. Х.“ № 17, на публично място е оправил
унизителни за честта и достойнството на М. С. М. думи в негово присъствие, а именно:
,,Мамицата ти да еба“, ,,боклук, нещастник“ – престъпление по чл. 148, ал. 1 във вр. с
чл. 146, ал. 1 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че казаните думи и изрази са унизителни за
честта и достойнството на частния тъжител и е целял именно това – изреченото да бъде
възприето от същия. Безспорно се установи по делото, че пострадалият е отвърнал
веднага на подсъдимия, като и той почнал да му отправя обидни думи: ,,да ти еба
майката, боклук“ и действайки по този начин частният тъжител също е отправил
обидни думи на публично място спрямо подсъдимия и е осъществил състава на
престъплението по чл. 148, ал. 1 вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Първата инстанция
правилно е приела, че са налице предпоставките по чл. 146, ал. 2 от НК, прилагайки
института на реторсията и освободил и двамата от наказание.
В конкретния случай районният съд е обсъдил всички доказателства за
съставомерността на деянията, осъществени от тъжителя и подсъдимия и обосновано е
приел, че и двамата са осъществили престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК и поради
еднаквото по степен телесно увреждане е приложил чл. 130, ал. 3 от НК, като
освободил и двамата от наказание. По аналогичен начин съдът е приел, че тъжителят и
подсъдимият са осъществили и състава на престъплението по чл. 148, ал. 1 вр. с чл.
146, ал. 1 от НК, поради което е приложил разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от НК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на Окръжния съд намира, че в случая
приложението на института на неизбежната отбрана е невъзможно по следните
съображения: По делото е безспорно установено, че отношенията между тъжителя и
подсъдимия са били влошени далеч преди инкриминирания инцидент, факт с който
тъжителят е бил наясно, поради което и извода, че не може да се позовава на
неизбежна отбрана този, който с действията си предвижда възможност да провокира
7
нападение. В създалата се ситуация е очевидно, че поведението на тъжителя не е
целяло единствено и само защита срещу неправомерното поведение на подсъдимия.
Напротив, от действията на тъжителя може да се направи извод, че същият е имал
умисъл да увреди подсъдимия със същата телесна повреда. В конкретиката на случая,
са налице две насрещни еднакви по степен на обществена опасност противоправни
поведения с целени от осъществяващите ги лица и настъпили противоправни
последици.
Окръжният съд напълно споделя правните и логически разсъждения на
районния съд при обсъждането на доказателствата и се солидаризира с мотивите му,
поради което и не ги преповтаря. Предвид на това, че същият е дал задълбочен отговор
на всички развити от защитника на подсъдимия съображения в хода на
първоинстанционните съдебни прения и доразвити във въззивната жалба пред
настоящата инстанция и имайки предвид съдебната практика, въззивният съд не
намира за необходимо да преповтаря и обсъжда всичко онова, което е задължително за
мотивите на първоинстанционната присъда, след като въззивният съд не е достигнал
до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото.
С оглед изложеното, като съобрази, че във въззивното производство не се
събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка и
като не констатира съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение
на материалния закон, въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.
Пред въззивния съд частният тъжител е поискал подсъдимият да бъде осъден да
му заплати сторените разноски пред въззвната съдебна инстанция, в същата насока е
направено искане и от страна на защитата на подсъдимото лице. Съгласно практиката
на Върховния съд и константната практика на съдилищата (Решение № 255/17.06.92 г.
по н.д. № 144/92 г., I н.о., Решение № 53-57 - ОСНК, Решение № 96-72, I н.о.) при
прилагане на института на реторсията, разноските остават за страните така, както са
направени. С оглед изхода на делото (при приложение н института на ,,реторсията“) и
горецитираната практика, разноски пред въззивната инстанция не следва да се
присъждат, като същите остават за страните така, както са ги направили.
Воден от горните съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК във вр. чл.
338 от НПК, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 36 от 28.06.2022 г., постановена по НЧХД №
939/2021 г. по описа на Районен съд - Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9