МОТИВИ към присъда № 19/ 03.09.2015г, постановена по нохд № 78 по   описа за 2015г  на ТОС

 Подсъдимият К.К.А. е предаден на съд по обвинение  за престъпление по чл. 343 ал.3 предложение второ буква „б“ във вр с ал.1  и чл.342 ал.1 от НК  във връзка с чл.16 ал.1 т 1  от ЗДвП   за това, че  че  на  14.10.2013г. около 08.00ч. на главен път ПП І - 4 София-Варна км. 199+500 в района на землището на с. Камбурово общ. Омуртаг, при управление на л.а. марка „Форд Мондео” рег. № В 58 98 СМ нарушил правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – навлязъл  в насрещната лента за движение и по  непредпазливост причинил смъртта на Мадлена Христова И. и средни телесни повреди на Г.С.И. - трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота и на С.В.И. - трайно затрудняване на движението на левия долен крайник. В с.з, по реда на чл.287 ал.1 от НПК прокурорът предяви ново обвинение срещу подс.А., включващо различен фактически състав на вмененото нарушение  по ЗДвП,  което  съдът допусна с определение  и делото продължи по  измененото обвинение срещу подсъдимия ,  а именно – за  това че : на 14.10.2013г. около 08.00ч. на главен път ПП І - 4 София-Варна км. 199+500 в района на землището на с. Камбурово общ. Омуртаг, при управление на л.а. марка „Форд Мондео” рег. № В 58 98 СМ нарушил правилата за движение по чл.20 ал.І от ЗДвП – не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал, като това довело до навлизането му в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил смъртта на Мадлена Христова И. и средни телесни повреди на Г.С.И. - трайно затрудняване на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота и на С.В.И. - трайно затрудняване на движението на левия долен крайник - престъпление по чл.343 ал.ІІІ предл. второ, б. „б” вр. с чл.343, ал.4, във вр. с ал.1 във връзка с чл.342 ал.І от НК, във връзка с чл.20, ал.1 от ЗДвП

Разпитан от органите на досъдебното производство, подсъдимият А. е дал обяснения  и депозира такива в съдебното следствие по първоначалното обвинение. При  изменение на обвинението, подсъдимият се възползва от правото си да откаже да дава обяснения. Защитата – адвокат В. и  адв К. от ВАК, застъпват тезата за невиновност и пледират за оправдателна присъда.

Представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението. Пледира за наказание в минимален размер, отложено с изпитателен срок.

Поверениците на частните обвинители Г. И.  и С.И.-*** и адв.У. ***, пледират за ефективно наказание лишаване от свобода.

След преценка на събраните по делото доказателства , съдът установи от фактическа страна следното :

Подсъдимият А. притежава свидетелство за правоуправление от 2009г, категории “А, В и М” и не е санкциониран по ЗДвП / л. 21 от нохд./ На 14.10.2013г, рано сутринта предприел пътуване от гр.София, където работел в посока към гр.Варна управлявайки л.а, собственост на неговата майка Р.Атанасова, съгласно регистрацията на МПС/ л. 43 от д.п./  - марка „Форд Мондео“, син на цвят, с рег № В 58 98 СМ и около 08часа приближавал разклона за с.Камбурово, община Омуртаг. В обратна на неговата посока, праволинейно в своята лента се движел л.а. „Опел Вектра „  с рег №  В 04 17СР, управляван от св.Г.И.. Последният също бил правоспособен водач на МПС/ л. 50 и л.48 от д.п./ и пътувал от гр.Варна към гр.Велико Търново, като в колата с него пътували съпругата му Мадлена И. и снаха му св.С.И.,  като и двете били седнали на задната седалка -  съпругата му зад него, а св.И. до нея. Водачите управлявали автомобилите си непосредствено преди катастрофата със скорост, съответно - подсъдимия с около 103км/ч , а св. Г.И.  със скорост от около 110 км/ч /  л. 149 от нохд/, при разрешена в участъка , съгласно чл. 21 ал.1 от ЗДвП, и за двамата водачи скорост от 90км/ч . Атмосферните  условия били  благоприятни - облачно, сухо време, с  лека мъгла/ по данните  от  огледния протокол л. 10 от д.п./ , която обаче не препятствала видимостта – времето било „прекрасно“ -св.И./ л.50 от нохд и   „видимостта беше много добра“  - св.В. /л.93 от д.п./.

Пътното платно било  двупосочно, с по една лента за движение в двете посоки и  било сухо,  с едрозърнест гладък асфалт / огледния протокол- л.10 от д.п./ и „чист сух, неравности по пътя нямаше“-св.В. /л.93 от д.п./ .В самия участък на ПТП  пътят  бил прав , с прекъсната  осева линия и лек наклон – „изкачване  на пътя в посока Варна -5,6 % ,  както е  установено от  в.л инж Ж. / л. 78 от д.п./, т.е. изкачване за  л.а. „Форд“ и спускане за  л.а. „Опел“ . Ширината на пътното платно била общо 8 метра,  като от двете страни имало незатревени банкети -  и двата с ширина до канавката от 2 метра, а самата канавка била  с дълбочина 0.60см. Левият  банкет, т.е. попътния на св.Г.И., съобразно избраната в огледа посока на извършването му/ София - Варна/ , бил издигнат  на 10 см от нивото на пътя / л.11 от д.п/.  Движението било нормално, като и в двете посоки се движели МПС, а непосредствено зад подсъдимия А. на разстояние около 50 метра,  при запазване на  дистанцията, се движел л.а., също марка „Форд Мондео“,управляван от св.Н.В.. Приближавайки  км 199 +500 по главен път ПП–І-4, подс. А.,  намирайки се на разстояние около 30 метра от мястото на удара/  л.141 от нохд/ внезапно  променил траекторията си на движение, пресичайки осевата линия и навлизайки в лентата за насрещно движение . В този момент , водачът на л.а. „Опел“- св.И.  се намирал на разстояние  около 34 метра  от мястото на удара / заключението на л.142 от нохд/ и се движел  по средата на  своето си пътно платно-св.И./л.50 от нохд/ и в.л.К./л.211 от нохд /. В моментът, в който автомобилът на подсъдимия   пресякъл  прекъснатата осева линия и станал опасност за св.И. , общата им опасна зона  позволяваща  избягване на ПТП, при  изчислените им скорости  от 103 км/ч за Форд-а и 110км/ч за Опел-а  е 196 метра, от които  съответно – 93метра – опасна зона на  ла. „Форд“ и 103м опасна зона на л.а. „Опел“ / л. 147  и 149 от нохд/, а реално  съществуващото разстояние между тях било едва около  64 метра. Фордът навлязъл в насрещната пътна лента  изцяло, което, както посочиха вещите лица  инж К. и  инж. У./ л.194 от нохд/ с оглед  установения механизъм и мястото на удара е по-вероятния вариант,  но при всяко положение  е навлязъл с не-по-малко от 2/3 с ширината си /вж л.211 от нохд/. Моментът  на навлизането на л.а. „Форд“ е бил непосредствено възприет от движещия се зад него св.В. и описан точно от него :„Изведнъж, по време на движение, автомобила пред мен „Форд“-а, кривна вляво,навлизайки в насрещното ляво платно „ / л. 93 от д.п./ .  Св. И. видял колата на подсъдимия право срещу себе си, но за времето, с което разполагал- 1.1 секунди /по-малко от теоретично предвиденото 1.6 секунди , в което  „ водачът реагира, системата спирачната задейства,  сработва ./ л.142 от нохд/ ,  могъл само да възприеме насрещно идващия л.а и да реагира инстинктивно, което и направил, като  натиснал спирачката и в същото време завил наляво. Поради краткото време, макар и задействана спирачната система, за 1.1 секунди колелата не успели да блокират,  поради което и  спирачна следа  не останала / л 209 от нохд/.   В същото време, подсъдимият А., от своя страна предприел действия по връщането  на автомобила, при което в момента,  в който л.а. „Форд“ с предната си част се намирал  в  своето  си платно  и е бил под ъгъл 7 градуса  спрямо осевата линия  /в-л - л. 168 от нохд/ , а от своя страна л.а. „Опел „  с предната си част е бил навлязъл  в насрещната лента   под ъгъл  около 6 градуса спрямо осевата линия /в-л -  л.168 от нохд/   е последвал челен удар/   посл абзац- л.121 от нохд/ между двете МПС, като линията на удара и припокривната площ за л.а. „Опел“ е близко до левия фар , т.е. в тази си част той е контактувал с челната дясна част на „форд“-а , а в зоната  на линията на удара  за автомобил „Форд“ е налице  контакт с челната дясна част  на „Опел“- експертното заключение/ л. 123 от нохд/ . Ударът станал  на 12.9 м преди  ОР 1/мерната единица/ и по ширина -  на площ  от 0-1метър  вдясно от разделителната линия/ л. 124 от нохд/- т.е „в дясната лента за движение/лентата за движение на Форд/- заключението по т 4 на л. 149 от нохд . От сблъсъка, л.а. „Опел“ е продължил движението си напред и силно наляво, с ротация около вертикалната ос, в посока по часовниковата стрелка - в.л./ л. 125 от нохд/, в резултат на което напуснал  пътното платно и  останал в положението, фиксирано в огледния протокол – задната му част в канавката  и обърната към пътя предна част / сн № 6- л. 17 от д.п./, а л.а. „Форд“ продължил от своя страна движението си напред и съответно при ротация около вертикалната ос, в посока  на часовниковата стрелка , като  се завъртял на 180 градуса-почти на един  половин оборот –в.л./л 206 от нохд/  и застанал  в насрещното платно, обратно на посоката  си на движение /сн 1 от л. 16 от д.п. /.  

 След сблъсъка, св.В. , който освен, че  станал очевидец на удара се намирал и в най-голяма близост до ПТП , т.к  автомобилът му се движел непосредствено зад л.а. „Форд“  се притекъл на помощ . От личния си  телефон подал сигнал на тел 112, като в същото време опитал да помогне на пострадалите в „Опел“-а. Първи на място пристигнали полицаите от автопатрула –св.М. и колегата му, които запазили местопроизшествието/ вж св.М. л. 54 от нохд/, след тях пожарникарите –св. Димитров и Стефанов, а малко по-късно - оперативно следствената група, като  движението било отбито/ св.М. л. 55 от нохд/  и възстановено след приключване на огледа започнал в 9.25ч и приключил 11.30ч .

Вследствие  удара, на  водача на МПС  Опел  и на седящата зад него  негова съпруга- Мадлена И. били причинени тежки увреждания, от които пострадалия И. бил на командно дишане, поставен на изкуствена белодробна вентилация  и в медикаментозна кома , за да преодолее тежката гръдна травма/ л.123 от д.п./, а уврежданията на съпругата му били несъвместими с живота и в 11.10ч същия ден/ л.52 от д.п./ починала.  Св.С.И., която също пострадала  от ПТП  първоначално била оперирана в болницата в Търговище, а впоследствие на 30.11.2013г била приета в ортопедичното отделение в МБАЛ гр.Варна  и изписана с подобрение на 3.12.2013г / вж л. 70 от д.п./ . Видно от заключенията на основната и допълнителната съдебно мед експертизи / л. 58-59 и  л. 122-123  от д.п./ : св.И. получил счупване на ІІ, ІІІ, ІV  и V ребра вдясно, затруднило движението на снагата му за повече от 30 дни и Лезия на  дясното  белодробно крило  със събиране на  кръв и въздух , съставляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота . Вещото лице д-р Г.   уточни, че полученият вследствие травмите „травматичен шок“, посочен в допълнителната експертиза -  на л. 123 от д.п. /, имащ за последица също разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия е последица от травмите / вж л. 61 от  нохд/  и няма  самостоятелно значение , поради което, с оглед и рамките, очертани от обвинителния акт , предмет на обвинението са  само две увреждания на св.И., носещи белезите на средна телесна повреда по см на чл.129 от НК. На съпругата му – 64 годишна М.И.  била причинена тежка, съчетана, гръдна и коремна травми с натрошаване на ребра двустранно, с контузия на белия дроб, разкъсване на слезката и тънките черва , вследствие на което   се развил  тежък  травматично хеморагичен шок, което било и непосредствената  причина за смъртта й , която настъпила бързо -  два часа след ПТП и  била неизбежна , предвид тежестта на получените наранявания, като  всички те са  следствие и в пряка причинна връзка с  претърпяното ПТП, както изрично е посочено в заключението на в.л. съдебен лекар / л. 54 от д.п./.    

 На св С.И. било причинено счупване на навикуларната кост  с луксация  на навикуло- кунейформената става на лявото ходило, което довело до затруднение  движението на левия крак за повече от 30 дни /  от 3 до 5 месеца/ , съставляващо  средна телесна повреда  по см на чл.129 от НК .

Подс.А. също получил увреждания, които не били тежки и след ПТП  излязъл от автомобила си  и изчакал идването на полицията / вж св.Т.М. л.55 от нохд/ .

На двамата водачи – подс.А. и св.И. била взета проба кръв, химическото  изследване на която не  установило наличие на алкохол / л.20 и л.23 от д.п./ Двете МПС-  „Опел „ и „Форд“ били иззети  при извършване на огледа, като на етап досъдебно производство  били върнати на собствениците  – на 17.03.2014г – на св.И./ л. 114 от д.п./ и на 2.04.2014г – на  Р. Атанасова / л.125 от д.п./. От приложените писмени доказателства стикер/ л. 8  от д.п./ и  удостоверение за техническа изправност / л.50 от д.п./ е видно, че л.а. Опел е преминал годишен технически преглед и е технически изправен. От  приложените копия от  удостоверение  за техническа изправност / л. 44  и л. 46  от д.п./ е видно, че  същото е относимо и за л.а. „Форд“ , като последния също е преминал годишен технически преглед на 17.05.2013г. И двамата водачи са били  правоспособни  и без нарушения и санкции по ЗДвП / л.21 от нохд/  и св.И. / л. 50 от нохд/   

Така описаната фактическа обстановка съдът намира за несъмнено и безспорно установена от събраните по делото доказателства : от   констатациите, отразени в  огледния протокол / л.10 - л.14 от д.п./,  ведно с изготвения при следственото действие снимков материал-  на хартиен носител- /л. 15-19 от д.п./  и на магнитен  носител, надлежно изпратен  и приобщен по делото / л.28-л 29 от нохд /, от  показанията на разпитаните по делото свидетели –  Г.И./ л. 50- л.52 /, Т.М. /л.53 –л. 56 / , С.И. /л.52-л53 /,вкл и прочетените й  показания, депозирани при предходно разглеждане на делото / л. 70-  л.71 от нохд № 83/14г/, прочетените  показания на св.В. , депозирани  на д.п и при предходното разглеждане на делото / л.93 от д.п  и л. 97-л.98  от нохд№ 83/14г  / , св. Димитров  и  св. С.Стефанов/ л.163 -164 от нохд / от  заключението на изслушаните и приети по делото  съд медицински  експертизи- на починалата М.И. / л.52-54 от д.п./ , на св.И./ л. 58-59 и л.122-123  от д.п./ , на св.С.И. / л. л.64-65 от д.п./, от  заключението  на повторната автотехническа - експертиза, изготвена от в.л К. и в.л.У., отчасти  от първоначално изготвеното заключение на инж Ж., приложено на д.п., от протоколите за извършено химическо изследване алкохолно съдържание в кръвта на подсъдимия /л.20 от  д.п./  и на св.И. / л. 23 от д.п./ ,  от писмените доказателства по делото – копия от  св за регистрация на МПС , за извършено застраховане,  за техническа изправност и за преминал годишен технически преглед- всички за л.-а. Форд/ л. 42,л.43, л. 47- л.48, л. 44 и л.46 от д.п./  , от  копията на документите , касателни л.а. Опел и св.И. – удостоверение за техн изправност  на автомобила,  св. за правоуправление ,  контролен талон и  талон за застраховка „гр отговорност- л.50 от  д.п.,  стикер за преминат годишен технически преглед, прикрепен към преписа  на  огледния протокол  по д.п., разписките за връщане на МПС/ л.114 и л. 125 /, разписки за върнати вещи от автомобилите / л. 42 и л. 97 от д.п./,  като  следва да се има предвид, че  по д.п  е нарушена номерацията на делото , като л.97 до 103 са между листи  л.91 и л.92 /, от  докладна  записка за регистрирани обаждания  на телефон 112 / л.89 от д.п./, ведно със звукозаписен файл / л. 88 от д.п./, от  мед документация, изготвена във връзка с уврежданията и лечението на св.И. и св.И.  / л. 67- 75  и на неномерирани листи  по д.п./ , л.94 – л.95 от нохд№ 83/14г/, от   изисканите и приложени по настоящото дело – удостоверение за наследници/ л. 18/,  справка  от Н-к Сектор ПП ОД на МВР Варна/л. 21 /  

На първо място, съдът намира, че следва да се очертаят годните доказателствените източници, преки и производни, ползвани  при изграждане на фактическата обстановка, към които се отнасят  :

1.Съставеният протокол за оглед на местопроизшествие, включително и изготвения при извършването му  фотоалбум/на хартиен и магнитен носител/ Същият  е несъмнено  годно доказателствено средство, с уточнението , че  става въпрос за саморъчно съставения протокол, т.к преписа съдържа различна информация – вж например  за цифрата на скоростомера и  рег номер на л.а. опел /. Доколкото  преписа е незадължителен  и нерегламентиран в НПК, то и констатираните различия между тях  не  засягат  годността  на  оригиналния протокол,в каквато посока е и Решение № 127/2.02.2012г на ВКС по н.д. № 323/2012г на І-во н.о.,съгласно което несъответствие …., между протокола за оглед на местопроизшествие и „преписа” на същия не може да бъде прието за основание за игнориране на данните от протокола за оглед. Изготвеният на мястото на произшествието протокол, отразяващ констатациите от извършения оглед, е именно приложеният на л.11 – 14 от т.І на ДП. Преписването му впоследствие за улесняване на прочитането на ръкописния текст не представлява създаване на писмено доказателство и между съдържанието на оригинала и „преписа” не би могло да има сравнение, а още по - малко да се извеждат несъответствия.“ След като  е съставен по установения ред от компетентното лице, приложен е по делото / л.10- л.14 от д.п/ и съдържа  значими  и  относими за делото  констатации, протоколът за оглед е  годен и в същото време съществен доказателствен източник, който съдът ползва. Друг е въпроса, доколко е самото действие  е извършено  с нужната взискателност и в този смисъл доколко отразените в протокола констатации са достатъчни , след като  дори и  падналите рег номера не са фиксирани с нужните отстояния и замервания .

При  надлежно изготвеното заснемане, извършено от присъствалия при огледа технически помощник/ в хипотезата на чл.156 ал.2 от НПК/, възпроизведените  снимки, вкл и качените на магнитен носител  позволяват ползване на цялата налична  и обективирана в тях информация. В този см е Решение № 586/14г на Първо н.о. на ВКС  по н.д.№ 1836/13г. Уточнението е необходимо, с оглед факта, че в изграждането на експертното заключение на повторната експертиза, която съдът прие изцяло, са ползвани  данни,  изводими  единствено от  снимковия материал , вкл и въпросните „ надири“, които не са отразени и описани в огледния протокол. Местопроизшествието обаче несъмнено е било запазено и всичко описано и  заснето при огледа  е надлежно събрано.

 Не компрометира годността на  протокола за оглед и установения пропуск при подписването му, доколкото  макар и  да са вписани  две  поемни лица, фигурира подпис само на едно .  Вярно е, че  съгласно разпоредбите на чл. 137 ал.1  и  чл. 131  от НПК, протоколът за оглед, за да послужи като  годно доказателствено средство в процеса изисква  извършеното действие  да е осъществено  в присъствието на  поемни лица /поне две, предвид употребеното в  текста множествено число/ и това обстоятелство да е скрепено със съответните подписи. Липсата на подпис на огледния протокол,само по себе си обаче не е обстоятелство, което  го прави  по начало негоден доказателствен източник, а както  е посочено в Решение № 329/14.07.2009г  по н.д.№ 257/2009г  на Първо н.о. на ВКС, в този случай  съдът „… е бил изправен пред необходимостта на установи поради какви причини  отразените в протокола като поемни лица не са положили  подписите си, каквито са указанията на  ОСНК  на ВКС, дадени с ТР  № 2/2002г „ . Разпитани пред настоящия състав , двете  поемни лица св.Димитров и св.Стефанов установиха  недвусмислено   както   обстоятелствата по  присъствието си  в качеството на поемни лица, така и че правата и задълженията им са били надлежно разяснени, така и че  следственото действие е било извършено пред тях. С оглед целта на предвиденото присъствие на поемни лица при извършването на огледа, а именно да гарантират прозрачност, публичност и обективност в работата на органите на досъдебното производство и доколкото , както се установи двете поемни лица несъмнено са изпълнили тази си функция, то и формалния пропуск едното от тях да положи подпис на протокола за оглед не опорочава процесуалното му стойност и не го прави негодени доказателствен източник . В този см освен   цитираното по-горе Решение  са и  Решение  № 232/20.06.1989г  по н.д.№ 240/1989г на Второ н.о. на ВС на РБ,  както и Решение № 92 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 45/2009 г., III н. о.

Следователно  протоколът за оглед  и  фотозаснемането, извършено при  процесуално следственото действие,  са  годен източник на  релевантни факти и съдът ги ползва изцяло.  

2.Обясненията на подсъдимия, макар и пряк източник на значими факти, както правилно отбеляза защитата в пледоарията  си,  не  са налични по делото, т.к след изменението на обвинението  подсъдимият  се възползва от правото си да  откаже  да даде обяснение по него, а за депозираните вече обяснения липсва процесуален ред за приобщаване, предвид забраната по чл.287 ал.3 от НПК.  Следователно  по делото обясненията на подсъдимия не съставляват и не могат да бъдат ползвани като източник на доказателствени факти.

 3.Годни доказателствени източници са  показанията на  свидетелите Г.И. и С.И./ при непосредствения й разпит и прочетените й показания  от предходното разглеждане на делото/ , на  св.Т.М.,на поемните лица – свидетелите Димитров и Стефанов , както и на очевидеца св.В., чиито показания, депозирани и на д.п/ със съгласието на страните/и пред предходния съдебен състав бяха прочетени и приобщени към доказателствената съвкупност . Годни  доказателствени източници са и всички писмени доказателства събрани по настоящото  дело , както и тези на д.п и при предходното разглеждане, приобщени по реда на тяхното прочитане .

4.Относно експертните заключения, т.к анализът по съществото на фактите изисква по-подробното им обсъждане, предварително обсъждане изискват само въпросите , касателни оспорената им/ от страните/ допустимост :

              а/ на първо място, следва да се посочи, че изготвената при предходното разглеждане на делото повторна експертиза не съставлява „писмено доказателствено средство “ по см на чл. 127 НПК, макар и същата да е  обективирана  в писмен документ и да се намира между кориците на  нохд№83/14г, поради което и съдът, след като не намери процесуални основания за приобщаването й по реда на  чл.283 от НПК, прие за неоснователно искането на защитата, направено в тази посока. Освен по изложените в  с.з от 19.05. 2015г  доводи,  пречка за уважаване на  това доказателственото искане се явява и съвършено различния процесуален ред за ползване на експертните становища в наказателното производство  и  принципните положения , залегнали в чл. чл.14 и чл. 18 от НПК. Няма спор, че извършените процесуални действия по събирането и проверката на доказателствените материали при предходно  разглеждане на делото  са валидно извършени  и следва да се ползват, в каквато посока е разбирането в цитираното от защитата   Решение  № 381/2008г на  І-во н.о., постановено по н.д.№ 368/2008г  на ВКС. Нещо повече, за разпит на свидетели пред друг състав на съда/ вкл и предходното гледане на делото/ законът не изисква дори съгласие на страните/ с изключение на т 5 от чл.281 от НПК/, а е достатъчно констатиране наличието на някое от основанията за прочитането им. Няма спор обаче и по въпроса, че  гласните доказателствени средства , а и писмените такива  са  твърде различни по процесуална природа, значение и  ползване  в процеса от особеното доказателствено  средство , каквото  е експертизата, поради което и  липсва основание за възприемане на предложената от защитата аналогия . Внимателният прочит на  Решение  №356/13г  на ВКС по н.д. № 1097 на първо н.о.  на ВКС, също не позволява разбирането, предложено от защитата- за преодоляване принципа за непосредственост, каквото по съществото си съставлява искането за приобщаване на  изготвена писмена експертиза  чрез прочитането й по реда на чл.283 от НПК и при игнориране процедурата по раздел ІІІ  на  глава ХІV  от НПК .Напротив , в  цитираното Решение изрично  е обсъждан именно този принцип и последиците от неспазването му.  

       б/ на  следващо място, само факта,  че двете вещи лица – проф д.т.н.  инж К. и  гл ас.д-р  инж У.  вече са изготвяли експертиза при предходното гледане на делото не ги изключва от кръга на експертите, които настоящия състав принципно  би могъл да ползва в качеството им на вещи лица. В чл.148  от НПК е посочено  кои са лицата,  които не  могат  да бъдат експерти и между тях не попадат участвали в процеса  в качеството  си по т 6 на чл.29 / включващо и участието им  като вещи лица/, т.к  тази хипотеза е изключена в чл.148 ал.1 т 1 от НПК .След като  липсват каквито и да е основания за съмнения в  пристрастност или предубеденост , като  следва да се посочи, че  запознаването с делото във връзка с изпълнение на експертни задачи при предходното разглеждане, не  е от естество да провокира дори съмнение в тяхната непредубеденост  при изследване на  новопоставените им от настоящия съд задачи, нито да внесе съмнение в тяхната безпристрастност.  По тези съображения, съдът намери за неоснователно възражението на прокурора, направено в тази посока . То освен друго  не е и  аргументирано  с конкретни съображения / вж л.87 от нохд/ , като не могат да бъдат ценени като такива  изразените в пледоарията  съмнения,  които,   като лишени от каквато и да е опора по делото  са  голословни и не съставляват  основание  за   изключване на  инж К. и инжУзунов като вещи лица  по настоящото дело. След като съдът установи по отношение на тях положителното наличие на предпоставките  по чл.147 от НПК , доколкото  същите  несъмнено са специалисти в област, за която съдът не разполага със специални знания - автоинженерство, а в същото време  с оглед образованието  , научната  степен,  местоработата- ТУ София, факултет Сливен, научните изследвания и публикации именно в областта на разследване на ПТП и   идентификация на  ПТП / вж л. 117 от нохд/,  двете вещи лица безспорно  ги  притежават, то и пречка да бъдат назначени  по делото  като  експерти липсва, след като и всички останали  кумулативно предвидени в НПК  и ЗСВ / чл.396 ал.1 и чл.398 ал.3/ условия са налице - вписани са в  актуалния списък на специалистите  при   окръжните и адм съдилища  в Бургас, Сливен и Ямбол към  АС Бургас,  като  експерти в клас 5. „Съдебни инженерно-технически експертизи“ ,  а  в същото време  в актуалния  за  съдебен район  на Търговищкия  окръжен съд в  същия  Клас „Съдебно инженерно-технически експертизи“,  с оглед специалността и образованието им специалисти в областта на автотехническите/инженерни / науки, с изключение на инж. Ж. , не са посочени .

      в/ на следващо място - експертизата в състав от две вещи лица не е недопустима , т.к подобно ограничение не е предвидено в НПК , нито  в ЗСВ, нито в Наредба № 1 /12.06.1996г за  автотехническите експертизи,  поради което и  искането на прокурора за  състава на  експертизата, която да е единична или тройна / вж л.87 от нохд/ не може да бъде прието Разграничителният критерий  с оглед броя на експертите дели експертизите само на единични и колективни, без да поставя условие за броя на експертите в колективната експертиза – в Решение №28/24.01.2012г  на ВКС  по н.д.№ 3016/11, г на ІІІ н.о. предмет на обсъждане е  заключение именно на двучленна експертиза. 

При така очертаните, приети от съда за годни и допустими доказателствени източници и при обсъждането им поотделно, едно спрямо друго и в съвкупност  съдът прие описаната по-горе фактическа обстановка

Основният, значим по делото въпрос е  за  мястото на  удара и  следващият от него въпрос за пряката и непосредствена причина за станалото ПТП,  обсъждани в аспекта на  избраното от  обвинението  лице, чиято отговорност е ангажирана и респективно дали подсъдимия е допуснал  вмененото  му нарушение  на правилата за движение и  дали от  това нарушение  в причинна връзка  е  настъпил и съставомерния  резултат .

І.По основният въпрос за мястото на удара:  съдебният състав прие , че  ПТП между двете МПС  е настъпил в платното за движение на л.а. форд, управляван от подсъдимия А., по механизма, описан от вещите лица К. и У., като възприе обективираното в експертизата им становище,  детайлно разяснено в разпита им проведен в с.з.  като  обосновано, компетентно и  убедително. Преди обсъждане  на експертизата обаче следва да се уточни следното, по отношение значението и ползването на гласните и писмените доказателства и приноса им към  изграждане на фактическите изводи  досежно мястото на удара . С оглед  конкретиката на настоящия казус- изключително динамична ситуация/ с времетраене  около 1.1 секунди и за двамата водачи/ гласните доказателства несъмнено допринасят, но не са основния източник за значимите факти. Гласните доказателства, доколкото са    установени чрез  свидетели, пряко участвали  или   очевидци  на  ПТП, несъмнено са от значение за цялостното изясняване на случая, но  относно механизма на станалото ПТП изискват внимателна преценка, т.к  обективността им  при всяко положение следва да се преценява през призмата на чисто субективните, човешки възможности за възприемане и възпроизвеждане на видяното .

От показанията на св.И. и св.И., се установява  разположението на пътуващите в колата,както и че автомобилът си св.И. управлявал  около средата на пътната си лента за движение, като  показанията му - л.50 от нохд кореспондират със становището на вещите лица –„ Технически е възможно водачът на „Опел“ за около няколко секунди преди удара, да  се е движил в средата  на  своята пътна лента…“/л.211-л.212 от нохд/. За  самия сблъсък, двамата свидетели –И. и И. обяснимо  не  възпроизвеждат  подробности , както поради краткото време на случилото се ,така и с оглед  претърпените физическите и емоционални травми

Показанията на св.В.  пряко установяват значими  за  изясняване на  делото  факти, т.к  същия  непосредствено е възприел както поведението на двамата участници в ПТП, така и самия сблъсък. Свидетелят не бе разпитан  пред настоящия състав , но  доколкото в разпита  му при първото разглеждане  на делото / л. 97- л 98/ е посочил  значимите  и според настоящия съд факти, лично е бил уведомен, не се яви , а в същото време  страните изразиха изискуемото съгласие за приобщаване, то и по отношение на св.В., макар и  същия да е очевидец,  съдът не намери основание за отлагане на делото за непосредствения му разпит. Доколкото  няма спор, че св.В. действително е бил  свидетел на местопроизшествието, то и  противоречието между изявленията на св.Т.М., който  сочи , че пристигайки  на място попитал за очевидци, но „никой не каза,  че е видял самото произшествие“ с казаното от св.В. в прочетените му показания, само по себе си  не поставя под съмнение достоверността в казаното от двамата свидетели, поради което и  не  породи необходимост от провеждане на очна ставка за изясняване къде точно се е намирал св.В. при въпроса на полицая, дали е  попитано достатъчно високо за да чуе и дали е успял да чуе казаното от полиция. Безспорно  св.Т.М. е бил на местопроизшествието/ отразено е в огледния протокол,че е запазено именно от него –л.10 от д.п./, но  без  съмнение  това се отнася и до св.В. и никоя от страните не оспори това обстоятелство, като категорично доказателство в тази посока е установеното от данните за притежавания от св.В. телефон **********/ посочен при снемане самоличността му – л. 93 от д.п./  и  номера, от който е регистрирано първото обаждане на телефон 112- л.89 от д.п., които напълно съвпадат.

Както се посочи обаче, особеностите на конкретната ситуация и  динамиката на случилото се  не позволяват  механизма на  ПТП и мястото на удара да бъде определено само от показанията на свидетеля  очевидец, както набляга в пледоарията си представителят на държавното обвинение. Освен  друго това би било  в противоречие, както с изискването за дължимия съвкупен анализ на  доказателствата, така и със самото съдържание на депозирани показания на свидетеля В., доколкото същия добросъвестно  обяснява   собствените  си действия при  осъзнаване на  сблъсъка –„ Не съм следил през цялото време  колите, които се блъснаха.Аз само видях  как навлиза колата  в насрещното платно  и в следващия момент  просто видях как  едната кола е на едното място , другото на другото. То стана за секунди…… и още „ виждам удар, чувам звук и в следващия момент ги виждам къде са колите..  както и „Аз си гледам  вече и се старая   максимално бързо да спра…“/ л. 97-98 от прочетените му показания по нохд№ 83/14г.  Св.В. несъмнено допринася за изясняване на случая, като  последователно  и непротиворечиво  от самото начало описва траекторията на движение на двете МПС и  възприетото от него  място на удара: „Ударът  между автомобилите стана  изцяло в  насрещното ляво платно „ – л. 93 от д.п. , както и  „Ясно видях,че удара  настъпи в насрещното платно „ л.97 от нохд 83/14г. Задължението за съвкупна оценка на всички доказателствени източни изисква обаче обсъждането на тези показания паралелно с всички останали, вкл и с данните от огледния протокол, снимковия материал и експертното заключение на ползваната изцяло автотехническа експертиза,изготвена от в.л К. и в.л У.. Обсъдени  като част от цялата доказателствена съвкупност показанията на св.В. не са от естество  да компрометират експертното заключение, т.к вещите лица посочиха  съвсем ясно и убедително възможността и верността  на визуалното възприятие на св.В. за това, че  ударът /според неговите възприятия/ е станал в насрещната лента, при което това възприятие не е в противоречие, а напротив подкрепя тезата им,  обективирана в  експертизата- вж  л. 206-207 от нохд.     

  Ето защо гласните доказателства, както се посочи несъмнено допринасят за цялостното изграждане на фактологията по случая, но не са основния източник за изясняване мястото на съприкосновението между двата автомобила .  МЕХАНИЗМЪТ  на удара и най-вече  МЯСТОТО на удара  са изводими от заключението  на компетентните  в тази област вещи лица,т.к изискват специални знания, с които съдът не разполага .

В тази връзка, следва да се посочи  по нататък ,че по делото бяха изслушани  две  експертизи – първоначална , единична, изготвена от в.л инж Ж.  и повторна колективна, възложена на две вещи лица – инж.К. и инж.У. .

Съдът прие изцяло и включи в подлежащия на обсъждане материал заключението на повторната експертиза, което намери за обосновано, пълно,  компетентно и убедително защитено. Заключението на  първата експертиза, изготвена от инж Ж., в частта относно  въпросите за  механизма и мястото на удара,съдът намери за необосновано. В същото време обаче част от съдържащите се в първото заключение фактически данни, събрани в процеса на изследване от инж.Ж., съдът не установи пречка да бъдат ползвани/ при необходимост/  вкл и поради невъзможността за повторното им събиране, като например  данните от огледа на двата автомобила , доколкото същите са били върнати  на  етап  досъдебно производств , поради което и  заключението  единичната експертиза също бе приложено по делото .

 І.За да приеме за необосновано заключението на единичната автотехническа експертиза, в частта му  по изследваните въпроси по същество - скорост, място на удара ,  ротацията на автомобилите и като цяло за  механизма на станалото  ПТП, съдът взе предвид следното :

Депозираните в заключението на единичната експертиза отговори, вкл и  дадените разяснения в проведения разпит  не разкриха конкретния механизъм, по който са проведени изследванията и получени резултатите, като неяснотата   засяга и изходните параметри, ползвани от вещото лице. Макар и  разпита на в.л , проведен при първото разглеждане на делото  и отговорите по зададените въпроси , записани в съдебния протокол от л. 99  до 109 от нохд 83/14г , вкл относно неотносимостта на разпилените части- вж л.102  и на  задиранията - вж л. 103 л.104 и л.106 , да не  могат да бъдат четени,  т.к липсва такава процедура в НПК и в този смисъл констатираните  различия / вж л.71, л. 72  от нохд 78/15г/  няма как да бъдат обсъждани,  но дори и при разпита пред настоящия състав, се констатираха  противоречия в  аргументите на  вещото лице  с депозираното на д.п писмено заключение, което постави под съмнение  обосноваността, а от тук и правилността на същото. Ползваната  саморъчна скица / л.35 по нохд/, приобщена по делото, доколкото онагледява  визуално  картината от ситуацията  и в този смисъл , като част  от ползваните  от вещото лице  за защита на заключението материали бе включена по делото, не преодоля така констатираното противоречие, а го задълбочи. Видно от приложеното по д.п заключение, в същото се съдържа описание на  праволинейно движение / в механизма, описан в експертизата и в приложената  скица/ на л.а. Опел. Въпреки, че в постановлението, с което е назначена експертизата е поставена задача да се посочи взаимното разположение на двата автомобила в момента на удар/ л.77 стр втора буква „г“ от д.п./, на  който в писменото заключение конкретен отговор не е даден, с оглед описания механизъм/ л.83 от д.п./ и приложената мащабна скица, съставляваща неразделна част от заключението/ л.85 от д.п./ може да се приеме,  че обективираното в писменото заключение мнение по този въпрос – за положението на двете МПС в момента на удара е  :  успоредно на осевата линия на л.а. „Опел“ и  косо спрямо него на л.а. „Форд“. В  разпита  си  пред настоящия състав  вещото лице  поясни, че   движението на л.а. „Опел“ е било под някакъв „малък„/ л. 68 от нохд/ ъгъл , без  яснота  по въпроса  – какъв ъгъл, с какъв радиус и пр. и от къде е  изведено  заключението . В представената по делото , саморъчна скица / л.35 от нохд/ взаимното им разположение е различно, като  макар и както посочи в.л  новата скица да е  в по-едър мащаб ,  не би могло да се приеме за убедително, че   размера на мащаба/ вж л.66 от нохд/ би могъл да има за последица  промяна  във взаимното разположение на участвалите в ПТП превозни средства. Освен посоченото, първоначално изготвената експертиза, както правилно отбеляза прокурора в пледоарията  си , е стъпила основно на показанията на св.В., а  не е отчела обективно установените при огледа части,отломки, течности, които макар и образно казано да са фиксирани в „насипно състояние“- без  всеки детайл да е описан и измерен спрямо автомобилите и ОР1, несъмнено съставляват обективни  данни, т.к  са надлежно установени – отразени  са  в саморъчната скица към огледния   / л. 13  от д.п стр втора/ . При разпита на в.л , по поставените от страните и съдебния състав въпроси, не бе установено ясно и категорично  кои от данните по делото, са в основата на техническите изводи , залегнали в заключението , доколкото част от ползваните в с.з аргументи / напр „задиранията“- вж л. 72 от нохд/ , не са описани в писменото заключение и не позволяват да се проследи механизма на тяхното отчитане. Действително, в.л инж Ж. изрично посочи, че при заключението е ползвал всички налични  данни- вкл и „петната и разпилените части“ / л. 70 от нохд/ , но  не и  как те  са отчетени за да се достигне  до обективирания в  заключението му резултат, че ударът е в лентата за движение на „Опел“-а / вж л.73 – л.74 от нохд/, което придава декларативност на направеното изявление. В писменото заключение, обсъждането на  отразените в огледния протокол  находки липсва, като  само  са изброени  ползваните  за  отговора  параметри / л.80 - 81 от д.п./, но не и механизма, по който същите са ценени и по-конкретно как местоположението  на разпилените части, например  е ценено за да  влияе  върху изчисленията и конкретно  - да определи мястото на удара . Разпоредбата на чл.152 ал.1 от НПК изисква от вещото лице да даде отговори по поставените задачи, но и да посочи  изследванията и конкретно - с  какви научни  и технически средства е достигнал до тях, поради което неустановяването им препятства  възможността за преценка на обосноваността, а от там и  на правилността на заключението . Ето защо, освен по посочените в с.з. доводи и по така изложените  съображения, съдът,  като  намери,че първоначално изготвеното заключение не  е обосновано и в този смисъл  възникна съмнение в неговата правилност, установи предпоставките по чл. 153 от НПК, поради което и  назначи  повторна експертиза, за изясняване на същите въпроси -  мястото на удара и механизма на ПТП

 Във връзка с назначаването на повторната експертиза следва да се   конкретизира преди това обема на предоставените на вещите лица изходни  параметри  и конкретно възможността за ползване на някои от данните , съдържащи се в първоначалната експертиза.  Въпросът е принципен и изисква уточнение  дали  по-начало  са допустими  за оценка и обсъждане изходните данни , установени от в.л. Ж..  Като съобрази, че  дейността по установяването им не  влиза  в противоречие с функцията му в процеса-  като  експерт, назначен  по съответния процесуален ред,съдът не намери пречка   за тяхното ползване .  По-конкретно - присъствието на  експерта  при  извършване на оглед  не е процесуално недопустимо , а напротив - предвидено е в правата му чл.150 ал.1 от НПК. Допустимо е и  последващо извършване на  оглед/ не в смисъл на процесуалното действие по 155 и сл от НПК /, а за  изясняване на  необходимите му изходни данни , за да бъде изготвено възложеното му заключение. Съгласно Р 166/2010 на II н.о. I „ Експертите, съгласно чл. 150, ал. 1 НПК имат право да участват в отделни следствени действия, включително и на експертен оглед. Имат право да използват данни от изводите на други експерти, когато това е необходимо, за да изпълнят възложената им задача. В този смисъл няма пречка всички установени и възпроизведени в експертизата,  изготвена от в.л Ж. данни – за  техническите характеристики на пътното платно в участъка на ПТП, като наклона  например,  състоянието на двата автомобила след ПТП – констатираните деформации/ вкл и поради невъзможността огледа им да бъде извършен от повторната експертиза,т.к двата автомобила още на етап д.п, както се посочи по-горе са били върнати/,  да бъдат ползвани. Иначе казано посочените по-горе изходните данни съдът намери за допустимо събрани и съответно ги включи в обема на предоставените на повторната експертиза , разбира се в  доколкото са им били необходими  в  аспекта на  дадената им от тях оценка / вж становището на в.л. л. 179 от нохд/  .

ІІ. За да приеме изцяло заключението на повторната автотехническа експертиза,  съдът взе предвид следното.

Експертизата, изготвена от вещите лица К. и У., видно от приложеното заключение / л.116-л.156 от нохд/  е изследвала  детайлно  всички  поставени по  пунктове задачи и  в същото време бе  убедително защитена  в проведения в с.з. разпит на вещите лица. След проведеното им изслушване, при  което съмнение в образователния им ценз и компетентност не бе изразено от никоя от страните и след като вещите лица отговориха на зададени от страните и съда въпроси, съдебният състав не установи основания за съмнение в обосноваността на експертното заключение, а подробната защита и  най-вече ясните и точни отговори на всички въпроси, подкрепени с  обективните данни по делото обосновават отсъствие и на съмнение в неговата правилност. Експертното заключение е  в синхрон и  с останалите доказателства по делото , установени  от писмените доказателствени средства - огледния протокол и снимковия материал към него , гласните  доказателства, установени от показанията на свидетелите и  не на последно място кореспондира  с обективно установените находки, преценени в тяхната цялост и взаимовръзка  :

1/По отношение скоростта на двата автомобила, значима по нататък в изследването на основните въпроси  за механизма и  от там за мястото на удара. При отсъствие на спирачен  път, който е основния индикатор за определяне скоростта на движение на  автомобилите преди удара, при повторната  експертиза,  дадените  величини на двете скорости  - 103км/ч за л.а. Форд и 110км/ч  за л.а. „Опел“ са изведени  на  базата на  детайлно обсъждане / обективирано в отговора на втора задача –л. 126- 139 / и   научно   изследване, като в същото време  кореспондират, макар и косвено  с  данните от  другите доказателствени източници - показанията на св.В.   : „движех се с около и малко над 90 км/ч“ / л.97 от нохд№ 83/14г/  и данните  за  състоянието на пътя-  спускане за   л.а.  опел и изкачване за л.а. форд .

2/ По отношение на механизма на ПТП и мястото на удара : вещите лица  изключително подробно, ползвайки всички, посочени от тях източници,  научни  и технически средства, професионално, но в същото време  ясно, нагледно и разбираемо, въз основа на всички изчисления и оценки, онагледени по начин и със средства  позволяващи  цялостно възприемане и  разбиране на  ситуацията, изясниха в рамките на  второто с.з. / л. 164 – л. 215 от нохд/, установеното от тях място  на удара  и КАК  е изведено заключението им. В.л К. /л. 170-171 от нохд/ разясни  същината на ползвания метод и точността, при наличните по делото изходни параметри - най- обективния, от които е безспорното/ фиксирано/ място, в което са останали двата автомобила след ПТП , за определянето на мястото  на удара. В същото време  в.л  изрично посочи, че  определянето му е  резултат от разглеждането и обсъждането на всички налични данни,  защото при ползвания метод всички обективни данни по делото, са включени в обсъждането и достигането на   търсения отговор – за мястото на удара : „ Ето защо, това е най-точния метод, при който  съблюдаваме и механика, и  деформации, и геометрия и  находки „ –в.л К. / л.171 от нохд, а също и  на л. 206 от нохд/  . В същото време, и с оглед конкретните въпроси на страните и съда вещите лица  разясниха  значението  и механизма на оценка на всички  следи и находки, т.е. всеки от компонентите, включени в използвания от тях метод :      

     а/първо, относно  установените от снимковия материал „надири“/ разпит на  л.172- 173, л.175, л.180-л.181, л.183 –л. 185, л.190  от нохд/, по отношение на които, след детайлното  разискване на възможните  хипотези и оценки на всяка една от тях, вещите лица изрично посочиха, че : „Допусканията, с  възможната обективна грешка, които направихме при отговорите не влияят за най-вероятното положение на   автомобилите спрямо  ширината  на платното за движение и механизма на целия удар „ / л. 182 от нохд  /.  Вещото лице инж К. подробно обясни, с оглед механизма на  съприкосновяване,  съобразно и вида на двете МПС  как предното окачване  задира асфалта и детайлно посочи от къде/ от кой автомобил / л.177, л.203,л.180,л.185 / и как - по какъв механизъм  са  оставени въпросните „надири“, т.е. „протривните следи„ .В отговор  на въпроси от страните  ясно  обясни   тяхното значение за мястото на удара    „ … началото на ударния процес … е съобразим  с нивото на посочените протривни следи.Началото на процеса е съобразим  на мястото,където те са оставени. .Тези следи обаче не са оставени  от елементите , които отъждествяват мястото на удара Мястото на удара се отъждествява с предните части.Предните части, когато контактуват, тяхното разположение е различно  от тези елементи, които оставят следите „ – в.л К. л.189 от нохд „ .  Протривните следи, т.нар „надири“, както  се посочи по -горе, съдът прие за обективна основа на експертното заключение, т.к са „събрани по реда предвиден в този кодекс“- чрез заснемане при извършения оглед  на местопроизшествие,  поради което  и  ползването им не противоречи на изискването на  чл. 104 от НПК.

      б/ за местоположението на деформациите и значението им/ с уточнението преди това, че за източник  не са ползвани „измерванията на деформациите от  колегата Ж. ….. защото инж Ж.  е ползвал метод  по две точки, който  „не е точен и не е прецизен“  - в.л К.  л.179 от нохд/. Ползвайки  наличната  и допустима  за  оценка доказателствена основа, вкл и снимковия материал, доколкото при отсъствие на възможност за непосредствен оглед, фотоизображенията позволяват само „качествена характеристика на деформациите, не и количествена „  - в.л. К. / л. 179 от нохд/,   експертите разясниха  в изложението си / л. 165 -166 / и в отговор на въпросите на страните / л.176 - л.181 / и на съда / л.204-205 /,  установеното  от тях местоположение и значението им, самостоятелно и като   елемент от съвкупността, определяща мястото на  удара : „Показвам - деформационният отпечатък – отпред на Форд, точно се е отбелязал ъгълът на автомобил „Опел“, деформационният отпечатък е характерен. Тука въобще не може да има никакво съмнение, просто това е ясно,  това и за ученик е ясно“ …в. л К. /л.176 от нохд/  

        в / в пряка зависимост  и връзка  с  деформациите  е  обяснената от вещите лица ротация  на двата автомобила след удара, която е напълно различна, по отношение посоката на  въртене на л.а форд , с описаната в първоначалната експертиза , като разликата също бе предмет на  обсъждане и разяснения /  л. 205 от нохд/ . Ротацията на двата автомобила  бе детайлно разгледана , първо в изложението  на експертите/ л. 166 от нохд/ и след това  при отговорите  на поставените въпроси при разпита им /л.176, л.177, л.187-л.188, л. 205, л.207- л.208/. Както посочи в.л – инж К.: “Деформациите пак казвам, са типични , вследствие на взаимното  обхождане на автомобилите, което Ви показах.Те са основно след първоначалния контакт  в Опел  със силни деформации  в дясната част до набиване на колелото  назад и след обхождане  на Форд около лявата му страна . Значи „Фордът“  така се завърта по часовниковата стрелка  спрямо „Опел“-а  и при завъртането  си се оставят  силни деформации в  дясната страна  по вратата на Опел  и още … „взаимното обхождане между двата автомобила..“ е “.. по посока на часовниковата стрелка „ – л.176- 177  от нохд

       г/ във връзка  с описаното движение – взаимното ротационно движение  на двата автомобила и  установеното  съответствие на местоположението на същите след удара / съобразно  същността  на ползвания от вещите лица метод – „Механоматематично моделиране на движението на МПС след удара, придружено с компютърна симулация“- в.л К. /л. 170 от нохд/ , т.е.  „връщане  назад от положението след удара“, / л.169 от нохд/, вещите лица разясниха/  л. 182 л.183, л.185- л.187,  л 204-205 /  значението на  деформациите  и  видимото/ не измерено, т.к не е  отразено в огледния протокол/ състояние  на мантинелата и  отстояние от края й до мястото,  в което е останал л.а. „Опел“  след края на ПТП . Поясниха, че „ ..мантинелата, когато я минава, там няма удар, той е свършил …“л. 187 от нохд,  че „ При удар в мантинелата деформациите са изключително характерни …..Тук не забелязвам такива –в.л К./ л. 205/  и в крайна сметка,  във връзка с констатираното отсъствие на сериозни деформации в.л К.  обобщи ,че „.. Това няма генерално значение,измерването,защото  даже да допуснете  ,че края на мантинелата  е в близост или преминава  през траекторията  на задния десен край  на „Опел“ е  възможно, този заден десен край, в сложната динамика  на пространственото значение да мине над нея , без да я закачи ……. За да имаме  дори съмнение  за механизма, би трябвало  да има сериозни деформации по тази мантинела , която ще окаже влияние  на движението на Опел  след удара.Ние не виждаме съществени деформации от фотоматериалите, което не изключва контакт, но това не променя картината „ –л. 183 от нохд.  По тази причина и с оглед изходните компонети за   експертното заключение и  дадената от вещите лица оценка на значението на разстоянието до мантинелата, съдът  не прие за основателно направеното от поверениците на частните обвинители доказаталествено  искане в тази посока  .

   д/ за разпилените стъкла и  падналите  части от автомобилите, в.л разясниха   основните детайли в  изложението  си /  л. 167 -168 от нохд/ ,вкл и чрез ползване на симулативни учебни тестове, онагледяващи описаните процеси  и подробно отговориха на зададените им въпроси/ л. 202, л.203 от нохд/. Анализът, както и на останалите  компонентни, взети предвид при определяне мястото на удара, включва както самостоятелното така и съвкупното им обсъждане – съотнесени и съпоставени с информацията от останалите компоненти , съгласно   изричното уточнение в писменото заключение,че   са ползвани не един , а „няколко „ показателя на удара  стр 122  от нохд.  И конкретно : „ Концентрацията на видимите части  и стъкла от снимка № 2  са с голяма концентрация в лентата на форд, дясната за него, от идването му преди ПТП, елементите от предните  части - брони и основно  регистрационни номера, както и петното масло, също видимо, са категоричен, очеваден показател, индикатор за определеното от нас  и чрез симулация, място на удара . Даже, ако  не виждаме следите от задиран, само по тази снимка, би могло приблизително да се определи мястото на удара ,но не с такава точност, както сме го направили имайки предвид  и следите от задиране „ / л. 202 от нохд/

     е/ петната от течности, както се  вижда от  цитираното изявление на вещите лица, са  съществена част  от набора  компоненти , формиращи  крайното заключение за местоположението на удара. Тяхното разположение  и идентификация / изведени от  макар и оскъдната информация, съдържаща се   саморъчната скица  към огледния протокол/ л.13 стр втора от д.п./, бяха   обсъдени и разяснени от вещите лица/ л. 200 - л.202  от нохд/  . При разпита  му в.л К. уточни, че „Тази течност  е категоричен също показател , че началото на мястото на удара  е в лентата на Форд …“ л. 201 от нохд

      ж/скоростта  на автомобилите, като компонент  при определяне мястото на удара , също  подробно  е изследвана и описана в писменото заключение / л. 126-136 от нохд/, и ясно и убедително обсъдена, като механизъм на установяване,  вкл и в аспекта на констатираните стойности на спидометъра  на л.а. опел , в  разпита на вещите лица / л.191-192   и л. 198 от нохд/ .

  Следователно, от  съвкупната оценка  на всички значими  компоненти / а не изолирано обсъждане или възприемане на някое от тях/ вещите лица  убедително , обосновано – професионално обяснено, но и разбираемо изведоха категоричното си заключение  за локализацията на мястото на удара- от 0 до 1 м в лентата за движение на  л.а. “Форд“ , т.е. в лентата за движение на подсъдимия. 

 Всички  сравними компоненти, ползвани  от вещите лица К. и У. за определяне и локализация на мястото на удара са обективирали, с всички условности, както изрично посочиха / вж л. 174 от нохд/ - експертното им заключение за мястото – зоната  на удара на двете МПС, намиращо се макар и с граница- самата осева  линия,  но  с насоченост навътре към платното на л.а. форд , т.е.  с  местоположение в лентата за движение на л.а. форд . При всички условности, които вещите лица анализираха, а именно:  за обективното отклонение, за физична грешка, за промяната на припокривната площ :  + , - 15 -20см, което е  логично, доколкото не става въпрос за статично положение, а изключително динамично развитие на случай, в който участват много компоненти и  протекъл в рамките на  секунда, същите обаче изрично разяснихаче  обективната възможна грешка   засяга припокривната площ,  но не променя мястото на удара. Както уточниха, възможно е – „…към момента  на първоначалния контакт  предния десен край на „опела“ да е  все още в неговата лента ,може би вдясно,но може да е повече вляво …… .. Но  говорим за припокривна площ, не за изместване мястото на удара. Изводите за мястото на удара са абсолютно същите, както сме ги дали в експертизата“- в.л К. / л.174  от нохд/.

По същият начин  стои въпроса с   разстоянието , изчислено в експертизата  - на мястото / спрямо удара и  до  насрещния автомобил/, в което л.а. Форд е пресякъл прекъснатата разделителна линия ..“ - също предмет на подробно обсъждане  / л. 192-л. 198/ , вкл и  в хипотетичните варианти предложени от защитата и поверениците на частните обвинители .  Вещите лица посочиха,че  разстоянието, от което е навлязъл  подсъдимия е не по-малко от  30метра преди мястото на удара, обосновавайки заключението  си / л.192-л.193  от нохд/ с  техническите  показатели на л.а. форд,описаната траектория и  мястото на удара, уточнявайки, че : „Това разстояние от 30.3 метра е минимално възможното ,от което  водачът на л.а. форд е навлязъл  е навлязъл евентуално  в насрещната пътна лента  и е достигнал точно положението си  установено обективно  към момента на удара „ –в.л К. л. 193 от нохд.По делото липсват  т о ч н и  данни къде  е навлязъл в насрещното платно лекият автомобил „форд“, доколкото няма белег по самото пътно платно или  видима следа от  пресичането   на  осевата линия , но  мястото на навлизане е    съвкупен резултат от анализа на всички  обективни  данни, вкл и техническите показатели за възможните маневри,   на  самата траектория  на движение на л. а форд, конкретното място на което е станал сблъсъка между двата автомобила, взаимното им разположение в момента на сблъсъка  и на всички останали доказателства  вкл и  показанията на св.В. досежно непосредствено възприетите от него детайли по  промяната на траекторията и изключително краткото време до сблъсъка / л.193 -л.94 от нохд/,в каквато посока са и показанията на св.И.. При предложените хипотези от страните  вещите лица  изрично уточниха, че „реално  автомобилът форд може да е  навлязъл в насрещната лента на много по-голямо разстояние , може изобщо да е карал технически  възможно, само в  лявата лента ….. / л. 192 от нохд/,  но за да се получи този резултат „връщаме  назад от положението след удара на двете МПС  и по посочените в експертизата методи казваме , че на не по-малко от 30метра  от мястото на удара л.а.  форд е навлязъл в насрещната лента „ / л. 169  от нохд/ , респективно за л.а. „Опел“  разстоянието е около 34метра преди мястото на удара. Вещите лица обективно посочиха  установените от тях технически варианти, разяснявайки още веднъж , че Това разстояние от 30.3 метра е минимално възможното , от което  водачът на л.а. форд е навлязъл  е навлязъл евентуално  в насрещната пътна лента  и е достигнал точно положението си установено обективно към момента на удара „ –в.л К. л. 193 от нохд и  добросъвестно  уточниха , че  „ Може да се ориентира разследващия орган,кога е навлязъл ,на не по-малко от това разстояние,  съгласно свидетелските показания“ – в.л К. л.192 от нохд. В контекста на посоченото, съдът, като  съобрази изяснените технически характеристики на траекторията на движение на л.а., форд, съпоставени  с всички останали доказателства , установени от показанията  св.В., от  заключението на  повторната експертиза за мястото на удара и положението на автомобилите  непосредствено преди сблъсъка, от естеството на получените увреждания по  ходилата на св.И./ вж  в.л д.-р Г. /л. 60 от нохд/ , с най-вероятен източник- рязко натискане на спирачния педал , прие за    съответстващ  в максимална степен съответстващ   на всички изводими от  съвкупния  доказателствен материал фактически данни  описания   в повторната експертиза механизъм на ПТП , с дадените в същата  отстояния  на навлизане на л.а. форд, траекторията му на движение,  съответно и на опел и  мястото и начина на  полученото съприкосновение .  Нещо повече,  предмет на обсъждане  от вещите лица бяха различни хипотези, предложени от защитата – за  възможни  ситуации,при които не би се стигнало до съприкосновение, вкл и  при поставени и от  другите страни и съда въпроси /  на които  вещите лица  подробно отговориха / л.  193- 200  от нохд/. Механизмът на навлизане и възможните варианти за частта, с която л.а. форд е навлязъл в насрещното платно, също бяха детайлно обсъдени от вещите лица  - л. 210- 211  от нохд –  „ във всички случаи  автомобилът „форд“  непосредствено преди ПТП е бил навлязъл  в насрещната пътна лента  с не по-малко  от 2/3 от ширината си „   и описвайки траекторията  на движение на  л.а. форд в.л К. посочи,че – „ Почти близко до екстрено завиване.Завиването надясно е близко до екстреното „ .

Т.е. анализът на всички доказателствени данни, преценени в тяхната съвкупност не позволяват хипотетичните предположения за по-ранно навлизане   на л.а. форд,  на разстояние например равно или по-голямо от опасната зона -  196 метра, още по-малко хипотетично предположение /което  дори е абсурдно/, че  изобщо е карал в насрещното движение,  обратно  : установената скорост на двата автомобила, установеното място на удара и  взаимната им позиция едно спрямо друго и спрямо осевата линия , показанията на св.В., а  и на св.И., напълно кореспондират с възпроизведения в повторната експертиза механизъм на ПТП –л.147-148 от нохд. Респективно, без фактическа подкрепа от доказателствената съвкупност и в този смисъл необоснована се явява  предложената от защитата   траектория на  движение на подсъдимия, при която  същия, според  развитата защитна теза, не е нарушил нито едно правило по ЗДвП, доколкото  осевата линия е била пресечена, което допуска преминаването й, а плавното връщане съставлява законосъобразен завършек на допустима маневра и сочело на пълен контрол върху управляваното от него превозно средство  /вж л. 243 от нохд/ .

 При така изложеното, съдът прие, че  заключението на повторната експертиза  отговаря изцяло на изискванията на чл.152 от НПК,  кореспондира с другите, събрани по делото доказателства, вкл и  с  показанията на св.В., за които както се посочи в.л задълбочено обсъдиха и ясно   обясниха  възможността и верността  на визуалното възприятие на св.В. / вж л. 206-207 от нохд/  , обстойно бе  обсъдено и  дискутирано по всеки пункт в писменото заключение и  убедително бе защитено от вещите лица. Ето защо и по тези съображения съдът прие изцяло и включи в подлежащия на обсъждане материал заключението на повторната експертиза

ІІІ. Във връзка с основанията по приемане и ползване на повторната експертиза, с оглед възраженията направени в тази посока от поверениците на частните обвинители и с оглед аргументите, с които  бе поискана  от поверениците нова/трета по ред / автотехническа експертиза,  към което искане се присъедини и прокурора в последното с.з. ,  следва да се посочи следното :

    1.Основанието, съдът  да не приеме заключението на в.л Ж. бе посочено по-горе, а  основанието  да приеме заключението  в.л. К. и  в.л. У.  е  констатираната  му обоснованост, компетентност и убедителност, които са основните разписани в НПК критерии.  Между тях не е  „техническия език“ или „атрактивността“ при възпроизвеждането на заключенията, макар и несъмнено  същите да  имат своето значение в аспекта на  яснотата и убедителността при защитата на  изготвеното заключение. Уточнението е провокирано от съпоставката между двете експертизи , направена в пледоарията от прокурора и особено поради коментираното , очевидно като недостатък, обстоятелство за “по-висок професионален речник“ на повторната експертиза.  Основният критерий  без съмнение е разписаният в НПК  и той е именно – обосноваността и  убедителността на заключението, преценено през призмата на обективно установените по делото други доказателства и на убедителността при защитата на изведените в заключението изводи по постановените на вещите лица въпроси. В този смисъл, като установи,че  първата експертиза не е обоснована и възникна съмнение в нейната правилност, съдът назначи нова експертиза. И след като прие,че заключението на повторната експертиза отговаря на всички изисквания  по НПК , съдът  не намери основание за  назначаване на нова/трета по ред / експертиза  за отговор на същите въпроси – за  механизма и мястото на удара, вкл и по доводите  наведени от прокурора / л.232 от нохд/ . Защото ,  нова/повторна / експертиза се назначава, когато  изслушаното такова не е достатъчно ясно обосновано и убедително, и това е единственото условие.Както е посочено в  Решение № 247 от 29.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 768/2012 г., III н. о   : “…единственото уредено от процесуалния закон основание за назначаване на повторна експертиза, следва да е липсата на обоснованост и възникнали съмнения за правилността на депозираното вече заключение., което, както се посочи не се отнася за втората експертиза. Обстоятелството, че експертизите “ са изпълнени с технически формулировки и съвсем технически разсъждения“ е последица от самата същност на това особено доказателствено средство , предмет на което е именно  да изследва въпроси, които са чужди  на  съда и  извън неговата сфера на познания, но това само по себе си не  съставлява основание за нова експертиза, която поради естеството си няма как да даде отговор по друг начин, освен  ползвайки  същите  технически термини и разяснения.

   Не съставлява основание  и факта, че е налице  противоречие между  първоначалната и повторната експертизи , в каквато посока може да бъде възприето искането на прокурора за назначаване на нова експертиза , предвид аргументираната й цел - да  прецени „технически погледнато,коя от двете теории е вярната „/ л. 232 от нохд/. Именно защото първата експертиза не е обоснована, което мотивира съда да не я приеме ,  от своя страна провокира  задължението на съда  да  назначи повторна   експертиза  и обстоятелството , че  е налице различие в отговорите на  изследваните въпроси , сам по себе  не е  основание, задължаващо съда в и н а г и  да назначава  т. нар „арбитражна„ експертиза . Назначаването им по принцип е допустимо и наложително , но  само при  определени условия, които в случая не са налице,т.к  първоначално назначената експертиза , по същината на поставените й за изследване въпроси,  не е приета по делото . В този см  е  разбирането на   ВКС обективирано в  Решение № 531 от 21.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 498/2009 г., III н. о. ,съгласно което : „Според  

 

 

 

 

 

 

 

правната теория, а и практика, при съществени противоречия в заключението по едни и същи въпроси, в различни по състав експертизи, НПК не е пречка да се назначават т. н. "арбитражни" експертизи, за решаването на въпросите от областта на медицината, техниката или физиката. Във всички случаи е недопустимо при две противоречиви експертизи, без едната да е отхвърлена като некомпетентна или необоснована, да се решава въпросът с отговорността на дееца само въз основа на друга еднаква по вид, формат и числен състав експертиза“.

  Вярно, е че в отменителното решение на АС по внохд №69/2015г  , изрично е посочено,  че фактите не са изяснени с нужната  обосновка и  изискват подробно изследване, но с оглед дадените указания, апелативната инстанция  ясно и точно е  обвързала  назначаването на  нова експертиза  с условието “при необходимост“ : „ При новото разглеждане  на делото  следва да се подложат на  анализ всички  факти и обстоятелства имащи  значение по съществото на делото  и ако е необходимо да се съберат  допълнителни доказателства, като се назначи нова комплексна автотехническа експертиза, която да даде отговор на поставените от страните въпроси „

 В заключение , по така изложените по горе съображения , съдебният състав намери за установени и доказани по несъмнен начин описаните по-горе фактически положения, от които се налагат следните фактически и правни изводи :

І.Фактически установеното действие на подсъдимия е изразено в описанато  по-горе  - внезапно навлизане  в насрещната лента  на разстояние по-малко от опасната зона на движещо се в своята си лента друго МПС и   предприетото  веднага от него екстремно завиване надясно  за да се върне обратно в своята лента.  От своя страна, предприетото от св.И. действие  за избягване на сблъсъка е  изразено  в рязко натискане на спирачния педал,  при което обаче с оглед краткото време спирачната система не успяла да сработи - вж в.л - л.209- л.210 от нохд, но едновременно с това  и в завиване наляво- към насрещната лента , където  - на разстояние  0м - до 1м навътре в лентата за движение на л.а. форд е станал сблъсъка .

 ІІ.От правна страна : при така установеното поведение и на двамата водачи  се поставя въпроса,  допуснал ли е подсъдимия с извършването  на описаните му фактически действия му нарушение на правила, предвидени в ЗДвП и от тях ли в причинна връзка е последвал резултата. Съдебният състав достигна до положителен отговор на този въпрос , поради което и като намери  подсъдимия за виновен, постанови спрямо него осъдителна присъда, мотивиран от следните съображения :  

Безпричинното и внезапно навлизане в опасната зона на насрещно движещо се друго МПС е резултат на пряко нарушение от страна на подсъдимия на задължението за постоянен контрол върху МПС, вкл и  за  контрол  съобразно параметрите на пътя, в които да го управлява. Чл.20 от ЗдвП го задължава, като водач на МПС: „да контролира непрекъснато  пътното превозно средство, което управлява“, в което общо предписание несъмнено  е включено и конкретното задължение да контролира посоката на движение на управляваното  от него МПС и да не допуска  пресичане на  линията, разделяща двете платна. Именно това задължение, подсъдимият не е изпълнил и  от нарушението му в  пряка причинна връзка е настъпило ПТП и следващия от същото съставомерен  по чл.343 ал.3  б.“б“ от НК – смърт на едно лице и средни телесни повреди на други две лица .Идентично по фактическите си признаци нарушение е  предмет на обсъждане   в Решение по  н.д.№ 1836/13г на Първо н.о. на ВКС, в което, макар казуса да е по-различен, описанието е идентично :„ Подсъдимият е нарушил задължението  си да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, произтичащо  от нормата на чл.20 ал.1 ,като е допуснал навлизането  на автомобила  в насрещната лента за движение  с предната лява част „ .

Причината, провокирала допуснатото нарушение на задължението за постоянен контрол би могла да е всякаква и при  отсъствие на депозирани от подсъдимия обяснения , след  изменение на обвинението,  няма как да бъде установена. Следва ясно да се посочи обаче, че от правна гледна точка  конкретната  причина за загуба на контрол/ след като не е извън волята на дееца, т.к не е резултат на обективни, външни на волята му фактори/ е  напълно ирелевантна и в този смисъл е извън предмета на доказване.

 1/Липсват  каквито и да е данни за неравности или  обективни пречки по самото платно за движение. Св..В./л.97 от нохд № 83/14г/ ясно  сочи : „Нямаше неравности по пътя до там , докъдето карах аз.Аз спрях преди мястото на удара .Не съм видял дупки по пътното платно .. както и малко по-горе в разпита си – „ Доколкото си спомням ,нямаше храсти  или нещо,което да пречи на видимостта ..“  В огледния протокол/ л.10-14 от д.п./  и в приложения фотоалбум / вж сн 1 л. 16 от д.п./  липсват констатации за  неравности, дупки или каквито и да е препятствия по пътното платно, а същото несъмнено е било предмет на  изследване, описване и  заснемане

2/От  писмените доказателства по делото/ л.44 и л.46 от д.п./   е видно,че   л.а. форд е технически изправен и е преминал годишен технически преглед. Вещите лица детайлно разясниха маркерите, насочващи за възможни обективни –технически  причини,т.к Ако причината е техническа ,то винаги има съпътстващи белези..“ / л.170 от нохд/  и констатираното им в същото време, от данните по делото, категорична  отсъствие  - „   няма данни  по делото за внезапно настъпила техническа неизправност….“ - л. 170 от нохд и подробно  се обосноваха  в отговорите на страните и съда /   л. 212- л.214 от нохд/. Ето защо  при   отсъствие на  обективна причина, конкретната субективна причина за загубата на контрол е извън предмета на доказване.Още по-малко е задължение на съда, както се претендира от защитата, да я изследва и конкретизира.

С оглед механизъма на станалото ПТП, описано  в заключението на повторната автотехническата експертиза, подсъдимият А. е  пресякъл линията разделяща двете платна на разстояние около 30м преди удара, като е навлязъл / изцяло или най-малко с 2/3 от ширината си  / в платното на св.И. В този момент  разстоянието между двата автомобила е било  около 64 метра , като това е и моментът ,  в който  л.а. форд  е станал опасност за правомерно движещия се в собствената си пътна лента св.И., т.к липсват каквито и да данни, индициращи подобно намерение у подсъдимия – криволичене например или др., задължаващо от своя страна св.И. да го възприеме като опасност в някакъв по-ранен момент/ в този см е  и  ТР № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК.  Разстоянието от около 64 метра / л.141-142 от нохд/ е  много по-малко от опасната зона на св.И., която   при  скорост  от 110 км/ч,  с която се е движил е  103м – л. 147 от нохд , но    ударът е бил   неизбежен и при разрешената  скорост от 90км/ч /  вж отговор на задача № 11 – л. 150 от нохд/. При тези данни и  доколкото св.И. е разполагал с 1.1 секунда  време, което е под нормативно установения минимум за възможна човешка реакция  от 1.6 с , /  в.л - л. 210 от нохд /, то и  както посочи в.л К. : „За времето му на движение /на форд-а/ до  мястото на удара  водачът на „Опела“е нямал техническа възможност да спре преди мястото на удара, категорично- в.л. К. / л.169 от нохд/  

Следователно основната причина, от която в пряка последица е настъпил сблъсъка и съставомерния резултат е именно  нарушението на чл.20 ал.1 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия  А., довело  до навлизането му в насрещната лента,  в опасната зона  на насрещно движещо се друго МПС и  на  такова разстояние от него, при което водачът  на последното / в случая л.а. опел/   не е  имал  каквато и  да е  техническа възможност  да спре.

Нищо от последвалите действия /след  нарушението на подсъдимия по чл.20 ал.1 от ЗДвП/, предприети и от двамата водачи не е от естество да прекъсне причинната връзка и да изключи отговорността на подсъдимия  за станалия  съставомерен резултат :

1/ Първо - по отношение последващите действия на подсъдимия:

Фактът, че същия е успял да овладее своевременно автомобила, предприемайки екстремно  връщане в своята лента няма претендираната от защитата правна  последица  и не би могло  да получи исканата правна оценка като изключващо съставомерността на деянието му.  Изключено е да се приеме предложеното от защитата тълкуване на действието по навлизането в насрещната лента :  като правомерно  и съобразено с правилата  по ЗДвП  – т.к линията била прекъсната и успял/ макар и не изцяло, а само с предната си част/, да върне  автомобила обратно в своето си платно . С оглед конкретната хипотеза, предмет на делото,  изобщо не става  въпрос  за   иначе принципно допустими действия, каквито са разрешеното пресичане на прекъсната линия/ при  предприета маневра / и  допустимото навлизане в насрещното платно/ при изпреварване например/. Неправомерността на действието на подсъдимия, изпълващо признаците на  нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП,  идва не от  принципно допустимите действия, посочени  по-горе,  а  от внезапното  навлизане  в насрещната лента , по която се движи друго МПС  на разстояние ,  в което е изключено от техническа гледна точка същото да  успее да спре. Това действие е недопустимо и ЗДвП го санкционира . Фактът,че подсъдимия е успял да овладее автомобила ,предприемайки завиване към своето платно , близко до критичното – в.л л. 210-211 от нохд, при което е успял  да върне автомобила си/макар и отчасти,само с предната му част/, обратно в собствената си лента, след като преди това е допуснал нарушението на контрола навлизайки в насрещното платно , не е от естество да санира   нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП и  в този смисъл няма как да бъде споделено предложената  от защитата оценка на този факт - като  белег, че е НАЛИЦЕ контрол, а не загуба на такъв. Ето защо и  предложената от защитата  правна оценка на  предприетото връщане  от страна на подсъдимия в своята лента, не може да бъде  споделено. 

2/Второ, по отношение последващите действия  на св.И. .

При анализът им съдът не достигна до извод, че  същите са от естество да прекъснат причинната връзка между  нарушението на подсъдимия по чл.20 ал.1 от ЗДвП  и  съставомерния резултат:

       а/ С оглед  становището  на в.л д-р Г. за вида и произхода на размачкванията по двете ходила на св.И./ л60 от нохд/ и  становището на  експертите от повторната автотехническа експертиза, изразено от в.л К. /л.209 от нохд/, съобразено и с данните от писмените доказателства, от които е видно / л. 48 и л.50/  ,че л.а. „опел“ е бил технически изправен и  с преминал годишен технически преглед, обосновават направения от съда извод, че  1/ св.И. е реагирал адекватно  на опасността, така както му предписва чл.20 ал.2 от ЗДвП , като е натиснал  веднага спирачка,но липсват спирачни следи поради краткото време,препятстващо блокирането на колелата, но в същото време  и 2/че е завил наляво, т.к при технически изправен автомобил, обективното  ориентиране в посока към другата лента/където е станал удара / не е резултат   от натискане на спирачката,/т.к това е възможен резултат само при  „нерегулирана  технически добре спирачна уредба“-в.л К. л. 209 от нохд , данни за  което липсват по делото,  а се дължи на  субективно действие , т.е. на предприето  от св.И.  завиване наляво .

 Ето защо и  съдът прие, че в случая , действието на св.И. има белезите на „спасителна  маневра“ по см на  т 1 и 4 от ТР 106/83г на ОСНК , т.к е предприета в опасната зона, но е неправомерна , т.к освен  позволеното и задължително спиране, съдържа и непозволеното завиване наляво, макар и    с цялата условност на чисто човешкото разбиране, че тази неправилна реакция е в резултат и на  отсъствието на време за  осмисляне и  съзнателно решение , доколкото пострадалия не е разполагал дори и  с нормативно приетите  като   рамка  за разумна реакция  1.6 сек. Така или иначе предвид  предприетото  от свидетеля действие за избягване на сблъсъка, включващо освен спиране и завиване наляво , което законът не допуска, извършеното  макар и да носи белезите на спасителна маневра, съставлява неправомерна  спасителна маневра - в този см   е Решение № 15 от 17.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 525/2010 г., II н. о :  Направеното в повече, а именно завиването на ляво, представлява маневра, която е предприел неправомерно, макар и с желание да предотврати удара., както и  Решение № 782/1.11.2007 г. на ВКС по  н. д. № 503/2007 г., I н. о/ Неправомерният й характер произтича и от установените последици т.к, съгласно т.5 от цитираното ТР№ 106/83г на ОСНК , отговорността отпада само ако  е увредено имущество , а не живота и здравето на хора  или когато, макар и да са увредени хора, то това е лицето, което е създало опасността. Действията  на св.И. обаче не  изключват  отговорността  на подсъдимия, още по-малко са от естество да я подменят,  т.к само факта,че и друго лице  има принос за резултата не е от естество да изключи  отговорността на подсъдимия, когато, както е в случая тя е несъмнено установена. Действията на св.И.  изискват отчитането им в посока облекчаване положението на подсъдимия, доколкото установеното съпричиняване следва да бъде съобразено при индивидуализиране  наказанието на последния   .

  б/  установените  по делото  възможни варианти, при които св.И. би могъл да избегне  сблъсъка,  също не са обстоятелства, имащи търсеното от защитата значение-като прекъсващи  причинната връзка  между  поведението на подсъдимия и съставомерния резултат :

          -   п ъ р в о , следва да се има предвид, че  с оглед предвид  данните по делото  при всяко положение  се касае за  навлизане  на л.а. форд, управляван от подсъдимия в насрещното платно , а не просто за леко пристъпване  на осевата линия   :..“по-вероятен е механизъм , с оглед на най-вероятното място на удара, автомобилът „Форд“  да е навлязъл изцяло  в насрещната пътна лента , но  дори и с възможните обективни отклонения, за които в.л  многократно обясниха,  изрично посочиха, че :„    „Във всички случаи  автомобилът „Форд“, непосредствено преди ПТП е бил навлязъл  в насрещната пътна лента  с не-по-малко от 2/3 от ширината си „- в.л.К. / л. 211 от нохд/.  Именно по този начин, обективно установен- като навлязъл изцяло или  с 2/3 от ширината си  е бил възприет   л.а. форд от св.И. – не просто като неправилно маневриращ, а като  „камикадзе „ ,  както описа   свидетеля  : Карайки срещу мен, той ме е  взел за камикадзе „-св.И. л. 50 от нохд.

        - в т о р о , възможните варианти, за избягване на ПТП ,  от които    водача на л.а. Опел св.И. не се е възползвал не са от естество  да вменят  изцяло в негова отговорност съставномерния  резултат, респективно да изключат отговорността  на подсъдимия А., защото неизпълнените възможни варианти  не са  били  вменени в задължение  на  св.И., респективно неизпълнението им  не ангажира по никакъв начин отговорността му . Законът не го задължава  при навлязло в неговата лента и в опасната му зона  друго МПС  св.И.  да продължи напред,  или да  излезе от пътното платно- в канавката  или  в полето , поради което и неизвършването им  не би могло да му се вмени в отговорност . Както се посочи, предписаното в чл.20 ал.2 от ЗДвП задължение в тези случаи/на възникнала опасност/ е водачът  да намали скоростта или да спре.

Вярно е, че  ако водача на л.а. Опел  се беше движил  в края на пътното си платно – по-близо до десния банкет и   беше  продължил направо/ което обаче  предполага  да знае намерението на  движещия се срещу него  л.а./, ако  беше  завил надясно -  към  банкета , вероятно  последиците биха били други или дори би могло  да бъде избягнато ПТП. Както се посочи  всички тези обстоятелства, след като не са елемент на вменено задължение на  св.И., от неизпълнението на които да е произтекъл резултата, са ирелевантни за отговорността на подсъдимия и не са от естество да прекъснат  установената причинна връзка между допуснатото от него нарушение и  резултата .

  Вярно е и това ,че  св.И.  се е движел с превишена скорост,  което се отнася и до подсъдимия, но в случая скоростта  не е в причинна връзка с резултата . Както  поясниха  вещите лица, превишението е без значение , като отхвърлиха  каквато и да е връзка между  превишената скорост и ПТП / л.197 от нохд/  защото  и при 90км/ч и при 110/км , избягване  сблъсъка чрез спиране е  било невъзможно – в.л К. / л. 197 и т 11 и от л. 150 от нохд/  .

Вярно е  и  че   хипотетично  са   били налице  няколко варианта , при които  сблъсъка между двете МПС  можеше да бъде избегнат. От значение по делото – и за отговор на въпросите по чл.301  ал.1 т 1 и 2 от НПК  обаче е -  не как е могло да бъде избегнато ПТП,  а дали  има  действия/предписани в ЗДвП/,  които е трябвало да бъдат извършени  и  с които  щеше да се избегне сблъсъка, при което  именно виновното  им неизвършване, в пряка причинна връзка е довело до съставомерния резултат. Подсъдимият е следвало да спази изискването на чл.20а л.1 от ЗДВП и да контролира непрекъснато  управляваното от него  МПС и именно  виновното   нарушаване  на това правило за движение , последица от което е навлизането в насрещната лента в опасната зона на друго МПС  е в пряка причинна връзка  с ПТП и последвалия  от него съставомерен резултат .След като   установеното нарушение е това по чл.20 ал.1 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия  и именно в причинна връзка с него е настъпил резултата  и след като няма други действия,които да са от естество да прекъснат тази причинна връзка, то и  отговорността за станалото произшествие и настъпилия резултат е в тежест на подсъдимия , без значение че  принос за настъпването му има и  водача на другия л.а.

В заключение , по двата основни въпроса,важни за изхода на делото по  изложените доводи  съдът прие : 1/  мястото на удара е  установеното от  повторната   автотехническа експертиза,  изготвена от вещите лица К. и У.  и то е   от 0 до 1м  в платното за движение на л.а. форд   и   2/  налице е пряка причинна връзка между нарушението допуснато от подс. А.  и   причинения резултат

Ето защо и по изложените съображения съдът прие, че от правна страна, при така установените фактически действия, подсъдимият А. е  осъществил виновно  нарушение на правилата за движение  по чл.20 ал.1 от ЗДвП.  Касае се именно за нарушение по чл.20 ал.1от ЗДвП, а не по чл.16  ал.1 от с.з., в каквато посока бе първоначалното обвинение, защото несъмнено установеното място на сблъсъка - в лентата на подсъдимия  изключва пряката  причинна връзка между резултата и нарушение по чл.16 ал.1 от ЗДвП. Както е известно обективния състав на престъплението по чл.343 от НК е бланкетен и изисква точното му попълване  с  нарушението  на правилата за движение, от  което  в пряка причинна връзка е настъпил резултата, а не  с всички  допуснати от водача  нарушения  по ЗДвП. В случая, макар и  реално да е налице навлизане в насрещната лента, нарушаващо забраната, предписана в чл.16 ал.1 от ЗДвП, това нарушение се явява последица от основното нарушение – по чл.20 ал.1 от НК, а не първопричина. Поради това и  съдът прие, че  нарушението  в състава на чл.343  от НК е правилно идентифицирано .

І. По квалификацията на деянието :

Изяснените фактически обстоятелства , които съдът намери за несъмнено доказани установяват  поведение на подс.А. изразено  от фактическа страна  : в  нарушаване  на предвиденото  в чл.20 ал.1 от ЗДвП задължение, като водач на МПС да контролира непрекъснато управляваното МПС, включващо и  контрол върху посоката му, вследствие на което  същия  допуснал навлизане в насрещната лента   в опасната зона на насрещно движещо се друго МПС  и в резултат,  макар и да  успял/ с предната му част/   да върне автомобила си обратно в своето платно, в пряка причинна връзка  с така допуснато  неконтролиране на  управляваното превозно средство  причинил ПТП , от което  настъпила смърт и телесна повреда на повече от едно лице-  смърт на М.И. и телесни повреди от средна степен на Г.И. и С.И.. Описаното фактическо поведение  на  подсъдимия  покрива изцяло  признаците от престъпния състав  по чл. 343  ал.3 пр второ б.“б“ във връзка  с ал 4  във връзка с ал.1 и във връзка  с чл.342 ал.1 от НК, поради което и съдът намери правната квалификация на  обвинението за правилна.  Пояснителния характер на  ал.4  на чл.343  и указанията по т. 4  б.” е” от ППВС 1/83г недвусмислено  сочат, че квалификацията е именно по  ал.3 б.“б“ „ -    като за повече от  един смъртен случай, а телесните повреди , т.е. по-леките  престъпни резултати се вземат предвид като смекчаващи отговорността  обстоятелства при определяне на наказанието“  „

 С оглед правната квалификация следва да се посочи и това, че  установеното  по делото поведение на подсъдимия изключват възможността за   обсъждане въобще на привилегирования състав по чл.343а, т.к няма установено поведение насочено към  оказване помощ на което и да е от трите пострадали лица. След като, както е установено от показанията на св.Т. Мустафов подсъдимият, е бил във видимо добро общо състояние след ПТП/ т е  е бил в обективна възможност да го стори/ , то и причината за неоказване на помощ е без значение, но последицата е липсата на основание за преквалифициране на деянието в привилегирования състав

ІІ. Във връзка с казаното и  доколкото нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП  бе предявено на подсъдимия с изменение на обвинението  по реда на чл.287 ал.1 от НПК, направено от прокурора и допуснато от съда, с оглед възраженията на защитата , направени в посока  недопустимост на същото, следва да се посочи следното :

Вярно е, че делото е второ по ред пред Окръжен съд и е вярно, че  принципно рамките на обвинението следва да са ясно поставени в съдебното следствие при първото разглеждане. Освен цитираното от защитата  Решение  № 223/16.06.2014г  по н.д. 550/14г на ІІ н..о, практиката на ВКС действително е ориентирана именно в тази посока, приемайки, както е посочено и в Решение№ 257/21.05.2014 по н.д.№ 592/14г на Първо н.о., че „..Това обвинение е поддържано от прокурора и не е било изменено по реда на чл.287от НПК, възможно поначало само при първото ред първоинстанционно разглеждане на делото „ . 

В  случая обаче, неизясняването по делото  на  значимите обстоятелства  - фактически /за мястото на удара/, а от там и правни  – има ли допуснато нарушение,  от кого и  в крайна сметка  има ли извършено престъпление,  е обусловило и отмяната на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд,  както е посочено и в отменителното решение на  Апелативната инстанция . От събраните в проведеното съдебно следствие доказателства и при анализа на същите, дължимите  изводи  относно  фактите, включени в предмета на доказване  очертаха от фактическа страна  действията  на двамата водачи  и  механизма на станалото ПТП, респективно причината за сблъсъка и конкретните действия  по неспазване правилата за движение, явяващи се пряката и непосредствена причина за станалото произшествие. Иначе казано,  в проведеното съдебно следствие при второто разглеждане на делото, нужните за фактическо изясняване на делото обстоятелства бяха установени и  именно  тяхното установяване  промени съществено  описания  в обстоятелствената част на обвинителния акт механизъм на  ПТП. С оглед бланкетния характер на  престъпния състав по чл.343 от НК  и  формиране обективните му признаци , чрез субсидиарно приложимите текстове от ЗДвП, то и  всяко фактическо изменение във вмененото нарушение на правилата за движение, съставлява  изменение  на обстоятелствената част на обвинението, защото променя фактическото му описание и изисква нови усилия за защита –по факти, по които  подсъдимия не се е защитавал. В случая, макар и граматически обвинението  да използва  един и същи  термин  –„ навлизане“ – „навлязъл“ при първото и „допуснал навлизане“ при второто  /изменено обвинение/, съдът прие, че  не се касае за  правно прецизиране на   иначе непроменени факти / в каквато хипотеза  ВКС допуска намеса на съда и без реализиране процедурата по чл.287 ал.1 от НПК- вж Решение  447/2009г  по н.д. 335/2008г на ІІ н.о.,  а  съставлява „съществено изменение на обстоятелствената част“ . Доколкото  новото обвинение включва  друг, различен фактически състав на вмененото нарушение на правилата за движение, свързано с неизпълнение на задължението по контрол върху управлявано МПС, а навлизането в насрещната лента се явява  само проява  на  неизпълненото задължение за  непрекъснато контролиране на управляваното МПС, то и в случая съдът прие, че  предявеното ново обвинение съществено изменя обстоятелствената част на обвинението  и в този смисъл действително е налице хипотезата на  чл.287 ал.1 от НПК . И след като изменението в обстоятелствата  се установи  при проведеното  по делото  съдебното следствие и доколкото именно изясняването  е  основаната причина  за връщане на делото за ново разглеждане, то и  настоящия състав не намери основание да не допусне поисканото  изменение на обвинението,  само поради факта, че делото е второ по ред, след като както се посочи, новото разглеждане е било провокирано именно поради необходимостта от  тяхното установяване и  изясняване.

 Освен посоченото, обвързване дейността на  втория по ред съд  с принципната забрана  по  прилагане процесуалната процедура по чл.287 от НПК, когато  необходимостта от повторно разглеждане е именно поради  неизяснената фактическа обстановка, прави  безпредметно новото разглеждане, защото влиза в противоречие  с възможността за прецизиране на обвинението, с отнемането на която възможност от своя страна  се ограничават правата на  прокурора . Отнесено към настоящия случай ,  казаното  има следното правно изражение: налице е съществено изменение на обстоятелствената част, т.к изяснените факти по делото променят  фактическата обстановка по същото / за което делото е било върнато за ново разглеждане/  и  изменените обстоятелства   са установени в хода на съдебното следствие  - т.е. принципно всички условия по чл.287 от НПК   са налице .  При  тези данни,  с недопускането на така поисканото изменение, според настоящия състав  би се  стигнало до  нарушение   на принципни положения по НПК  -  кога и при какви условия се постановява оправдателна присъда, явяващо се проекция от  преди това нарушените права на държавното обвинение. Това е така, понеже с оглед   несъмнено установеното в настоящото съдебно следствие място на удара, попадащо в лентата на подсъдимия, а не на св.И. , отказът от допускане на  поисканото обвинение би имало за резултат оставяне рамките на първоначалното такова, очертано в обвинителния акт , по  което при отсъствие на причинна връзка между  нарушението по чл.16 ал.1  от ЗДвП   съдът не би имал друга възможност  освен  да оправдае подсъдимия  и то по съображения, че  нарушението е погрешно идентифицирано,  след като  обаче преди това е отказал  да допусне  поисканото от прокурора  изменение,  и то  направено именно  в посока привеждане в съответствие на правната рамка с изяснените и установени  обстоятелства, които пък , както се посочи са били основанието за повторното разглеждане на делото .

Да се постанови  оправдателна присъда , с аргумента,че обвинението не е надлежно, след като преди това съдът е отказал да го допусне, въпреки,че е направено такова  от прокурора по реда на чл.287 от НПК , с аргумента,че делото е второ по ред , а е второ по ред защото обстоятелствата не са били изяснени,което е било и основанието за връщане ,  според настоящия състав  е в противоречие  и  с нормата на чл. 304 от НПК,  посочваща-кога  подсъдимия се признава за невинен   и  нормата  на чл.287 ал.1 от НПК, в която  е ограничен само етапа,позволяващ приложимостта на тази процедура , но и   в крайна сметка би било  в противоречие  с духа и смисъла на закона и и не на последно място, с общественото очакване за справедливост, което е в основата на наказателното  право.

 По тези съображения, настоящия състав, отчитайки принципните положения, залегнали в цитираните решения на ВКС по отношение  забраната за приложение на чл.287 от НПК при второ по ред разглеждане на делото, намира, че приложимостта  им  не изключва  априори  и безусловно , във всички случаи възможността  за изменение на обвинението,  а позволява разбирането, че  принципно, това е възможно , когато, както е в случая  самото връщане за ново разглеждане е продиктувано от необходимостта фактите,  значими за правилното решаване на делото да получат дължимото  с оглед , разкриването на обективната истина  изясняване. Още повече, че  в посока  възможността   изменението на обвинението да бъде  допуснато и при второто по ред разглеждане  на делото  са  налице  и  други решения на  съдилищата, вкл и на ВКС, което е обяснимо ,т.к въпроса е  твърде съществен  и   несъмнено е със значими  правни последици,  доколкото произнасянето на съда пряко следва параметрите на обвинението и възможността за тяхното  правилно поставяне , респективно ограничението за това, пряко влияе  върху  резултата на наказателния процес. Съдебната практика  не е еднозначна по този въпрос, като в други съдебни решения, повторното разглеждане на делото не се разглежда и  приема  като абсолютна пречка за допустимостта  на процедурата  по чл.287 от НПК . В  контекста на казаното  следва да се има  предвид  разбирането, залегнало в Решение № 309/8.07.2011г по н.д. № 1642/2011г на ІІІ н.о., в което предмет на обсъждане е пропуска на прокурора, при второ по ред разглеждане  да измени обвинението, от което  са настъпили и съответните процесуални последици Макар и по казус имащ за предмет различно престъпление, същественото   е   коментирания в Решението на ВКС пропуск на прокурора  да измени обвинението по чл.287 от НПК, обсъден в аспекта на принципната  му възможност за извършване   при второто по ред разглеждане:  – „ Още повече, с предходното   въззивно  решение , делото е било върнато  за ново разглеждане   за отстраняване  противоречия в тезата  на обвинението и показанията на свидетелите … за да се отговори на въпросите  по чл. 301 ал.1  и 2 от НПК. Независимо от това  не са последвали действия от страна на  прокуратурата  по изменение на обвинението .То представлява  единство   от фактическо и  юридическо обвинението.По делото е пропусната  процесуалната възможност   за изменение на обвинението по реда  и условията на чл.287 от НПК…. „ . В  същата посока е разбирането, залегнало във второто отменително решение на Варненския апелативен съд постановено по  внохд№ 209/14г, имащо за предмет присъда постановена  при по нохд№ 252/13г на ТОС,  което  също е било второ по ред. При обсъждане  правилността й апелативната инстанция е констатирала противоречие между фактическо и юридическо  обвинение, допуснато по начало в самото описание на обв акт, което  не е било  отстранено, а задълбочено при съдебното следствие  … в резултат на което и по аргумент, че  липсва надлежно обвинение, а  за оправдателна присъда  в случая липсват основания/ стр 7 от решението/ , ВАС е констатирал, че  е допуснато нарушение на съда, обуславящо  отмяна на присъдата  изразено  в осъждане  по непредявено обвинение : „Без обаче прокурорът  да измени  рамките на  обвинението от фактическа и правна страна, съдът едва  за първи път в мотивите си посочва претоварването  като една от причините довели  до настъпването на ПТП“. От съображенията, залегнали в отменителното решение на ВАС , с предмет  присъда на първоинстанционния съд постановена при второто по ред разглеждане на делото може да се приеме, че по начало  изменението на обвинението и при второто разглеждане на делото не се приема като  абсолютно недопустимо  във всички случаи.

В същата посока е  Решение  № 156  от 1.07.2015  на ВКС по н.д . 355/2015г,  с което е оставено в сила Решение на АС София , постановено по внохд № 824/2014г , в което  отново е коментиран пропуска на прокурора да измени обвинението след връщането на делото за ново разглеждане , със следващите от това последици, позволяващо извода,  че  коментирания пропуск предполага становище за принципна  допустимост на това  действие, от неизвършването на което са настъпили коментираните в двете съдебни решения правни последици. В хода  на  второ разглеждане на  делото от първоинстанционния съд, прокуратурата не е направила изменение на обвинението, поради което и съдът се е произнесъл  в рамките на  повдигнатото такова с обвинителния  акт…. „  стр 12 от Решение   459/2104г  по внохд № 824/14г на САС, потвърдено  с посоченото по-горе решение на ВКС , в което недвусмислено е посочено /макар и  предмет на разглеждане да е по-различен казус/,че: „ ..Няма спор, че единствената  страна  в производството, която осъществява функция на обвинението е прокуратурата . Тя, чрез обвинителния акт очертава  рамките   на процеса,  като е суверенна в правото си да  посочи инкриминираните факти и да очертае наказателното обвинение, като сама прецени кое е извършеното престъпление .Тези права на държавното обвинение  не могат да бъдат контролирани от съда  и същите  не могат да зависят от преценката  на съда, без значение от фазата, в която се намира процеса .Възможността  прокуратурата да измени обвинението, като промени или фактите или правото , е предвидена  в разпоредбата на чл.287  от НПК. Когато това право бъде упражнено, съдът е компетентен единствено да прецени дали действително се прави изменение на обвинението и ако е така го допуска с нарочен акт.За съда  не съществува  възможност   да се противопостави  на  своевременно направено   искане  за промяна   на рамките  на обвинението или да влияе  на упражняване на това правомощие от страна на прокурора „ .

    Аналогия с преклудираното право на пострадалия да встъпи в процеса като страна , когато  не е ползвано  при   първото разглеждане на делото, което мотивира  настоящия състав да не допусне в процеса като частен обвинител сина на починалата М.И. , няма как да бъде направена, защото  имащите право да встъпят в процеса са ясно идентифицирани в самото начало  и  възможността да ползват правата си в процеса е обвързана  със своевременното   им искане, направено в тази посока. Докато в случая става въпрос за разкриване на нови обстоятелства по време на съдебното следствие, които не са били установени при първото разглеждане и именно поради това/ наред с  другите основания посочени в отменителното решение/ делото  е  било върнато  за ново разглеждане . Вярно е, че  една от експертизите приети при първото разглеждане е посочила друго място на удар, различно от описаното в обв акт, но доколкото са били приети и двете експертизи и липсва ясно становище за обстоятелствата по мястото на удара, то именно отсъствието на еднозначно становище, опряно на анализ на доказателствата е наложило, новото им установяване, в каквато посока са били указанията на  ВАС.

 Наред с казаното,  съдебният състав не установи  при така очертаните  фактически и правни параметри по делото,  друга  процесуална възможност   , т.к  при  установените в хода на съдебното следствие други, различни от описаните в обв акт  фактически  положения ,  да се върне делото за повдигане на ново обвинение е  недопустимо. В случая, не се касае да  разминаване между фактическо или правно обвинение, до неясноти в обвинителни акт ограничаващи правото на защита, а до нови фактически положения, съществено изменящи обвинението, при което  единствения процесуален способ е този по чл.287 ал.1 от НПК.

 Ето защо , настоящия състав  не намери процесуална възможност да откаже да приеме направеното от прокурора изменение на обвинението, т.к  то е  своевременно- в хода на съдебното следствие и преди приключването му, касае нови обстоятелства, установени по делото, които  от своя страна  съществено изменят обстоятелствената част на обвинението. По тези съображения, съдът допусна направеното от прокурора изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.1 от НПК , като делото   продължи по новото обвинение .

 С оглед всичко изложено, при така установената  фактическа обстановка, 

 

 

 

 която съдебният състав  приема за безспорно и категорично  доказана, следва  правния извод, че подсъдимият А.  виновно е нарушил правилата за движение по пътищата - визирани в чл.20 ал.1 от ЗДвП, задължаващи го да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява,  вследствие на което пряко и непосредствено е причинил смъртта на 64 годишната М. И. и средни телесни повреди на   Г.И. и С.И.,  с което от обективна страна осъществил  състава на престъпление по чл.343  ал 3 пр второ б.“б“  във връзка  с ал.4 и във връзка с ал.1  и във връзка с чл.342 ал.1 от НК и във връзка с чл. 20 ал.1 от ЗДвП

 От субективна страна, подсъдимият А.  е осъществил деянието  по непредпазливост, под формата на несъзнавана непредпазливост,  като  не е предвиждал  настъпването на обществено опасните последици,  но  допускайки  нарушение изразено в неконтролиране  на  управляваното от него МПС, довело до промяната на траекторията на автомобила, включително и преминаване в насрещното платно , е могъл и е бил длъжен да предвиди, че навлизайки  в опасната зона на движещ се в това платно  друг л.а., още повече, че  пътят е главен и с трафик, ще предизвика ПТП, което е и станало, независимо от предприето веднага от подсъдимия „поправяне„ на нарушението чрез  връщането обратно в своята си лента .

 

ПО НАКАЗАНИЕТО :

Като призна подсъдимия А. за виновен  в това да е извършил престъпление по чл.343 ал.3 пр второ б.“б“ във връзка с ал.4 във връзка  с ал. 1 и във връзка с чл.342 ал.1 от НК  и като  съобрази  разпоредбите на чл. 36 и чл. 54 от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание три години   “лишаване от свобода”. При индивидуализацията на наказанието, съдът отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и  липсата на  данни за  нарушения на правилата за движение по пътищата - видно от приложената /л.21 от нохд/ справка от  сектор ПП при ОД на МВР Варна , както и  обстоятелството, че съставомерния  резултат е  последица от нарушението на  едно,  а не на множество  правила, регламентирани в ЗДвП.  Доколкото  обвинението, както се посочи по-горе е правилно квалифицирано - по  ал.3 б.“б“  на чл.343 от НК, като за повече от един смъртен случай, при обективно настъпила смърт на едно лице, то и по-леките престъпни състави/средните телесни повреди на другите две  пострадали лица/, съдът отчете в полза на подсъдимия като смекчаващи  отговорността  обстоятелства при определяне на наказанието, съгласно  указанията на т. 4  б.” е” от ППВС 1/83г

В същото време, доколкото последиците  от станалото ПТП  са отчетени в утежнената квалификация, макар и същите несъмнено да са твърде тежки, не съставляват самостоятелно отегчаващо обстоятелство, т.к не могат да получат повторна оценка. Непризнаването на вината, доколкото е израз на упражняване на основното право на защита също не може да бъде третирано в ущърб на подсъдимия. В този смисъл, при констатираните само смекчаващи  обстоятелства съдът наложи на подсъдимия наказание в  абсолютния минимален размер  предвиден в санкционната част на чл.343 ал.3 пр второ б.“б“ пр първо от НК , а именно три години лишаване  от свобода . При индивидуализацията на наказанието и в посока облекчаване наказателно правното положение на подсъдимия, съдът отчете и известното  съпричиняване на вредоносния резултат от св.И.,посочено по-горе, изразено в предприетата маневра, която  въпреки и  спасителна, с оглед  избраната посока  за завиване в насрещното платно е неправомерна .

  Макар и  по делото да са налице само  смекчаващи обстоятелства, съдът не установи основания за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК  поради отсъствие на  една от изискуемите   предпоставки , а именно :  констатацията, че и най-лекото наказание - в случая три години лишаване от свобода , спрямо конкретния подсъдим  и за конкретното деяние да  се явява несъразмерно тежко. Вярно е, че  непризнаването на вината  не е отегчаващо обстоятелство, както е вярно и това, че  подсъдимият  е дисциплиниран водач, но тежкият резултат включващ три пострадали лица, едното от които е починало  и броя на  уврежданията на св.И. , доколкото се касае за 2 самостоятелно покриващи признаците по чл.129 от НК  увреждания , макар и отчитането им да е като за една телесна повреда/  съгл т 18  от ППВС3/1979г/  , както и  не на последно място поведението му  след ПТП  мотивираха  съдебния състав  да приеме, че минимално предвиденото  наказание  от три години не се явява несъразмерно тежко за подсъдимия. Дори и  с отчитане на особеното емоционално състояние, в което е бил подсъдимия след ПТП и преживения стрес  от  случилото се, след като е бил в сравнително добро състояние, сравнено  с това на  пътуващите в другата кола  и въпреки краткото време до пристигането на линейката, не само не е предприел действия по оказване на помощ, но  и не е попитал за тях, нито за състоянието им,  като  само казал на св.Т.М., че е бил сам  / вж св.Т.М.-л. 55 от нохд/, не позволяват на съда  да приеме, че  наказание от три години  за конкретния подсъдим се явява несъразмерно тежко. Напротив. Въпреки младата възраст  и именно поради нея , съдът  счита, че  наказание в размер на три години е  съобразено с тежестта  на стореното и  с личността на дееца,  и в този смисъл отговаря на изискването за съразмерност и справедливост .Ето защо, съдът не установи  да са налице  основанията по чл.55 от НК , поради което и макар и по делото да са налице само смекчаващи обстоятелства, определи наказанието при условията на  общите правила по чл.54 от НК

      Определяйки наказание лишаване от свобода в посочения размер от  три години , на основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването  му с изпитателен срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила. Като  отчете размерът на наложеното наказание  и  обстоятелството, че  подсъдимият  не е осъждан , както и  че  се касае за непредпазливо извършено престъпление и  като взе предвид, че  с оглед данните  от служба ПП при ОД на МВР Варна   подсъдимият А.  е дисциплиниран шофьор и  в случая се касае  за  инцидент , а не  за  трайно нарушаване правилата  за движение по пътищата, съдът прие, че целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати и без да е необходимо подсъдимия  да бъде изолиран от обществото ,т.е. без да е необходимо  да  изтърпи реално така наложеното му наказание. С  така наложеното му наказание, според настоящия състав ще се  постигнат и целите на генералната превенция , т.к  лишаване от свобода за срок от  три години  отложено с изпитателен срок от три години  е достатъчно  за  да мотивира и дисциплинира, и останалите членове на обществото към спазване правилата за движение по пътищата. В този смисъл съдът не прие становището на поверениците на частните обвинители за налагане на  наказание лишаване от свобода, което подсъдимият да търпи реално . Вярно е , че  престъпления от този вид  са все по- чести и  с все по-тежки  последици, но  баланса между индивидуалната и генералната превенция  изисква  наказанието  да е такова,  че да отговори и на двете изисквания.  Генералната превенция, особено на фона  изключително засиления  дял на този вид престъпления в общата картина на криминалната престъпност в страна изискват действително внимателно обсъждане на адекватния,за постигането й  вид , размер и начин на изтърпяване на наложеното наказание. Генералната превенция обаче, както правилно посочи защитата , е една от целите на наказанието и не е от естество да измести другата цел, за която също следва да се държи сметка- за поправимостта и превъзпитанието на конкретния извършител. Ето защо, отчитайки  всички особености и на деянието и на дееца :  факта,че е допуснато само едно нарушение, а не множество такива, известното съпричиняване, допуснато от св.И., младата  възраст на извършителя – 23 години към момента на деянието,  доброто поведение в обществото – неосъждан е и няма наказания по ЗДвП,  мотивираха в своята съвкупност настоящия състав да приеме, че  спрямо този подсъдим целите на наказанието реално биха се постигнали без  да е необходимо да бъде реално изолиран от обществото.

     На основание чл.343г от НК като съобрази от една страна изискването за съответствие между  размера на  основното и кумулативното наказание/ съгл ТР 61/80г/, а от друга  необходимостта, подсъдимият като водач на МПС  в достатъчна степен да осмисли  поведението си  и  му се отнеме възможността да  извърши  друго такова престъпление,  с оглед и разпоредбата на чл. 49 ал.2 от НК , съдът прие,   че наказание лишаване от право да управлява МПС за срок, надхвърлящ с една година  размерът на  основното наказание , е достатъчен  за да го поправи  и превъзпита. Ето защо и  съдът  наложи на подс.А.  кумулативното  наказание  по чл.343г от НК – лишаване от право да управлява МПС  за срок от  четири години, считано от влизане на присъдата в сила . 

   С оглед изхода на делото  съдът се произнесе по направените разноски, които съгласно чл.189 ал.3 от НПК възложи в тежест на подсъдимия.  За направените на досъдебното производство разноски  общо в размер на 460лв за вещи лица,  от които 340лв за експертизи, изготвени от д.р Г. /100 +80+80+80 / и 120лв за експертизата изготвена от в.л Ж., съдът  осъди подсъдимия да заплати по сметка на МВР

Направените в съдебната фаза  разноски за вещи лица и свидетели  са  както следва : по нохд№ 83/2014г  :  60лв  на д-р Г./л.74/  и  100лв  на  инж Ж./л.109 / ,  по 850лв  и 900лв  за в.л К. и У. / л.155 и л.156 /, както и по 60лв на всеки от тях за защита в с.з /л.196/ и 31лв разноски за св.В./ л. 98 /  или общо – 2061лв ,  както и  направените по настоящото дело  разноски общо в размер на  1116.40лв, от които   :  40лв / 4 х 10лв за д-р Г./ л.57, л.58, л.59 и л.61 /, 30лв за инж Ж. /л.85/,  по 520лв на всяко от вещите лица К. и У. за изготвяне и защита на заключението / л.151 , л.152 и л.215/, както и  6.40лв, представляващи  пътни разходи на св.Мустафов/л.115  от нохд/  -  или  общо за съдебната фаза  3177.40лв

 Разноски от частните обвинители за направени от тях разходи за повереници не бяха поискани / не са посочени и в приложените пълномощни, доколкото основанието визирано в тях е по чл.38 от ЗА/,  поради което и не бяха присъдени.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :