№ 662
гр. София , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600592 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22- ра НПК.
Образувано е по жалба на осъдения М. С. М. срещу определение на Окръжен съд
Враца от 11.05.2021г. постановено по нчд № 254/21, с което е оставена без уважение
молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1
година, 11 месеца и 6 дни на наказанието 19 години „лишаване от свобода“, наложено
с присъда № 12 от 04.07.2005г., постановена по нохд № 109/2005 на Окръжен съд
Разград.
Жалбата не съдържа мотиви.
По жалбата е постъпило становище от прокурор при Окръжна прокуратура Враца,
в което се застъпват доводи за законосъобразност и правилност на постановеното
определение. Прокурорът обосновава, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне, че целите на наказанието не са изпълнени и остатък от наказанието е
значителен. Моли въззивният съд да постанови определение, с което да остави без
уважение жалбата, а определението на окръжния съд се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази жалбата, представеното становище и
материалите по делото, прие следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но по същество е
неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд е установил
надлежно и в необходимата пълнота релевантните факти, подложил ги е на вярна
оценка и е приложил закона правилно. Анализът на доказателствата и на приложимия
закон, на неговия разум и философия, проведен от първостепенния съд, по своята
1
задълбоченост следва да бъде отбелязан.
И настоящата инстанция се съгласява, че данните за осъденото лице не
обосновават необходимата за приложение на института на чл. 70 НК личностова
промяна.
Приложените оценки и становища на затворническата администрация, като
доказателствени източници съдържат и позитивни за осъдения данни, но за целите на
чл. 70 НК са последователно негативни.
Вярно първостепенният съд е съобразил, че осъденият изтърпява едно общо по
реда на чл. 23 НК наказание от деветнадесет години лишаване от свобода, наложено с
присъда № 12 от 04.07.2005г. по нохд № 19/05 на ОС Разград за престъпление по чл.
116, ал.1, т. 3, пр.2, т. 6 , пр. 2 вр. чл. 115 НК и по чл. 152, ал. 4, т. 4 вр. ал. 1, т. 3 НК.
Осъденият е постъпил в Затвора на 02.09.2004 г., фактически е изтърпял 16
години, 8 месеца и 9 дни, от работа са зачетени 4 месеца и 5 дни, към датата на
съдебното заседание на окръжния съд остатъкът е 1 година 11 месеца и 16 дни.
Правилно съдът е приел ,че е налице само първата предпоставка на закона на чл.
70, ал. 1 НК доколкото осъденият е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието. Но само тази предпоставка не е достатъчна, а следва да е налице и
материалното основание, изявено в доказателства за поправяне на осъдения. Такива
доказателства не са налице.
При последната преоценка на риска от рецидив за осъдения са отчетени 88 точки,
снижени от първоначалните 115, което е в границите на високия риск. Дефицитните
зони се запазват същите, а те са множество: отношение към престъплението –
осъденият изтърпява наказание за изключително тежко престъпление - изнасилване и
убийство на биологична майка, отношението му към деянието е незадоволително, тъй
като не отрича отговорността за поведението си. Той е емоционално нестабилен.
Уменията за мислене са незадоволителни – не разпознава проблемите си, не е способен
да ги решава по адекватен начин, не осъзнава негативните последици на постъпките си
и не емпатизира. Ресурсите за интеграция в обществото са силно ограничени. Въпреки
продължителния престой в местата за лишаване от свобода при осъдения не се отчитат
съществени положителни промени.
Отношението му към плана на присъдата е отчасти положително. Планираните
цели и задачи се изпълняват с минимален успех. В средата на затвора се адаптира
трудно.
Осъденият е имал участие в различни програми – курс по румънски език, беседи
за лишени от свобода с психични проблеми, включва се в образователния процес, като
не допуска безпричинни отсъствия , но постоянството е преценено като стремеж за
намаляване на остатъка от наказанието, не с действителни цели за повишаване на
образователното ниво.
2
Така очертаните положителни положения от поведението на осъдения
следователно не могат да отнемат значението на останалите негативни като
препятстващи да се приложи институтът на чл. 70 НК.
Мотивиран от това и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд Враца от 11.05.2021г.
постановено по нчд № 254/21, с което е оставена без уважение молба на осъдения М.
С. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година,
11 месеца и 6 дни от наказанието 19 години „лишаване от свобода“, наложено с
присъда № 12 от 04.07.2005г., постановена по нохд № 109/2005 на Окръжен съд
Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3