РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Елин Пелин, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20211820100753 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от „....................”
ЕАД, ЕИК.........със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”............” № ..,
чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. С. срещу ответниците Б.
ВЛ. М., ЕГН **********, Т. ВЛ. М., ЕГН ********** и В. Б. М., ЕГН
.......................тримата от гр.С. ж.к. „..........“, бл...., ет.1, ап.1 за установяване
вземането на ищеца за сумата от 1994,80 лева главница представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 286,38 лева – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово
разпределение – 63,13 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и
11,58 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 544/2021 г. по описа на РС Елин Пелин, които суми се претендират
при условията на разделна отговорност при следните квоти:
1
За Б. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 380,19 лева, от които 332,46 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово
разпределение – 10,52 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2021 г. и
1,93 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението
За Т. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 380,19 лева, от които 332,46 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово
разпределение – 10,52 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2021 г. и
1,93 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението
За В. Б. М. – 4/6 ид.ч. –1520,76 лева, от които 1329,84 лева главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 190,92 лева – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово
разпределение – 42,08 лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2021 г. и
7,72 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението
Претендират се и сторените по делото разноски.
Излагат се твърдения, че ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците, въз основа на
което съдът е образувал ч.гр.д. № 544/2021 г. и е издал заповед за изпълнение
срещу длъжниците.
Със съобщение изпратено до заявителя и получено на 16.07.2021 г.
съдът е указал, че заявителят може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от уведомяването, поради което ищецът е
предявил настоящия иск в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Сочи се, че ответниците в качеството на собственици на топлоснабден
2
имот находящ се в гр.С., район И., ж.к. „.......“ бл...., ет.1, ап.1 са клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В този
смисъл ответниците са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват
от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството, правата и задълженията
на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна
енергия на Потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016
г.. С Общите условия е определен редът и срокът по които купувачите на ТЕ
са задължени да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера посочен в ежемесечно получаваните фактури е 45-дневен, считано от
датата на публикуването им на интернет страниците на Продавача, като с
приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
3
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневения срок от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за
тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислена и законна лихва. С
Общите условия от 2016 г. е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от 2016 г.
„Топлофикация – София“ ЕАД начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
От 10.07.2016 г. /влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно
удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими
суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставят констативни
протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия
по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ чрез осигуряване на
интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите
на дружеството, който достъп се осъществява чрез официалната уеб-
страница на „Топлофикация – София“ ЕАД.
Ответниците са използвали доставената от дружеството топлинна
енергия през процесния период и към момента не са заплатили задължението
си.
На основание чл.139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл.139а. Сградата - етажна
собственост, в която се намира имота на ответниците е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Тахем
сървисиз“ ЕООД в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от Закона за
енергетиката.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани от „Топлофикация – София“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата - „Тахем сървисиз“ ЕООД на
4
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответниците,
които в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си адв.Д.Ч. депозират
писмен отговор, с който оспорват иска по основание, като твърдят, че е
налице погасителна давност по отношение на претенциите, а също се оспорва
и основанието на което се претендира заплащане на суми за дялово
разпределение. Прави се искане да не се назначават експертизи, тъй като
признават претендирания размер по иска. В този смисъл, ако съдът прецени,
че е налице погасителна давност по отношение на вземанията, то да не
уважава размера на иска. Излагат се подробни аргументи в тази насока.
Ответниците сочат, че съгласно съдебната практика Закона за
потребителите е специален спрямо Закона за енергетиката, поради което
съгласно чл.62 от ЗЗП дори да се достави топлинна енергия на потребителя,
то той не дължи нейното заплащане, ако не я е поръчал. В параграф 1 от ЗЗП,
в Заключителните разпоредби недвусмислено се разпорежда, че при
противоречие на закона с други, предимство има Закона за защита на
потребителите. В този смисъл ако се приеме, по някаква причина, че чл.62 от
ЗЗП трябва да се пренебрегне и не касае отделния потребител, въпреки, че
ясно в ЗЗП се говори, че искът трябва да бъде насочен срещу отделния
потребител или срещу Етажната собственост, поради което искът за дялово
разпределение е неоснователен, след като ищецът изрично основава
претенцията си на твърденията за извършен реален отчет на действително
потребена енергия.
Моли се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове и да присъди
на ответниците сторените по делото разноски.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическата страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 544/2021 г. по описа на РС Елин
Пелин, на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 455 от 04.06.2021 г. срещу ответниците Б. ВЛ. М., Т.
ВЛ. М. и В. Б. М. за следните суми при разделна отговорност – по 1/6 за всеки
един от ответниците, както следва: сумата от 1994,80 лева главница
представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/
5
за периода от месец 05.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 286,38 лева –
законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и
суми за дялово разпределение – 63,13 лева главница за периода от 03.2018 г.
до 04.2020 г. и 11,58 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, както и сторените от заявителя разноски в размер на 47.12 лева
съставляващи внесена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответниците са депозирали
писмено възражение пред Районен съд Елин Пелин, с което оспорват
вземането. В тази връзка съдът е указал на заявителя „Топлофикация София“
ЕАД, че на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК следва да предяви иск за
установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от
уведомяването. Заявителят „Топлофикация София“ ЕАД е предявил
настоящия иск в указания срок.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище,
видно от който В. Б. М. и В.Т.М. са закупили следния недвижим имот
находящ се в ж.к. „.......... бл....., ет.1, ап.1.
В удостоверение издадено от ГИС София изх. № 68-00-978/29.06.2016
г. се установява, че многофамилна жилищна сграда в блок Ж-1/282 има
следния настоящ адрес - ж.к. „....... бл....., вх.Б.
От удостоверение за наследници издадено от район Искър Столична
община се установява, че В. Т. М. е починал и е оставил като свои
наследници по закон В. Б. М. – съпруга, Т. ВЛ. М. и Б. ВЛ. М. – синове.
Представени са заявление-декларация № 1759/17.08.2007 г. до Тахем
сървисис и декларация изходящи от В. Б. М., с която заявява желание за
откриване на партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в
гр.София по отношение на недвижим имот находящ се в гр.С., район ......,
ж.к. „........“ бл...., ет.1, ап.1.
С Договор № Д-№-67/03.06.2020 г. „Топлофикация София“ ЕАД и
„Тахем сървисис“ ЕООД са се договори изпълнителят „Тахем сървисис“
ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един
клиент в гр.София при спазване на изискванията на Общите условия на
6
договорите между „Топлофикация София“ АД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост, одобрени от ДКЕВР с разрешение № ОУ-
024/10.08.2007 г.
От протокол от 09.11.2001 г. от Общо събрание на етажните
собственици в ж.к. „...........“ бл...., вх.Б и списък на собствениците към него е
видно, че е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата
„топлинно счетоводство“ с „Тахем сървисис“ ЕООД удостоверяващ, че е
взето решение за извършване на монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и сключване на Договор за услугата „Топлинно
счетоводство“.
Представен е договор № 1627/15.11.2001 г. удостоверяващ, че между
„Тахем сървисис“ ЕООД и етажната собственост с административен адрес
гр.С., ж.к. „............. бл....., вх.Б е сключен договор с предмет извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, за разпределение на
разходите за топлинна енергия.
По делото са представени извлечение от сметки за дялово
разпределение по месеци за процесния период, фактури, известие за доставка;
свидетелство № 005300Д на ИА сертификация и изпитване; Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим, тъй като
е налице правен интерес от водене на настоящото производство, предвид
наличието на образувано заповедно производство, в което е депозирано
възражение от длъжниците. Разгледан по същество, съдът го намира за
частично основателен по следните съображения:
По иска с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за
продажба на топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването
на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е
престирал, поради което за ответника е възникнало задължението да заплати
7
уговорената цена.
Разпоредбите на Закона за енергетиката предвиждат с чл.150, ал.1, че
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР към Министерския съвет. По смисъла на
параграф 1, т.2а от ДР на Закона за енергетиката и съгласно чл.1, т.2 от
Общите условия „битов клиент“ е лице, което купува топлинна енергия с
топлоносител гореща вода и/или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за собствени битови нужди, а потребител на енергия е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва
топлинна енергия за домакинството си. Договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия
от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя.
В настоящия случай от представения нотариален акт за собственост
върху жилище и удостоверение за наследници е видно, че процесният
недвижим имот е бил съсобствен на ответницата В. Б. М. и нейния съпруг
В.Т.М., а след смъртта на В.Т.М., ответниците притежават право на
собственост върху апартамент № 1, ет.1 във вх.Б, бл...... ж.к. „...............“,
гр.С.при посочените от ищеца квоти - за Б. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч., за Т. ВЛ. М. –
1/6 ид.ч. и за В. Б. М. – 4/6 ид.ч..
Съгласно чл.142, ал.2 от Закона за енергетиката, топлинна енергия за
отопление на сграда, в която съществува етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
индивидуалните имоти. В този смисъл и предвид нормата на чл.150 от Закона
за енергетиката, в случая следва да се приеме, че между страните по делото са
възникнали валидни облигационни правоотношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди, ведно с всички права и задължения на страните
съгласно Закона за енергетиката и Общите условия.
Ответниците в качеството на съсобственици на топлоснабдения имот за
процесния период са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката, съгласно който всички собственици и титуляри на
8
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди. В този смисъл съдът не приема доводите
на ответниците, че съгласно представените доказателства по делото сумите
следва да се претендират само от един от ответниците, тъй като имената на
другите ответници не фигурират в нито един документ, доколкото по делото
не се ангажират каквито и да било доказателства, че някой от ответниците не
е потребител на топлинна енергия за процесния период и имот или не
притежава правото на собственост върху същия.
Съгласно чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката, продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.
София. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в
един централен или местен ежедневник. В случая ищецът е ангажирал
доказателства, удостоверяващи публикуването на Общите условия на
11.07.2016 г. във вестник „Монитор“, поради което същите са влезли в сила и
обвързват страните по делото.
Изложеното сочи, че договорът между страните е възникнал по силата
на закона и съдържанието му се определя от закона и Общите условия, като
топлофикационните дружества имат задължението да доставят топлинна
енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите контрагенти. От друга страна цената, по която предлагат
топлоснабдителните услуги се регулира от ДКЕВР и не може да бъде
свободно договорена от доставчиците и потребителите на тези услуги.
Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти: за отопление на
имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за
дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след
заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции,
а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите
суми ежемесечно.
В сгради - етажна собственост, в каквато сграда се намира и имотът на
ответниците, разпределението на топлинната енергия се извършва по
9
системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между
общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и
количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната
енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на
имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна
енергия за отопление на общите части - чл.142, ал.1 и 2 от Закона за
енергетиката, като последните два вида топлинна енергия се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект с оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от Закона за
енергетиката.
В случая от представените по делото доказателства се установява, че
етажните собственици в сградата, в която се намира и имота на ответниците,
са се съгласили да сключат договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с фирмата за дялово разпределение “Тахем сървисис ” ЕООД.
С оглед изявлението на ответниците в отговора на исковата молба и в
становище депозирано за първото по делото открито съдебно заседание, че не
оспорват размера на иска и начина на начисляване на сумите, поради което
прави искане да не се назначават и изслушват съдебно-счетоводна и
техническа експертизи, съдът с определение постановено в открито съдебно
заседание на 08.12.2021 г. е приел за безспорно между страните по делото и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните не спорят относно
размера на претендираните суми за топлинна енергия и начина им на
изчисляване.
По възражението на ответниците по чл.111, б.”в” от ЗЗД, релевирано с
отговора на исковата молба:
Задължението за заплащане на консумираната топлоенергия e с
характер на периодично плащане по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в какъвто смисъл е Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според което понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
10
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
каквито са процесните за главница, давността тече от деня на падежа. На
основание чл.33, ал.1 от Общите условия „Купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.“ Следователно задълженията на ответниците
за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни и посочената правна регламентация е относима към тях. Съобразно
изричната разпоредба на чл.422, ал.1 от ГПК, искът се счита предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая от 16.04.2021 г.. При това положение всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 16.04.2018 г. са погасени по давност, поради
което съдът приема възражението за частично основателно и като прецени
представените по делото доказателства приема, че исковете са основателни -
до размера на сумата от 1434,82 лева от общо дължимата главница в размер
на 1994,80 лева, както и за сумата от 286,38 лева законна лихва за забава
дължима за периода от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., дължима в пълен размер
доколкото изчислена от съда чрез използване на автоматизирана
изчислителна система за законната лихва претендираната законна лихва не
надвишава претендираната от ищеца. Основателна се явява и претенцията за
заплащане на суми за дялово разпределение – 63,13 лева главница за периода
от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 11,58 лева лихва за периода от 01.05.2018 г. до
30.03.2021 г., доколкото същите не касаят периода преди 16.04.2018 г. и не са
погасени по давност. С оглед изводите за основателност на претенциите за
главница, то основателна се явява и претенцията за заплащане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът претендира сумите да бъдат заплатени при условията на
разделна отговорност, поради което ответниците следва да заплатят на ищеца
следните суми, както следва:
11
За Б. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 239,13 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г.
до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 10,52
лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 1,93 лева лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
За Т. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 239,13 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г.
до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 10,52
лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 1,93 лева лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
За В. Б. М. – 4/6 ид.ч. – 956,56 лева главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г. до месец
04.2020 г., сумата от 190,92 лева – законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 42,08
лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 7,72 лева лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Всичко изложено, мотивира съдът да приеме, че между страните за
процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, при публично известни Общи условия, доколкото се установи,
че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот и са
потребявали топлинна енергия през процесния период.
Предвид всичко изложено, предявените от ищеца положителни
установителни искове са частично основателни и като такива следва да бъдат
уважени съобразно изложените по-горе съображения.
Основателен се явява и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.04.2021 г.
до окончателното й заплащане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
12
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените по делото разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 139,25 лева, от които 82,67 лева
внесена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците дължат и сторените от ищеца разноски по заповедното
производство по ч.гр.д. № 544/2021 по описа на РС Елин Пелин съразмерно
уважената част на иска в размер на 74.03 лева, от които 47.12 лева внесена
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът също дължи на ответниците направените по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. По делото са представени
доказателства, че ответниците Б.М. и Т.М. са заплатили адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лева всеки един от тях. С оглед
обстоятелството, че на ответницата В.М. е предоставена безплатна правна
помощ, на адв.Ч. следва да се присъди сума в размер на 300.00 лева на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като съобразно уважената
част от иска ищецът следва да заплати на адв.Ч. сумата от 142,61 лева, на
ответника Б.М. – 35,65 лева и на Т.М. - 35,65 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че Б.
ВЛ. М., ЕГН **********, Т. ВЛ. М., ЕГН ********** и В. Б. М., ЕГН
........................ тримата от гр.С., ж.к. „.........“, бл......, ет.1, ап.1 дължат на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”...... №....., чрез процесуалния му представител юрисконсулт С.С.
следните суми при условията на разделна отговорност при следните квоти:
За Б. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 239,13 лева главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г.
до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 10,52
лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 1,93 лева лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
За Т. ВЛ. М. – 1/6 ид.ч. – 239,13 лева главница, представляваща
13
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г.
до месец 04.2020 г., сумата от 47,73 лева – законна лихва за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 10,52
лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 1,93 лева лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението
За В. Б. М. – 4/6 ид.ч. – 956,56 лева главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия за периода от месец 05.2018 г. до месец
04.2020 г., сумата от 190,92 лева – законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 30.03.2021 г., както и суми за дялово разпределение – 42,08
лева главница за периода от 03.2018 г. до 04.2020 г. и 7,72 лева лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 544/2021 г. по описа на РС Елин Пелин, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от месец 05.2017 г. до месец 05.2018 г. за разликата над уважения
размер от 1434,82 лева до пълния предявен размер от 1994,80 лева, като
погасен по давност.
ОСЪЖДА Б. ВЛ. М., ЕГН **********, Т. ВЛ. М., ЕГН ********** и В.
Б. М., ЕГН .......тримата от гр.С., ж.к. „..............“, бл....., ет.1, ап.1 да заплатят
на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК .................. със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”.........” № ... сума в общ размер от 139,25 лева /сто
тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ сторени разноски по
исковото производство и 74.03 лева /седемдесет и четири лева и три
стотинки/ разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 544/2021 г. по
описа на РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ......... със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.”.........” № .... да заплати на Б. ВЛ. М., ЕГН
********** и Т. ВЛ. М., ЕГН **********, ЕГН .............двамата от гр.С., ж.к.
„. бл...., ет.1, ап.1 за всеки един от тях поотделно сумата от 35,65 лева
/тридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/ сторени разноски по
исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК................... със седалище
14
и адрес на управление: гр.С., ул.”............” № .. да заплати на адв.Д.Й. Ч., ЕГН
********** със служебен адрес: гр.С. ул. „.........“ № .., партер сумата от
142,61 лева /сто четиридесет и два лева и шестдесет и една стотинки/
разноски по исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Тахем сървисис“ ЕООД,
трето лице помагач на страната на ищеца “Топлофикация София”
ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д. № 544/2021 г. по описа на РС
Елин Пелин, да бъде върнато в деловодството на съда, като към същото бъде
приложен заверен препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
15